Валентина

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Валентина, Валентина,
що с насмешка ме подмина,
аз в ръка със стръкче цвете
кротко паднах ти в нозете,
топли думи ти изрекох.
Ти прие ги като екот,
гордо фръцна се, отмина
в далнината, Валентина.
И остана глуха, няма,
сякаш в тебе чувства няма.
Поизгледах те тогава –
що игра със тебе става –
както си ми горделива
ще омачкам цяла нива.
Ръж била или пшеница
ни ще гледам, ни ще питам –
ще те любя за двамина,
да ме помниш, Валентина.