Кръстю Раленков и Радослав Коцев - премиера в Арт Маркони

Страхотна новина и то не само една!

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“

Представя

дебютните поетични книги

„ИЗВАЯНА ОТ СКРЕЖ ЛЮБОВ“
на Радослав Коцев – Даро
и
„ДЕНЯТ НА ЕДНОДНЕВКАТА“
На Кръстьо Раленков/ Musketar

18.30 ч – 07 юни 2013 г

Знам, че страшно много хора ще подскочат от удоволствие и може би от изненада, за това че авторите избраха началото на турнето за представяне на поетичните дебютни книги да започне от Варна. Аз няма да обяснявам защо. Просто попивам този щастлив момент и го споделям с вас, приятели.

„ИЗВАЯНА ОТ СКРЕЖ ЛЮБОВ“
на
Радослав Коцев - Даро

„Какво се случва, когато художникът размесва цветовете на палитрата? Получават се нови цветове, субективни нюанси на себеизразяването. А какво се случва, когато един художник посегне към словото и го смеси с цветните си видения? Тогава... Тогава се получават странни на произнасяне и вкус думи, пещерни небостъргачи, небесни падини. Оксиморонности. Странности, наистина. Ала странността е нормалното състояние на уникалното в нас. Неговата палатка. Или неговият дом. Стихосбирката "Изваяна от скреж любов" на Радослав Коцев - Даро ни предлага точно такъв ракурс, оставяйки ни да "отключим" текстовете с ключа на собствената ни уникалност, с емпатията на собствената ни странност...“ Кръстю Раленков

Детето на деня

Кажеш му: обичам те!
И то се озъби
и хукне да играе.

Каже ти: обичам те!
И сърцето ти хлъцне
и започне да ридае.

Ти знаеш на кой и кога
сълзата по мъжки говори
с очи на хлапак
и с лице към стената.

Когато самотен и тъжен
детето в теб се усмихне,
точно тогава си...
истински обичан.

И точно тогава си
истински...
и тихо разплакан!

Размяна

Аз вече бил съм при тебе, Господи!
Помниш ли прокопания канал за вода,
когато на пет се перчих смел пред деца
и те с ужасени очи запечатваха
как земята ме глътва
и пръстта ми запушва устата?
Тогава ми рече: „Подранил си момко”
...и чрез ръката на Стайко
ме върна у дома за косата.

Аз вече бил съм при Сина Ти, Господи!
С Него играехме на жмичка,
и когато Той ме откриваше зад мама
аз засрамен примижавах – привичка.
Сега, в любовта си отново Го търся.
(казват, че бил отдясно до Тебе)
В Ден ще дойда, и ще остана
вдясно от Него – не протоколно,
а като един от милионите новородни.

Ти вече бил си при мене, Господи!
Помниш ли есента на ’89 година,
когато в мазето до „Кристал”
хвърлях кюмюр – в котела?
Ти идваше при мене на топло,
седяхме, общувахме кротко,
после ме извеждаше за ръката
отвън на студено и светло,
за да разбера, че Свободата
не е уютен дом с парно,
а вървян път с Тебе.

Сина Ти вече бил е при мене, Господи!
Паметта стаена в клетка, помни
как Правдата и Любовта
ме разпъваха в двете посоки,
как омраза и невежество
ковяха краката ми боси...
тогава Той разчупи печати
и със заветни Слова ме врече:
„Обичай врага като себе си”
…без себе си – с Теб…

„ДЕНЯТ НА ЕДНОДНЕВКАТА“
на
Кръстьо Раленков/ Musketar

„Въпреки, че формално е късен поетичен дебют на миналогодишния носител на Славейковата награда за поезия Кръстьо Раленков, стихосбирката "Денят на еднодневката" носи по-скоро белезите на томче с избрани стихотворения. Обединяваща най-добрите текстове на автора през последните 25 години, това е книга за екзистенциалното бродене и любовния брод, в която жестокото и лиричното съжителстват, за да разкажат човешкото.“ Радослав Коцев

Покой

Медното джезве на залеза,
сладко на огъня къкри.
Ще кипне кафето на черната нощ,
ароматно след малко ще мръкне.
Ще седнат по турски в небето звезди,
ветрила ще размаха прохладата.
Обезсилено, всяко "преди",
ще метне сетре на оградата.
Ще изплува луната, досущ жълт делфин,
да спасява небесни удавници...
И...читателят ще заспи,
още на първа страница...

А ПЪК ЦИГАНИ БРУЛЕХА ОРЕХИ

Дъжд. И дъх на запалена шума.
Като тъжни лица посивяха посоките.
И денят
бавно
късаше
струни.
А пък цигани брулеха орехи.
Опна бяла палатка мъглата.
Срамежливо дърветата клони разголваха.
И увисна на косъм
животът на лятото.
А пък цигани брулеха орехи.
Аз ги гледах в пейзажа пастелен,
проумял твърде късно
любовта, че е рохка.
И се ронех бисквитено в златната есен.
А пък цигани брулеха орехи.

Но защото бях верен свой неприятел,
не се върнах назад,
не заплаках,
не молих.
И умирах в безсмъртната есен, в която
бедни цигани брулеха орехи.

ТОЧНО ДНЕС ЗАПОЧВА И ЖИВОТЪТ ТИ

Ей така, понякога се свлича
целият живот като лавина.
Не е повод да не се обичаш.
Не е повод да самоизстинеш.
Не е повод да не си прощаваш.
Знаеш ли, че прошката е билка?
Остави, че заздравяват раните.
Пиеш ли, преставаш да убиваш
светлото, невинното, доброто...
Но ще си безжалостна с бруталното.
Между тях са грешките - животът ни
и сърцевината му е вляво.

Затова - отворила прозорците -
погали със обич всяка рана.
Любовта е най-добрата лоция
в безпосочността на океана.
Трудно е... Но не е невъзможно.
Любовта е знак, а после - сричане.
Сричай бавно, с цялата си кожа:
днес-от-ме-не-ня-ма-по-о-би-ча-на...

Миналото... То пък е снагата ни,
дето помни белезите, болките...
Изправи я! И тръсни главата си.
Точно днес започва и животът ти.

Точно днес си толкова красива!
По красива ще си само... утре.
...Пиша и сърцето ми се свива:
ще изчезнеш ли, щом се събудиш?...
Laughing

ех, защо не изчакаха до края на месеца! Пак няма да мога да присъствам... Книжките си ги поръчвам отсега. Май много поръчки станаха Smile

Вече успях да предам торбичката със съкровища на Меги, така че и твоята си се пълни. Laughing

Гост

Охххх... зелена станах от завист...
Завиждам и на представяните автори, и на публиката...
Честито и поздрави на всички. Very Happy

Маркони, не ме почвай пак - наизуст си знам конското... мога да те уверя, че се заинатих, взех се в ръце и работя по въпроса. Very Happy

GalinaBlanka написа:

Охххх... зелена станах от завист...
Завиждам и на представяните автори, и на публиката...
Честито и поздрави на всички. Very Happy

Маркони, не ме почвай пак - наизуст си знам конското... мога да те уверя, че се заинатих, взех се в ръце и работя по въпроса. Very Happy

казах само че ти е ред, пък когато -тогава. То писането е творчество мила, и е Божа работа. Ти с него Твореца гледай да си хортуваш на ниво - мен не ме гледай. Аз само така, за екшъна и защото харесвам писането ти.

Иначе за премиерата на Мускетар и Даро си завиждам и аз, без да зеления. Направо се пудря от кеф. Дръжте се, започна силен творчески сезон и това е началото само! Чакам да ме заринете с новите си книги и аз да не ви насмогвам. Laughing

Само, че нека спазваме правилото веднъж седмично - премиера на книга, веднъж седмично премиера на изложба. И така.... Laughing

Хайде хаирлия да са Smile

Много читатели на книгите и весело тържество! При Ваня няма как да не е хубаво, много съжалявам, че не мога да присъствам точно при тези двама поети...

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Как ги избирате тия дати, все като ме няма(((

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Няма как да не завидя на хората, които ще имат възможност да видят и чуят Мускетаря и Даро! Предполагам, че тяхното двойно представяне на първи книги ще бъде истински двоен празник и от сърце им го желая! Успокоявам се с факта, че са обещали да направят подобно представяне в Бургас, макар да не са уточнили кога.
На добър час на първите ви книги, приятели!
Пожелавам ви ЧИТАТЕЛИ!!! Smile

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2011 Мнения: 19

Даа, освен задачите с басейни, навремето, имаше и едни дето от точка А тръгвало нещо си с еди-каква си скорост. А от точка Б - друго някакво нещо си... та след колко време щели били значи да се застигнат в някяква хипотетична точка С.

Цялата тая работа ми напомня за тъкмо такава задачка. Ако единият автор живее в София, а другият - в Пловдив, къде е логично да направят първото си съвместно представяне? Логичният и единствено правилен отговор е - във Варна, при Маркони.
Щото, както е известно, тя е нашият Странджа, който бащински /в случая - майчински/ изтърпява и дава простор на всичките ни глупости от визуално-словесен вид, обичливо казвайки "Айде, четете си нещата, песоглавци", също както Странджата се обърщаше към хъшовете с "Яжте бре, песоглавци!"

Късно ни е да сме хъшове, но и за късните и закъсали нехъшове /а може би особено за тях/ едни Странджа винаги е необходим.

Пък да си го кажем и така. Ако писането и издаването на книги е вид екстатиране, изнасяне, протягане навън, максимално полагане на себе си в извънсебието, то нека поне пространствено, поне географски, да започнем от най-далечната възможна точка... а после бавно и насладително - и буквално, и като метафора - да се завръщаме към дома и себе си. И това ми звучи по-логично, отколкото обратното - от София към Варна, например.

Ама всъщност какво съм го заусуквал. Нещата са простички. Почти е лято. Закопнели сме да зърнем морето и неговите хм... може би трудови, може би нетрудови, но със сигурност артистични хора.Така че напред към Варна!

Ще ви чакаме, приятели! Часът и мястото на срещата, както се казва, са известни... Smile

Варна, Марконито, галерията с неповторимата атмосфера на картини и духовни хора, четящи и пишещи...всъщност, Кръстю знае.;"))

Док е щастлив...
И да се видим и чуем!
На добър час, приятели и колеги!!

"Разнообразието е солта на живота." Шилер

Само, че нека спазваме правилото веднъж седмично - премиера на книга, веднъж седмично премиера на изложба. И така...

Никос Варналис,
от брега... Wink

)

Vaterlo написа:

Даа, освен задачите с басейни, навремето, имаше и едни дето от точка А тръгвало нещо си с еди-каква си скорост. А от точка Б - друго някакво нещо си... та след колко време щели били значи да се застигнат в някяква хипотетична точка С.

Цялата тая работа ми напомня за тъкмо такава задачка. Ако единият автор живее в София, а другият - в Пловдив, къде е логично да направят първото си съвместно представяне? Логичният и единствено правилен отговор е - във Варна, при Маркони.
Щото, както е известно, тя е нашият Странджа, който бащински /в случая - майчински/ изтърпява и дава простор на всичките ни глупости от визуално-словесен вид, обичливо казвайки "Айде, четете си нещата, песоглавци", също както Странджата се обърщаше към хъшовете с "Яжте бре, песоглавци!"

Късно ни е да сме хъшове, но и за късните и закъсали нехъшове /а може би особено за тях/ едни Странджа винаги е необходим.

Пък да си го кажем и така. Ако писането и издаването на книги е вид екстатиране, изнасяне, протягане навън, максимално полагане на себе си в извънсебието, то нека поне пространствено, поне географски, да започнем от най-далечната възможна точка... а после бавно и насладително - и буквално, и като метафора - да се завръщаме към дома и себе си. И това ми звучи по-логично, отколкото обратното - от София към Варна, например.

Ама всъщност какво съм го заусуквал. Нещата са простички. Почти е лято. Закопнели сме да зърнем морето и неговите хм... може би трудови, може би нетрудови, но със сигурност артистични хора.Така че напред към Варна!

Ще ви чакаме, приятели! Часът и мястото на срещата, както се казва, са известни... Smile

Ами и аз това се чудя, какво си го заусуквал и на кого му пука от къде на и коя страна ще поведете турнето. Е, много се радвам че започва от тук, но дори и да не беше така все щяхме да дочакаме този момент нали! до утре!

ХуЛитер Записан(а): Jun 05, 2010 Мнения: 137

Варна, Галерия - Арт Маркони най- прекрасното начало за всяко едно представяне !!! Поздравявам ви приятели , пожелавам ви чудесна вечер и много почитатели!!! Very Happy

Гост

"Белязан друм, съдбовност
е посоката поднесена в тепсия,
която всяка сол с духа гори я.
С каква ръка ще вземе залък –
да рекне Варна, Пловдив…
и СофИя."
daro

Варна взе с нетърпелива ръка, момчета - и имало е защо - хранят думите ви като хляб насъщен. Благодаря ви!

Бе вълшебство на Духа...толкова! Very Happy

Магистър диксит!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите