Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djano
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13880

Онлайн са:
Анонимни: 388
ХуЛитери: 9
Всичко: 397

Онлайн сега:
:: Djano
:: Heel
:: pastirka
:: mariq-desislava
:: elsion
:: go4o
:: krizt
:: pavlinag
:: kameja

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2020 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци?
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 431
Място: София

МнениеВъведено на: 24 Мар 2013 22:02:53 » Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци? Отговори с цитат върни се горе

Лично за себе си мога да кажа, че възгледите ми претърпяха еволюция. Или деволюция – зависи!Wink

Като дете бях изчела”Жажда за живот” на Ървинг Стоун - за живота на Ван Гог – и бях запленена и очарована. Пак тогава изчетох и „Един последен поглед” на Джеймс Олдридж – за приятелството между Хемингуей и Скот Фицджералд – също невероятна книга.

По-късно съм чела много романизирани биографии – в това число и за Достоевски - на Анри Троя. Ами какво да кажа – смесени чувства изпитвам – май не ми хареса да знам, че Достоевски е имал епилептични припадъци...

А повод да отпочна тази тема е, че изчетох "Последната гара" от Джей Парини / британски автор/ - за последната година от живота на Лев Николаевич в Ясна поляна. Ами не е така - за великата руска душа / без грам ирония/ трябва да се пише от руснаци. Валенките, борша, селянинът, който сече дърва - това не може да се разбере от чужденец. А и предпочитам да не знам, че Толстой накрая не е бил "в час". Гениите винаги си остават такива!Smile

Пък може би бедата е в мен – аз и на постановката „Хъшове” в Народния си тръгнах по средата – някак не ми хареса да ги представят като абсолютни пияндурници. Те може би и да са били такива, но аз си искам романтично-идеалистичните представи и нищо друго!

Та затова ми е интересно вашето мнение – дали „познанието” за автора ни помага или пречи.

П.П. Съвсем частен случай е дали, ако си бил на маса с някой автор/ тук от Хулите/, това ти променя отношението към творбите му – но пак би било интересно!Smile

П.П.1 Ще мога да отговарям – в евентуална дискусия - чак утре вечер – след работа.

П.П.2 Звездите са звезди, защото са високо! Поздрав с :

http://www.youtube.com/watch?v=M-PJp_ChZMM
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
sradev
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 16, 2004
Мнения: 348
Място: влака (може и самолет)

МнениеВъведено на: 24 Мар 2013 22:41:11 » асоциация Отговори с цитат върни се горе

"войствено размахваше кореноплод" (Илф-Петров)

_________________
Славян
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Kanegan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 45

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 14:37:27 » за романизираните автобиографии на творци Отговори с цитат върни се горе

това е един нов ракурс към живота на даден творец, и е предизвикателство за пишещия ....ако има сливане в душите на автора и героя, ще се получи магията...

...една такава творба ще те върне във времето, но универсална истина е, че душите на творците се пречистват чрез страданието, приемам го като факт...и в музика, и в поезия, и в изобразително изкуство...
Много автобиографични факти са отразени в"Мартин Идън" /за Джек Лондон/, Андерсен не е имал лек живот, а е писал приказки...Йовков е бил тих, затворен, наблюдателен творец.Но всичко е пресътворявал в проза.Ангел Каралийчев загубва дъщеря си, но продължавал да пише ...
и романите са жанр, но те приближават максимално до истината...

_________________
Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
secret_rose
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 14, 2010
Мнения: 828
Място: Цюрих, Швейцария

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 15:32:00 » Отговори с цитат върни се горе

Много интересна тема, Мия...
Винаги попочитам по нещо за любимите си автори, интересен ми е животът им, случването, раждането и процеса на писане при тях. Приемам ги, дори с нещата, които някак не подхождат на звездите... Smile
Наскоро попаднах на авторка, чиито книги си поръчах и ще изчета заради странния и живот. Изгнанник, скиталец, страдалец, жена, която отказват дори да лекуват в някои Европейски страни и която, както се изрази позната - "е написала онова, което се вижда, когато насочиш прожектор към душата си". Истинските никому не са удобни и светът ги заличава, дали с лудост, дали с отричане, болести, бедност... Биографиите им са тежки обикновено, но страданието не пресича таланта. Познанието за автора на мен сякаш ми помага да потъна повече и в творбата.
Любима ми е историята на Чарли Чаплин Smile а съществуват още слепите и глухите композитори.. Мартин Идън, да... и разбира се, споменатият Андерсен... За мен те не са случайни хора, не са просто автори, и не са различни, защото ги знаем като големи имена. Те в ежедневието си са други. Навярно заради различното възприемане на света... двустранно. Руските класици... тях особено. За да напишеш Сибир трябва да си Сибир, иначе не става. А да си Сибир е чудо.
Ще следя темата с интерес.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Kanegan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 45

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 15:57:41 » за романизираните автобиографии на творци Отговори с цитат върни се горе

... в духа на казаното от secret_rose, бих допълнила за Бетховен...той загубва слуха си, защото композирал музика, която е от много висш порядък.Съзнанието на хората тогава не е било готово да понесе тези фини вибрации...Загубвайки слуха си Бетховен, вече има възможност да твори с душата си, вътрешното си усещане за музикалност.Изобщо творците боравят с фини енергий поети, писатели...те имат много силна чувствителност...

...за руските класици, те са просто уникални!
Лев Толстой, с всичките му романи...Чехов, Тургенев, Гогол - себеосъзнал собствена патология и посветил целия си живот на писането...
Горки с "Майка",Шолохов "Тихия Дон"...

_________________
Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
papacot
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 16:21:07 » Отговори с цитат върни се горе

Хубава тема, Мариана!
Ще я следя с интерес!
Понеже излиза от рамките на романизираните биографии...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
secret_rose
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 14, 2010
Мнения: 828
Място: Цюрих, Швейцария

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 16:38:42 » Отговори с цитат върни се горе

Що пък да излиза от рамките на романизираните биографии, може в момента да ги романизираме Very Happy
Авторът на "Ен-ель Хак" 30 години е писал биографията на Халладж-и Мансур. А ние едва сега започваме. Само да има за кого да пишем... Smile
С удоволствие бих описала живота на авторката, която споменах по-горе. Бих посветила години за нея.

Може би е добре да поговорим и за авторите, които пишат чужди биографии Smile Буквално остават в сянка, под лъчите на перлите, за които разказват. Сигурно за това са толкова малко...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
igeo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 21, 2007
Мнения: 83

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 16:46:45 » Отговори с цитат върни се горе

Да - наистина интересно зачекната тема.
Преди седмица има-няма, привърших биографията на Г.Г.Маркес от Джералд Мартин. Разбира се, не бих казал че всичко в нея ми хареса - има твърде много места, които би трябвало да се изчистят - защото е прекалено населена с имена, факти и подробности, от които човек се обърква и не винаги са му нужни. Но има и неща в нея, които те карат да си направиш ценни изводи и да научиш интересни неща.

Проблема на повечето биографии (според мен) е, че са писани сякаш от хора живели до въпросната личност - сякаш са били в съседния двор или в кооперацията отсреща и са слухтели и воайорствали през целия му живот, но не са проникнали в духа, в същината на човека, във вътрешния му мир. Т.е има я повърхността - той отиде там, направи това, после каза това, но го няма подтика, няма го истинския човек, дълбините.
Това малцина биографи го постигат.
Виж при автобиографиите е може би по-различно.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
secret_rose
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 14, 2010
Мнения: 828
Място: Цюрих, Швейцария

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 17:01:40 » Отговори с цитат върни се горе

Да пишеш за друг автор е истинско предизвикателство... Понякога са нужни изследвания и ходене по мъките, за каквито не подозираме. Понякога е нужна и доза себеотрицание, за да не се получи тотално субективна справка и да е наистина роман, а не документи и факти. Колко ли добре е нужно да се познае тогава една чужда душа. Но признавам, подобни четива са ми по-ценни от творбите на съответните светила дори.
Темата ме отнесе към Шекспир и нашумелия напоследък филм за него (вероятно правен по книга, която не съм чела, затова споменавам филма) - съвсем, коренно различна личност от онова, което сме чели в училище за него. Много биографични данни за големи творци просто са били укривани. Но все някой е обикалял с бележник...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
bro
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 13, 2012
Мнения: 18

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 20:36:09 » Отговори с цитат върни се горе

Хубави са, защото развиват въображението на децата, които ги четат, и предизвикват интерес към личността на великите писатели.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 431
Място: София

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 21:18:07 » Отговори с цитат върни се горе

Изглежда, че с Меги заемаме двете най-крайни гледни точки.Smile

Меги, ти и другаде си казвала, че обичаш да знаеш повече за живота и личността на даден автор. На мен това явно ми пречи на възприемането на дадена творба – тя, личността, винаги наднича – от всеки ред и дума. И ако има разминаване между моралните императиви от творбата и житейските компромиси на автора, това ми разваля удоволствието. А може би истината е някъде по средата – както винаги.

Сещам се за един автобиографичен роман – „Преди да падне нощта” на Рейналдо Аренас – кубински поет, дисидент и хомосексуалист. Последното го казвам, защото половината му книга е пълна с описания на тези му любови – нищо лошо. Та в тази книга той описва и режима на Кастро, литературните среди на неговото време и има доста „мръсно бельо” – еди кой си писател бил доносник, друг се подмазвал на Кастро, трети бил плагиат и прочее. Ами честно казано, не ме обогати много тази книга, въпреки че самият Аренас на моменти пише много добре.

А иначе си много права – къртовски труд е – трябва да познаваш епохата, средата, детството, писма, дневници, творби, приятели и какво ли не, за да правиш роман за действителна личност. Не зная дали е добре авторът да е максимално дистанциран от персонажа си / за да бъде донякъде обективен/ или както казваш ти – да диша като героя си, да бъде героя си.

Към мистър Канеган – авторите, които изброявате, са титани – без тях светът няма да е същия.

Към Игео – ще потърся тази книга на Дж. Мартин – разчитам на вашата препоръка.

Радвам се, че откликнахте и споделихте вижданията си, приятели. В спора, казват, се раждали ...идеи.Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
secret_rose
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 14, 2010
Мнения: 828
Място: Цюрих, Швейцария

МнениеВъведено на: 25 Мар 2013 21:42:48 » Отговори с цитат върни се горе

Просто... когато гледам красива картина, например, в ума ми, освен преклон пред красотата и изкуството си проправя път и въпроса - чия ръка, чия душа, кой е творецът. Когато изчетох "Тавасин" исках да потъна в сърцето на автора и, после откривайки биографичната книга за него открих цял един езотеричен свят, океан, мъдрост и разбрах "Тавасин" много по-добре..
От друга страна винаги повече ме е привличал истинският живот. Авторите създават незабравими образи, и тези образи неизменно са част от самите тях, но сърцевината е другаде. И когато чета биографични бележки или писания за даден автор за мен е като запълване на пъзел - от една страна творбите му, от друга - диханието му. Вображението и реалността в едно.
Но - предпочитания Smile Най-мил ми е народният фолклор, а там автори и биографии няма. Кой е създал самодивите? А джиновете и черният и белият овен от долната земя Smile
И все пак...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Kanegan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 45

МнениеВъведено на: 26 Мар 2013 10:35:08 » Отговори с цитат върни се горе

Романизираните биографии, Mia2442 имат своя художествена стойност... /между другото съм дама /под този псевдоним...
Разбира се всяко нещо, дори и твореца има светлина и сянка в характера си, развива се.Не може всичко в живота да е цветя и рози... така стоят нещатаSmileОбяснимо е в романа като творба да изплуват и някои негативи от живота на героя...Съвсем естествено е ...


А ти secret_rose ,явно четеш отвъд редовете, възприемаш нещата по- дълбоко.Като в суфистките мъдрости- един чете Корана на едно ниво- ума , втори на друго- със съцето, трети на съвсем друго с душата, четвърти със свръхсъзнанието-духа ...
Например Елиф Шафак в"Черно мляко" пресъздава шест свои роли в живота като жена, майка , писателка...Нейните романи се четат леко.Майсторски борави със словото...

Е, пак се увлякохме... Smile

_________________
Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
papacot
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719

МнениеВъведено на: 26 Мар 2013 13:28:33 » Нещо :) Отговори с цитат върни се горе

Ще споделя нещо вещерско с предварителното приемане на изгарянето ми на клада. Smile
Ако животът на някой автор всячески се разминава с произведенията му, (звездите ми го говорят) Smile, става дума само за едно Нещо.
И това Нещо е силата на егото и вътрешната, пази Боже, убеденост, че можеш от висините на таланта си да заблуждаваш хората.
И фактът (или липсата му), че поддържаш, нагаждаш се към тях (в този момент силните) ти носи или не някаква изгода в настоящия ти живот. Затова винаги е имало придворни музиканти, поети, писатели, актьори и клоуни. Някои от тях наистина са били талантливи.

От едната страна е (И)Ван Гог, от другата - Иван Вазов. Smile
Представете си ги... Да речем... Няма да ми стигне мястото тук, ако изброя всички...

Въпрос на личен и много труден избор е всеки човек, свързан кръвно с изкуството, с талант даден му свише, без той самият да има заслуга за таланта, да каже: ще се продам ли или няма да се продам.

Не, не говоря за продаването на произведенията на изкуството приживе или постмортално, говоря за продаването на душата приживе.

И понеже няма нищо сигурно и категорично, ще попитам: Фауст ли създаде Гьоте или обратното? Razz
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Kanegan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 45

МнениеВъведено на: 26 Мар 2013 14:21:25 » :) Отговори с цитат върни се горе

я, каква откровеност и спонтанност papacot , харесва ми...

"Ако животът на някой автор всячески се разминава с произведенията му, (звездите ми го говорят) Smile, става дума само за едно Нещо.
И това Нещо е силата на егото и вътрешната, пази Боже, убеденост, че можеш от висините на таланта си да заблуждаваш хората"

аз самата отговарям, за това доколко заблуждавам хората с произведенията си.А ти?Не правя оценки на никой, освен мен!Ако това е идеята ти. Всеки носи последствията на своите действия, каквито и да са!

"Въпрос на личен и много труден избор е всеки човек, свързан кръвно с изкуството, с талант даден му свише, без той самият да има заслуга за таланта, да каже: ще се продам ли или няма да се продам." Тази твоя мисъл ме плени!
Поздрав творецо! Гледай, отново сме в страни от темата...

_________________
Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com