konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
16 Фев 2014 13:50:01 » Комариада |
  |
Връхлетя в потаен час,
гладен, озверял от страст.
От плътта ми кръв да смуче:
диво, кръводажно куче…
Литна горе, после запикира,
в мен се цели и не спира,
да ме точи със смукало -
лочи кръв от мойто тяло!
- Махай се проклет комар,
малък ненаситен звяр!
Откъде си се довлякъл! -
следва нападение със чехъл!
Скри се в тъмното и чака
да задряма пак във мрака,
тихичко наточва жило,
да ми боцне всичко мило.
Месец вече го преследвам,
ще заложа тук примамка.
Пъкления план ще следвам:
слагам му парче луканка!
Тихичко жужи край нея,
не обича отлежало,
сякаш чувам как сме смее -
иска мен и мойто тяло!
Пак завих се през глава,
ала трябва да се диша.
Гледам, кацнал на носа,
как ме гледа и въздиша:
- Дай ми бутче, крак, прасец -
да изглеждам на глупец?
Смешен ставаш с тази стръв,
искам само твойта кръв!
Давам му, какво да правя,
по-разумно е с добро.
Иска ми се да забравя,
жилото му остро, зло!
Ала дни минават доста,
и комарът дебелее.
Аз едва ли спазвам пости,
ала тялото слабее!
Затова му казах кротко:
- Моля ти се, комаричко!
Дадох ти и кръв и всичко!
Дай ми мира, зъл хоботко!
- Гониш ме! Къде да ида?
Кой за мене кръв прелива?
С теб така добре живеем…
забавляваме се… пеем!
Нищо, че съм зла комарка,
мъничка по твоя мярка,
ала всъщност те обичам,
затова кръвта ти цицам!
Гледам я, сега разбирам,
че момиче е - жена:
в шкафа чехлите прибирам,
туй е моята съдба…
Мина време, веч съм стар,
станах ли и аз комар?
Гледам се във огледало…
зли очи, крилца… смукало!?! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 844
ХуЛитери: 2
Всичко: 846
Онлайн сега:
