Клифърд Саймък - хуманитаристут на фантастичния жанр.

Любимият ми автор, когато става въпрос за литератур, а не само за фантастика.Неговите романи са с най-изненадващия край и с герой обрисувани с голяма точност, наглед нормални и неразличаващи се по нищо от всеки друг човек.Техният характер се разкрива с развитието на действието, а да отгатнеш фабулата на негово произведение ще е наистина трудно.Нека всеки желаещ да остави няколко ( добри Laughing

)
думи за него.

И на мен ми допада. Имам чувството, че не пише научна фантастика, защото почти никъде (да не кажа направо никъде, защото не съм чел всичко от него) не присъстват досадните дълги и широки обяснения защо това е така, пък как действа и т.н. Той се интересува не толкова от самите събития или процеси, колкото от влиянието им върху ХОРАТА. Когато един от героите му е робот, той просто казва - роботът ... еди-какво си и това е достатъчно. Не изследва законите, на които се подчинява мозъкът му (както Азимов), нито ни разкрива вътрешната му структура. Не казвам дали това е добро или лошо, но просто е факт... и на мен поне ми харесва, защото понякога техническата част започва да става леко досадна.
Освен това той безспорно има голямо въображение и просто си личи, че умее да събужда чувства у читателя, а това според мен е най-важното за един писател.
Ще завърша с това, че според мен този писател ще допадне на всеки, защото както по-малките, които още са на вълна приказки, така и възрастните, които търсят дълбокофилософски мотиви едва ли не във всеки ред, ще намерят в романите му нещичко за себе си. А и стилът му е лек и прятен, което значително облекчава онези, които не обичат да си дават много зор.

ХуЛитер Записан(а): Jan 23, 2004 Мнения: 19 Място: bg

Една от най-човешките книги, които съм прочитал многократно е "Резерватът на таласъмите" от Клифърд Саймък. Навлизането в неговия свят е много приятно и завладяващо. И аз мога да кажа, че е един от любимите ми автори. Напомням си да прочета нещо от него днес и нататък...

ХуЛитер Записан(а): Jun 25, 2009 Мнения: 5

За съжаление, преводът на книгата е много лош. Добре, че първо я прочетох на руски, за да не се дразня. Моята любима книга от Клифърд Саймък е "Всичко живо е трева", но харесвам всичките му произведения, вкл. разказите /които не знам превеждани ли са на български/.

На мен също ми е любимият "фантастичен" автор. И също считам, че българският превод на "Резервата.." е отвратителен. Добре, че първият ми прочит беше на руски. "Заповедник гоблинов" като че ли е съвсем друга книга. Но на върха на класацията ми е "Градът".

ХуЛитер Записан(а): Sep 10, 2010 Мнения: 3

Аз чета "Отново и отново" в момента и мога да кажа, че това е Моята Книга. Просто другояче не мога да го опиша. Много ми харесва как се свързват философия, метафизика, бъдеще, минало, природа и човек...

Ето малко цитати:

Цитат:

А самата смърт бе нежна, нежна и черна, хладна, мила и добра. Той потъна в нея като плувец, гмурнал се в прибоя, а тя го пое, обгърна го отвсякъде и той долови туптенето на пулса й и усети нейната необятност и невъзвратимост.
На земята психоиндикаторът замлъкна, а Кристофър Адамс за първи път през живота си отиде вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.

Цитат:

Смъртта бе толкова приятна като меко и топло легло. А възвръщането към живота наподобяваше пронизително, настоятелно, влудяващо дрънчене на будилник в предутринния мраз на страшна, зловонна стая. Ужасяващо с жестоката си реалност и острото, болезнено напомняне, че трябва да станеш и заживееш отново.

Цитат:

— Когато се смрачи, земята вече не е същата като през деня — каза Сътън. — Ухае на нещо сладко, свежо и чисто, като че ли току-що е измита. А сред тишината дочуваш неща, които денем не се чуват. Вървиш, насаме със земята, и тя сякаш ти принадлежи.
Джон Х. поклати глава.
— Земята си е същата, Уилям, ти си друг, но понякога си мисля, че виждаш и чуваш неща, за които ние, останалите, дори не подозираме. Като че ли, Уилям… — той се поколеба, а после продължи, — като че ли мястото ти не е между нас.
— Понякога и аз си мисля така — каза Сътън.

Animater, оправи си заглавието.

Гост

Animater написа:

Любимият ми автор, когато става въпрос за литератур, а не само за фантастика.Неговите романи са с най-изненадващия край и с герой обрисувани с голяма точност, наглед нормални и неразличаващи се по нищо от всеки друг човек.Техният характер се разкрива с развитието на действието, а да отгатнеш фабулата на негово произведение ще е наистина трудно.Нека всеки желаещ да остави няколко ( добри Laughing

)
думи за него.

По-точно - неговите романи са с незавършен (отворен) край и оставят на теб да мислиш как точно приключва историята. Аз такива романи не обичам - или да е хепи енд, или да е кофти край, но да е край, а не да ме карат да завършвам историята в ума си. Единствено "Резерватът на таласъмите" ми харесва. Всичко друго, което съм чел на Саймък като действие не е лошо, но като завършек - тотален шит. Особено "Всичко живо е трева": действие - мудно, край - адски тъп. Същото се отнася и за "Децата на нашите деца" - няма по-тъпи романи.

ами Писател.
Помня му книгите, значи нещо до мен е дошло. А от много други - отдавна си е отишло.

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Чак не ми се вярва, че някой все пак е отворил тема за научна фантастика тук...Този жанр открих много късно в областта на литературата, преди около 5 години и почти с наркоманистична зависимост се отдадох на това ново за мен влечение. Тъй като не ми остана почни нищо от библиотека Галактика за четене започнах да преповтарям романчетата и разказите, а споменавайки за разкази - ще отбележа, че бях наистина очарована от италиански сай-фай автори, които не бях чувала, но наистина озариха много нощи от живота ми с таланта си. Саймък е великолепие за мен, наред с всички изброени книги ще добавя Гробищен свят и Братството на талисмана, знам че има и експерименти в областта на хумористичните разкази, но не съм попадала на тях. Заслужава си да споменем и колегите му Уиндъм /Чоки, Денят на трифидите, Какавидите/ и Айзимов, който няма нужда от представяне...
Хубава тема...Като се сетя ще кача и аз някой любим цитат.

Светла неделя...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите