Поглед от тунела към безсмъртието

Потресен съм от прочетеното. Великолепен, искрен до ужас, текст на Цветана Трифонова.
Благодаря на Цвета - и на екипа, създал този филм за Никола Вапцаров!

http://www.fakel.bg/index.php?t=3364

Алби

Благодаря ти, Албатрос! И аз съм втрещена от това, което прочетох. Бих искала да гледам филма. Как мога да го намеря?

И аз ти благодаря, Алби!!!
Знаеш, когато рецитирам свои или чужди стихове, винаги питам:
Защо убиха поета!!!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Борис Данков

18. Януари 2014, брой 14 на в. Дума

Още една нечистоплътна гавра с името и личността, с паметта на Никола Вапцаров. Този път от разхваления до звездите и удостоен със "Златен ритон" филмов пасквил "Вапцаров. Пет разказа за един разстрел" на режисьора Костадин Бонев и сценаристката Ивайла Александрова. В него бившият счетоводител, преквалифицирал се по-късно като документалист, се е захванал да "разчопли" механизма, чрез който "идеологията може да унищожи един талант". Помогнала му е сценаристката-радиожурналистка, известна със своята фанатична политическа обремененост.
И как са "разчоплили" личността и творческата съдба на големия ни лирик двамата "документалисти"? Ами много просто - движейки се по биографичната канава на фактите и събитията, те представят Никола Вапцаров като жалък "съчувственик на партията" и невинна жертва на политически дебили като Георги Димитров и болшевишкия агент д-р Борис Майлер, изпратен от Сталин, за да отцепи Пиринския край от България. Именно Б. Майлер травмира крехката детска психика на малкия Никола. Доизкривява я баща му - суровият Йонко Вапцаров. После сръчните партийни апаратчици го втикват в нелегалната авантюра и се скриват зад него, докато се стигне до разпятието, до разстрела на поета в Гарнизонното стрелбище. По-късно същите люде "осребряват славата му".
Повествованието само маркира "присъствието" на Борис III, на "блестящия Гешев" и останалите "свидетели" на злодеянието, извършено от... комунистите. За да се стигне до поантата, че от около 1000 осъдени антифашисти преди Девети били разстреляни само... стотина. Докато след тази дата били убити над... 12 000 души. Всичко това - изречено от дикторския глас на Цветана Манева, със съответните музикални и други ефекти, с манипулирани документални записи и примитивни политически инсинуации.
Оказва се, че за реализацията на този тенденциозен пасквил са налети огромни средства от Националния филмов център и "обществената" БНТ. А престижната награда? Тя е дадена на въпросния "шедьовър" от жури, чийто председател е американо-британският специализант по кино и висш мениджмънт на електронни медии, преподавател в Соросов Нов български университет - Михаил Мелтев. Както се казва - каквото повикало, таквоз се обадило.

papacot написа:

Борис Данков

18. Януари 2014, брой 14 на в. Дума

Още една нечистоплътна гавра с името и личността, с паметта на Никола Вапцаров. Този път от разхваления до звездите и удостоен със "Златен ритон" филмов пасквил "Вапцаров. Пет разказа за един разстрел" на режисьора Костадин Бонев и сценаристката Ивайла Александрова. В него бившият счетоводител, преквалифицирал се по-късно като документалист, се е захванал да "разчопли" механизма, чрез който "идеологията може да унищожи един талант". Помогнала му е сценаристката-радиожурналистка, известна със своята фанатична политическа обремененост.
И как са "разчоплили" личността и творческата съдба на големия ни лирик двамата "документалисти"? Ами много просто - движейки се по биографичната канава на фактите и събитията, те представят Никола Вапцаров като жалък "съчувственик на партията" и невинна жертва на политически дебили като Георги Димитров и болшевишкия агент д-р Борис Майлер, изпратен от Сталин, за да отцепи Пиринския край от България. Именно Б. Майлер травмира крехката детска психика на малкия Никола. Доизкривява я баща му - суровият Йонко Вапцаров. После сръчните партийни апаратчици го втикват в нелегалната авантюра и се скриват зад него, докато се стигне до разпятието, до разстрела на поета в Гарнизонното стрелбище. По-късно същите люде "осребряват славата му".
Повествованието само маркира "присъствието" на Борис III, на "блестящия Гешев" и останалите "свидетели" на злодеянието, извършено от... комунистите. За да се стигне до поантата, че от около 1000 осъдени антифашисти преди Девети били разстреляни само... стотина. Докато след тази дата били убити над... 12 000 души. Всичко това - изречено от дикторския глас на Цветана Манева, със съответните музикални и други ефекти, с манипулирани документални записи и примитивни политически инсинуации.
Оказва се, че за реализацията на този тенденциозен пасквил са налети огромни средства от Националния филмов център и "обществената" БНТ. А престижната награда? Тя е дадена на въпросния "шедьовър" от жури, чийто председател е американо-британският специализант по кино и висш мениджмънт на електронни медии, преподавател в Соросов Нов български университет - Михаил Мелтев. Както се казва - каквото повикало, таквоз се обадило.

„Mетодите им са еднакви и лесно разпознаваеми – за да заглушат истината, за да маргинализират неудобните публикации, поругават и принизяват авторите. КГБ- матрицата като теория и практика и досега е валидна.”

„За да е ясно, че пътят към Истината за Никола Вапцаров е като минирана писта, осеяна с труповете на духовни жертвоприношения. Върху тях тепърва ще се надграждат стъпките на следващите творци и изследователи.”

Точно за това говори Цвета Трифонова

Думите на Борето ги знам, Пламене, оправдани са - с оглед на медията, в която са публикувани, твоите думи ми липсват?
Алби Question

Не съм гледал филма и не мога да го коментирам. Но прочетох писанията на Цвета Трифонова. Разбирам огорченията й, че са прекъсвали докладите й на две научни конференции. В писанието й е казано:"Най-наивните и невинните в този голям провал на ЦК на БКП са двамата приятели и поети Никола Вапцаров и Антон Попов." Но те нито са наивни, нито невинни. Но НЕ ЗАСЛУЖАВАТ СМЪРТНИ ПРИСЪДИ. Истината за съдебния процес излезе в неподходящо време. Но не цялата истина. Мисля, че част от архива на дело 585 / от 1942 год. е в Русия. Книгата "Третият разстрел" бе поръчкова ... Никола Гешев, ако мислеше за България, нямаше да я остави кундурджии да я управляват. Не може Цвета Трифонова да използва думи, като "подлогата на Кремъл" (за Георги Димитров б.а.) и сакатия сатрап Джугашвили. ПИТАМ СЕ-ЧИСТИ И ЧЕСТНИ ХОРА ЛИ СА МАРИН ГЕОРГИЕВ, ЦВЕТА ТРИФОНОВА, ЧАВДАР ДОБРЕВ, ЙОРДАН КАМЕНОВ, МАЯ ВАПЦАРОВА? Човешки постъпват в този процес Станислав Балан. Помага на Трайчо Костов да отърве куршума. След 9 ІХ 1944 г. Трайчо Костов връща жеста, помилването става с указ на Георги Димитров. Но това е друга тема...

Albatros написа:

Потресен съм от прочетеното. Великолепен, искрен до ужас, текст на Цветана Трифонова.
Благодаря на Цвета - и на екипа, създал този филм за Никола Вапцаров!

http://www.fakel.bg/index.php?t=3364

Алби

.

За щастие за поетите ние можем да съдим (и трябва да съдим) по стиховете им. А не по това, което пишат и налагат да се пише за тях критиците и политиците.
В този смисъл нищо не е в състояние да ме накара да променя отношението си - отношение на обич, възхищение и преклонение пред поета и човека Никола Вапцаров.
И аз не съм гледал филма. Може много от фактите в него и да са верни, но тълкуванието на фактите ще е от позициите на най-злостният антикомунизъм.

Защото такъв - злобен, злостен и надъхан с омраза антикомунист, е Цветана Трифонова. Макар нищо друго да не съм чел от нея, освен тази й статия. Отровни слюнки хвърчат от устата й, когато говори за комунистите, за подводничарите, за Сталин и Димитров.

Това е последният хит в световната антикомунистическа пропаганда - да се твърди, че от борба против фашизма е нямало смисъл. Че Съветският съюз, за да спаси Ленинград от глад, а Сталинград - от разрушение, не е трябвало да ги защитава, а да ги предаде на германците. Респективно - че и в България от антифашистка борба е нямало нужда, че подводничари не е трябвало да идват и партизанско движение да няма.

А кому и защо е нужна тази пропаганда сега? На кого служи тя?Нужна е и служи за оправдание и налагане на новия икономически ред. За налагане на неолибералния, навсякъде антинароден, олигархичен икономически модел - модела на свръх неравенство. Неща, които с комунистическата идеология и комунистическия морал са несъвместими.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Albatros написа:

Думите на Борето ги знам, Пламене, оправдани са - с оглед на медията, в която са публикувани, твоите думи ми липсват?
Алби Question

Алби, попита ме за моите думи...

По тази тема бих могъл да изпиша няколко страници.
Но, повярвай ми, не мисля, че е е необходимо.

Ангар го е казал това, което аз бих казал, така:
"За щастие за поетите ние можем да съдим (и трябва да съдим) по стиховете им. А не по това, което пишат и налагат да се пише за тях критиците и политиците".

Вапцаров не е бил съден за стиховете си, а за тероризъм. Понятието "тероризъм" е толкова осъвременено от братската американска пропаганда, че много хора с промити мозъци се радваха тогава, когато американският възпитаник Бин Ладен бе убит без съд в собствената му "суверенна" държава. (В днешно време..., ако въобще е бил убит..., така, както американци първи и единствени стъпиха на Луната). Smile

За Саддам с неговите "химически оръжия" също бихме поговорили, нали?... А за последните измислици и геноцид в Близкия Изток?...

А за това, което се случва вече 24 години в родината ни?...

Та, някакви такива биха били думите ми, Валери.
Но нямам сили да ги напиша, прости ми, ако можеш.

От такова безсилие написах и тези слова в памет на поета Вапцаров:

Светлините на сенките

Кафенето в Париж.
На път за Ванкувър.
Мълчим неподвижни.
Сенките ни танцуват.

Дворът на село
с разцъфтелите ружи.
Този разстрел
кому беше нужен?

Бялата пролет.
И черните червеи.
Дългият пробег
по късите нерви.

Твоите внуци
през други сезони
като капки в улуците
помежду си се гонят.

А земята една е.
От Канада до Банско.
По-нагоре е раят –
в който нямаме място.

И едничкото време
в оня светъл Ванкувър
ще покаже на сенките
дали си е струвало…

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите