Въведено на:
18 Ное 2013 17:43:47 » Re: Никола Анков II
Отвесно време
Отвесно бе Времето и исках дъжда
да напълни следите от плахи кошути
От тях бях пил капките жива вода
за да мога сега да вървя неизпратен
От вонящи блата навит на спирала
дебне с водни очи на змията гладът
Грачещи гарвани ме биха с крилете
И аз вървях своят Път от тревоги
И загърбил страсти и чужди неволи
с нямата сила на цвете в ръката
и маски карнавални
превземах Света
А в ума си с Диоген търсех човека
Плисна дъждът с белоснежните рози
И сля ведно Небе и Море във Аязмо
Помолих се попих капките жива вода
Били някога някъде сълзите на Бога
Когато приключи четенето на сборник стихове на
определен автор, обикновено настъпва пауза и всичко
вложено от автора, подредено по неговата вътрешна
воля, чувство или усещане се стаява. И тогава...
„Веднага ще дойдат еквилибристите с трикà, об-
сипани с пайети и с неизвестен цвят, който само през
този ден поглъща лъчите на Слънцето и на Луната. Този
цвят ще се нарича „свобода“ и небето ще плющи с всич-
ки сини и черни орифлами, защото за първи път един
благоприятен вятър ще задуха и тези, които са там ще
разберат, че току-що са вдигнали платна и че всички,
така наречени, предишни пътешествия са само измама,
и ще гледаме лудостта и ужасните двубои на нашето
време с погледа на състраданието...”
Тези знаменателни редове на гениалния Андре
Бретон правят разбираеми и на пръв поглед толкова
разтърсващите думи на Никола Анков:
Гилотина съм
за осъдени
от болката души
„Съм“
Образи като „съня”, и много други всъщност
действия, които авторът преподрежда ни се струват
в тон с поетичните съновидения на 30-те години на
XX век; това не е случайно – смутните времена, в които
толкова години живеем се родеят с тревожните съни-
ща на споменатия по-горе период. Родената музика се
превръща в спомен от съновидения, „а маестро Паганини
мълчеше.”(„Епистоларно”)
На поетите, които не знаят какви права са им вменени,
с какво разрешение са поети, ще им оставя висшето право
да бъдат хора. Това е първият момент. Този момент няма
как да бъде прескочен. И тогава, когато премине този мо-
мент, човек добива законното основание да вмени поетич-
ния континюитет на поета към поемите, правото да опреде-
ля и да си играе със смисъла на творбата, и да се наслаждава,
щом сърцето му подсказва това и всеки път да бъде буден
при прехода на битието му в поезия. И тогава той не се пита
какво право има, а само съществува. Всички страни от този
мой възглед Никола Анков отразява в стихотворението си
„И не пожелахме своята Нирвана”.
В глобален и измислен
от Дяволи рогати
И сбъркан Свят
* * *
В чест на моят Бог аз пия Честност
И така, когато човек сътворява своята сигурност в
света, който е докоснат от цялото пространство, той са-
мият е сякаш ням за своята същност, а именно това, кое-
то е казал както и в това, което иска той. Но доколкото
сътворяването на една сигурност на едно битие произтича
от предварителните възприятия, човек, когато рискува да
разголи душата си в поезията, предварително приема риска
на казаното. Същевременно, ако хоризонтът ограничава
този риск, езикът принадлежи към човека по този уни-
кален начин сякаш, нищо вън, от това, което е казал
той, вече не може да бъде казано. Затова стихотворени-
ята на Никола Анков в много случаи изглеждат като по-
стулати на една душевност, която върви по следите на
битието. Неговото слово говори, и това е, защото той е
потопен в чистото възприятие, което трябва да превър-
не в слово; и тази трансформация на видимото, всъщ-
ност съдържа едно невидимо предчувствие на сърцето.
Поетът е получил в чистото възприятие една или друга
фасета на битието. Това битие, за което не съществу-
ват граници и разлики между различните възприятия.
Тоест, битието което управлява и проявява тук незнай-
ния център на огромния кръг на живота. Колкото и
сюрреалистично да звучат, всъщност стиховете носят
елегичните нотки на преживяното и фундаменталната
надежда за бъдеще. Писани в едно отвесно време, вре-
ме – вертикал на линията на живота, те носят всичко,
поето от едно същество в един живот. И невидимото
става реалност. Припозната реалност.
Хитрецът Одисей разпъва белите платна
За плаване далечно в лов за вечните неща
С жаждата за власт елей за всяка болка
Обикновеният живот на сегашния човек, на чо-
века до нас, е обикновено самоналагане в укритието
на недоизказаните действия. Поезията има необикно-
веното свойство да предизвика несподеленото и да го
направи явно, така че Никола Анков само изпълнява
това вътрешно правило, което подтиква човек изцяло да
се подчини на своята същност и тогава можем да кажем,
че поетиката е съществуване. Съществуване използвам
тук в традиционния смисъл на думата присъствие, което е
всъщност изпълнение на думата битие в старобългарския
смисъл. Да изпееш, да кажеш на висок глас нещо за све-
та и света, в който съществуваш и да излезеш от рамките
на чистото възприятие, и да не казваш нищо друго, освен
това означава да придобиеш печата на собственото си
битие. Този отпечатък е твоята поезия в лоното на самия
език и самото битие. Да поетизираш означава да същест-
вуваш, но трудността се състои именно в това да изпълня-
ваш своето съществуване и тогава „уморени думите заспа-
ха в смисли”. И тогава вече поетът „помирисва тревога”. И
в такъв случай:
Човекът сгрешен изначално Боже прости
С цвете и маска върви по света.
Някога в една своя стара статия използвах за загла-
вие „Поет във времена на отчаяние”. Днес поезията на
Никола Анков ми се струва, че отговаря защо съществу-
ва поетът, чиято песен е винаги на път. Каква е неговата
принадлежност към „съдбата на нощта на света” – както
казва гениалният Хайдегер. Това е съдба, която решава
какво от положеното в тази стихосбирка ще остане белег
на нашето време.
Георги Ходжев
3-4 ноември 2013 г.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
18 Ное 2013 19:30:33 » Да, обещахме премиера, но ще я отложим...за малко
за съжаление обявената за 6.12.2013 премиера на новата книга на любимия ни Док, ще се поотложи, но "Отвесно време" е факт и съм впечатлена от рецензията на Георги Ходжев. Всъщност Доки, крайно ти беше време да посъбереш пръснатите перца насам и натам и да сглобим птицата, възпяла Отвесното време!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
18 Ное 2013 20:10:16 » Re: Да, обещахме премиера, но ще я отложим...за малко
Markoni55 написа:
за съжаление обявената за 6.12.2013 премиера на новата книга на любимия ни Док, ще се поотложи, но "Отвесно време" е факт и съм впечатлена от рецензията на Георги Ходжев. Всъщност Доки, крайно ти беше време да посъбереш пръснатите перца насам и натам и да сглобим птицата, възпяла Отвесното време!
Здравей, мила Ваня! Има ситуационна промяна...
Така че, може и да не отложим премиерата, ако датата все още ти е свободна. Ако не, живот и здраве да е, ще се договорим. Поздрави на твоят Жоро! Светла да е вечерта ви, приятели!
_________________ ...аз идвам, а ти?
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
18 Ное 2013 20:14:13 » пазя я Док!
И ще я браня колкото е нужно, а ти направи останалото. Дано да успееш!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
yotovava ХуЛитер
Записан(а): Oct 25, 2007
Мнения: 231
Място: София
Въведено на:
19 Ное 2013 11:48:06 »
Ех, какви хубави новини, Док, честито и успех на книгата )))))))))))))
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
19 Ное 2013 17:50:22 »
yotovava написа:
Ех, какви хубави новини, Док, честито и успех на книгата )))))))))))))
Ех, мила Валя, благодаря ти! В апогей сме, ние, хулитерите на многострадалната ни България!
А, ти кога във Варна...
_________________ ...аз идвам, а ти?
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
И ще я браня колкото е нужно, а ти направи останалото. Дано да успееш!
На 6-ти декемврий, того!
Живот и здраве, мила Ваня!
_________________ ...аз идвам, а ти?
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
19 Ное 2013 18:48:20 »
Успех, Док!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
19 Ное 2013 23:50:06 »
anonimapokrifoff написа:
Успех, Док!
Прегръд, мила анонима!
И поздрави на тайфата! цунь пу бузунь хех
_________________ ...аз идвам, а ти?
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
20 Ное 2013 09:56:42 »
Вятър в платната ти, Док! Успех на книгата
azzurro ХуЛитер
Записан(а): Jun 05, 2010
Мнения: 137
Въведено на:
20 Ное 2013 12:45:21 »
Успех Док!!! Попътен вятър !!!
Milvushina ХуЛитер
Записан(а): May 19, 2012
Мнения: 124
Въведено на:
20 Ное 2013 15:18:42 »
Успех и от мен, Док!
Не съм убедена, че 06.12. е подходяща дата за представяне на книга, въпреки че ти е имен ден. Много хора ще празнуват с близки именници, а аз например имам професионален празник и ще бъда на банкет. Само казвам.
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума