Никола Анков II

Отвесно време

Отвесно бе Времето и исках дъжда
да напълни следите от плахи кошути
От тях бях пил капките жива вода
за да мога сега да вървя неизпратен
От вонящи блата навит на спирала
дебне с водни очи на змията гладът
Грачещи гарвани ме биха с крилете
И аз вървях своят Път от тревоги
И загърбил страсти и чужди неволи
с нямата сила на цвете в ръката
и маски карнавални
превземах Света
А в ума си с Диоген търсех човека
Плисна дъждът с белоснежните рози
И сля ведно Небе и Море във Аязмо
Помолих се попих капките жива вода
Били някога някъде сълзите на Бога

Цитат:

„Ранени, думите са музика”

Когато приключи четенето на сборник стихове на
определен автор, обикновено настъпва пауза и всичко
вложено от автора, подредено по неговата вътрешна
воля, чувство или усещане се стаява. И тогава...
„Веднага ще дойдат еквилибристите с трикà, об-
сипани с пайети и с неизвестен цвят, който само през
този ден поглъща лъчите на Слънцето и на Луната. Този
цвят ще се нарича „свобода“ и небето ще плющи с всич-
ки сини и черни орифлами, защото за първи път един
благоприятен вятър ще задуха и тези, които са там ще
разберат, че току-що са вдигнали платна и че всички,
така наречени, предишни пътешествия са само измама,
и ще гледаме лудостта и ужасните двубои на нашето
време с погледа на състраданието...”
Тези знаменателни редове на гениалния Андре
Бретон правят разбираеми и на пръв поглед толкова
разтърсващите думи на Никола Анков:

Гилотина съм
за осъдени
от болката души
„Съм“
Образи като „съня”, и много други всъщност
действия, които авторът преподрежда ни се струват
в тон с поетичните съновидения на 30-те години на
XX век; това не е случайно – смутните времена, в които
толкова години живеем се родеят с тревожните съни-
ща на споменатия по-горе период. Родената музика се
превръща в спомен от съновидения, „а маестро Паганини
мълчеше.”(„Епистоларно”)
На поетите, които не знаят какви права са им вменени,
с какво разрешение са поети, ще им оставя висшето право
да бъдат хора. Това е първият момент. Този момент няма
как да бъде прескочен. И тогава, когато премине този мо-
мент, човек добива законното основание да вмени поетич-
ния континюитет на поета към поемите, правото да опреде-
ля и да си играе със смисъла на творбата, и да се наслаждава,
щом сърцето му подсказва това и всеки път да бъде буден
при прехода на битието му в поезия. И тогава той не се пита
какво право има, а само съществува. Всички страни от този
мой възглед Никола Анков отразява в стихотворението си
„И не пожелахме своята Нирвана”.

В глобален и измислен
от Дяволи рогати
И сбъркан Свят
* * *
В чест на моят Бог аз пия Честност

И така, когато човек сътворява своята сигурност в
света, който е докоснат от цялото пространство, той са-
мият е сякаш ням за своята същност, а именно това, кое-
то е казал както и в това, което иска той. Но доколкото
сътворяването на една сигурност на едно битие произтича
от предварителните възприятия, човек, когато рискува да
разголи душата си в поезията, предварително приема риска
на казаното. Същевременно, ако хоризонтът ограничава
този риск, езикът принадлежи към човека по този уни-
кален начин сякаш, нищо вън, от това, което е казал
той, вече не може да бъде казано. Затова стихотворени-
ята на Никола Анков в много случаи изглеждат като по-
стулати на една душевност, която върви по следите на
битието. Неговото слово говори, и това е, защото той е
потопен в чистото възприятие, което трябва да превър-
не в слово; и тази трансформация на видимото, всъщ-
ност съдържа едно невидимо предчувствие на сърцето.
Поетът е получил в чистото възприятие една или друга
фасета на битието. Това битие, за което не съществу-
ват граници и разлики между различните възприятия.
Тоест, битието което управлява и проявява тук незнай-
ния център на огромния кръг на живота. Колкото и
сюрреалистично да звучат, всъщност стиховете носят
елегичните нотки на преживяното и фундаменталната
надежда за бъдеще. Писани в едно отвесно време, вре-
ме – вертикал на линията на живота, те носят всичко,
поето от едно същество в един живот. И невидимото
става реалност. Припозната реалност.

Хитрецът Одисей разпъва белите платна
За плаване далечно в лов за вечните неща
С жаждата за власт елей за всяка болка

Обикновеният живот на сегашния човек, на чо-
века до нас, е обикновено самоналагане в укритието
на недоизказаните действия. Поезията има необикно-
веното свойство да предизвика несподеленото и да го
направи явно, така че Никола Анков само изпълнява
това вътрешно правило, което подтиква човек изцяло да
се подчини на своята същност и тогава можем да кажем,
че поетиката е съществуване. Съществуване използвам
тук в традиционния смисъл на думата присъствие, което е
всъщност изпълнение на думата битие в старобългарския
смисъл. Да изпееш, да кажеш на висок глас нещо за све-
та и света, в който съществуваш и да излезеш от рамките
на чистото възприятие, и да не казваш нищо друго, освен
това означава да придобиеш печата на собственото си
битие. Този отпечатък е твоята поезия в лоното на самия
език и самото битие. Да поетизираш означава да същест-
вуваш, но трудността се състои именно в това да изпълня-
ваш своето съществуване и тогава „уморени думите заспа-
ха в смисли”. И тогава вече поетът „помирисва тревога”. И
в такъв случай:

Човекът сгрешен изначално Боже прости
С цвете и маска върви по света.

Някога в една своя стара статия използвах за загла-
вие „Поет във времена на отчаяние”. Днес поезията на
Никола Анков ми се струва, че отговаря защо съществу-
ва поетът, чиято песен е винаги на път. Каква е неговата
принадлежност към „съдбата на нощта на света” – както
казва гениалният Хайдегер. Това е съдба, която решава
какво от положеното в тази стихосбирка ще остане белег
на нашето време.

Георги Ходжев
3-4 ноември 2013 г.

за съжаление обявената за 6.12.2013 премиера на новата книга на любимия ни Док, ще се поотложи, но "Отвесно време" е факт и съм впечатлена от рецензията на Георги Ходжев. Всъщност Доки, крайно ти беше време да посъбереш пръснатите перца насам и натам и да сглобим птицата, възпяла Отвесното време!

Markoni55 написа:

за съжаление обявената за 6.12.2013 премиера на новата книга на любимия ни Док, ще се поотложи, но "Отвесно време" е факт и съм впечатлена от рецензията на Георги Ходжев. Всъщност Доки, крайно ти беше време да посъбереш пръснатите перца насам и натам и да сглобим птицата, възпяла Отвесното време!

Здравей, мила Ваня! Има ситуационна промяна...
Така че, може и да не отложим премиерата, ако датата все още ти е свободна. Ако не, живот и здраве да е, ще се договорим. Поздрави на твоят Жоро! Светла да е вечерта ви, приятели! Razz

И ще я браня колкото е нужно, а ти направи останалото. Дано да успееш!

Ех, какви хубави новини, Док, честито и успех на книгата Smile

)))))))))))))

yotovava написа:

Ех, какви хубави новини, Док, честито и успех на книгата Smile

)))))))))))))

Ех, мила Валя, благодаря ти! В апогей сме, ние, хулитерите на многострадалната ни България!
А, ти кога във Варна... Rolling Eyes

Markoni55 написа:

И ще я браня колкото е нужно, а ти направи останалото. Дано да успееш!

На 6-ти декемврий, того!
Живот и здраве, мила Ваня! Very Happy

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Успех, Док! Very Happy

anonimapokrifoff написа:

Успех, Док! Very Happy

Прегръд, мила анонима!
И поздрави на тайфата! цунь пу бузунь хех

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Вятър в платната ти, Док! Успех на книгата Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 05, 2010 Мнения: 137

Успех Док!!! Попътен вятър !!! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 19, 2012 Мнения: 124

Успех и от мен, Док!
Не съм убедена, че 06.12. е подходяща дата за представяне на книга, въпреки че ти е имен ден. Много хора ще празнуват с близки именници, а аз например имам професионален празник и ще бъда на банкет. Само казвам. Smile

joy_angels написа:

Вятър в платната ти, Док! Успех на книгата Smile

Благодаря ти, мило и красиво моиче! ()

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите