Христо и Венета Ботеви

ХуЛитер Записан(а): Oct 18, 2011 Мнения: 8

В един съседски форум, доста се заговори за Ботев и Венета, в краткия му живот.

За тези които желаят да прочетат факти от извора, противно на поплювкванията, на учтивото им внимание им е следното:

БРАКЪТ

Бракът между Христо Ботев и Венета е законен от гледна точка на румънските закони по това време.

Въвеждането на закона за гражданският брак в Румъния става през 1864 година. Той идва в резултат на т.н. French Civil Code on 21 March 1804, дело на Наполеон I. След тази година, кодът постепенно се възприема от останалите европейски държави. Във Австро-Унгарската империя, например, той влиза в сила през 1811 година. В резултат на този код, семейните въпроси постепенно стават предмет на държавни а не на църковни институции.
В България, след 1944 г до 1990г., вички бракове са граждански и много малко църковни след това. Ако се съгласим за Ботевия брак, то всички бракове след 1944 г в България са незаконни и затова нездрави.

Обичал ли е Ботев Венета?

Сестрата на Венета, « Мариола, която също е живяла известно време при вуйчо си, разказвала, че Ботев бил луд по Венета.»

«Запознанството им е станало, когато Ботев е бил учител в българското училище в Букурещ. На един празник, когато владиката по обичай след църковната служба приемал гости от българската колония в Букурещ, дошъл и Ботев. В този ден и самата Венета, пременена, поднасяла сладко и кафе на гостите. В един момент погледите им се срещнали и пламенният поглед на Ботев към нея решил съдбата им. Или, според други, че когато тя минавала край печатницата на Каравелов, Ботев, който седял с другари пред нея, се заглеждал у владишката сестриница и че един ден я настигнал, обяснил й се и оттогава започнала сърдечната им връзка. «

По това време Венета има син, Димитър, от първия си брак, «Още преди да се съберат, Ботев често е запитвал майката как е момчето й, как върви в училище. С майчина гордост тя му казвала, че е добро и умно момче, Ботев споделял радостта й. След като у нея се било разсеяло съмнението дали той, ерген, ще се съгласи да приеме детето и след като разбрала, че Ботев е чужд на всякакви предразсъдъци, тя била напълно спокойна за истинския сговор в малкото тричленно семейство, който действително съществувал в него.»

Според Венета, жената на Ботев. „В едно сандъче си сложих само най-необходимото; всички копринени дрехи, кадифета, фистани и гиздила. Оставих ги, защото знаех къде отивам и нямах нужда от такива разкоши”. Домъчняло й само за едно контошче от кадифе, гарнирано с кожи от белка; тези кожички били донесени подарък от владиката от Русия. „Много ми приличаше това контошче, но и него оставих, като го огънах в бохча и го покрих с много орехова шума. След години, когато пак се върнах при дядо ти владика, то беше още там и добре запазено. От него направих на сина си и на дъщеря си калпачета — мене ме беше слана попарила и ми беше чудно как съм жалила някога за такова нещо.” Натоварила на една каручка сандъка си, повела за ръка Димитър и обърнала гръб на владишкия дом.

Каква е била обстановката в това жилище на Ботевото семейство най-точно е описал Иван Андонов: „ ... влязохме в къщата му, която се състоеше от една стая с едно малко килерче до нея. В стаята имаше само един креват, до него един шкаф, пълен с книги, и една малка масичка ... Грубата сиромашия беше ударила своя отпечатък в жилището на безсмъртния поет, публицист и велик революционер; всичко около нас беше потънало в най-голяма мизерия.”

ПРОЩАЛНОТО ПИСМО НА БОТЕВ ДО ВЕНЕТА
(На гърба на писмото Ботев саморъчно е написал: „Това писмо да се предаде на жена ми Венета X. Ботйова, в Букурещ).

Внучката на Венета: «Колко пъти ще й бъде четено това писмо! Колко пъти, когато бях ученичка, ме е карала да й го чета. Тя го знаеше наизуст, знаех го и аз и понякога едва ли не съм проявявала отегчение, че трябва много и много пъти да го повтарям. А тя ще седне привечер в един кът на стаята, ще ме повика, ще извади писмото, което винаги носеше със себе си, ще ми го подаде и ще ме подкани: „Чети, прочети ми го още веднъж”. Аз чета бавно, а тя следи всяка дума и като че я попива. Понякога ще ме спре за малко, ще се замисли, а погледът й плува нейде в далечината. И пак ще продължа до края. Когато отекнат последните му думи „и помни любящият те Христа”, тя ще въздъхне и изпълнена с умиление, мълчалива, ще остане неподвижна, вдадена в мислите си.

Милата ми баба! Сега добре разбирам какво е било за нея това писмо. Че „любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за семейството си, с писмото си е влял нови сили, за да я крепят в по-нататъшния й път. «

"А тя знае, че и във второто писмо, писано от „Радецки” на Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, той завършва, като им напомня за семейството си:

„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако зна-ех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло!

Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

Странски! Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел"

БЪЛГАРКАТА И СЕМЕЙСТВОТО ОКОЛО ВРЕМЕТО НА БОТЕВ.

През април 1915 г. National Geographic публикува обширна статия за България, посветена на нейните ЖЕНИ. След поражението в Междусъюзническата война г-жа Хестър Дженкинс представя България в друг образ, различен от воинската доблест. Тя поднася на читателите портрет на българската жена от село и от града. Ето какво казва тя:

„ От всички ориенталски момичета, сред които живях по време на деветгодишния ми престой в Близкия изток, българките в най-голяма степен събудиха интереса ми. Те вероятно са най-малко ориенталските от осемте или повече националности, които можете да срещнете в Цариградския колеж, където преподавах. По-светли са и с по-бяла кожа от арменките, гъркините и персийките, значително по-високи и по-едри са и имат повече енергия и по-малко от унесеността на туркините. Очите им те гледат право в лицето, с повече искреност и по-малко съблазън от останалите.»,

“ Едно от най-красивите момичета, които някога съм виждала беше българка. Това ме накара да дойда в тази малка държава …“.

"Историята на България, се различава от историята на нейните посестрими на Балканите – ВСИЧКИ ГЛАВИ СА НАПИСАНИ В КРЪВ. Българският войник е воювал на много фронтове и винаги е печели, но неговата съпруга, приятелка, любима, майка, сестра или посестрима никога не го е оставяла. Дори през турското робство има много случай на български дами, които не са прекланяли глава пред поробителя. "

"Тук думи като „чест“, „достойнство“ и „лоялност“ са имали изключително актуално значение, а тези слова са били „религията“ на българската жена. Невероятен, изключителен, феноменален характер, само с тези думи можем да опишем българската жена.»

ЦЕЛИЯТ живот на Венета е пример за това:
«Нищо не е могло да смути живота на семейството. Венета се оказала не само добра съпруга и домакиня, но всякак се стараела да не пречи на мъжа си в работата му. Тя никога не му държала сметка къде ходи, защо понякога се губи дни и нощи или пътува по народните работи. Доколкото той й е поверявал или е слушала от разговорите му у тях с негови сподвижници, тя е съчувствувала на делото им, защото е знаела за какво те работят и какво подготвят. Но големите и конкретните планове не са й били известни. И Венета мъдро не е настоявала мъжът й да я посвещава във всичко. Достатъчно било тя с всяко свое действие да спомага да има сговор в семейството й, изградено на взаимна обич и крепено с доверие и пълно разбирателство

ЧЕСТНОТТА НА ВЕНЕТА и ДЯДО ВЛАДИКА

Ето какво казва внучката на Венета Ботева, «У баба Венета, имаше изострено социално чувство, засилено и доразвито след съвместния й живот с Ботев. И когато е била ма- териално добре, и когато е живяла в оскъдица и лишения, тя е била отзивчива към всеки, който е изпитвал нужда или е страдал, и с каквото е могла и доколкото е могла, обичала е да помага на другите.»

«Вуйчото на Венета, Панарет Рашев, е роден в Търново през 1808 г. Баща му бил заможен кожухар и дълго време градски бирник. Баща му искал той да получи по-високо образование. През Кримската война (1854 г.) , Панарет бил ръкоположен за митрополит на Погонянската епархия в Букурещ. Управлявал имотите на епархията до 1863 г., когато по заповед на принц Куза, заместник на Гика, били отнети всички манастирски имоти в полза на държавата. По това време той се обявил за българин и останал да живее в Букурещ. Това раздразнило Цариградската патриаршия и тя поискала от румънското правителство да й предаде Панарет. Но с помощта на Христо Георгиев той можал да остане в Румъния, а и с ред ловкости да запази около 20 000 дуката. Като останал без епархия, Панарет дал 1200 жълтици, а останалите българи — 800 жълтици, за да купят къщата, в която дотогава живял Панарет. Заради дадената помощ, една част от къщата била проспособена за параклис на българската колония в Букурещ, където на долния етаж се помещавало и българското училище там. До смъртта си Панарет служил на българската колония в Букурещ, без да поддържа каквито и да било връзки с Патриаршията.

Като останал без епархия, Панарет дал 1200 жълтици, а останалите българи — 800 жълтици, за да купят къщата, в която дотогава живял Панарет. Заради дадената помощ, една част от къщата била проспособена за параклис на българската колония в Букурещ, където на долния етаж се помещавало и българското училище там. До смъртта си Панарет служил на българската колония в Букурещ, без да поддържа каквито и да било връзки с Патриаршията.

Дядо Панарет, не обичал Ботев защото го осмивал в статийте си. «Когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.

«От всички съвременници се знае, че Ботев е давал душата си за хъшовете, че с тях е поделял всяка пара, че бил готов да гладува и да даде залъка от устата си, стига да може поне с малко да задоволи нуждите и глада им. Поддръжник на тактиката за помощ на въстанието с чети и отвън, той скъпи всеки български емигрант, който при даден знак е бил готов да тръгне за родината и да пролее кръвта си за нея. ...
Когато Венета, разбира теглото на хъшовете, започва скрито от владиката да носи за тях нещо за ядене или чорапи, ризи и други дрехи. Грижела се е да поддържа чисти и спретнати и дрехите на Ботев. А това нейно отношение към хъшовете още повече засилва обичта на Ботев към Венета. Да си припомним тук думите на Зах. Стоянов: „... Ботйов обикнал тая жена заради нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшлаци”.

"Не остават обаче тайна за владиката и помощта, която е оказвала на хъшовете, и срещите й с Ботев, с когото вече се разбрала, че ще се задоми. Когато Ботев напуснал училището през ноември 1874 г., тя не прекъсва връзката с него и не спира да дава на хъшовете храна и дрехи. Водена от родолюбие и изпълнена с жал за обреклите се на лишения хъшове, когато при мисъл за тях залците започнали да й присядат, тя, без да му мисли какво би станало, ако владиката научи, започнала да отделя от храната, която се приготвяла в дома, и тайно да я праща по доверен човек, слуга в митрополията. "

"Но станало така, че тъкмо този „доверен” човек престанал да изпълнява нарежданията, които били негови задължения, „вирнал глава”, защото знаел тайната й, и тя се скарала с него. Озлобен, по-късно той издава всичко на владиката,
Но дали доносът е излязъл само от прислугата? Намесили се и външни „доброжелатели”, които били много „загрижени” за доброто на владиката. Тук се преплитат и имената на други двама българи, известни дейци в създалите се групировки сред българската емиграция в Букурещ. Единият от тях е Маринчо Бенли, който също имал апетити къй богатството на дядо владика. «

"Митрополит Панарет Рашев се поминал на 21 март 1887 г. в Букурещ. Тялото му било пренесено в Търново, където бил погребан в църквата „Св. Константин”.

""За Венета и децата й било отредено наследство от владиката по завещание. Но освен това тя получила и пари в наличност (наполеони) и ценни книжа от австрийски заеми.

Изпълнението на завещанието се забавило доста дълго. Тъй като разноските по издръжката и образованието на децата й се увеличавали, тя настоявала пред изпълнителите на завещанието, между които бил и Евлоги Георгиев, по-скоро да се отвори завещанието на вуйчо й, за да може да види на какво гради плановете си. Ето едно от нейните писма до Евлоги Георгиев:

Уреждането на завещанието станало едва през 1898 г. (по постановление на Министерския съвет № 23 от 31 март) и всичко било предадено за изпълнение от Синода на Българската православна църква.
Така че завещанието на Панарет Рашев се уредило 11 години след смъртта му. Според него на Венета Ботева и децата й се определяло следното:

„Да дадат шест хиляди лева на внучката ми Венета.
Да дадат на същата тая внучка Венета други шест хиляди лева, от които да взема лихвите, догдето е жива, и които да се разделят на двете й деца, Димитър и Иванка, след като умре.
Да дадат на същата Иванка, дъщеря на Венета, три хиляди лева, когато се ожени.
Да дадат три хиляди лева на гореказания мой внук Димитър, син на Венета, щом свърши богословските науки и се подстриже в свещенически чин.”

В края на завещанието, подписано на 21 юли 1886 г., е писано:
„Прибавка. На внучката ми Венета вместо шест хиляди лева, както по-горе е казано, да й се дава лихва на двадесет и шест хиляди лева, додето живее, а подир смъртта й този капитал двадесет и шест хиляди лева да се разподели между децата й Димитра и Иванка.”
Единственото което дядо Владика не е можел да прости на Венета е това, че не е минала под венчило. За парите, завещанието на Владиката най-добре говори за отношенията между него и племенницата му.""

СПОДЕЛЯНЕТО В БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО:

От гледна точка на робството и българските революционери за освобождението от него, с кого да споделиш освободителни дела е било въпрос на живот и смърт и затова въпрос на Устав. При ВМРО например, са наказвали с незабавна смърт, другаря си, само за това че е споделил нещо с друг другар, противно на Устава.. Жената на един революционер, НЕ питала. Тя само слушала как да помогне на мъжа си, за да не уязви делото с дума или деяние. Един от най-добрите съратници на Левски, бай Иван веднъж попитал Левски дали да не убие жена си, която е дочула нещо от техните тайни работи.

Освобождението на България, за тези българи е била най-важната работа в живота им. Това е била службата им.

Споделянето на служебни тайни днес, при военни и други от които зависи живота на населението, са табу и днес. Съпругата на един разузнавач, в днешното семейство, няма право да знае абсолютно нищо за работата му, нито и факта че е разузнавач.

Тъй че „ Тая Венета» и тоя Ботев са си знаели добре работата.

Правилата според Библията са: В църквата мъжете и жените, стоят отделно. Мъжът говори с жената и и казва САМО това което реши. Жената му е подчинена.

ЛИЧНИТЕ ВРЪЗКИ НА БОТЕВ ПРЕДИ БРАКЪТ МУ С ВЕНЕТА.

В младежките си години, той до други не е доживял, се смята че Ботев е бил увлечен по Парашкева Шушулова, «Обаче за близост голяма и усамотени с нея разходки и дума не може да става. Бил е увлечен и по Мария Горанова (Мина). За която се смята, че е била първото либе на Ботев." Казват очевидците.

Но и двете са били втори братовчедки на Ботев. Църковен брак с тях е бил невъзможен, дори и Ботев да бе помислил за семейство с тях. Този българин от кръв и огън, пленителен и завладяващ където и да отиде, да е нямал либе, трудна работа. Гиганското, неразбираемото, за обикновенните дущици е, че всичко туй се захвърля и „ младежките увлечения и скритите сърдечни трепети на Ботев са изместени, от изцяло завладялата го революционна дейност, на която с още по-голяма сила е посветил живота и перото си. «

БЪЛГАРСКОТО ЧЕТМО И ПИСМО И ВЕНЕТА

По официални данни, през 1880 година, грамотното население в България е 3.3 процента. От които 5% при мъжете и 1,5% сред жените. През Осободителната Руско-Турска война, на сто български войници, десет са били грамотни.

По-важното е, че за това време че процентът на грамотните в България е същият като този в Англия и Франция.

Но за разлика от другата Европа, по българските поробени земи почти няма българско село без училище. «Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се възползват от него.»

По това време обаче, в цяла Европа образованието е приоритет на мъжката челяд. Едно момиче ако ходи на училище прави впечатление, а не ако не ходи. На тези които са ходели, са им казвали често «момчарковца».

Това над което се е внимавало най-напред за момичето е да бъде добра къщовница и чистница. НЕ САМО в дома а и в думите си.

ИВАНКА БОТЕВА, ДЪЩЕРЯТА НА БОТЕВ.
Иванка е имала е огнените очи на Ботева. Била стройна, напета, умна и все весела. За нея казват, че „Ботевият плам излъчвала. Но и когато се смееще сълзи и имаше в очите и, и когато плачеше, усмивка имаще на лицето и. „
Кръщелното на Иванка.
Била писана „румънка“. Ботев се писал за „свидетел“ не за родител.
Ех, нещастна „тълкувачке“ на съдби в които грамотна едва ли някога ще станеш.
Каква да я пише Ботев? Българка, дъщеря та на Ботев . Та утре на Русучук, при първата и крачка на родна земя, заптиетата да я бастистат, като българска робиня, дъщеря на един от най-старшниете бунтовници, дето империята им тръгнал да събаря?!
Колко деца е имал Ботев, та да го не итнересува, как ще е записано чедото му. И се е мятал бунтовникът, в тези си решения. В кръщелното, което е да я защити едно пише. На другия ден отива в съда, за да декларира, че той е бащата на единственото си чедо, което след часове ще остави, заради изстрадал народ и „красиви‘ плужяци.

Най добре го е казала неграмотната баба Венета:
„Всички тези временни хора ще измрат и ще се забравят, но моят Христю ще бъде винаги жив и песни ще се пеят за него”.

Всички са свободни да четат.
Коментарите обаче ги спирам - разбираемо е защо.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите