За Нова Зеландия от Нова Зеландия

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

Нова Зеландия ... Аотеароа - Земята на Дългия Бял Облак, както я наричат маорите. Земята, нагъната във високи планини с вечно заснежени върхове, разбуждащи се вулкани, безумно красиви езера, димящи реки, непроходими храсталаци, спиращи дъха гледки към два океана, безбройни островчета, дълги с километри плажове и фауна без хищници. Раят на птиците, начело с най-странната птица на тази планета – дългоклюнното безкрило киви. Страната с най-усмихнатите митничари и държавата, в която не би могъл да живееш, ако си обсебен от расистки предразсъдъци. Не за друго, а защото обществото няма да те приеме.

Ние дойдохме тук през далечната 2003 година. Хванахме последния влак, дето се вика. Аз и съпругът ми бяхме съответно на 40 и на 42 години. Децата – тийнейджъри. Лично аз бях изплашена до смърт през първите месеци. Първо – не разбирах какво ми говорят (новозеландците са най-бързо говорещите англоговорящи) и второ – спокойствието, безлюдните улици и чувството, че времето е спряло. После постепенно всичко си дойде на място. Децата тръгнаха на училище, ние на работа... Две години живяхме в Палмерстън Норт – малко градче на Северния Остров, казват му още Студентско Градче, заради Меси Юнивърсити, Института Юкол и Пасифик Колидж. Понятието Студентско Градче тук не е свързано с нощни клубове, а с библиотеки – големи, просторни, с много компютри за улеснение на читателите.

В Палмерстън Норт живеят две български семейства, които имат място в сърцето ми завинаги – Докторите Нели и Николай, с дъщеричката им Николета и Физиците Таня и Данчо със синчето им Росен. Умни, уравновесени - стойностни българи.

През 2005 се преместихме в столицата Уелингтън. Уелингтън също не е космополитен град, но има собствена физиономия и дух. Разположен е на хълмове, на брега на два океана – Тихия и Индийския. През лятото се будиш от песента на птиците и от цикадите. И въздухът е толкова кристално-чист, че понякога ми се струва, че ако се взра по-внимателно - погледът ми може да стигне чак до България...Зеленината е навсякъде – буйна, свежа, пълна с живот. Улиците са поддържани, маркировките – също. Хората! Ах, хората! Всякакви култури и раси са намерили място в този град и живеят заедно – без конфликти на етническа основа между тях.

Децата ни растяха. Синът ни се записа в една от малкото смесени гимназии – Уелингтън Хай Скул, а дъщеря ни бе приета в Университета. Нали са си българчета и не могат да живеят без тупурдия – партита всяка седмица у дома. Приятелчетата им – отвсякъде. Кивита, маори,българчета, китайци, индийци, фиджийци, самоанци, европейци, канадци, американци, японци, араби.. Буквално всякакви! Танци и песни на народите. И , предимно – бира. Ние също се включвахме във веселбите – като гардове, готвачи и компаньори. Най-щастливите ни години бяха тези. В Уелингтън има доста повече българи – около осемдесет души, с най-различни професии и интереси. Срещаме се често и сме като роднини – няма празник , на който да не се видим и да не го отбележим подобаващо. Остаряваме заедно, а децата ни пораснаха заедно и започнаха да се задомяват – кой на къде го тегли сърцето. Като българи.

Нова Зеландия не е мащеха, а осиновителка – тя оценява хората си и им се отплаща с грижа и любов. Тук не се говори за политика и партии много-много. Политиката е за политиците, а за хората е природата, стандарта на живот и безопастността. Ако политиците нарушат някое от тези измерения, то тогава – жална им майка! Значи не са си гледали работата добре.

Най-възрастната българка в Уелингтън е Вера. Вера Доминик. Пристигнала е в далечната 1951 година с кораб, бебе и майка си от Гърция, където са емигрирали преди това. Животът на Вера е сюжет за роман в три тома. Любов, преследвания, разочарования, несгоди, щастие, неуспехи и успехи... Живот!

Обичам да се срещам с нея и да си говорим за всичко. Жена- катедрала е тя. Истински човек, незасегнат от стихията на годините.

Нова Зеландия има и други лица – не много красиви, но те не се проявяват често. Най-характерни за тази прекрасна страна са толерантността и природата. Като че в здравословния микроклимат на човешките взаимоотношения се научаваш да бъдеш част от околната среда. Брънка от веригата на едно движещо се цяло. Да си намериш мястото в потока от човешки видове, да обикнеш животните, птиците и растенията. Свикнахме да приемаме изолираността като предимство, като начин да останеш насаме със себе си, да се усъвършенстваш и да намериш тайната врата към щастието и успеха.

Благодаря, Руми, за този интересен пътепис! И животопис! Exclamation

Алби

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

Здравей, Валери! Smile

Радвам се, че прочете, приятел!

Много красиво!
И така добре написано!
Малко знаех за тази страна, знаех главно от природонаучните филми - за природата и за животните там. А за хората и градовете - нищо.
Оказва се - и за тебе нищо не съм знаел!
Много, много ми хареса всичко - и снимките, и написаното!
Благодаря ти!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Руми,
Много е хубаво това, което си написала и показала! Да си жива и здрава да продължаваш да пишеш, за наша радост! Ти си един от хората, които въпреки годините в чужбина / май вече не може да се нарече така за теб, защото се усеща с каква любов говориш за Нова Зенландия /, познава по-добре родния си език и психиката на българина от повечето от нас! Пожелавам ти да продължаваш да се радваш на хората около теб и света и да напишеш още много истински неща, като "пеещите тротоари", с които ме спечели като читател за цял живот! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 05, 2010 Мнения: 137

Здравей Руми, тази сутрин с отварянето на хулите попаднах на теб за добро утро и добро начало на сивия ноемврийски ден. Разказаното от теб ме стопли, защото е като онази малка частица нормалност, която търсим всеки ден заровени в ежедневието. Продължавай да пишеш, защото животът е едно дълго писмо, което сътворяваме докато дишаме, а ти умееш да го описваш с различните му нюанси. Пожелавам ти прекрасен ден!

Беше ми много интересно да прочета! Благодаря ти, че сподели за тази прекрасна страна!

Поздрави от София
Цвети

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

Здравейте, хора! Благодаря ви за милите коментари и за прочита. Пожелавам ви весел ден и приятни почивни дни!

Поздрави от Долната Земя! Very Happy

Много обичам да чета истински преживявания и да поглеждам през очите на пътешественика... Разкажи още, моля, разкажи още много @--;--

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

На мен също ми беше интересно да прочета. Хубаво е, че си открила своята земя.

и аз се радвам много за теб! Много е хубаво да имаш удовлетворение от всичко постигнато.
Страната изглежда прекрасно!
И все-пак за едно ми стана мъчно - доста сте далечко и сигурно много рядко се връщате в България и се виждате с близките хора. Това е единственият недостатък на Нова Зеландия Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

Jenia написа:

и аз се радвам много за теб! Много е хубаво да имаш удовлетворение от всичко постигнато.
Страната изглежда прекрасно!
И все-пак за едно ми стана мъчно - доста сте далечко и сигурно много рядко се връщате в България и се виждате с близките хора. Това е единственият недостатък на Нова Зеландия Smile

Това не е единственият недостатък, Жени, въпреки че е най-големия Wink

. Целта ми не е да ви се похваля колко съм добре, а да ви разкажа как е тук.

Благодаря и поздрави! Wink

Гост

Интересно. Как така в страната на толерантността вторият по големина град ще се казва Крайстчърч*? Ами ако някой вземе та се обиди и засегне религиозно?!?

Недопустимо. Веднага да се преименува.

*Крайстчърч (Christchurch) - за онези от нас, които не знаят английски, името на града означава Христова Църква. Какъв скандал за атеистите.

ХуЛитер Записан(а): Jan 21, 2007 Мнения: 83

Може би ако беше нещо художествено - цикъл стихове, разказ или един добър пътепис щеше да е интересно и красиво.
Лично на мен ми беше постно и скучно от това, което си посяла тук. Ако това ти е била целта - да звучиш като откъснати и хаотично разпилени от вятъра листи от брошура на туроператорска агенция - справила си се блестящо.
Laughing

Модератор Записан(а): Oct 03, 2004 Мнения: 1073

И на мен ми беше интересно, Руми. Smile

elimax написа:

...

... и съдържа 98% вода. Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите