competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
01 Юни 2012 15:36:14 » Различно е, когато се повдигнеш на пръсти |
  |
Стоиш на двата си крака и дишаш. Дишаш тежко,докато трафикът заглушава мислите ти и едновременно с това успява да те направи толкова малък,колкото само ти може да бъдеш. Изправяш се на пръсти и се вглеждаш право напред. Ъгълът се е сменил,вече виждаш малко по-различно и това успява да предизвика усмивката ти. Вдигаш ръка и усещаш вятъра. Сваляш я. Вдигаш другата,сваляш я. Нещо трябва да се промени. Махаш пуловера си и започваш всичко от начало. Да,има разлика. Вече усещаш вятъра с голия си гръб,онова изтръпващо усещане, което те кара да трепериш и да се свиваш на топка,като гъсеница в пъшкул. Облечи си пуловера,няма смисъл от това. За да пораснем още малко е достатъчно да е се повдигнем на пръсти. Но колкото и да се напъваме да влезем в очите на някого,ще сме далеч...
Ако не бяха ми взели крилете, ако можех да летя с вълшебен прашец,щях да съм кралица. Но не мога. Живея като всички останали, без корона,без мантия,скиптър и престол. Сега съм кралица на Нищото и Нищото е моят господар. Сега виждам Слънцето,облаците,небето. Виждам го,когато летя. Знам,че съм родена да летя,затова се наслаждавам. Ще погледна светлината на Слънцето,дано усетя и топлината.
Състояние на полет. Това са всички онези красиви моменти,които правят живота живот.Красиво е да седнеш леко на зелената трева и да изчакаш пролетта. Да усещаш как се топи снегът в планината и да чуеш рева на пробуждащите се мечки в гората. Красиво е да сбъднеш нечия усмивка,да се пуснеш по реката със затворени очи и течението да те носи по небивали места. Да живееш на ръба,на реброто на Луната, да се взираш в Слънцето,докато те заболят очите. Да разбираш себе си и да живееш изпълнен с надежда. Да танцуваш стоплен под дъжда,докато на небето се роди дъга. Красиви са цветята и примамливият гъдел на вятъра,когато нежно те докосва по врата. В красив нюанс е есента и човешките емоции са диви,обичат,крещят и пеят,но понякога и убиват. Смъртта е красива,когато е облечена в мъдрост. Красиво е да си ярък, да си опитваш да поемаш дъх,след дълго тичане. Да се прибереш вкъщи след няколко години отсъствие. Красиво е всичко естествено и истинско. Красиво е да си чист и непокътнат,да се носиш нависоко в облаците. Красиво е да сънуваш, красиво е да се смееш,красиво да се надигнеш на пръсти и да разпериш ръце към небето. Красиво е да летиш,красиво е и да падаш. Красиво е зимата да пиеш блудкавия и фалшив чай в кафенето,да пушиш и да издишаш душата си,да я наблюдаваш как се носи и върти из стаята. Красиво е да си сам в тъмното и да споделяш момента. Красиви утрини, красиви спомени,красиви мечти,красиви надежди,красиво е да си жив. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 5
Всичко: 566
Онлайн сега:
