competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
14 Юни 2012 19:53:15 » Елеонора |
|
Ти си птица, летяща на воля в простора,
и цвете, цъфтящо под златни лъчи,
а от безумно щастие душата ми мълчи –
щом идваш пак при мен, Елеонора!
Че твойте стъпки като звънкащи монети
омайват ме във утрото една подир една
и ето ти, Елеонора, моя истинска жена,
вървиш напред и слънце в тебе свети!
Живея в плен на земната ти власт,
Елеонора, мила – сбъднат сън във мрака,
едно сърце отдавна със любов те чака
и трепка в ритмите на буйна страст!
Коси, Елеонора, ти пак разплиташ нежно,
снагата си изправяш като пролетна бреза,
с воал, окъпан сякаш в истинска сълза –
сред цвят вълшебен във сияние безбрежно!
И ако можех – бих ти подарил звездите,
Елеонора, моя чиста лятна утринна роса,
като ветрец прохладен ще те понеса –
на оня чуден светъл кораб на мечтите!
Как искал бих ръката ми да хванеш,
да полетим към синия безкрай на световете,
че на теб, Елеонора, дал бих лунно цвете
и свободата си ти давам – само да останеш!
Останеш ли, ще те прославям, че те има,
като река, милуваща с водите си брега,
като небе след дъжд със огнена дъга –
Елеонора моя, моя прелест несравнима!
Докрай бъди за мене слънчева изгора
и щастието вечно ще открием пак, нали,
тогаз не ще ни времето със тебе раздели –
едничка моя истинска любов – Елеонора! |
|
|