Въведено на:
04 Фев 2013 21:40:44 » Преписано от най-добрите
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и разбор си е нужен за това. Без разбор резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експерименти, опит и анализ на резултатите: забележете сами!
Нямам спомени да съм преписвал в детските ясли и после в градинката. Първият ми опит е от първи клас, кога копирах с яйце две „пчелички” от тетрадката на Станка Дебелата. От тогава у дома яйца не се варят.
Вторият ми опит беше при Маламка – тъй се казваше химичката. Тогава преписах от Веса-Зубъра формулите. Ама нали й бяха големи циците, наместо българското „Н”, във формулите съм слагал латинското „N” и тъй съм наблъскал с азот ароматните въглеводороди, че работата замириса чак у дома. Цяло лято другите ходеха на плаж, пък аз ароматизирах въглеводороди.
За кандидатстудентските се готвих с Гатю Пращялника. Той, не само че беше вече студент, но и пращеше от акъл и го раздаваше безплатно. „Като влезеш в залата (инструктира ме Гатю), ще търсиш място между две дебели с очила, те едро пишат и най-знаят”. Намерих го аз туй място и всичко си беше с преписването тъй, само дето после с дебелите заедно плакахме пред „Стената на плача”.
На следващата година – няма дебели, няма очила. Седнах и си написах пищови. В 11 часа, поисках почивка и отидох да си ги преговоря в тоалетната. Нещо да съм бил напрегнат или от вятъра, но се блъсна вратата и дръжката ми остана в ръцете. Да викаш квесторите, не иде и тъй си четох пищовите в кенефа, дорде късно надвечер майсторът дойде и ме освободи.
Е, като почетох тогаз и после, и кандидатите като намаляха, най-сетне се класирах за студент. Зарекох се – никакви пищови. Съкафезникът ми беше приет като спортен кадър на университета. Имаше едни ботуши, зареждаше ги с „царски пищови” и редеше пет, шест или, шест, пет, пък аз се спуквах от четене и се радвах на четворките.
Така-така, ама дойде изпита по „История на БКП”, а то там едни пленуми, едни конгреси, иди че запомни датите и какво е казал Първият. От зор загърбих клетвите, купих си на старо едни ботуши и написах пищови. Не излязоха стока, ботушите де, пуснаха от потенето боя и ми зацапаха пищовите.
Сега, като ми е изтекла шофьорската и ми са се дигнали диоптрите, ме пращат в КАТ на проверовъчен. Чета ги аз листовките и ги сънувам даже, ама и пищови си направих. Да гърмя ли: кажете бе хора?
Иначе, за конкурсът нямам притеснения: нали от най-добрите приписвах, пък и кой ще седне, та да ме изпитва.
Стискайте палци!
Искрено ваш: Преписвачев.
solecito Гост
Въведено на:
12 Мар 2013 03:20:37 »
Разсмя ме, браво!
5!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
18 Мар 2013 00:11:15 » Яко!
Нещо взех да ги изчитам на екс, но това със сигурност ще го запомня.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума