О, минало незабравимо!

Темата предизвиква любопитството ми: а имало ли е лозунги и преди 9.9.1944 година и какви са били те, а също има ли лозунги и какви са те след 10 ноември 1989 година? Ако някой знае, нека да пусне и такъв списък. С каквито и да е лозунги, може и да не са хумористични.

Правя го не за политизиране, а защото наистина ми е любопитно.
Защото за от преди 9.9. 1944 година знам само за един лозунг, и то издигнат от поета-комунист Никола Вапцаров:

"Та казвам аз, понеже няма олио,
и хлябът е от мъката по-чер,
един е лозунгът:
"Терорът долу! Съюз със СССР!"

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

angar написа:

Темата предизвиква любопитството ми: а имало ли е лозунги и преди 9.9.1944 година и какви са били те, а също има ли лозунги и какви са те след 10 ноември 1989 година? Ако някой знае, нека да пусне и такъв списък. С каквито и да е лозунги, може и да не са хумористични.

Правя го не за политизиране, а защото наистина ми е любопитно.
Защото за от преди 9.9. 1944 година знам само за един лозунг, и то издигнат от поета-комунист Никола Вапцаров:

"Та казвам аз, понеже няма олио,
и хлябът е от мъката по-чер,
един е лозунгът:
"Терорът долу! Съюз със СССР!"

Ангаре, дал Господ лозунги. Ама не разбрах кое точно ти е любопитно, любопитко? Smile

Да си чешем езиците ли и да се правим на велики?
Един Горбачов не ти ли е достатъчен, като цитираш ни в клин, ни в ръкав, Вапцаров?
Ако не сме в съюз с националното си съзнание, Обама да ни е на помощ. Smile

Вапцаров, когато е писал стиховете си, е вярвал в нещо, и то е много глупаво - че някой си съветски съюз ще ни избави свише от собственото ни безхаберие. Това не го прави по-малко значим поет, поне за мен.
Виж, Вазов, когато в "Под игото" си пише прословутата сцена, "кой ще ни избави" от турците, на него не му вярвам. И самият живот, ако щеш природата, (не смея да споменавам Бог), показват кой е бил искрен и кой е позирал...

Вазов никога не би си сложил главата в торбата, той би бил в час с конюнктурата, но Вапцаров никога не би бил.

Затова ти пиша, Ангаре, затова и се опитах да кажа нещо на Валери...

Ако сега повелята на Партията е да се занимаваме с нечовешките (понякога и смешни, Валери) действителности отпреди 89-та, за да не виждаме какво се случва днес, то подобни смешки нека всеки сам се досети на кого служат.

С какво това би подобрило твоя собствен живот, Валери? И не ми казвай, че темата ти не е политическа.

Или за теб няма днешни "бисери" на посткомунистите, които без проблем превърнаха политическата си власт в икономическа, а оттам си върнаха и политическата (която така и не са губили)?.... Smile

Затова е лесно да биеш умряло куче, само дето то въобще не си мисли, че е умряло, а и ти не си вярваш, че го биеш. Smile

Ако има истинска сатира, то тя, според мен, би трябвало да е ориентирана не към "незабравимото ни минало", а към незабравимата ни днескащност.

Иначе, лесно и безопасно е да се пускат неадекватни кьорфишеци, поете.

„Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата.“
Това е единственият лозунг от преди 9-и септември, който помня, Ангаре.
Алби

Папакоте, помолих те индиректно да не ме "вкарваш" в мисловните си политически сценарии, наистина нямах друга цел, пускайки този свитък със социалистически лозунги, освен да разсмея малкото останали с чувство за хумор хорица тук. За останалите, които са си самодостатъчни на самите себе си "писатели" изобщо не отварям дума. Very Happy

Туй то.
Алби

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Albatros написа:

Папакоте, помолих те индиректно да не ме "вкарваш" в мисловните си политически сценарии, наистина нямах друга цел, пускайки този свитък със социалистически лозунги, освен да разсмея малкото останали с чувство за хумор хорица тук. За останалите, които са си самодостатъчни на самите себе си "писатели" изобщо не отварям дума. Very Happy

Туй то.
Алби

Добре, Валери, вярвам ти. Звучиш ми искрено.
Млъквам.

Разгеле!

Алби

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Albatros написа:

Разгеле!

Алби

Ще ме уморите бе, хора... Бия се през пръстите да не влизам в такива теми и с участници, които трудно приемат чужда гледна точка по някои теми, но аман бе! Имало е лошо, имало е хубаво тогава. Сега пък щото е приказка неземна. Цъфтим, та сме прецъфтели и на джибри сме станали. Айде, холан! Сакън, не съм казала, че искам социализъм, че ще ме изядете през мониторите си. Ама големи социални изроди сме станали. Дума нормална не можем да си кажем. Толкова ли сме се изкривили... Срички вече нямам. Както и да е.

Щото не знам за вас, но аз на глас се смях. И искрено се кефя, когато има усмивки на глас. И на детството си се кефя – животът само политика ли ви е бил бе, хора, и изобщо топлинки и човещини разни...

Ще си позволя да оставя едни размисли, споделяни с приятели. Едни идиотии се наложи да уча и цитирах кратък пасаж от тях. „The sunk cost is gone. Don’t look back. There is the profit there. Evaluate with a forward looking attitude.“ Иначе казано горният текст преведен е „Потъналата в миналото стойност я няма. Не гледайте назад. Там печалба няма. Оценявайте единствено с поглед в бъдещето.“

Колкото пъти го чета, и колкото пъти съм се сблъсквала професионално в работата ми „на запад“ с този постулат, винаги съм се изумявала. Проектът провален или поне загубата огромна, но се приема и се забранява поглед назад, ако искаш да вървиш напред и да завършиш работата. Пишат се накрая т.нар. lessons learnt (научени уроци) за бъдещи провали и не се гледа назад. Защото там няма КАК да реализираш компенсаторен механизъм. И аз в дух на моето възпитание гледам тъпо и си викам – добре де, няма ли да има наказани? Не че няма, но наказанието е усещането за провал и чувството за неудовлевореност и лош персонален имидж. И сега следва мърморене на ум: Тая що ни говори простотии... Просто споделям истината.

Чудя се, ще успеем ли някога да го сторим по нашите географски ширини и за самите себе си...

P.S. Като дете се радвам, като прочета позитивизъм (сега ако не бъда оплюта за наивитет, пък на!) и смях. Станали сме черни, та черни. И земята няма да ни иска такива...

Albatros написа:

„Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата.“
Това е единственият лозунг от преди 9-и септември, който помня, Ангаре.
Алби

И всичко за държавата!
И на първо място - Закон за защита на държавата (ЗЗД)!
За да се узакони разправата с политическите противници, за да се забранят неугодните политически организации, членството в такива организации, изповядването на различна идеология. Въвеждането на колективната вина в замяна на принципа за личната отговорност. Въвеждането на административно наказание “уволнение за политически идеи”, въвеждане на изискването за доносителство от роднините на извършилите престъпление по смисъла на закона.
А смъртното наказание заляга в почти всички текстове на закона, като не се отменя дори когато се отнася до малолетни.
Нищо чудно, че от онова време няма такива вицове, каквито има от времето на социализма - по онова време на хората не им е било до смях.

ХуЛитер Записан(а): May 06, 2006 Мнения: 14

В кварталната книжарница навремето имаше плакат:

"Съветската книга - най-съдържателната книга в света!" Smile

По-лошото е, че книжарницата вече не съществува Sad

Всъщност, де да знам, за някой може и да е по-добре...

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Е, те сега е времето да се извиня на Алби.
Ако не сега, то - кога?...

Може би просто Алби е искал да разсмее хора, които тъгуват...

Проф. Иван Славов на времето ни пускаше подобни диапозитиви в аулата на СУ. Малко по-късно издаде и книга на подобна тема.

Оръфаното клише "светът е оцелял, защото се е смял" може и да върши някаква работа точно в този случай. Не знам, не съм убеден...

Както и за работата, която върши клишето "човек чрез смях се разделя с миналото си"...

Уважаеми другарки и другари, не вярвам, че чрез смях бихме могли да се разделим с миналото си тогава, когато същото това минало е наше настояще. Smile

Ангаре, тези, които дърпат конците на Боко Тиквата, току-виж те чули. Smile

И вземат, че прокарат нов ЗЗД чрез мнозинството си в парламента. Smile

Иначе, темата на Алби е весела, предполага позитивност, както каза Галя, а кого би поискала земята ни, е въпрос на съвсем друга тема.

Какви лозунги са висели по стените разбрахме. А чии снимки са висяли по тях?

Настаняват двама затворници в една килия.
- Аз съм тук, защото откраднах това, това и това ... - разказва историята си единият. - А ти за какво си тука?
- За "Куйо".
- Какво е това "куйо"?
- Ами аз съм кравар. И на стената в обора, една до друга, стояха две снимки - на кравата Минка, рекордьорка по млеконадой, и портретът на Тодор Живков.
Дойде партийният секретар, посочи към снимките и каза: "И това говедо да го махнеш оттука!" А аз запитах: "Куйо?"!

20 стинки за стария виц, Ангаре! Very Happy

Алби

Няма стари вицове, има стари хора - за новороденото всеки виц е нов!

(Разбира се и това изречение е старо. Както и всички лозунги, които ти изписа. Но лошо няма: които не ги знаят, да ги научат, а които ги знаят, да се усмихнат - всичко това го зная, да си кажат).

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите