Защо ли

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Да... на прага чука вече моята есен...
есента...
Поглеждам се малко плахо отстрани...
това ли съм аз?
И сякаш сърцето повтаря тихо - не, не си...
не си...
Но виждам, че твърде малък е блясъкът...
в мойте очи...
Продължава светът ми да прескача
водоскоци...
И птиците пак идат и... отиват си... идат...
отлитат...
Мечтите ме носеха устремно на свойте
криле...
Но много самотни са вече дните ми есенни...
дни...
Какво от това ,че с тебе силно мечтаехме и...
страдахме...
Далече съм... поглеждам се някак отстрани...
някак си...
Близките ми през пръстите отиват си
като пясък...
И какво от това- животът стремглаво лети...
отлита си...
Кому е нужно нашето вечно надбягване и...
за къде ли...
Кому е нужно ... като влак окъснял си ....
през нощите...
Тя... онази... страшната... безпощадната...
проклетата...
със разпуснатите коси- стоманени въжета...
и само какви...
Спира за всекиго така по пътя му някога...
за всеки...
Защо ли тогава страхът така ме е завладял...
и сега...
И защо ли в менгеме ме стяга адски сърцето...
защо ли...

Гост

Като ритъм сърдечен, като ехо звучи и прекрасно е написано, само дето това летене е толкова слабо засегнато, че се чудя къде изчезва... Успех в конкурса!

Тъжничко! Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите