Рисувам те –
от ягодово лято,
кафе и мляко
и копринен сняг,
от полета
на бяло ято,
в зари от пурпур
и теменужен зрак,
с камбанки сребърни
от вишнев цвят,
от благост ангелска
на образ свят,
с позлата слънчева
и твоето червено,
на хоризонтите
с безкрайното зелено,
през сълзи от луна
и детски смях,
с дъждовни напеви
за нежен грях,
от волен вятър
и безброй звезди,
с небе копнежи
и океан Мечти!
Рисувам те –
с лъчи от обич, не с бои!
Вълшебен сън от приказка си ти!
raiavid Гост
Въведено на:
15 Юни 2012 09:15:16 »
Много нежно, напевно и красиво! Браво на автора! Само къде е полетът? В рисунката, в любовта? За мен този приказен стих не е за този конкурс.
Как да го оценя тогава? Бих сложила най-високата за майсторството и най-ниската за темата. Не! Тук няма да гласувам. Съжалявам!
raiavid Гост
Въведено на:
15 Юни 2012 09:40:53 »
Прочетох още два пъти и реших, че може и да полети . Давам високата си оценка за нежността, за любовта, за красота, която са вложени в тоя стих. И дано да му поникнат крила!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума