Бях някога млада, желана,
почти неразгадана.
Сега какво стана:
натежаха ми годините –
не ме поглеждат нито мъжете,
нито роднините.
Мечтаех да се сбръчкам от смях –
не можах.
Сбръчках се, защото остарях.
Рядко съм обект на обноски изискани,
по-често на усмивки вкиснати.
Какво съм аз? -
Поетична заплесия
с празна кесия.
От неизвестните поетеси
без финансови интереси.
Аз съм маце,
с пенсия за околните в неведение.
Годините пък ми надминават
нормите на поведение.
Не ме обича този,
който не може на мен да прилича,
а който не ме привлича.
Захвърлих старостта на лавицата прашна.
Сега не ми се вижда толкова страшна.
Всеки от нас за обич жадува,
дори да е стар и да гладува.
Аз също!
Дари ме, Боже, с живот вечен,
да погася към теб заема ипотечен!
solecito Гост
Въведено на:
15 Мар 2013 13:58:40 »
Хубаво е, че в в края на стиха лирическата се откъсва от материалното и търси духовното! Всяко време е време за любов, бръчките на лицето и банкнотите в портмонето не са причина да се обича или да не се обича човек- както от околните, така и от себе си! Успех!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 840
ХуЛитери: 0
Всичко: 840
