Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци?
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
29 Мар 2013 00:25:06 »
С пантомимата на "здрав, прав и корав" Image
По Балкански.
)))))))))))))))
Так точно, мадам, так точно...
_________________ ...аз идвам, а ти?
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
29 Мар 2013 11:59:14 »
secret_rose написа:
С пантомимата на "здрав, прав и корав"
По Балкански.
По Брехт да беше, не е зле.
По Станиславски - иди-доди.
Ама по Балкански - майка плаче, грамофон свири.
Иначе в литературните специалности на университетите по света и у нас наред с произведенията се изучават и биографиите на авторите. Това не е случайно. Пази Боже тези биографии да са писани субективно така, както се пише за историята откакто съществува писменост.
Затова би трябвало да има някакъв стремеж към опознаване на различни източници.
Колкото до романизираните биографии, в повечето от случаите те са не по-малко субективни от автобиографиите.
Има, разбира се, и безспорни факти. Като, да речем, подкрепата от страна на един много талантлив автор в полза на войната във Виетнам от 1955 до 1975 година.
Това не прави произведенията му на изкуството по-малко стойностни, но... петното (белегът) остава така, както е описано в романа "Терез Ракен" на Зола...
Имаше една смешна реклама от днешно време, създадена от пи-ари на корумпирани политици, която гласеше: "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Която бих перифразирал така: "Купуването и продаването на души е престъпление".
В досегашните коментари по темата преобладават мненията, че за читателя има значение да знае нещо и за биографията на автора.
Споделям тези мнения, понеже си мисля, че един автор не би трябвало да бъде механичен инструмент, на който свири друг.
От литературните герои Хамлет ми е бил много по-близък от Фауст.
Без да противопоставям биографиите на двама Велики - Шекспир и Гьоте (първата от които е по-спорна).
Според мен, идеите и на двамата са били идентични.
И ако има разлика в реализацията им, то тя идва от разликата в личния им живот.
На този фон какво бихте казали за един Сервантес?
Е, сега, Ганьо Балкански си е добре
Наведе ме на интересни размисли... - авто/портретът като събирателен образ на цял един народ.
Чудя се до колко авто/биографичните романи спомагат за опознаване на една нация. На духа и. При руските класици отклоняване няма. При Сервантес - не знам... При Ганьо Балкански как ли е... (((:
Малко се заяждам, прости ми. Просто ти завърташ темата все около продадените души. А аз мисля, че непродадени няма. И какво от това. Нали не са Мъртви...
По останалото, зададено от теб не писах, понеже... "разлики в личният живот" не го разбирам. Та то два еднакви има ли?
И се сещам за един друг майстор по темата... (Д. Дефо) но няма да се пъна литературно, че така повече ми харесва:
"Бедный Робинзон Крузо
Он жилет себе сшил
Из шерсти и жил
Чтоб прикрыть себе пузо
Бедный Робинзон Крузо"
п.п. Док, благодарна съм, че ми разбираш и от половин дума закачките. Нито на сантиметър не се отделих от темата в нито едно свое мнение, но май само ти ме разбираш. (:
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
29 Мар 2013 14:00:07 »
secret_rose написа:
Е, сега, Ганьо Балкански си е добре
Наведе ме на интересни размисли... - авто/портретът като събирателен образ на цял един народ.
Чудя се до колко авто/биографичните романи спомагат за опознаване на една нация. На духа и. При руските класици отклоняване няма. При Сервантес - не знам... При Ганьо Балкански как ли е... (((:
Малко се заяждам, прости ми. Просто ти завърташ темата все около продадените души. А аз мисля, че непродадени няма. И какво от това. Нали не са Мъртви...
По останалото, зададено от теб не писах, понеже... "разлики в личният живот" не го разбирам. Та то два еднакви има ли?
И се сещам за един друг майстор по темата... (Д. Дефо) но няма да се пъна литературно, че така повече ми харесва:
"Бедный Робинзон Крузо
Он жилет себе сшил
Из шерсти и жил
Чтоб прикрыть себе пузо
Бедный Робинзон Крузо"
п.п. Док, благодарна съм, че ми разбираш и от половин дума закачките. Нито на сантиметър не се отделих от темата в нито едно свое мнение, но май само ти ме разбираш. (:
Меги, част от Турция днес е и върху Балканския полуостров.
И колкото и да се мъчи човек да се отдалечи от корените си с оглед на настоящия си социален статус, много трудно би му било, според мен.
Щото в следващ живот може да се прероди в северноафрикански такъв.
Закачката ти с Ганьо Балкански е хубава, разбирам твоята дистанцираност от него.
Но ганьовци съществуват в много повече страни на малката ни планета, така че балканите едва ли биха ги побрали.
Регионалната ти закачка, която според теб е разбрал Док, за мен е супер закачка.
Е, че аз къде се разграничавам от това? Тъкмо напротив. Често отправям закачлив призив (къде ли не, и тук из теми) да не се пънем да се поевропейчваме а да си развиваме балканската същина, щото от нея няма спасение, но е и достатъчно добра, за да си останем в нея. Най - добрата за нас.
Наистина грешно ме разбираш. И не знам защо отново намесваме Турция. Или се водим по биографичния принцип. Ако е така, някой ден някой ще напише за мен: Тя, изгнанник у Турско, ама българка
Пък за идеята, че от космоса турци или българи се не видят, а само човечета, вече имам пришка на езика.
Закачката ми бе регионална заради теб, с онова десни и средни убеждения. Чаплин е бил с леви убеждения и ги е интегрирал във всяка своя творба. Не е понасял редът в Америка... за него говорех аз само.
Да си говорим за биографичните романи, това ми е любима тема. Наистина. Те не са никак малко, и дори понякога са особено интересни - скрити зад общо заглавие, маска и привидно различна тема, те разказват един или друг силен на деня, гении или просто някой, който си заслужава. Примери безброй, например споменатият вече Шекспир и творбите му.
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
29 Мар 2013 15:05:59 »
secret_rose написа:
Закачката ми бе регионална заради теб, с онова десни и средни убеждения. Чаплин е бил с леви убеждения и ги е интегрирал във всяка своя творба. Не е понасял редът в Америка... за него говорех аз само.
И какво като Чаплин е имал леви убеждения? Хитлер също е имал такива.
Аз пък не разбрах твоята закачка.
По повод на квалификацията ти "десни-леви".
Щото не мога да поставя човещината отляво, а нечовещината - отдясно.
Щото това са имагинерни квалификации, измислени от политици.
Просто от гледна точка на самите автори, всеки от тях има правото на избор как да постъпва като човек първо, а после - като творец на изкуство.
Правото на избор е вездесъщо.
И всеки сам си носи кръста, ако е в нехристиянки ареал, наместо кръст ще има нещо друго, което да мъкне на гърба си.
Колкото до отношението ми към турците, чувствам ги много по-близки до мен като съседи, отколкото сърби, румънци и гърци. Разбира се, че това няма отношение към темата, разбира се, че от гледната точка на Бог всички сме еднакви човечета.
Но един автор, който по една или друга причина (най-вече с таланта си) е станал известен приживе, може да влияе на настроенията на хора, които нямат никакъв шанс да се чуе тяхното мнение, просто те нямат тази възможност. Някои от тях тихо се самоубиват.
Затова, според мен, отговорността е на тези, които имат възможност да бъдат чути.
Затова има значение кой талант какъв живот живее.
Затова е и връзката между произведения на изкуството и реален живот в тази тема.
Колкото и да не е точно такава.
Уф, Папакот, това "леви" ли те подразни толкова? Ами той сам го казва за себе си в мемоарите си. Да кажем, че съм го "преписала" и да приключваме темата. Защото нямам намерение да обсъждам десно-леви работи, понеже не ги разбирам и не ме вълнуват
Едно смигване от ляво и хубав ден.
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
29 Мар 2013 16:22:55 »
secret_rose написа:
Уф, Папакот, това "леви" ли те подразни толкова? Ами той сам го казва за себе си в мемоарите си. Да кажем, че съм го "преписала" и да приключваме темата. Защото нямам намерение да обсъждам десно-леви работи, понеже не ги разбирам и не ме вълнуват
Едно смигване от ляво и хубав ден.
Меги, ако нещо ме е подразнило, то е, че наспамих хубавата тема на Мариана.
Повече няма да се обаждам. И от мен смигване.
Kanegan ХуЛитер
Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 49
Въведено на:
29 Мар 2013 18:26:12 »
...Меги харесва да споделим нещо около биографията на Чарли Чаплин...Не съм прочела за него книга, но немите му филми достатъчно говорят за светоусещането му като творец...Ще затворя очи пред факта, че е бил с леви убеждения, даже и това, че е бил нещастен в личния живот...За мен той е цар на нямото кино...
За романизирането на биографиите, бих споделила,че има известни плюсове да се пишат.За пример биографията на Яворов- много спорни факти има около живота му.Известен човек, личност, патриот както се е изразява в едно свое стихотворение:"Аз не живея, аз горя!".Каквото и да е миналото му, светла пътека е творчеството му.
А в дискусията papacot , споменава за Гьотевият Фауст, и Хамлет на Шекспир.И двамата герои изживяват своята вътрешна драма, приличат си...Но и аз повече клоня към Шекспировият Хамлет, по- силен е контраста от емоции у героя...
Между другото, Шекспир е невероятен творец.Най- много,/ разнообразни/ думи употребява като изразни средства.Наскоро попаднах на информацията от медия, че имало биограф на Шекспир, който години след смъртта на твореца, написва роман за него.Самия Шекспир нямал и снимка, поне такива бяха сведенията...Тук решаващ фактор са били спомени за него, вероятно и творбите му...
_________________ Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
Въведено на:
30 Мар 2013 10:51:17 » :)
Приятели, май ще се окажете прави – всички, които твърдите, че биографиите на авторите е добре да се познават. На това ме наведоха, освен вашите доводи, които са много убедителни, и размишленията ми върху една статия, която прочетох вчера. Най-отдолу ще дам линк. Та в тази статия, покрай защитата на авторската позиция, се споменават и факти за живота на двама автори, които не знаех. А и двамата автори харесвам – Х. Хесе и Ст. Цвайг – единият повече! И се замислих, че тези факти, ако са истина, разбира се, променят и обясняват доста неща в тяхното творчество.
Но аз и не съм срещу това да се познават биографиите, а срещу романизираните такива, които подсъзнателно ти внушават авторските интерпретации за даден творец. А сега трябва и да кажа – срещу ЛОШО написаните такива – които са прекалено субективни. Може би първо трябва да се изчете всичко по-значимо от даден творец, и чак накрая –/ авто/ биографията му, за да се възприема творчеството му без предубеждения и начисто!
И една реплика към Папакот – смятам, че левите убеждения са нещо добро. По моему всички интелектуалци, по презумпция, би трябвало да са с леви убеждения, защото се предполага,ч е са чувствителни към социалната нищета и онеправданите, че са широко скроени и търсят повече социална държава и равноправие. Но в България понятието леви убеждения и интелектуалец звучат като лоши думи, за което вина имат хора и събития от последните 70 години...Спирам дотук, защото не искам да политизираме темата – Пламене, моля те, и ти да не го правиш – понякога си толкова бурен и краен, че ще ни затворят „хубавата тема”!
Ето и линк към статията на К. Терзийски в Дойче Веле – не му правя реклама, съвсем не! Но има „храна за размисъл” в позицията му – в частта, доколко и как един автор отстоява възгледите от творбите си, чрез делата и живота си.
Миа, нещо не е наред с линка сякаш, отваря ми съвсем друго четиво, не на български...
Може в мен да е грешката, но опитах и с клик, и с копиране...
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
Въведено на:
30 Мар 2013 12:37:01 » Меги,
Давам го пак - дано сега сработи, че и при мен след копиране - не става!
http://www.dw.de/а-кои-по-точно-интелектуалци/a-16707844
Или копирай заглавието на статията в гугъл - би трябвало да излезе.
Заглавието е:
А кои по-точно интелектуалци?
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
30 Мар 2013 13:01:48 » Re: :)
Mia2442 написа:
И една реплика към Папакот – смятам, че левите убеждения са нещо добро. По моему всички интелектуалци, по презумпция, би трябвало да са с леви убеждения, защото се предполага,ч е са чувствителни към социалната нищета и онеправданите, че са широко скроени и търсят повече социална държава и равноправие. Но в България понятието леви убеждения и интелектуалец звучат като лоши думи, за което вина имат хора и събития от последните 70 години...
Мариана, винаги съм бил с леви убеждения и съжалявам, ако някой ме е разбрал погрешно. Вероятно не съм се изразявал достатъчно ясно. Бях обещал повече да не се обаждам тук, но чувствам, че трябва да отговоря на твоята реплика.
За мен хората, които създават изкуство, колкото и да са талантливи, са боклуци, ако не влагат в творчеството си идеите за социална справедливост. (Освен в случаите, когато споделят любовни преживявания, които, разбира се, често вземат превес над "всемирната мъка". В това, последното, няма и капка ирония.
Левите идеи винаги са били опорочавани от хора с пари или власт.
Най-вече от хора, които са се добрали до едното или до другото.
А най-често - от хора, които са се добрали до двете.
Непосилно е да се противопоставиш на силата на кървавите пари.
Затова "революциите изяждат децата си". Затова има милиони жертви, милиарди жертви в човешката история.
Ние все още живеем по правилата на Стария завет. Като животни. По-силното изяжда по-слабото.
Въпрос на избор е човек да се възприеме като животно или не.
Ако се случи да усети някаква сила, която го провокира да не се превръща в животно, то той се превръща в жертва.
И ако 90 процента от хората на планетата ни са роби на другите 10 процента, то те биха имали възможността не да правят перманентно революции, а просто да направят една. И тъй като това е възможно теоретически, но безкрайно невъзможно да се осъществи практически, епизодично някоя и друга жертва ще си сложи главата в торбата, без това да промени нищо.
И по-горе бях казал, че отговорността на човек, свързан с изкуството, който поради таланта си е направил така, че думата му да се чува от колкото може повече хора, си е лично негова.
Затова и не мога да вярвам на романизираните биографии.
Така, колкото разбрах, и ти.
Повечето от тях или са поръчкови, или са "достатъчно" субективни.
Може би всеки трябва да търси своята истина, а ако намери нещо измежду други истини, да се вслуша, да прецени, но не и (извинявай Меги) да продава душата си. (Последното към Меги е една закачка, по повод на нейно твърдение, че тук съм говорел за продаването на души).
Пламене, отлично разбирам защо е това "продадени души" Обаче мисленето ми е друго и не си го представям просто...
Аз едва правя първите си стъпки с прозата и ако имам късмет, ако съм трудолюбива, може и романист да стана някога, както ми се иска... но не си представям да седна да напиша нечия биография по поръчка. Изключено. Просто ми се вижда невъзможно да се напише такова нещо по поръчка, това не е кратка статия или биографични справки а роман!, и мисля, че биографичен роман бих създала само за онази личност, която наистина ме е впечатлила, чийто идеи съм обикнала и въобще - за някой, който на мен ми е интересен. Творческото писане е душевни игри, винаги е субективно, и точно защото е субективно, има лично отношение и не става по поръчка. Как да напиша за пари нещо за някой, когото не харесвам. А, може силно да мразя някого и да напиша биографията му в роман - противоположната крайност, но отново не по поръчка.
И всички романизирани биографии които съм чела (а не са никак малко, залитам по темата понеже) все ми се струват писани с желание, а не автоматично. От там и неразбирането ми.
Друг въпрос е, че не гледам на писането като възможност за препитание, а като хоби. Ще ида да мия градската баня, ама няма да седна да пиша за някой български политик, даже да умирам от глад. Тази задача ще оставя на записките по възстанията и на съответните писари, отразяващи събития и история.
Освен всичко, съществуват и творбите на описания в роман автор. Винаги човек може да си направи справка. Защото неговите творби достатъчно разказват за вътрешния му свят, биографията му написана от друг - повече за външния. И пъзелът е сглобен.
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
30 Мар 2013 13:42:58 »
secret_rose написа:
Статията е супер...
Намерих я през Гугъл.
Пламене, отлично разбирам защо е това "продадени души" Обаче мисленето ми е друго и не си го представям просто...
Аз едва правя първите си стъпки с прозата и ако имам късмет, ако съм трудолюбива, може и романист да стана някога, както ми се иска... но не си представям да седна да напиша нечия биография по поръчка. Изключено. Просто ми се вижда невъзможно да се напише такова нещо по поръчка, това не е кратка статия или биографични справки а роман!, и мисля, че биографичен роман бих създала само за онази личност, която наистина ме е впечатлила, чийто идеи съм обикнала и въобще - за някой, който на мен ми е интересен. Творческото писане е душевни игри, винаги е субективно, и точно защото е субективно, има лично отношение и не става по поръчка. Как да напиша за пари нещо за някой, когото не харесвам. А, може силно да мразя някого и да напиша биографията му в роман - противоположната крайност, но отново не по поръчка.
И всички романизирани биографии които съм чела (а не са никак малко, залитам по темата понеже) все ми се струват писани с желание, а не автоматично. От там и неразбирането ми.
Друг въпрос е, че не гледам на писането като възможност за препитание, а като хоби. Ще ида да мия градската баня, ама няма да седна да пиша за някой български политик, даже да умирам от глад. Тази задача ще оставя на записките по възстанията и на съответните писари, отразяващи събития и история.
Меги, ако трябва да давам примери с имена на поръчкови историци и биографи, няма никакъв начин да се намърдаш в тоя списък.
Ама дори и много да ти се иска.
Душицо, аз те обичам и не бих искал да те наранявам. А нараняването понякога може да се получи от погрешно тълкуване на думи или изрази.
Не зная какво друго да кажа...
Ако някога успееш да прочетеш книгата "Балада за Петя Дубарова" от автора Веселин Андреев и ако се съобразиш с годината, в която е писана и да се потопиш в тогавашната (в годината на издаването) политико-социална действителност, предполагам, има вероятност да ме разбереш...
Много други подобни примери бих ти дал, и какво от това...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума