Класика?

По-надолу ще цитирам няколко стиха от едно стихотворение.
От вас искам да ми кажете, без да търсите автора (ще го посоча в следващ пост), ако ги видите в моя профил и аз ви кажа, че те ще станат класика и ще бъдат одобрени от МОН, какво ще си помислите?

Цитат:

- Поклонниче на Аполона,
къде е писано в закона,
та толкоз рано излезна,
без да ме чакаш, в пет тръгна?

Защо под облака небесен
стоиш ти тъй като унесен?
Кажи, приятелю, как си?
Що се замисли пак сам си?

- Сам си? О, аз не бях самичък,
когато дойде ти едничък
и ме попита: ти как си?
Тогаз останах аз сам си.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

oziris написа:

Цитат:

- Поклонниче на Аполона,
къде е писано в закона,
та толкоз рано излезна,
без да ме чакаш, в пет тръгна?

Защо под облака небесен
стоиш ти тъй като унесен?
Кажи, приятелю, как си?
Що се замисли пак сам си?

- Сам си? О, аз не бях самичък,
когато дойде ти едничък
и ме попита: ти как си?
Тогаз останах аз сам си.

Не се кълна във Аполона
по-петимен съм с Мамона
и лаазда кат слезнах от клона
съм цопнал насреди закона!

[quote="oziris"]По-надолу ще цитирам няколко стиха от едно стихотворение.
От вас искам да ми кажете, без да търсите автора (ще го посоча в следващ пост), ако ги видите в моя профил и аз ви кажа, че те ще станат класика и ще бъдат одобрени от МОН, какво ще си помислите?

Цитат:

- Поклонниче на Аполона,
къде е писано в закона,
та толкоз рано излезна,
без да ме чакаш, в пет тръгна?

Защо под облака небесен
стоиш ти тъй като унесен?
Кажи, приятелю, как си?
Що се замисли пак сам си?

- Сам си? О, аз не бях самичък,
когато дойде ти едничък
и ме попита: ти как си?
Тогаз останах аз сам си.

[/quote

Това е една класическа тъпняи на диалект хе ако ще и зад МОН-а да излезе, Озирис...изплюй камъчето, че да им пратя една моряшка клетва ххехех

Не, това е Добри Чинтулов. И аз разбирам, че е писано 1850... но всичките му стихове са такива. Отидох до библиотеката за символизъм и видях тази книга на един рафт. И си казах... ето, нали се опитвам да пиша песни, да се уча от Великите. И съм слушал негови песни... да, звучат добре. Но това поезия ли е? Не искам да започвам дълга и тъпа дискусия за това кое е поезия и кое не, но моля ви, нека човек, който разбира от класика, да ми обясни защо това е класика...

Имам някои подозрения.
1. Езикът тогава не е бил толкова богат.
2. Само казването на тези неща е било скандално.

Но стиховете на Ботев са ме просълзявали... вярно, не когато ги учих в училище, но по-нататък когато действително ме влечеше поезията. А тогава езикът също не е бил кой знае колко богат.
С риск да кажа нещо глупаво - това за мен не е поезия.

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2012 Мнения: 16

Това е така наречения стил "Даскалска поезия", която Ботев иронизира (всъщност направо разгромява) в стихотворението си "Защо не съм...".
Чинтулов е писал слаби патриотични стихове, които е правел песни най-вече на база известни турски мелодии.
Това, което трябва да се помни, е че го е правил когато никой друг не е посмял и неговите песни са "събудили" много хора.

Не знам кой точно твърди, че Д. Чинтулов е класик. Във всички учебници по история на българската литература като родоначалник на съвременната българска литературна традиция се възприема П. Р. Славейков.

Но това не означава, че разбирам отношението ти към Чинтулов, oziris. Д. Чинтулов не заслужава тази ирония. Той все пак е в основата на българската поезия, както и цяла плеяда български поети, повече или по-малко известни на широката публика.

Много често ние забравяме, че турското робство прекъсва създадените традиции в областта на литература, изобразително изкуство, духовен живот, че Възраждането тръгва почти от нула, че българската литература започва твърде късно, тогава, когато други европейски народи (англичани, французи, германци, поляци, руснаци) имат векове традиция зад гърба си, оформен литературен език, достатъчно познания за класическата литература на Гърция и Рим, създадена литературна теория и вкус. На българската поезия и проза всичко това тепърва и предстои. С това се наемат творците на ХIХ в. (Н. Бозвели, Райко Жинзифов, Софроний Врачански, Д. Миладинов, Константин Миладинов, Григор Пърличев, по-късно В. Друмев, Д. Чинтулов, П.Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев (това са тези, за които се сещам в момента), когато се появават първите опити за лично творчество, опите да се въплътят в слово емоции и преживявания. Да се търсят в този период на първопрохождане съвършени в художествено отношение творби си е пълна наивност. Но тук има друго - присъства талант, присъства творческа индивидуалност.

Стъпка по стъпка именно поети като Д. Чинтулов и П.Р. Славейков трябва да решат чисто технически проблеми като създаването на поетически език, създаването на стих и усъвършенстване начина за подхващане и разработване на една поетична тема, създаване на стилистичните средства. Това продължава доста време - приблизително до последните години на ХIХ в. Казваш, че стиховете на Ботев са те разплаквали. Но и Ботев е продукт на постигнатото преди него; когато той започва да се изявява като поет, вече са минали десетилетия на литературни търсения, на създаване на поетична стилистика, на методология на литературното творчество, подготвена е почвата за появата на една по-зряла, по-истинска поезия каквато ще срещнем у Ботев, у Вазов, у творците от началота на ХХ в.

Това, което е българската поезия днес: разработен език, усъвършенстван стих, постигнати стилистични средства, набелязани основни теми на поетично творчество, е резултат от усилията на цяла плеяда творци, всеки един от тях внася своята лепта в изграждане на българската поезия и всеки по свой начин дава образ на това, което мисли и чувства, а и образ на мислите и чувствата на своето поколение, време и среда.

Затова, даже и да ни се струват наивни, недодялани, грубовати, творци като Чинтулов заслужават нашето уважение.

Класикът си е класик. Под класик разбирам "безсмъртен поет".
Това стихотворение наистина не е поезия, но "Пламни, пламни ти в нас, любов гореща" си е класика.
Поетите се оценяват по-най-хубавото, което са създали.
"Поетът лист по лист безсмъртието си създава,
но ти постигна свойто изведнъж!" -
пише Шандор Петьофи по повод някаква поема на някакъв унгарски поет.
И Вазов има много стихотворения, които не са поезия; но има и толкова много, които са класика.
И Любен Каравелов и той не е кой знае какъв поет - но "Хубава си моя горо" е достатъчна, за да го направи безсмъртен и като поет.
В случая предполагам, че МОН е включило в учебниците и това стихотворение, защото е имало тема, посветена на Чинтулов; а не като образец за поезия.

Цитат:

Не знам кой точно твърди, че Д. Чинтулов е класик.

Отново цитирам:

Цитат:

Поредица Българска Класика
Издателство Захари Стоянов

Поредицата БЪЛГАРСКА КЛАСИКА излиза
благодарение на любезното спомоществователство на
МИНИСТЕРСТВОТО НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО
и
НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА

Съгласен съм с всичко, което казваш mamasha. Без тези хора, сега нямаше да имаме поезия, но.... да вземем мен преди десетина години. Тогава поглъщах всичката поезия до която можех да се докопам без никакъв филтър. И се доверявах на заглавията на които пишеше "Световна класика" или "Класика". Ако тогава бях прочел това и бях го сметнал за добра поезия, на която да подражавам?
Може и да не съм прав. Но сравни това:

- Поклонниче на Аполона,
къде е писано в закона,
та толкоз рано излезна,
без да ме чакаш, в пет тръгна?

Защо под облака небесен
стоиш ти тъй като унесен?
Кажи, приятелю, как си?
Що се замисли пак сам си?

- Сам си? О, аз не бях самичък,
когато дойде ти едничък
и ме попита: ти как си?
Тогаз останах аз сам си.

С това:

Колко много чистота
във сълзите на дете!
Колко болка и тъга
щом протегне то ръка
в тях живее и расте!

Извори на красота
са очите на дете.
Греят те като звезди
вечер в тихите води
на Безкрайното море.

Във очите на дете
обич чиста се чете...
Всичко ново е за тях;
няма зло и няма грях
във очите на дете...

Колко много красота
е донесла любовта
във очите на дете!
Там цъфти и там расте
като цвете Вечността.

Кое от двете би казала, че е поезия?
Аз бих казал - нито едно. Но на второто може спокойно да се подражава без да създадеш неща за раздела "без коментар".

За много от повдигнатите въпроси - шапка ти свалям, oziris!

... а от последния цитиран стих съм ошашавен!
Ще си позволя и аз да цитирам стих:

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Аз бих казал - това на Д.Чинтулов е повлияло и допринесло за появяването на *Две хубави очи"...
Но това си е само мое мнение... Very Happy

Много от нещата, погледнати от такава голяма дистанция във времето, изглеждат различно.
Разбира се, че цитираните стихове на Д.Чинтулов са слаби, блудкави...
Да се обявяват за *класика* е най-малкото - неприемливо.
Но има текстове и песните по тези текстове - те не са *плява*, позволявам си да го оценявам така.

oziris написа:

Не, това е Добри Чинтулов. И аз разбирам, че е писано 1850... но всичките му стихове са такива. Отидох до библиотеката за символизъм и видях тази книга на един рафт. И си казах... ето, нали се опитвам да пиша песни, да се уча от Великите. И съм слушал негови песни... да, звучат добре. Но това поезия ли е? Не искам да започвам дълга и тъпа дискусия за това кое е поезия и кое не, но моля ви, нека човек, който разбира от класика, да ми обясни защо това е класика...

Имам някои подозрения.
1. Езикът тогава не е бил толкова богат.
2. Само казването на тези неща е било скандално.

Но стиховете на Ботев са ме просълзявали... вярно, не когато ги учих в училище, но по-нататък когато действително ме влечеше поезията. А тогава езикът също не е бил кой знае колко богат.
С риск да кажа нещо глупаво - това за мен не е поезия.

Прав си, Озирис, чест ти прави повдигнатата тема...и според мен надделява мнението, че стихоплетството не е поезия...защото! не личност или обществена позиция, правят един автор поет...
Поезията е образност, ритъм, философска идея и най-вече неочаквана метафора, не епитет не сравнение или някаква си там метонимия хе
Док,
непрофесионален литератор и набеден поет, от никой не поет...)))))

ХуЛитер Записан(а): Jan 18, 2008 Мнения: 240

Подкрепям напълно казаното от Mamasha.
Един поет остава в историята на поетическото изкуство с най-добрите си творби. Останалите бележат неговото развитие и са обект на литературоведите.

Чинтулов е доловил духа на своето време и го отразява в хубави и въздействащи революционни песни.
Неговото място сред класиците е заслужено и безспорно.

ПОздрави за повдигатата тема!
Почти няма автор, който да не е писал буклуци. Наскоро препрочетох Мопасан. Той е изкуствено създаден автор и първите му са били изхвърлени от Инструктора. Но към краят е нямал Контрол и също е писал боза.
Препрочитам и преписвам записките си от 1966-1967 година. Ами това са глупости.
Ами това, което преди малко публикувах - то е още по-голяма глупост. Недообмислено,необмислено,безмислено - реакция на текст, който няма да види бял свят. Пък и такава книга няма да напиша - значи е и лъжа.
Така е, когато няма Инструктор, няма Контрольор. Още по-малко - професионализъм.
А учебниците на децата - хвани единият - удари другият. Писани са предимно от неграмотни преписвачи. Над тях са безумни създатели на учебни програми... айде не ми се хабят пиксели за това.

Единствената полза е в явлението "скрита безработица": министерства, комисии, даскали, младежки банди. Нямам носталгия към даскалото, но нивото по цял свят спада катастрофално. Написах "катастрофално", а трябваше да напиша "закономерно".

В ИНТЕРНЕТА НЕ СЕ ЦИТИРАТ АВТОРИ ПРЕДИ 50-100 ГОДИНИ. В няколкото области които следя. Следователно и в другите е същото.

Само още нещо ще кажа по темата и млъквам Wink

Какво пишеш, поете?
Изтъркани глупави рими,
защо ли - "E, нека да има..."
Метафори някакви странни
оставащи все неразбрани.

Защо пишеш, поете?
Дали е защото сърби те...
или да опишеш съдбите
на хората близки за тебе?
А може би просто потребност?

А какво е поезия всъщност?
Да нанижеш няколко срички
във ритъм и стъпки, и всичко?
Да опишеш няколко случки -
да кажеш - "Я, май се получи..."

Или пък е нещо насъщно?
Да излееш душата на листа,
със думи - красиви мъниста?
Да извадиш сърцето на показ?
Да стенеш и виеш от болка?

Какво е... май никой не знае?
Защо ли се мъчиш тогава?
На село иди да копаеш...

Май само това ти остава.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите