Фетучини с дресинг от бордо по селски...

Пише ми се. Само че няма начин. Е, все още не са ми счупили ръцете, нито са ми отрязали главата (а каква услуга щяха да ми направят, ама ядец). Просто го раздавам съвестна. Не смея да започна книгата, която ми гори слепоочията. Защото после няма оставяне. А имам други дела. Дето не хранят духа, но пък позволяват да не ритнем петалата. Пък и ми трябва малко автосугестия за повдигане на носа... Така че отворих готварската книга за създаване на една семпла рецепта. Все ще задоволи графоманския ми глад. За любители на висшето слово влизането строго запретено.
Mr. Green

За готвенето ви трябва един брой кола – каквато ви падне, да върви само там (боя се, не с вода), страст за скиторене, слабост към нестандартното и пълните тенджерата – пардон черепа, с фантазия, колкото поеме сместа. Финикийските знаци няма да ги споменавам, за да не изгубя на първо преброяване читателите си...

Всъщност, докато гледам мрачното време над Албиона, ме тегли единствено и само на юг. Всъщност, мрачното време не ми е виновно за щръклицата. Някакво мазохистично удоволствие ми носи да ви запокитя на едни местенца, където вятърът вероятно не ви е вял. И не знам дали мен самата някога ще завее отново...

Огромния чар на непознатите френски провинции и дълбокия италиански юг. Признавам чистосърдечно, че не съм ги открила от гениалност, а беше работен шанс да се докопам в близост до тях. Останалото ровене и обикаляне си беше от моята кръв.

След това скиторане за мен де що магия има събрана във Франция и Италия, е именно там. В Прованса, както софиянци (пу-пу, че и аз съм от там) обичат да обиждат останалата (обикновено по-читава) част от страната. На върха на езичето ми е непоискан съвет – позволете си да излезете извън трафика на туристите и се загубете сами. Убедена съм, че няма да ме послушате. Веднага ще се вкопчите в известните парижки потайности. Според мен леко ще сгрешите, но аз не съм по-стока, сигурно и аз така щях да постъпя. Така че да кажем – ако ви остане време и пари, зарежете големите градове, след като направите задължителните снимки и се напъхайте в „нецивилизованата“ провинция.

Има едно леко неудобство – ако не знаете френски, ще берете ядове. Там шовинизмът властва с пълна сила. Английски? Айде бе! Апропо, същият дерт ще имате и в дълбокия италиански Юг. За мен беше изключително странно, това са върховни туристически дестинации. Но след като се оказа, че и в Меката на интелекта и работливостта Япония масовото говорене на английски език е утопия, какво остава за мързеливия Европейски Юг.
Smile

Както споменах, в средноверковния de l'Abbaye de Longpont, Picardie не попаднах случайно като мотаещ се турист. Но е факт, че това попадение ме накара да пренебрегвам сериозно тривиалните туристически вакханалии и да си навирам носа в онова самобитно, което не е изложено на всяка цена на показ. Като си помислите, родопското село Долен, както и близкото Ковачевица не са в Европейските ни реклами, но в Европейското Банско едва ли може да намерите това, което ще откриете в тези забутано места... Идентично е и там.

Хотелите са изумителни. Нищо общо със стандартния лукс. Vintage стилът е властващ. Стаите ухаят на духове и всичко е толкова автентично, че при една командировка моя колежка отказа да нощува в хотела, ако не я пазя от съседната стая.
Mr. Green

За кулинарната вакханалия дори не ми се спомня. Douzaine d'escargots à la persillade, или иначе казано охлюви – нещо, което не бях накусвала, но съвсем кръвожадно заобичах. Или изумителното телешко, което просто няма аналог. Няма да споменавам Crème brûlée à la vanilla, изпечените преди час франзели, местнотото червено Syrah и толкова вида сирена, колкото може да роди мозъка... Спирам до тук, защото ще ме намразите. След отвратителната английска кухня да попаднеш тук е нещо като фантастика.

Оказва се, че абатството е известна дестинация, но само за ценители. Помня разказите по време на вечерята за английска двойка - съпруг и съпруга, или поне така се предполага, с благородническа титла, запазили своето инкогнито до последно. Всеки от тях носи своята котка в луксозен кафез или както там се нарича, всеки поръчва отделно блюдо за котката си с фамозна сьомга по специална фламандска рецепта. Хранят се мълчаливо. На следващият ден се качват в Ролс Ройса си и без нито една дума напускат френската обител, до следващата година. Много английско...

Напушва ме един лек смях как ще ме разпънат от критики за струящата снобария , особено с моята анти-склонност дори към нейни наченки, но когато си на подобно място, склонността ти да възприемаш подобни очарователни идиотии е всепоглъщаща. Толкова всепоглъщаща, че едната вечер успях да си напъхам носа и в самото абатство, чиято порта беше порядъчно залостена. Само през оградата съзирах детайли, които ме караха още повече да напъвам за там.

Абатството съществува от 1131 до 1793, унищожено през 1918 и възстановено до степен, която не разрешава видоизменение на останките, историята и природата. Няма да правя аналогия с някои балкански ширини, че срам ме хваща. Този срам е нищо пред оня, който брах, когато ме изловиха да се разхождам като волна птичка в имението. Което се оказа частна собственост. Да де, ама не пишеше никъде Влизането забранено на отворената порта. Французойката скочи като пехотинец върху английски нашественик. Толкова не съм се извинявала нямам спомени откога. Накрая сърцето й омекна, но още помня погледа й. Невъзпитани англичанки! Аргхххххххххххххх...
Mr. Green

И все пак си заслужаваше...

Пардон, сгреших. Веднъж още повече се извинявах. Ама МНОГО се извинявах. Пак във Франция. Пак в Прованса. Пак на очарователно място. Няколко селца по поречието на Рьона, на юг от Лион и крайната ми цел La Voulte-sur-Rhône.

След гадния полет от Лондон, суицидни настроения по ред причини и отвратително шофиране от Лион във време, за което по тези ширини казват „Валят кучета и котки“, чувството на генерална изгубеност те обзема. Искаш само някой да те гушне и да ти намачка вратлето, а не да се скиташ като халтав, без някой на този свят да знае къде си. В момента, в който съзрях местния хотел – един твърде-твърде очарователен местен хотел, сбутан в типичните местни улици, успях от своя страна да набутам някак Реното в една дупка и почти на бегом се изнесох към топлото и светлото. Без да погледна с патешкия си мозък къде точно съм я паркирала. Зяпах само наоколо...

На следващата сутрин в потрес установих, че ме чака тълпа разгневени французи. Оказа се, запушила съм изхода на двора към местна кръчма и хората не могат да си извадят колите. Бяха се обадили вече и на полицията. Пак извинения, пак срам, срам, срам. Иди обяснявай колко зле си се чувствал, колко не познаваш нищо наоколо. Никакви такива. Трябва да мислиш за другите и да спазваш правилата. Всъщност, аз го правя и точно затова се чувствах отвратително, но фактите бяха факти. В случая човек се изсулва с обяснението „Да хвърли камък този, който...“ Ъф, специално тези французи колкото мразеха англичаните, още повече ги възненавидяха. Не знам дали успях да компенсирам малко това усещане, когато вечерта след работа се появих с елегантен малък пакет местни бонбони и поднесох още веднъж извиненията си за причинените проблеми. Признавам, бяха очаровани и приеха с усмивка. Много френски жест, неприсъщ за англичаните...
Smile

Това средновековно местенце със запазена оригинална и непипната архитектура те омагьосва именно с непипната си атмосфера. Такава, каквато ти припомня какво е означавал живота, преди да го изгубим някъде в безличните панели.

Съвсем наблизо, точно отсреща са Алпите, на една ръка разстояние. Колкото пъти ми се случи да летя над тях и времето позволи, стоя като истукана над това природно умопомрачение.

Като казах на една ръка, сещам се за едно изпълнение в мой стил, иначе ще решите, че съм се повредила. От нормалност, имам предвид. Желанието ми за пипане – на върховете, без други асоциации, моля! - вероятно е било толкова горещо, защото именно в тази част на Френските Алпи се разиграва сюжета на собствения ми роман, където никога не съм била. Е, не беше този начинът за пипането им, обаче.

Да изключиш сателитната навигация (патка!) с намерение да хванеш по обяснение и знаци аутобана Марсилия – Лион, който ми се изплъзна на идване (не само патка, а и некадърна патка) и накрая да се озовеш на магистралата за Гренобъл и Женева (казах ли че съм патка?) два часа преди полета си. И след като се осра като за световно – без извиние за натурализма, патката реши все пак да се опита да си хване самолета, без да мисли, че покрай собствения си смотан живот може да бастиса и някой ценен. Ще дадете ли дефиниция на подобно поведение? Аз ще ви го дам. Нарича се Голямо Патешко Осиране.

Резултатът:
- Френските полицаи не са като някои балкански субекти. Можеш да им размахваш билет и скляпащо-разплакващо да се обясняваш, че имаш два часа до полета си, а те най-любезно ще ти посочат глобата от 90 евро и ще те упътят към близкия град за теглене на банкноти, защото не са банка и не работят с кредитни карти.
- Усещането да изпуснеш самолет само в началото те изпотява, после се примиряваш и влизат само „стоичковизмите“ в сила, но само по собствен адрес.
- Хубаво е да разполагаш с някой технически грамотен и верен приятел, който да зареже всичко – а не да е вечно зает, и да тръгне да ти спасява задника, и на който можеш да връчиш номера си на въпросната кредитна карта, за да ти купи онлайн билет моменталически, без да задава глупави въпроси в роуминг: Ама к’во, по дяволите, си натворила ПАК...
- Да караш със 180 км в час не е гордост, а е върховна простотия. Заради няколкостотин евро самолетен билет и евентуално хотел да се баталяса минимум един живот е – повтаряйте след мен – п-р-о-с-т-о-т-и-я. Може да убиеш себе си, но има и по-лошо – да смачкаш човек и да изгниеш от затвор и съвест. Казахте ли п-р-о-с-т-о-т-и-я? Добре. А аз казах ли, че съм патка? Казах? Добре. Но не съм казала, че съм тъпа патка. Само некадърна. Значи тъпа некадърна патка, на която Господ запази живота по неведоми причини...

Та да се върнем на рецептата и дълбоката провинция. Италианската. Във Френската достатъчно се изложихме.
Smile

То и в Италианската провинция си показаха някои хора магариите, и то точно докато се дупеха да снимат впечатляващата панорама на стария град на Taranto. Хотелът много стар, с древна архитектура и – оказа се – подобно обзавеждане. Няма да ми уври главата, все нестандартно да бъде.

И точно толкова нестандартно капаците на прозорците хлопнаха зад гърба ми и няма влизане в стаята. Няма дръжки, нямаш начин да се прибереш обратно. Никак не е смешно. А пък какви Стоичковизми по мой адрес почнаха да цепят италианския южен ефир, не ви е работа... Намирам се на тераса в нещо като пентхауз - не се връзвайте, нищо „пентхаузко“ нямаше, стаята беше колкото една тоалетна в баровските боянски къщи вероятно, но пък визията навън беше зашеметяваща. И точно щото пентхауз, едни високи дувари... В ръката си стискам само едно Blackberry. Пак имало Господ. Щото батерията още работи, но на милимунда. Единственото, което ми хрумва – прагматично – е да пусна един мейл до администраторката на хотела, няколко етажа по-долу. Няма такова опулване както на това гадже, когато отваря пощата си... Да не говорим за италианците, намиращи се долу на улицата и с които осъществих някакъв вербален крякащ контакт, пролазила по корем на парапета. Много, ама много италианско...
Mr. Green

Точно толкова италианско, колкото AlItalia да ти прати багажа за Сицилия при прехвърлянето на Милано за Бари и да ти го чак достави след две 40-градусови денонощия...

Точно толкова италианско, колкото домашно приготвена паста и червено вино в зашеметяващата жега на Бари в една малка уличка с пране и ухание на хляб.

Точно толкова италианско, колкото изумителните Martina Franca

или Alberobello

или Poligniano a Mare

Секна ми словото. Просто защото словото е беден заместител на живия живот. Или поне моето, да не взема да обидя пък сега някой Писател. Така че нито имам финал, нито ми хрумва нещо умно. Всъщност, само едно ми хрумва – да не ви хрумва, че подобен чар е възможен само на снимка. Таратанци! Нищо не е невъзможно. Ако го чувствате така, само едно липсва и то не са пари. Нарича се Усещане за свобода.

Галя Радева – Рейни
London – Soissons - La Voulte-sur-Rhône – Bari – Taranto - London
юли – септември 2012 г.

Всички снимки:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3653903983578.2184392.1153895655&type=3
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3200629572001.2176065.1153895655&type=3

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Ех, как да не ти завиди човек - включително и за осирането! Както казваш, всичко е възможно, особено пък последното. Все така да ти е - напът. От заседяване полза няма.

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

ми се беше обещала да наминеш накъмто мене?! Rolling Eyes

Идиотка!
Поправка: любима идиотка! Laughing

Докато четях, през цялото време се хилех и си представях вече ваша милост, яхнала Антигона (супер камила е, ша знайш!).
Офертата си остава в сила. Свиркай, когато успееш да краднеш време за мероприятието, че да омеся погачата Овреме! Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Ее, пък ние сме седнали да пишем за врабчета, за тревички...))) Бъди!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Ех, Галка, и се хилих и се кефих на прекрасните снимки и на теб, че си била сред тези неописуемости, и ти завиждах / с бяла завист, разбира се, ама си беше завист!/!!!
Дори и като патка си те бива!!!
Малко солени прегръдки ти пращам от моренцето! Днес нещо се беше запенило от яд и много му отиваше! Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 11, 2008 Мнения: 556

Ама че маниашко попълзновение из островърхите кули на част от глобалното село. Very Happy

Няма друг подобен стил на писане - и да си смъкна очилата, пак ще те разпозная, дори от 3 000 км, нищо че недоскиването ми е точно на далечни разстояния. Wink

Обичам те, бе, недостижимост такава!

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2008 Мнения: 130

Много, много, много харесвам стари зелени тесни улички със стълби Smile

Благодаря, че написа и показа!

МЕРСАЖ ЗА СТИЛА И СНИМКИТЕ, НАИСТИНА УДОВОЛСТВИЕТО Е НАШЕ, ГАЛЯ.. .ЦУНЬЬ ПУ БУЗУН

ВАРНА, ДОК---3000 МИЛИ---ЛОНДОН, РЕЙНИ

ХуЛитер Записан(а): Oct 07, 2006 Мнения: 397

Е, не! Определено си създател на нов жанр. Що не издадеш един "Наръчник на безразсъдния пътешественик, който си прекарва готино" ? Very Happy

Благодаря за огромното удоволствие!

Разкошен пътепис Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 22, 2007 Мнения: 404

Чета и гледам отгоре надолу и обратно вече трета вечер, то ми е кеф и ти се радвам, щурачке Smile

Е голям кеф!!! Smile

И пътелиса, и снимките, и всичко е голям кеф! Включително осъзнаването и невъзможността за преодоляване на шеметизма, който ти стои много добре и стилно!Еталон за владеене на собствения хаос си, както и на превръщането му в Живот, Естество и Изкуство!
Та, благодаря и аз! Smile

- необятна - недостигаема . нямам предвид, че някой ще седне да се мери с теб по писане на пътеписи, а ако някой реши да си чукне среща с теб някъде по света...трудно ще сколаса. Направо се смятам късметлийка, че лично си довзех автограф и те видях в цял ръст, макар и на третото позвъняване с уточняване пред кой лъв и пред кой точно фонтан съм се запряла. Бог е милостив, първо че ни срещна, второ, че ни дава да споделим и се докоснем до красотата, ако не от първа - то поне от поетична ръка. Много поезия има в твоя пътепис / е и проза Laughing

/ а за кадрите - да не говорим. Сполай ти!

anonimapokrifoff написа:

Ех, как да не ти завиди човек - включително и за осирането! Както казваш, всичко е възможно, особено пък последното. Все така да ти е - напът. От заседяване полза няма.

А дано! От твоите уста в Божиите уши Smile

А за завиждането – много спорен момент, но да не осираме усмивките, че без това са редки... За възможното – факт. Само където хората не вярват. Оттам белята...

GINKO_PRIM написа:

ми се беше обещала да наминеш накъмто мене?! Rolling Eyes

Идиотка!
Поправка: любима идиотка! Laughing

Докато четях, през цялото време се хилех и си представях вече ваша милост, яхнала Антигона (супер камила е, ша знайш!).
Офертата си остава в сила. Свиркай, когато успееш да краднеш време за мероприятието, че да омеся погачата Овреме! Smile

Хъх... Добре, че не ме беше видяла на една друга Антигона – в Кралството, че тогава щеше да ритнеш петалата да се хилиш. Добрите новини са две – че никого не утрепах, и че съм готова да шофирам колата ти в скапаното обратно движение. Надявам се има застраховка.
Mr. Green

Офертата ще си я сложа на специално място, за да ме топли в тия студове. Като сте затопли – най-вече в метафорично (финикийско) отношение, хващам първия самолет. Преди това ще звънна за питката... И ей, благодаря ти! Ама не на думи...

rajsun написа:

Ее, пък ние сме седнали да пишем за врабчета, за тревички...))) Бъди!

Защото имате сетива за тях, Райчик Smile

Моите умряха някъде в далечното минало.

zebaitel написа:

Ех, Галка, и се хилих и се кефих на прекрасните снимки и на теб, че си била сред тези неописуемости, и ти завиждах / с бяла завист, разбира се, ама си беше завист!/!!!
Дори и като патка си те бива!!!
Малко солени прегръдки ти пращам от моренцето! Днес нещо се беше запенило от яд и много му отиваше! Smile

Да изкефя автор като теб е сериозен комплимент. За останалото мога само сърдечно да ти благодаря!

mariq-desislava написа:

Ама че маниашко попълзновение из островърхите кули на част от глобалното село. Very Happy

Няма друг подобен стил на писане - и да си смъкна очилата, пак ще те разпозная, дори от 3 000 км, нищо че недоскиването ми е точно на далечни разстояния. Wink

Обичам те, бе, недостижимост такава!

Уф, не е истина как ме радваш дълбоко винаги... Знам, че ми вярваш.

elsion написа:

Много, много, много харесвам стари зелени тесни улички със стълби Smile

Благодаря, че написа и показа!

Това прави труда ми – извън личното удоволствие – смислен. Сполай ти!

doktora написа:

МЕРСАЖ ЗА СТИЛА И СНИМКИТЕ, НАИСТИНА УДОВОЛСТВИЕТО Е НАШЕ, ГАЛЯ.. .ЦУНЬЬ ПУ БУЗУН

ВАРНА, ДОК---3000 МИЛИ---ЛОНДОН, РЕЙНИ

Приеми реверанса ми, док!

templier написа:

Е, не! Определено си създател на нов жанр. Що не издадеш един "Наръчник на безразсъдния пътешественик, който си прекарва готино" ? Very Happy

Благодаря за огромното удоволствие!

Както съм ти споделяла неведнъж по повод твои думи, за да има чудеса, трябва да има Хора като теб, които вярват в тях. Не, АЗ благодаря.

secret_rose написа:

Разкошен пътепис Smile

Бих казала същото за коментара. Успя да ме усмихне разкошно Smile

dandan написа:

Чета и гледам отгоре надолу и обратно вече трета вечер, то ми е кеф и ти се радвам, щурачке Smile

Защото го имаш отвътре, Дани. И привилегията е моя да съм част това „отвътре“...

pc_indi написа:

Е голям кеф!!! Smile

И пътелиса, и снимките, и всичко е голям кеф! Включително осъзнаването и невъзможността за преодоляване на шеметизма, който ти стои много добре и стилно!Еталон за владеене на собствения хаос си, както и на превръщането му в Живот, Естество и Изкуство!
Та, благодаря и аз! Smile

Тук се приготвя огромен наръч от Целини, поднася се мълчаливо и се благодари – пак мълчаливо, да не се окепазим с излишни думи – на Бог и на себе си, че има такива Чиляци като теб наоколо.

Markoni55 написа:

- необятна - недостигаема . нямам предвид, че някой ще седне да се мери с теб по писане на пътеписи, а ако някой реши да си чукне среща с теб някъде по света...трудно ще сколаса. Направо се смятам късметлийка, че лично си довзех автограф и те видях в цял ръст, макар и на третото позвъняване с уточняване пред кой лъв и пред кой точно фонтан съм се запряла. Бог е милостив, първо че ни срещна, второ, че ни дава да споделим и се докоснем до красотата, ако не от първа - то поне от поетична ръка. Много поезия има в твоя пътепис / е и проза Laughing

/ а за кадрите - да не говорим. Сполай ти!

Вярно... Толкова неоткриваема, че и аз сама себе си не мога да намеря. Дано някога се случи и спра да си гоня опашката
Smile

Маркончик, една болка си имам, както я ти споделих в Британския музей (пу, че културни хора, на една кръчма не отидохме, мамка му, ами чай в Галерията... пъффф... другият път познай!) – онова перо от „Очи за себе си“ ми остана на сърце. Така и никога не го спечелих. Ама аз не за това мрънкам. Уж
Smile

Върни традицията. Моля те. Ти самата си станала традиция. Само заради него пак ще почна да пиша и пращам материали.
Mr. Green

Казах ли ти Благодаря?

онова перо от „Очи за себе си“ ми остана на сърце. Така и никога не го спечелих. Ама аз не за това мрънкам. Уж

Значи конкурсът си го има и след броени дни ще бъде обявен. И не раздаваме пера, а огледалца т.е. за да се визиш отстрани с чувство за хумор. А перата, ги раздавах при премиера на книга, като съпричастие към "клуба на редките птици", към киот зачислявам всеки, преборил се духовността да остави следа. Да, обаче човечецът дето ме снабдяваше се затри нейде. И сега съм намерила няколко фазанови, ама не е същото. Така че ако някъде по света ти попаднат паунови пера / то и тук ги има някъде, ама не съм улучила къде точно/ поръчвам колкото можеш да вземеш. А пък на теб ще ти мяза и то много щото по рядка птица от теб не се сещаш скоро да съм срещала. Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите