Бал на пролетната поезия 2013

Галерия „Арт Маркони”
и
сайта за художествена литература
Hulite.net
Представят

БАЛ НА ПРОЛЕТНАТА ПОЕЗИЯ 2013
18.30 ч - 27.04.2012 г

Пролетна волност

Дали защото вече прецъфтяват
кокичетата в близките дворове
и зимата полека се стопява,
за да напъпи неизбежно пролет,

във стъпките ми нещо се променя,
друг ритъм завладява волността ми
и ми се плаче, но ми се и смее
и търся със очи в очите пламък,

и търся в думите игриви нотки,
и в пръстите, докосващи се, ласка,
и в нощите със влюбените котки
и аз съм котка, под човешка маска.

Дали защото зимно остарявам,
или защото пролетно младея,
за теб си мисля, без да имам право,
понеже знам, че ти обичаш нея.
Зинаида Чаушева /zinka/

Дали защото вишните в дворовете разлистват и напъпват с цветове, или заради напоения с омая въздух, но всичко напира и буквално прелива от пролетност и е крайно време да обявя поредното ни пролетно поетично пиршество – Бал на пролетната поезия 2013.
За тези, които тепърва ще се включат ще подскажа регламента:
- изпращайте за участие само едно стихотворение / най- хубавото и най-пролетното/ на познатия ви имейл: art_markoni@abv.bg или на лична бележка.
- Няма ограничения кога и къде е писано и публикувано или награждавано и отличавано стихотворението.
- Не пропускайте да поставите две имена, никнейм и града в който живеете/ ако е извън пределите на България добавете и страната/
- Крайният срок за изпращане на творбите е 21.04.2013 г.

Традицията е да бъде отличено стихотворението, нарисувало с думи най-красивата пролет и то получава прекрасен пролетен акварел.
За допълнителните награди за сега си мълча, защото не знам кой с какво предложение ще ме изненада, че напоследък нали виждате какви чудеса се заслучваха. Laughing

Спокойно, няма да е виенски апартамент, защото смешният ни бал е веднъж в годината, а баловете по поезията са все пак четири и не може да се насмогне с наградния фонд. По тази причина и отличията са символични, но за това пък празникът на красивата пролетна поезия, който си устройваме е страхотен и запомнящ се.
Е, отивам да събирам първите словестви съцветия!
Маркони

ОАЗИС ЗА СРОДНИ ДУШИ... В ТАЗИ ПУСТИНЯ, НАРЕЧЕНА ЖИВОТ.

И ПЛИСНА ДЪЖДЪТ С БЕЛОСНЕЖНИТЕ РОЗИ
И СЛЯ В ЕДНО И НЕБЕ И МОРЕ, ВЪВ АЯЗМО.
ПОМОЛИХ СЕ, ПОПИХ КАПКИТЕ ЖИВА ВОДА,
БИЛИ НЯКОГА, НЯКЪДЕ, СЪЛЗИТЕ НА БОГА.

НИКОС ВАРНАЛИС Wink

като днескашния ден - Laughing

Дочувам, че някои се стягат за бал – пробват пантофки, острят пера и мерят...разни рими. Реших, че и аз трябва да се постегна за бал – винаги съм искала да стана БАЛ-ерина. Затова взех листа, химикалка и чаша вода /ако ми пресъхне устата от рими/ и ...си легнах, като поръчах на Вдъхновението /ми/ да измисли най-пролетното пролетно стихотворение. На ранина, още неотворила очи, чух Вдъхновението /ми/ да нарежда, а аз прилежно записвах:

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана...

Но веднага Прозаикът / в мен/ скокна:
- Хей, това вече е писано, Вапцаров го е казал най-красиво!
Вдъхновението /ми/ нацупи устни и започна друг стих:

Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.

- Стига де! –възмути се Прозаикът /в мен/. Всички сме чели Кирил Христов.
- Ами аз какво да направя като всичко хубаво вече е написано! – врътна се ядосано Вдъхновението /ми/.
- Иди в ъгъла да се срамуваш и да мислиш нов стих! – намесих се Аз.

Но по-късно размислих и реших, че май бях прекалено строга. Отидох до ъгъла, но Вдъхновението /ми/ вече го нямаше там. Само Прозаикът / в мен/ саркастично се хилкаше.

Та да питам – някой да е виждал едно Вдъхновение/ мое/? Или вече е хванало експреса за Варна?

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Беше при мен. Стоя две минути, изрева "Ааа, не! Да беше само прозаик, ами то и трагик!". И си би камшика.

Ама ме улучи на кеф днеска. Laughing

Прочетох, значи, във форума за проблема със вдъхновението ти и разбрах, че си пропуснала урока, който миналата година преподавах за умореното вдъхновение.

Затуй сега ти го копвам тука. Чети, че чак ми е съвестно, че не съм те предупредила за това капризно чудо - вдъхновението.

Монолог на едно вдъхновение

Казваш, това с писането било от Бога. Като е тъй, защо ме мъчиш тогава? Уповавай се на Бога и толкова. Ама не, хващаш се за мене като удавник за сламка, на мен се сърдиш като не излиза нищо. Хайде, хайде, не се оправдавай. Откога се знаем, а?

Ама аз на другарката Рускова трябва да се сърдя. Тя, тя! Тя ти пусна тая муха, че талант си имала, удавало ти се! Ха!!!

