Празни приказки за Франкенщайн и в АРТ МАРКОНИ

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“
представя
„ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ ЗА ФРАНКЕНЩАЙН“
първа поетична книга
на
МАРГАРИТА СТЕФАНОВА /Alfa_c/
18.30 ч – 11 октомври 2013 г

„Умението да летиш се заключава в това
да се научиш как да се хвърлиш на земята
и да не я улучиш.“ Дъглас Адамс

Не беше полет.
Помня, че тогава нямаше небе
и въздухът в гърдите ми
като внезапна смърт бе тежък.
Криле?
Не можеш да се вкопчиш в нищото с криле,
неука и чуплива като смях е
птичата им нежност.
Не смогнах да поискам много –
нокти, камък за сърце...
И паднах.
Може и да е приличало на полет.
Повдигнах се,
събрах безчувствения си животец до парче,
сглобих го в тромав Франкенщайн
и си го заживях отново.

Сега съм друг човек,
дълбая крива линия в дланта,
поникнали пера покриват закърнелите ми нокти...
Понякога
летя до седмото продънено небе с гнева събран
и меря с празни приказки оцъклените нощи.

Има такива хора /аз си ги наричам перфекциоНАЦИСТИ/, които обичат да изпипват до блясък, до прозрачност, до неслучайния отблясък онова, което ще поднесат. И не защото ги терзаят обичайните съмнения – как ще го приемат другите, просто не са роби на собствения си нарцисизъм, непременно и на всяка цена да споделят снесеното яйце и огласят простора. Те са хора, издигнали се на нивото, което искат да бъдат и търсят измеримостта със стремежа към съвършенство. Това обяснява късния прощъпулник на Маргарита Стефанова за споделянето на стихове в книжно тяло, като изключвам участието й в сборника дамска поезия „Червилото на Пегас“. И ако много автори са си присвоили импресионизма, като прикритие за избързани и доста освободени поетични изблици, Маргарита е достигнала своя си формула, в която съвременната модерна поезия звучи класически, без да ни натрапва усещането за отминалост. Зад лекотата, с която се лее стихът й, не прозира детайлната работа и многото труд по извайването, не само защото има какво различно да сподели, но и има онази даденост свише, която никое усилие не може да постигне, ако не е заложена в основата му. На добър час, Марго, на теб и твоя „Франки“.
Ваня Маркова /Markoni/

"Авторът Маргарита Стефанова те заблуждава, защото в тази книга няма да прочетеш нито една празна приказка. Но ще получиш трайни увреждания. Ако делникът те е свил до опит за безболезнено оцеляване и така сърцето ти се е смалило от инстинкт за самосъхранение, ще ти порасне ново, огрооомно сърце и... много ще те болят, но и много ще те радват следващите стихотворения. И с нови очи ще осъмнеш (защото тази поезия е безсънна!) – с очите на влюбен. И ще те ослепят, но и ще ти отворят всичките небета следващите стихотворения. И ще видиш „животеца” си – парчета метафори – и докрай ще те разпарчетят, но и ще го съберат в Живот следващите стихотворения.
Резултатът: трайно увреден от човечност, оголен до последния нерв Франкенщайн.
Не флиртувам (честна дума!), но и до ден-днешен не знам дали писането на поезия причинява катарзис. Но знам, че четенето на Тази поезия го прави с бясна сила."

Камелия Кондова

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Ей, като е тръгнало на премиери, та цяла есен май ще вали!
Успех и при Маркони, Марги! Да ви е пълно и усмихнато! Very Happy

joy_angels написа:

Ей, като е тръгнало на премиери, та цяла есен май ще вали!
Успех и при Маркони, Марги! Да ви е пълно и усмихнато! Very Happy

От кога го мъти тоя Франки Маргото, от кога й се точим- е най накрая го излюпи. Сега ще го води по седянки да го орисваме да не остане самичък, ами тъй де некоя Франческа да земе да пръкне Laughing

ХуЛитер Записан(а): Aug 23, 2009 Мнения: 65

Бях на представянето в София. Бе празник за душата ми. Ако можех, бих се ситуирала и във Варна. Smile

Обаче - не. Затова пък си имам "Празни приказки за Франкенщайн" и, четейки стиховете, все ми се иска да кажа на автора: Ти знаеш ли колко си всъщност невероятна, Калина, Алфа - це, Маргарита Стефанова? А? Smile

))

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 264

Boryana написа:

Бях на представянето в София. Бе празник за душата ми. Ако можех, бих се ситуирала и във Варна. Smile

Обаче - не. Затова пък си имам "Празни приказки за Франкенщайн" и, четейки стиховете, все ми се иска да кажа на автора: Ти знаеш ли колко си всъщност невероятна, Калина, Алфа - це, Маргарита Стефанова? А? Smile

))

Справянето с чудовища е неотменна част от правенето им. Ако си отговорен човек, разбира се. Правим ги и после, за да не се размахват по улиците и плашат минувачите, си ги прибираме и се справяме с тях - както и ако можем. С празни приказки, пълни с поезия тоже.

Много ми се щеше лично да видя и чуя твоето Франкенщайнче. Представям си една илюстрация от "Френски приказки". Като красавицата и звяра сте. Чудовището и Маргарита.

Все някой ден ще стигне и до мен книжката. Завиждам на варналии за срещата. Успех, Марго! Smile

Докато се отърсвахме и идвахме на себе си след прочетените стихове, Марго най-безцеремонно реши да изпробва подаръкът си от Миленка и започна да си прави сапунени балончета. Да, нека последваме примера й и не се приемаме толкова сериозно, независимо кой и как приема поредната ни книга. Времето е мерител за това кое и колко ще остане след нас. Благодаря ти Марго, че сподели своите стихове и новата си книга, както и че ни направи съпричастни към твоя празник. До следващата среща - с Райчо!

www.facebook.com/vania.markova.7/media_set?set=a.10202090348930893.1073741865.1552502377&type=3&uploaded=15

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите