За Христо Фотев, катедралите и мишките

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

"Литературата не е състезателна дисциплина и класациите за поезия са субективно безмислени." Тогава разбира ли се несъстоятелността на конкурсите за определяне на качество! Те ще продължават да изграждат и поддържат кулите на суетата, както и стремежите за събарянето им - и от двете страни. Докато не се създаде оперативна, критика, тази функция ще се изпълнява от автори и авторитети избрани за журиране на конкурси, чиито основни цели се свеждат до изпълнение на задачи и споразумения със съмнителна чистоплътност. Участието по принцип е представяне на творчество, а не изразяване на оценка към "патрона" на едноименния конкурс. А това, че някой си е позволил да критикува, не би трябвало да го игнорира като участие. Моралното основание за представяне си остава личен акт и не трябва да се използва за конфронтиране, защото чрез санкцията ни ще се положат основите на новите-стари кули - "любимата" ми суета на егото. Wink

Радослав Коцев

ХуЛитер Записан(а): Aug 19, 2010 Мнения: 67

Искрени поздравления за текста, Г-н Калудов!

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2004 Мнения: 68

Цитирам: "Участието по принцип е представяне на творчество, а не изразяване на оценка към "патрона" на едноименния конкурс. А това, че някой си е позволил да критикува, не би трябвало да го игнорира като участие. Моралното основание за представяне си остава личен акт и не трябва да се използва за конфронтиране, защото чрез санкцията ни ще се положат основите на новите-стари кули - "любимата" ми суета на егото."

Моля Ви, прочетете творчеството и
поезията на Й. Ефтимов. "Патронът" на този конкурс е висока летва.

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

чел съм и двамата, но творчеството им няма да ме научи на принципи

като например този -

"висока летва" в конкурси да не се употребява, защото "патроните" им нито са първите, нито ще са последните постижения...

...а величините не се определят от ограниченията, само се етикират във времето

...от това смятам, че трябва да се пазим, защото утре реакцията ще извърши същотото, но в друга гама

...нека всеки сам избере любимия си учител, автор... несмущаван!

знам, че повечето се чувстват несигурни в неограниченото пространство и си търсят рамката на защитеност и отличие, но това е съсипващо за творческото мислене - раздяла, раздяла с това трябва

В този сайт, Чичо, чукчата е писател, не е читател.
Туй то.
Алби

Поздравления за позицията, Чичо! Преди време изпитвах непоносимост към текстовете на Йордан Евтимов, проблемът си беше мой Very Happy

, не ми харесваше негативната емоция (тоталната липса на поезия), която пораждаха в мен, затова всяка негова поява пропускам с усмихнато безразличие. Наскоро, шофирайки, въпросната личност ми се натрапи с едно интервю по "Хоризонт" в предаването "Графити". Щях да сменя станцията, но тогава чух за наградата, нямаше как да се усмихна, заболя ме. Има нещо много, ама много сбъркано в това, подобен ерзац да се нарежда по какъвто и да е повод до името Христо Фотев! Битието ни е пълно с оксиморонни двойки, тази е една от най - печалните.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Не виждам нищо необичайно някой самозван псевдо-поет да се величае и самозабравя, че даже и да преподава в университет. Това си е отражение на халтурата в която тънем от доста години. Няма да сме първата нито последнната нация, която ще се затрие заради загубата на културната си идентичност.

А чичо със своя талант за пореден път доказва, че има някаква, макар и мъничка надежда да просъществува стойностното в литературата, публицистиката и изкуството. Въпросът е да го открием, оценим и популяризираме. Това е отговорност на всеки!

LeoBedrosian написа:

Не виждам нищо необичайно някой самозван псевдо-поет да се величае и самозабравя, че даже и да преподава в университет. Това си е отражение на халтурата в която тънем от доста години. Няма да сме първата нито последнната нация, която ще се затрие заради загубата на културната си идентичност.

А чичо със своя талант за пореден път доказва, че има някаква, макар и мъничка надежда да просъществува стойностното в литературата, публицистиката и изкуството. Въпросът е да го открием, оценим и популяризираме. Това е отговорност на всеки!

И да реагираме. Трябва да се реагира. Странно, че никой не огласява състава на журито. Ние си чешем езиците, но всъщност има хора, поели отговорността да вземат това решение.

Без коментар - Виолета Фотева:
http://www.fakel.bg/index.php?t=3579

има достатъчно коментари. Благодаря, интересно беше да прочета.

Модератор Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 144

Като чета някои от коментарите, излиза, че Фотев е направо недостоен за величието на Й. Ефтимов. Самочувствието им да имам на тия хора, друго не ми трябва! Пфу!

Самочувствието им е покритие на НАМАНЕ. Не мисля, че е щастлив този нагляр. Но мисля, че сериозните поети трябва да бойкотират този конкурс, това е гавра.

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Ванюшка, пази се от подобна механика - не усещаш ли, че става въпрос

за подмяна, а не за промяна. Самоопределянето си търси

категоризацията и предпочита сигурността на ореола като защита.

Светлина в дома ви!

... Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2004 Мнения: 68

Коментарите много изостриха тона, бойкотиране, незаслужени епитети и пр. Бих искал да поставя тук коментара си, с който завършва дискусията по същия материал в "Либерален преглед". Нека да мислим, да не се ожесточаваме...
"Е, господин Редакторе, доста добър шум се получи...
Потърсих в написаното от мен скверна дума или венцехваление, но не намерих. Не намерих и достоен отговор на въпроса си: Щом си рекъл за стопанина на една къща, че е глупав, редно ли е да седнеш на масата му, за да се храниш? Или да каниш гости, да пият от виното му? Ако някой попита „това право ли е?“, глупец ли е или глумец?
Неудобен е този въпрос...Някой е разбрал, че има въпрос, други – не.
Радвам се, че това се обсъжда на „място за свободни хора и свободни идеи“. Освободиха се хората и им олекна.
Доста интересни работи научих за самия себе си от тези коментари. Е, няма лошо, всеки се изразява според собствения си куфар... На един - багажът му пълен с книги, дава ги на другите и от чуждите книги чете. В куфара на друг - само огледало и лоши миризми.
Граф Толстой прошепнал на ухото на д-р Антон Павлович: „Ти си по-зле и от Шекспир“, но не се е явявал да спечели парична премия на името на крал Лир. Добре, че няма такава награда, можеше сега някой да я спечели.
В психиатрията има една нозологична единица „Синдром на детската учителка“. Това са хора, които мислят, че общуват само с малки деца. Помежду си словоотделят на академично професионално ниво, но на дечицата всичко трябва да им се казва с прости думички, иначе няма да могат да го разберат. Гърленце, коремче, акенце. Страдащите от това отклонение неусетно пренасят чувствата си и към околните хора. Мислят си, че техните думи и решения са най-мъдри и правилни, а околните не са дорасли да ги проумеят. Университетските преподаватели са чести носители на този синдром. Доста детски учителки писаха в този сайт...
И умни хора писаха. Благодаря им, че ме замислиха. Като погледнеш отстрани думите си, може да се сетиш за нещо различно.
Занаятът ме събира да общувам с различни хора. Всеки задава въпрос и от всекиго може да се научи по нещо. Никому не съм казал „ тъп си, защото аз съм по-умен“. Абсолютна истина и абсолютна красота няма.
Темата не е „бургашка“, нито е за изпомачканите шлифери ( хайде, пак манипулативни компилации!) Става въпрос за морал. Моралът в литературните надбягвания...
Макс Ернст рисува през 1929г. картина по една от най-експлоатираните теми в изкуството – Мадоната и Младенецът. В средата, вместо Тримата влъхви е нарисувал себе си, Андре Бретон и Пол Елюар. Надничат от един прозорец към Мадоната, която се кани да нашляпа бебето Иисус... Скандално и елегантно изразяване на отношение към религията и църковната институция. Това не е в посоката на моето християнско чувство, но нито един от тримата не е рисувал икони, писал църковни поеми или печелил конкурси за религиозно хайку.
Видна е моята носталгия към легендата за „артистичния град Бургас“ – за Христо Фотев, Ники Искъров, Джурлата, бай Ненко Токмакчиев, Кирил Симеонов, Константин Ташев, Петя Дубарова, Пламен Ставрев... Това, че съм ги познавал, че са ми били приятели, не ме кара да се засрамя. Нито добавя тухли към моята камбанария...Това е изгубената легенда, която не бих искал да ми се отнема от новозаветни пророци.
Но както след всяко изобилие следва нищета, така и след всеки дъжд има суша. Сухият период в Бургаската култура...
Искам още да кажа, че през дългия ми непочтен живот не ми се е случвало да пиша анонимно или да седна на маса, ако не мога да си платя сметката."
Успешен ден на всички!

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Г-н Калудов, симпатизирам на вашите разсъждения и достойна позиция.

Моралните заклеймявания са рефлекси - проява на неотминала
религиозност. Раздвоението на личност и творец винаги ще съществува. Аз лично, предпочитам да го пропусна...да не ме занимава, но не защото съм против целостта. Напротив - точно заради нея!

"Това е изгубената легенда, която не бих искал да ми се отнема от новозаветни пророци."

Никой няма да ви отнеме легендата, докато не поискате раздяла с благодарност.

Както и никой не бива да се срамува, че не е бил на една маса с нея.

Но има и бъднина, за която си струва сливането - единението.

"Дни за теб и мен в бъден ритъм"

Светли дни Smile

Радослав Коцев

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите