Гошо ли?
Еми глей са. Шати го обясня бавно!
Гинчето е моята приятелка и има пшихически "проблем"
Както тя го нарича, "Проблем".
Не идва от Проба, а от нещо друго.
И аз си я обичам много. Гинчето, де.
Не че не се караме често. Ама затова сме си приятелки нали?
Например като ми каже че не съм изнесла боклука.
Пощръклявам. А тя като пуши като комин и два дни не чисти пепелниците, а?
Ами онзи ден като не си изми чашата от кафето?
На балкона е направила место за изхвърляне. Само раждясали боклуци там.
Като излезеш да погледнеш кой пикае на стената на блока - да си пуснеш бримки на гащочорапа. Ами ако се одраска някой у тея раждясани острутий? А? И некво възпаление да стане? Може и до ампутация на бедро да се стигне ако в Пирогов пак нема ток. Така беше като водихме Стефка в Пирогов. Мислехме че нема ток. Щото сички коридори беха тъмни. И се върнахме. И като се връщаме в къщи първото е да включим телевизора. И там показват в новините, че в Пирогов нямало крушки. Така разбрахме че има ток. Ама е тъмно. Требваше пак да ходиме. Ама аз не исках пак да ходя. Затова отидоха Стефка и Янчо. Янаки е брата на Станка. Нали знаеш Станка е една друга приятелка на Стефка. Са да не се объркаш пак. И аз се казвам Станка..хихик. Понякога има двама човека с едно име. Не..те не си го делят. Просто единия се казва като другие. Мноо готин човек е. Янаки де. Та ако имаш работа в Пирогов да не земеш да мислиш че нема ток. Да ти помогна. Аз много помагам. Като имам време. Щото като е големо прането, и готвенето и чистенето...ми кога да помагам?
Кво общо имал Гошо с Гинчето.
Ми нали Гинчето е моята приятелка?
Нали ти писах, че Гошо е мой съсед. Не само Гошо де, имам и други съседи.
Да не почна да ти разправям за леля Геновева от втрия етаж сега. Лелееее. Не знаеш ква е зодия. Ама ще стане дълго. Той Гошо не е сам. Той е женен. За съседката ми.
Еми общото съм аз. Гинчето ми е прятелка, а Гошо е мъжът на съседката ми. разбираш ли сега? Освен това Гошо е малко особен, и Гинчето е малко особена..хихих. Това беше виц сега. Ама да не мислиш че обичам да се подигравам.
А един път Гошо щеше и съвсем пряко да има общо със Гинчето. Щото требваше да ходя при Гинчето. Качвам се в трамвая...и кво да видиш. На Шофьора му пререзали гърлото. Любовна история некаква. Ревност било. И затва не тръгна трамвайя. Ми как ша тръгне трамвай с такъв шофьор, а? С отворено гърло. Виждаха му се сливиците. Не са били махани години наред. Личи си от далече. И се връщам, и както си се вайкам по стълбището..срещам Гошо. Той ме пита кво е станало. Викам му...ми трамвай не работи. Значи да съм точна..трамвая работи..ама шофьора има сливици в гърлото. Той ме зяпа такъв ококорен..и извика Ленчето. Тва е жена му. Не че не са карат. Ама що да се равеждат. Ако се разведат ша се кара с некоя друга. А така си знае как да се кара с Ленчето. С другата требва да почне на ново да се учи. Да се кара.
Та Гошо казва, Станке не се тюхкай. Шате закарам с мойто железно магаренце. Така си вика на колелото. И си го е нарекъл Йори. Нали знаеш че е малко особен. Не Йори. Гошо. Та ме караше караше...докато на третата прека се строши щангата на магарето. Още имам сини петна..ти знеш кьде..хихих...От паветата. Нали седях на щангата. И теа павета какви остри ръбове имат. Имам един племеник, като падна от тармвая..на едната ръка имаше дупка..кръв течеше като от чешма. От паветата беше. Казва се Ачо. Идва от Ангел. Ама никво ангелче не е..хихих.
И затова Гошо има все пак неква връзка с Гинчето. Освен това като казах Гинчето..се сетих че колелото на Гошо е такова като на Горския в Панагюрище. А Гинчето му беше хвърлила едно око на Горския ти казвам..малееее. Ама той беше вдовец. И това не беше лошо. За Гинчето. Лошото беше, че като умряла Жана, бог да й даде спокойствие, го е утешавала Мара Мазната. Тази на месарина. И него бог да го прости. Ама тъкмо се беха изпокарали и Мара го беше гонила с месарския нож по мегдана. И на Гинчето й стана много жално за човека. Шото имаше едно такова хубаво колело с една лъскава рамка. И едно червено такова беше. А Мазната го гони с месарския. Да ти се доплаче. Ама тва е щото на бъдни вечер е бил при Кьоравата Минка да и оправи вратничето. Хи-Хи..да не мислиш че е наистина кьорава? Не бе. Тя заеква само...иначе си е много феш. Един задник има - сено да събираш на него. Та затова го гони Мара с касапския нож. Заради задника на Кьоравата...абе историй мога да ти разправям...ама немам време сега. Загоря ми ювката за Гинчето. Че боб не й варя в последно време. Откато не излиза и малко се движи..нещо малко пръцка..хихих.
Ти са преметаш ли ме, бе?
Как да поздравявам мачка, бе серсемино.
Ти пак нещо си объркал.
Джина е мачка. Ама такава зла.
Затва аз викам на Гинчето..тва е кастриран котарак.
Ама отдавна не съм й го казвала. Щото се ядосва.
Ама ще поздравя Гинчето от теб. Това си искал да кажеш, нали?
Котката МГ, е тази на Гинчето
Този Славка нещо те е объркал.
Ти се като Гинчето.
Като й кажа, че котката вече няколко метра мое да хвърчи, ми вика стига с тая Славка бе!
Този, защото аз взимам състоянието на Гинчето мноо серйозно.
Гинчето е моята приятелка.
Не братчетката.
Братчетката е тази дето й викаш "този Славка".
Ама тя е женска.
/въпреки, че понякога в тъмната стая на Гинчето съм се стряскала...хи-хи/
Писах ли ти вече, че взимам много серйозно положението на Гинчето?
ХиХи...пси-полужението..знам аз сега кво ти се върти у главата.
Голем палавник си ми Тииии.
Та затова /заради полужението, де/ се интересувах.
Интересувах се при пшихо доктори.
В Интерконтиненталния Нет също.
И от там ми казаха докторете:
Станке....като питаш Гинчето чия е котката и тя ти казва на Славка...
Не я питай КОЯ е Славка. Подсъдимо е при Интерконтиненталния Пшихиатрически съд. Щото казват там, като я питаш КОЯ е....тя разбира че персоната е женска. И тогава в нейното състояние мисли, че трябва да ти се хареса. И казва ми Славчето....само щото си мисли че аз това искам да чуя.
Щели да ме осъдят за сугерирация.
В Интерконтиненталниа съд.
Този на докторите.
Затва като я питам на кой е летящата котка..и тя казва на Славка я питам КОЙ е Славка..заради присъдата, разбираш ли?
За точност.
Котката още не може да лети безупречно.
Казва се Джина.
Ама не затова.
И Икарос да се казваше, немаше да може.
Имаме още много работа.
И знаеш ли защо.
Ми като хвърчи - неможе да зима завойте.
Последния път...изпочупи ченийте в кухнята.
Още не я пускам в хола.
Та кухнята прай с антрето едно такова Г.
Като да си го представиш де.
И се разбрахме, аз и давам началната скорост.
А тя взима завоя у лево...към антрето.
Щото от кухнята погледнато Г-то прй завой на лево.
От антрето завива на десно.
Са представи ли си го?
Да не земеш да се объркаш пак?
Та 7 пъти опитвахме.
И секи път като си блъсне главата у кющто се тръска на умивалника.
А Славка оставила там чинийте от вчера.
Славка е братовчетката, спомняш ли си?
Тая дето се грижи за Гинчето.
Като има време.
Ама що не си обира чинийте?
Нещастното коте.
Найш как боли върху чинийте?
А от вторя път на сетне..върху парчетата на чинийте.
И всеки път така жално мяучи.
Не знаеш как я кълнях тази Славка.
Това не е мойта приятелка.
Тва е братовчедката.
С нея не сме родственици.
Не със Славка.
С Гинчето.
Нали ти казах че сме приятелки?
Тя дето ти разправях ...
Тази с проблема.
Дето Славка казва че съм я разнасял по вестниците.
Голема клюкарка е.
Славка, де.
Са разбра ли? Ако нещо не ти е ясно само кажи.
Като имам време ша ти пиша пак.
Ей! Са спирам - голяма загоритенджера съм.
Забрайх да просна прането...са е изсъхнало накъдрено.
Ленчето ми вика един път:
Станке са напрай сдудена вълна..хи-хи.
На ли знаеш ко е студена вълна.
Онази модерната фризура.
Са забрайх че не познаваш Ленчето.
Ленчето е жената на Гошо.
Гошо и Ленчето са ми съседи...
Ама Гошето е един такъв особен...
Ама са нема да ти разправям...мини утре на кафе, а?
Глей са МГто
На Гошо не мога да му предам нищо.
Даже и поздрави не.
Щото не се разбираме. С Гошо.
Разправя оня ден, аз съм била клюкарка.
И защо? Щото съм била казала, че на Ленчето кухнето било мухлясало.
А тва не е верно. Не съм казвала че е мухлесало. Никога. Имам и 1000 свидетели които НЕ са чули, че съм го казала. Щото той разправя, че имал двама които били чули как съм го казала на Светла от 3-тия етаж. Ми, аз имам повече нали. Свидетели. Освен това мога да ти кажа, че не е мухлясало, а прашасало. Щото мухъл хваща само кухня виждала вода. А нейната е виждала вода последния път, при забъркване на мазилката на строежа.
Спомям си като работеше Гошо на строежа. Целото стълбище беше с неговите стъпки от вар. И като го питам, къде му е главата, не може ли да си почисти обувките преди да влезе, найш кво ми вика? Главата му не била там, дето моята щял да натопи. У варницата. И щяло само ченето да ми остане. Такъв брутален е. Казвам ти аз. Две нощи от страх не съм спала. Кво му харесва Ленчето на тоя нескпосник, ненам. Ама има такива жени, чуваш ли. Обичат такива брутални. Аз си падам по романтичните. Дето и чиний мият. Не само антрето или мойте обувки. А и прането.
Като бехме с Донка оная година на Пловдивския, гледаме една пералня. Ама наеш ква? Прай сичко..само деца и яйца на очи не може да прай..хихик. И тоя там нещо като продавач, ни показва как работи. Не той. Машината. Всико можеше. Не машината, бе. Човекът. И аз викам на Донка, глей са Донче, тва е мъж за мен. Ша ми пере прането..а Донка като кресна...не, мааааа. Да не си посмяла. Знаеш, аз като се запознах с един от Завода за хладилници..не в завода, ма. В "Бал на самотни сърца". Там се запознахме. Той работеше само в "Хладилника".
Са забрайх, че не знаеш коя е Донка. Та преди да ти разправя, кво ми раправя Донка, требва да знаеш коя е Донка нали. Щото ако не знаеш коя е Донка, нема да е дестероверено. Тва значи, нема да ми верваш.
Донка се запозна навремето с Гинчето в Панагюрище. Като гостувахме там на стринка и Васа. Нали си спомяш коя е стринка Васа. Та после се ожени за Стефчо. Не Гичето. Дончето. А Стефчо стана ватман в София. И след пет години му дадоха жителство. Тогава търсеха кондуктори и ватмани. За трамвайте. Разбираш ли? И като се преместиха, Донка си счупи крака. Ама знаеш колко смешно си го счупи? Не, на нея не й беше смешно. Ама кой си чупи крак в Клозета? Ми имала запек и вместо да седне на чинията, взела та клекнала. Отгоре върху чинията. Та да си свръши работата по-лесно, де. И както си клечала и се напъвала, се подхлъзнала при напъните и си го счупила. Левият крак. Фракрура имала. Това е по дофторски. Значи чупене на некъв език. Не, бе не е цигански. Питах вече Мишо Цингето. Не било. Та, резил ти казвам. Само като си помисля, на мен да се случи такова нещо. И идват дофторите, теа от тази помощ за надпреварване...и представи си само. Как са я намерили и в кво да лежи.
Та Донка тогава беше в болницата...
Ама сега трябва да престана. Че бех почнала да бърша прах. А като се стъмни не става...нали знаеш. Като минеш пак на кайвенце ще ти кажа пак кво ново има...
mg42 ХуЛитер
Записан(а): Dec 23, 2003
Мнения: 348
Място: plovdiv
Не е за майтап. Щото и Пешо Дългия така леко го зимаше.
Баба Цонка му викаше "Петърчо, като се хилиш така, ако духне студения вятър? Знаеш ли кво става? М? Замръзва ти хиленето. И си ходиш така ухилен цел живот."
Като Ганчо Майтапа. А Уфи, на Ганчо изобщо не му беше до майтап. Само така го наричаха. В Златица. Щото имаше една такава изкривена физиономия. От Балканската още. Беше почнал некьв грък да го подстригва с неква тъпа сабя под брадата, ама той не стоял мирно. И като се дръпнал, му разрезала сабята устата. Като лигена на сакатата Мара Цингето. Нали го знаеш къв е разпран. И се му маже неква кал, та да й викат Мара Калайджийката. Ама нито лигена става здрав, нито на Мара и викат Калайджийката. Циганска му работа.
Та Пешо Дългия изобщо не е дълъг. Викат му така, шото беше в Морския Хор най-късия. Да бе, Златица и Морски хор, а. Ми като го взеха войник объркали нещо книжата там. У управлението, нали знаеш. Та писли место трето... абе, писали средно. И така го взели да плува. Не че можеше да плува. Ама за моряк и без плуване става. Щото те имат там такива кораби. Или ако ги нямат, им дават лодки. Та се върна морския вълк в Златица. И на вторият ден се одави замалко в тинята на онова поточе, дето му построиха преди години мостче. Та да изглежда малко на река. И като напрайха една река на Златица - стана после град. Че преди тва беше село още. За тва е нужен мост. Без мост няма река. А град с поточе не става. Разбираш ли? Реки без мостове им викат поточета. Та затва. И да урбабанивират Златица. Тва значи от град прайш село. Не обратно беше, ама е същото.
Та точно там се удави Пешо. Не съвсем, ама съвсем на удавник преличаше. Той от рождение си беше такъв смотан, ама като почна да се дави, да не ти разпрайъм. Тръгнал да се плацика с воловете у гьолчето. Нали знаеш, тва дето бехме задръстили при моста...та като ги пусне Левчо от пасенето, преди да си дойдат в къщи да се поокалят малко. Требва им за кожата. Нали знаеш. Та там се плацикал и Пешо. Ми кво искаш от моряци, ма? Къде има у морето добитък? Там има само риба. Затва ходят там теа от града. На отдих. Да се съвземат от клюкарките по теа градове. Щото там при рибите е тихо. Те не говорят мно-мно. А ти била ли си в един голям град? Виждаш ли? Затва там има рибарски магазини. Много. Копуваш си риба за ядене. Е, добре де. Не е пресна и мерише. Ама е поне на риба, нали. Иначе требва сами да си ловят. И как? Ми те всичко си имат. И некви такива въдици. Тва са такива модерни машинки...викат..сссффсссфф..като ги хвърлят. Не машинките а такива дълги косъмчета...абе сложна работа. Всичко си имат. Ама нищо не ловят. Немат си търпение хората. Затва ходят на море. Да слушат рибите как мълчат. Било много полезно. Пишело в разни важни учебници. За възстановяване. И аз си мисля, кво са възстановили като се върнат. Нетърпението? Щото кво се възстановява? Нещо квото се е изхабило нали? Ама кво разбирам аз от теа работи а?
А другите рибарски магазини са най-такива. Там пък си копуват също риби. Ама не за готвене. Слагат ги в некви акривуриуни, тва са едни такива големи чаши, ама квадратни...с вода за смотаните рибоци. Щото виждала ли си хитра риба у бакалница? Та и в къщи да ги слушат как мълчат. И си слушат. За възстановяване на нетърпението. Щото да пътуват до морето траело мно дълго време. Ела ги разбери. Ама там и трамвайте квичат, и хлеб си копуват в целофан..знам ли как тик-такат. Не знам кога ша им напраят нещо вместо тях. Чадър. Просто един чадър. И под чадъра - никой. Ей така. Чадър.
Та Пешо като го извадиха от гьолчето, беше като Чернио. Тоя с дървените въглища. И затова не видяхме веднага кръвта. Некъв рог му беше скинал устната, и така си остана. Ми те добичетата не зная кво е моряк. Завъртяло се едното да изгони неква муха и уцелило Пешко. И баба Цонка се прекрсьсти петнайсет пъти и крещи "студения..студенияяяя.." Голямо вълнение беше. Щото всички ги разпраят теа работи със студения вятър дето щял да духне. И плашат децата от поколения. Ама никой не го беше виждал. А сега. Баба Цонка. Първата.
И са си имаме двама в Златица. Сериозна работа е тва с усмихването.
mg42 ХуЛитер
Записан(а): Dec 23, 2003
Мнения: 348
Място: plovdiv
думство - твое?
люспите - люспене
семките
слънчоглед - слънце
загуба
мрак
пространство
интернет
паяжината
пеперуда и комар
без крак
на крак
нощна
опарени крилца
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
13 Яну 2005 15:22:21 »
МГ, каня се да те питам от известно време- какво е това? Горе?
Кой е тоз' поет известен!? Гетсби.
Абе "оракула" си мислех да ходя да намеря. ама ...
Silver Wolfess ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
13 Яну 2005 16:28:25 »
МГ, ти ме срути с тоя Гетсби...
mg42 ХуЛитер
Записан(а): Dec 23, 2003
Мнения: 348
Място: plovdiv
Въведено на:
13 Яну 2005 19:24:02 »
Silver Wolfess написа:
МГ, ти ме срути с тоя Гетсби...
знаех си че ше ви хареса хехехе
mg42 ХуЛитер
Записан(а): Dec 23, 2003
Мнения: 348
Място: plovdiv
Въведено на:
24 Яну 2005 21:44:54 » мда, работа взе да става сериозна..:)))
Начи майна, пак си вися у паяжината тук, като неква нощна пеперудка. Увехнала и оплетена у пайжината като писоарска пастърва у черничев кокон. Три нощи не съм спал и си мислех, днес ша ма оставят намира. Убави мисли си имат човеците, почти като пайжини, и така заплтени, че на Фритьоф Капра свет ша му се завие /са нема се кокориш, ангелче, нема, питай Новагодин за инфо/ама кой ги чува? Глупав въпрос нали.
Като си помислих, че въпроса е глупав, се сетих веднага за теб. Ми за кого? М?
Говориме си за шкембе чорба, партизани, битаци...и тем подобни. Само дето майната не знае за к'о си говорим нали?
Ша те светна!
Начи. Партизанин ставаш, когато стане напечено в къщи. Или като си мече по-голем, и се случи, че требва да докажеш на старио, че си физически на нивото. И в двата случая се налага да партизанстваш. За тази цел, майна, са нужни и битаци, както секо пловдиско гадже знае. Тва са разни приятелчета, псевдо-приятелчета и подобни от махлата, които се грижат за кулинарните ти изисквания. Гореупоменатите лакумства, както и до Филибето сигурно се е разпростанило, се съхраняваха навремето у хладилниците на техните родители. Затва не беше нужно да си поръчваш некви Пици по Телефончето. А по домофончето. Защо по домофончето? Ми щото партизанчетата живеят по-таванчетата, нали? При което да не забравяма лизачите. Тук лизачите влизат в елемента си. Нема по-готини битаци от лизачите. Носят ти лакомства, преди да се сетиш, че ги има. За всеки случай. После мое и да се сети партизанина, след две години или и половина...ако ми се ядоса..знае ли човек, накъде духа ветреро? Мно ги обичкам. Вкуксни работи организираха.
Като стана дума за таванчета. По онова време, секи който държеше на името си /б.а. имидж/ си имаше таванче. Там се правеше малко миндерче, ако земе неква мачка да те напада, и ти земеш да се предаваш. За всеки случай просто. Ежедневието беше малко по-сиво. Щото нормално си се събирахме там да се лъжем радостно, кой кво е шибал. АмаХа. Мно интересно беше - ама като пушат пет души на 2х1 метер става опушено, което има за последствие един такъв синкаво сив цвят. Сигурен съм, че от там идва израза.
Та партизанин си са! И кво? Ми нищо. Всички ти се възхищават, ама ти треперушкаш. Шото по онова време нищо не се хвърляше на буклука. Което за партизанина означаваше, че аленато одялце /тва го откраднах от една друга майна, цууун за което/ имаше спецялни отвори за острите коленца на героя партизанин. Тва требва така да си го представиш - аленото одялце стигаше две педи под колената, както и да го разтягаш. Целото с некви огромни дупки, в които ти се засукват колената. И тези сички упражнения, разбира се винаги само зимно време. От както съм се родил, ако го сметна, полувината живот съм бил в къщи, другата полувина партизанин. Ама, мамка му..един, ама нито един път не е имало партизанство през лятото, или поне пролетно време. Затва казват сигурно психилозите, че слънцето е толкова важно за доброто настроение на родителите, като дружбата ни със Съюза. Затва аз си млатя хлапето само летно време. Мно самоконтрола изисква тва мероприятие. Особено зимно време. Шото е мноо тъмно.
Нема да забравя една година околу келеда. Таваните се налага да се сменят често. Щото врага не спи. Прай кьсо с некви родители, тези праят проверки..ко да ти разпраям, стрес. Тогава я немаше тая думичка, затва викахме пак го чешат по ташаците. Партизанина. Всеки знаеше кво значи тва. И като се разчуе по махлата /тва беше като пушечните сигнали на апачите, никой не пуши..ама дима си летиии/, е ясно че е нужно ново таванче. Ама по тва време беха скривалишата вече на свършване. Мноо пренасяния имаше. Бех даже в едно такова помещение за детски колички, партер. Баси. Аз си падам по таваните. Там си се чувстваш свободен. Като лятстовичка. А у тва джезве - като некво канарче. И се мъчиш да спиш у неква количка, а тя се залита напред или ..баси от тогава чаткам сички бебета. Нищо че изглеждат като червени червейчета. Ооо ко е садичкооо. Като татко. Взело му лицето. Баси идиотите - и татко се усмихва като още по-големо идиотче. То отмъщението по-кьснбо идва. Като порасне червейчето.
Та, в сравнение с количката беше сичко друго, най-малко "Копитото". Боровец беше вече завладян от властта. И следващият таван? Баси бараката. Капандурата нема стъкло. Вратата пада като кихне некьв случайно минаващ плъх. Тези недостатъци обаче се компенсираха от дебелия слой прах, който омекотяваше падането от 20см широката "кушетка", която се подпираше на два крака и две тухли...което улесняваша ремонта й по време на спане, щото се сротваше три-четери пъти на нощ. А кой си ляга с трион и бичмета за попарваки на некви кушетки? Затва беше с тухлите мноо гот.
Та, сичко друго не беше проблем. Амабалажна хартия на капандурата..и не валеше вече директо в суитата. Ама течеше. Което имаше мноо убав звук. Като камбанки. Щото аз гепвах чаши от кръчметата, нали бех там от както отворят - докато затворят...топло, поркане, папкане, сервитьорките майчински загрижени...за мацките не споменавам, шото тва стана малко бизнес там, у тва тежко полужение...та поставям всички чашки там под капките. И като почнат цела нощ "пинк- пи-ту-ти" или как звучи написано. Ама тва с 10-13 чаши. Такива хубави нощи и такава коледа не съм имал. Нема и да имам. Щото откъде капките. А Коледата беше с царицата на софийският шанташ /ама и тва не занеш кво е, майна,а?
ОК, са зачести бачкането. Баси хАмериканците, се по нощите стават. Затва ги мрази Джейни така. Са и аз.
В следващия брой ша ти разказвам, колко е тежко да се издържаш от шантажа като партизанин. Не е лесно, майна...тежко детство е тва, кУрав живот...затва на хапки...да не те секне нещо, като Оро в банята със съпунчето_:о))_
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 869
ХуЛитери: 1
Всичко: 870
Онлайн сега:
Гетсби.