По едно време си отдъхнах, рекох си “Хайде, размина ми се. Учителка ще става...”. Учителка, ама по литература! И пак се започна – анализи, съчинения разсъждения, рецензии... И все на моя гръб. Иначе - от Бога било!

Ей на, сега ХуЛите са ти в главата! Пишеш, пишеш едни такива рошавички стихове, задраскваш, химикалките подигравателно се удрят една в друга, а белият лист ти се хили насреща: “Не стаааава! Не стаааава!”. Прекарваш го през валяка на пишещата машина и оня млъква. Ама се обаждат клавишите и запяват бодро в хор: “Не моооожеш! Не моооожеш!”.

Махваш с ръка и сядаш пред компютъра. Там поне няма листи и клавиатурата е тиха като мишка. Като обикновена мишка бе, от тия, дето баба ти ги ловеше в капана.

Да, ама не, както казваше преди време вдъхновението на друг един пишещ брат. Вярно, от журналистическата гилдия беше, но нали и той си цапаше ръцете с мастило.

Та сядаш, пишеш, пишеш, наредиш красиви, но мноооого несвързани мислички и невчесани метафорки, после хайде с бутончето - “Delete”, мониторът премигва насмешливо: “Are you sure?”. И... всичко изчезва в небитието.

Искра божия било! Абе, кому – дар от Бога, за кого - наказание божие!

Хайде, оставяй ме най-после на мира! Какво, конкурс ли? Аааа, да ги нямаме такива! Обеща ми отпуск след зимния бал! Искам почивкааааа!

Тъй, споделих, значи, своя горчив опит. Ти чети, а аз отивам да се срамувам в ъгъла, че не съм те просветила по-рано. А, и да се оглеждам за някое загубено вдъхновение, ако е рекло да прескочи насам, че да ми се ожали.

Smile

Покрай проблема на Миа, забравих.

ТЪРСИ СЕ ТИКВА

На някого да му е останала някоя от зимата? Понеже и аз не съм от дребничките, и сме две, нека да е някоя по-големичка, та стане хубава каляска. С удобства и с екстрички. Ммммммммммм...

Хайде бе, заменям принц за тиква! Laughing

И като я пращате, да не забравите вълшебната пръчица. Че иначе тъй и ще си останем в Бургас, а бала само ще го сънуваме.

Hahahа, Мамаше, твоето Вдъхновение възпитано изглежда - говори ти, споделя, подозирам, че и на руски си общувате / Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты!/ Wink

Пък моето – аутистче някакво – както казва Аноним – бие си камшика и хваща гората.

Но си го обичам де – дали да не обявя възнаграждение:
„Търси се изгубено Вдъхновение –особени белези: розово, смее се често и отгаваря на името Миа, ама не винаги.”

Хайде, който го е намерил, моля да се обади, че иначе:

Ще използвам СРС – та
и ще станем на кълбета!

Хей, момичета, вдигнахте ми тонуса за целия ден – пролетно да ви е! Smile

П.П. Мам, не мога да помогна за тиква, тук на жълтите павета –само принцове си отглеждаме. И то ГМО – ти да видиш! Wink

П.П. 1 – СРС - специални разузнавателни средства.

П.П. 2 ЗЕМЯ вика Маркони, Земя вика Маркони, обади се – хей, Ваня, ти като правиш ремонт – надникни и в Килера за Вдъхновения, плийз! Може и моето да е забутано там! Wink

[color=darkblue][/color]

Аз не мога да си намеря вчерашната мисъл, ти ме караш да ти търся вдъхновението. И да е тук, в тази пушилка дето Жоро е вдигна абсурд да го намеря. Чакай най-рано към понеделник, като почна да подреждам, ако е рекъл Бог и сколасаме. Иначе в сряда който знае и не знае е великденската ми изложба и живи, умрели трябва да имаме главна зала готова. Шъ съ намери, не се безпокой. Пък да ти кажа като е видяло пушилката и страхотията тук само ще се върне хич няма да чака да го търсим. Споко Laughing

ХуЛитер Записан(а): Nov 19, 2009 Мнения: 17

Добре, щом може и стари стихове...
Ама сега не знаете пред какъв труден избор поставяте някои автори, дето имат по повече от една творба на тая тема. Embarassed

А за изгубеното вдъхновение... като в оня виц - кой си го намери за него си е! Very Happy

Добре дошъл Майсторе! Радвам се че ще се включиш в пролетната надпревара! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Аз няма все да си мълча,
ще взема да участвам, да
ще пия пролетна боза,
със стихове ще урочасвам.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Поезия ще взема да пропиша,
че с прозата май нещо се простих.
И в зверски зной, и в дъжд, и в сняг, и в киша
безмилостно ще снасям стих след стих.

Анониме, не предавай четата! Wink

Маркони ви съблазнява като някаква сирена - стихове - ти да видиш!
Всеки знае стихове - насмотваш култови думички - момиче, тъга, длани - и ей ти стих! Wink

Ама я седни пиши проза - завръзка, развръзка, мъж без вратовръзка, че и кулминация - по някое време! Wink

Така че - мисли за пролетна тъга/ дъга - и не се поддавай на лукавия!
Е, ако ти дойде много отвътре - не те спирам - римувай си! Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Mia2442 написа:

Всеки знае стихове - насмотваш култови думички - момиче, тъга, длани - и ей ти стих! Wink

С насмотване не става, Миа. И с усукване не се получва, пробвал съм. Виж с муза, това е друго нещо. А за поетесите - муз :э

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите