Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци?

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

В едно нещо съм съгласна с теб, че авторът няма намеса в това, дали е бил избран, за да му се даде талант. Оттам насетне, той има два пътя: да го развива и това проличава в произведенията му, които могат да се отличават по теми и идеи, но собственият му стил ще се вижда навсякъде или да не го развива - тогава ще досади на читателите си и ще почнат да го обвиняват в халтура.
Това обаче каква връзка има с придворни и непридворни творци и темата, отворена от Миа за романизираните биографии и за това, доколко познаването на автора влияе на възприемането на творбата му?!
Аз лично смятам, че опознаването на автора неминуемо ще повлияе на това, как се отнасяме към произведението му, но посоката може да е различна.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Зебайтел е напълно права, че посоката може да е различна, поне при мен е така. Имам склонността да приемам и дори да оправдавам човешките недостатъци на автора заради магията на произведенията му. Всички сме грешни и е наивно да смятаме, че ефирната поезия се създава от небесни същества. И най-нежният лирик може да е обикновен простак в живота, който псува на всяка втора дума и се оригва на третата; отявленият циник като нищо може да си съществува сиво като смотан мишок, а пламенната и разкрепостена еротична поезия да е създадена от мустаката лелка, препасана с мръсна готварска престилка и почти познала един-единствен мъж в живота си. Едно е художествената реалност, а съвсем друго - обективната. Нормално ли е да четеш Достоевски и да си мислиш за пороците му? Според мен не е.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

anonimapokrifoff написа:

Зебайтел е напълно права, че посоката може да е различна, поне при мен е така. Имам склонността да приемам и дори да оправдавам човешките недостатъци на автора заради магията на произведенията му. Всички сме грешни и е наивно да смятаме, че ефирната поезия се създава от небесни същества. И най-нежният лирик може да е обикновен простак в живота, който псува на всяка втора дума и се оригва на третата; отявленият циник като нищо може да си съществува сиво като смотан мишок, а пламенната и разкрепостена еротична поезия да е създадена от мустаката лелка, препасана с мръсна готварска престилка и почти познала един-единствен мъж в живота си. Едно е художествената реалност, а съвсем друго - обективната. Нормално ли е да четеш Достоевски и да си мислиш за пороците му? Според мен не е.

Мислиш ли, че със споделеното си мнение споря с някого?

Достоевски е имал, разбира се, пороци. Затова е бил осъден на смърт чрез разстрел от онези, които могат да съдят "днес и сега"... Smile

(Само те моля да не приемаш метафората буквално).

То и ебаси метафората...
(Извинявай за псувнята). Ако е псувня, де.

Исках само да кажа, че не вярвам толкова на автори, колкото и да са гениални, ако приживе са си продали душата, с цел популярност, слава или каквото и да е там... (може и материално).

И нищо повече не исках да кажа, освен това, че за мен има значение да познаваш и живота на този, който твори изкуство.

Да, има вероятност магията да се развали, както каза авторката на темата Мариана.

Повярвай ми, не искам да развалям ничия магия.
Въпрос на възприятие, моето е такова, на повечето от хората - не е.
Това, което би могла да направиш, е да ме убиеш с камъни или да ме изгориш. Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

zebaitel написа:

В едно нещо съм съгласна с теб, че авторът няма намеса в това, дали е бил избран, за да му се даде талант. Оттам насетне, той има два пътя: да го развива и това проличава в произведенията му, които могат да се отличават по теми и идеи, но собственият му стил ще се вижда навсякъде или да не го развива - тогава ще досади на читателите си и ще почнат да го обвиняват в халтура.
Това обаче каква връзка има с придворни и непридворни творци и темата, отворена от Миа за романизираните биографии и за това, доколко познаването на автора влияе на възприемането на творбата му?!
Аз лично смятам, че опознаването на автора неминуемо ще повлияе на това, как се отнасяме към произведението му, но посоката може да е различна.

Живе, ако не виждаш такава връзка, значи я няма.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Ей, Папакот, аз да не съм средновековен инквизитор бе? Нито ще те целя с камъни, нито ще те паля - последното го правя само с цигарата си, защото нямам печка на дърва или нафта.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

anonimapokrifoff написа:

Ей, Папакот, аз да не съм средновековен инквизитор бе? Нито ще те целя с камъни, нито ще те паля - последното го правя само с цигарата си, защото нямам печка на дърва или нафта.

Ами моята печка като е на дърва, какво да правя? Very Happy

И моята е на дърва, няма страшно Razz

че и на шишарки само понякога.

Често се замислям за авторите които познавам от Хулите - защо е написал това, или как се е родил онзи разказ... Понякога творбите са разтърсващи и неминуемо се питаме - през какво е преминал авторът. Може да е просто любопитство, но ако знаехме какви бури и фортуни се вихрят в нечия душа щяхме и творчеството му да разбираме някак по-добре..
Много е неприятно обаче, когато творчеството се превърне само в отражение на бита. Тогава нищо не се питам, че дори и не чета, а не рядко самата аз ги върша същите. И наистина някои подробности от личния живот на творците не са ми интересни, но винаги ме е вълнувала душата им.

Някой чел ли е биографичната книга на/за Чарли Чаплин?

Някой чел ли е биографичната книга на/за Чарли Чаплин?

Аз, Мигле...не е лесно да си дете на циркови артисти хе

Помниш ли филма "The kid"... Rolling Eyes

Ако позволите една шега:
Мъжете трябва или да се познават, или да се обичат – среден път няма! Wink

Та, може би и с авторите е така – поне за мен.

И за да обясня тази крайност, ще кажа, че когато някой автор постъпи некоректно или непочтено, дори и най-върховните стихове да пише – някак спирам да му вярвам, приемам ги като словотворчество, но не и като поезия. Далеч съм от мисълта, че всички сме само в бяло...всеки може да прояви малодушие, страх и какво ли не, но смятам, че да си нечистоплътен в делата си е съзнателен избор. И точно за това мисля говори Папакот в частта за придворните поети и нечистоплътната душа...

А пък всеки човек, общество, народ има нужда от морални корективи и стожери/ сори за клишетата/ - ако няма такива, си ги измисля, но трябва да има светли примери – особено във времена на безпътица. И затова не приемам да се „вадят” скандални факти за Яворов, Ботев и прочее. Нека те си останат велики!/ дори и да накърняваме една от заповедите да не си създаваме идоли – мисля,ч е всеки се нуждае от собствена митология, герои и кумири/ Но пък сега рискувам аз да се отклоня от темата...

Дано не звуча като някаква безнадеждна романтичка, ама просто споделих...

/ Меги, приятели, силно препоръчвам филма „Фрида” – за живота на художничката Фрида Кало – вдъхновяващ и майсторски, без сълзлив мелодраматизъм, пък каква съдба е имала тази жена...днешните автори само седят пред компа и нищо не им се случва...ама такова ни е времето – ох спирам! Smile

/

Поздрави на всички ви – с много симпатия! Smile

Аз, ако някое произведение или нечие творчество силно ме е развълнувало, винаги съм любопитен и за биографията на автора. И винаги ще прочета поне това, което е написано за него в предговора на книгата.
Романизираните биографии приемам за сведение, но към написаното в тях се отнасям със съмнение, да не кажа с подозрение. Те силно зависят от личността на този, който я пише, а в много случаи и от възгледите на тези, които са я поръчали и платили за написването й. За личността и възгледите на автора обичам да съдя по това, което той сам е написал. Нали колкото по-талантлив е авторът, толкова по-силно сам присъства в произведенията си; в най-положителния герой той ще описва себе си, своите възгледи.
Но много, несравнимо по-добри или по-правдиви и честни са автобиографиите. Спомнете си автобиографията на Бранислав Нушич, спомнете си автобиографията на Чарлз Дарвин (макар че нея, от хората в сайта имам предвид, само аз съм я чел).
Така че, драги съсайтници, вместо да мислите за биографии, помислете за автобиографиите си! Събирайте материал, пишете ги. И тогава дори сами да не ги издадете, много ще улесните истинските си биографи, а ще затрудните онези, които ще искат да ви изопачат и опорочат.
Лош е този войник, който не носи в раницата си генералски пагони. Лош е и оня автор, който не очаква че ще му пишат биография.
И, помнете, че единственият начин да не станат на света известни лошите ви постъпки, е да не ги извършвате!

doktora написа:

Някой чел ли е биографичната книга на/за Чарли Чаплин?

Аз, Мигле...не е лесно да си дете на циркови артисти хе

Помниш ли филма "The kid"... Rolling Eyes

Обичам момента, в който убедително отрича ползата от думите Smile

Представете си как един балетист спира на сцената, оркестърът замлъква, балетистът се навежда и казва:
- Здравейте! Аз съм Нижински!
По същият начин и скитника му.
И когато го питат кой би гледал немите му филми, след като в Холивуд вече всички филми са озвучени, отговаря: 9/10 от света, които не говорят английски.

Ето такива неща няма къде да ги научим, освен в тези романи. И ние, четейки романизираната биография/автобиография изведнъж безплатно научаваме защо Чаплин има само неми филми.
Това имах предвид и в останалите си мнения по-горе... но Чаплин, разбира се, е само един пример...

Много си права и точна, сикрет роуз... впрочем той има и един озвучен филм, "Графинята от Хонг Конг", на който е режисьор, но играе една незабележима роля...на пикорло/сервитьор, появявайки се във важен момент... на кадрите си личи благородника, и не само по излъчването му... той имА смелостта да осмее Адолф Хитлер с филма "Диктаторът", и то в силните години на третият райх. Rolling Eyes

Та така, и аз мисля че има нужда от биографични и автобиографични романи.
Навремето бях прочел поредицата на Стефан Цвайг... и до ден днеше общата ми култура в тази плоскост е ненадмита, и то в средите където се "подвизавам" хех... мда, колкото и нескромно да прозвучи Laughing

Мда, изражението на тялото е много по-красноречиво от словото и по-удобно за поднасяне на леви убеждения Very Happy

Чаплин е ненадминат. Има няколко озвучени (частично) филма дори, не само един, но трудно го приема.
По щастлива случайност и аз съм се срещала с Цвайг - отличен биограф и автобиограф (неподражаем в детайлите, затова особено любим). И се сещам какво ми сподели приятелка вчера Very Happy

:
Влиза дама в Грийнуич (много голяма и много модерна книжарница на "Вирошка") и пита имат ли Цвайг.
"А, Цвайг е много стар писател, госпожо, ние предлагаме само най-новата литература" отговаря т.нар. книжарка.
Да живее смехът.
Ех, как се четеше навремето Very Happy

пък сега само пишем.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

secret_rose написа:

Мда, изражението на тялото е много по-красноречиво от словото и по-удобно за поднасяне на леви убеждения Very Happy

За левите разбрах.
Ама много ми е интересно как с тяло се поднасят десни или средни убеждения. Very Happy

С пантомимата на "здрав, прав и корав"

По Балкански.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите