Мила ми Венето...

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

МИЛА МИ ВЕНЕТО...

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те
Христо
17 майя 1876.
„Радецки”
(На гърба на писмото Ботев саморъчно е написал: „Това писмо да се предаде на жена ми Венета X. Ботйова, в Букурещ).

С това писмо всеки българин бива закърмен още в крехката си училищна възраст.
Това е писмото, чрез което и до днес учим децата си на родолюбие – най-напред трябва да е любовта към Отечеството и веднага след нея – към Семейството!
Това прощално писмо се развява из българското литературно-образователно пространство като знаме на един непреходен и светъл пример, който трябва да следваме в жизнения си път. Пример за дълг, чест и отговорност.
Аз обичам светлите примери. Продължавам да се уча, макар и да преминах задължителната за обучение възраст. И научих, че един текст, четен преди десет или петнадесет години, днес може да е съвсем различен. Всъщност текстът си е същият, но ние сме различни.
И така...

Спомням си мъглявите и объркани обяснения на учителката ни по литература, когато я попитахме - кой е този Димитър, когото Ботев споменава преди дъщеря си? Много ни учудваше и това: “Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко.” Тая Венета да не би да не знае, че му е жена, и как така той не й казал къде отива, пък тя трябвало да му вярва само защото му е жена? Обидно някак...
Като разбрахме, че любознателният ни въпрос не само че няма да получи отговор, но и много вероятно ще ни създаде неприятности, спряхме да питаме.

Прочетох наскоро една журналистическа статия, в която се споменаваше, че навремето Народното ни събрание отказало да повиши пенсията на жената на Ботев, а тя живеела в такава мизерия, че поминувала на сух хлебец, накиснат във водица с оцет. Идеята на статията беше да покаже как всички народни избраници отколе са маскари.
Спомних си за ученическите ни недоумения и шикалкавенето на иначе много добрата ни учителка по литература, пък и не вярвам на журналисти. А дойде време спокойно да питаме и да мислим, затова реших малко да се поразровя по въпроса. Първоизточник за биографията на Ботев винаги е, разбира се, Захари Стоянов, първият му биограф и основен “виновник” за неговото героизиране. Използвах и публикуваната в Интернет книга Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство. - София, Издателство Отечествен фронт, 1976 г. Информацията и цитатите, които ползвах, са от тях.

И така, историята е донесла до нас сведения за три сърдечни увлечения на Ботев:
1. Парашкева Шушулова, завършила образованието си в Киев. Запознават се в Русия, където му се носела славата на скандалджия. Иван Г. Чунчев казва в спомените си: „През всичкото време, догдето стоя в Калофер, той вземаше и отнасяше големи томове и неподвързани руски книги от учителката Парашкева Шушулова...”. Предполага се, че отначало само интелектуално, впоследствие приятелството им става по-сърдечно. Някои изследователи смятат, че стихотворението “На моето първо либе” е посветено на нея.
2. Мария Горанова, 3-4 години по-малка от Ботев. Завършила Висшето девическо училище в Прага. На нея посвещава “Пристанала”.
3. И жената на живота му - Венета Стоянова Минчева Визирева. Около една година по-голяма от Ботев. Името й се среща и като Венета Рашева - когато диктува писма до вуйчо си, букурещкия владика Панарет Рашев, за да го моли за пари. Среща се и като Венета Х. Ботева – когато диктува прошения за пенсия до българския парламент като вдовица на Ботев. Диктува, защото е неграмотна. До края на живота си не се научава на четмо и писмо.

О! Нашият литературен и публицистичен гений – с неграмотна жена? И това при положение, че и двете момичета, с които е имал приятелства досега, са учили в чужбина... Да не е била някоя фатална красавица? Обаче съвременниците й казват деликатно, че не можело да бъде наречена хубава. Може пък да е била някаква неординерна, страхотна личност... ще се надяваме, макар че с тази неграмотност...
Тъй като нито Захари Стоянов, нито внучката на Венета Ботева са спазвали в разказите си хронологичен ред, за по-голяма яснота подредих живота на Венета по дати. Ето какво се получи:

1847 – най-вероятна година на раждане на Венета Стоянова Минчева Визирева
1864 – родителите на Венета я омъжват 17-годишна за заможния сарафин Дончо Петров. (За онези, които не знаят какво е “сарафин “ – това е роб, притежаващ чейндж бюро.)
1865 – роден Димитър, син на Венета (аха, явно това е онзи Димитър, когото Ботев споменава преди дъщеря си в прощалното си писмо)
1868 - в края на годината Венета напуска дома на мъжа си и заминава с детето за Букурещ - при вуйчо си, българския владика Панарет. Димитър е почти на 4 годинки. Макар и не особено доволен от това, че е напуснала мъжа си, богатият вуйчо ги посреща сърдечно и ги облича “в кадифе и коприна”. Оплакванията на Венета от съпруга й са, че бил студен човек и не споделял с нея работите си. И християнството, и българският патриархален морал изискват от жената да се подчинява на мъжа си. В прощалното си писмо и Ботев й казва същото: “Венето, ти си моя жена и ТРЯБВА да ма слушаш и вярваш във всичко.”
1870 – след почти 2 години търпение и неизвестност Дончо Петров, мъжът на Венета, изпраща писмо в Букурещ, с което моли властите да изискат от Венета официален отговор дали ще се върне при него. Отговорът не е съхранен, но със сигурност е бил отрицателен, защото той се оженил втори път – за което му е било нужно “отпусквателно” писмо от общината, с което е бил установяван “разводът”. И Венета е вече свободна пак да “мине под венчило”.
1871 – Венета се връща в Търново, за да ремонтира наследената от майка си къща. Запазени са писма, в които моли вуйчо си Панарет да й прати пари за тази цел.
1874 – съществуват данни, че Ботев и Венета се познават
1875 - Ботев пише на Драсов (писмо от 25 юни 1875 г.) “Безпаричието ще ме принуди да се оженя, за да мога да работя, но недей мисли, че моята шея влиза в хамут”.
Ботев – зестрогонец?!!!
Тук не можем да не се попитаме коя ли е богатата избраница, която ще да го осигури материално? И Венета, и синът й Димитър са храненици на вуйчото и нямат почти никакви собствени средства – освен ако Венета не получава някакъв незначителен наем от наследената къща. За любов в писмото също не става дума – Ботев изтъква безпаричието си като причина да се обвърже с жена. Захари пък ни разказва, че Ботев бил толкова хубав мъж, че една богата вдовица му предлагала 40 000 франка, за да се ожени за нея.
Обаче... Венета забременява. Ако зачетем природните закони, трябва да е станало някъде в средата на юли 1875 г.
И сега, по повод брака на Ботев с Венета, настава едно объркване, което ще се опитаме да си изясним.
Както ни съобщава в книгата си внучката, “Нейното желание било да се венчеят по обичая в църква, но Ботев не искал и да се помисли за това. Дадената от него дума била по-силна от църковния обред.”
Захари Стоянов пък ни казва:
“... сватбата се извършила през месец юли 1875 г., когато владиката отсъствувал по Европа. ... Със сълзи на очите желаела тя, щото венчаванието да стане по старата мода, със свещеник. Ботйов я уверил, че той умира, но пак не приема да му чете поп над главата, че по принцип и идеи трябва да направи граждански брак с нея; че ако има лоши намерения, то и триста владици да са го венчавали, то пак ще да я захвърли; че най-после неговата честна дума повече тежи от всяка молитва. Венета била вече в капана. Вечерта станало нещо като увеселение, гдето присъствали и всичките хъшлаци. Играло се хора, пели се песни и пр. Доктор Странски, съотечественикът на младоженика, присъствувал още и като кум, и като побащима, и като свидетел.”
Разбираме, че църковен брак не е имало. А дали по това време в Румъния е съществувала институция “граждански брак”? Ще видим по-нататък.
Ботев настоява, че неговата честна дума е по-силна от всичко и той нямало да я изостави - добре, приемаме. Но мъжката дума към една жена в онези времена е означавала да й бъде материална опора, да поеме нейната и на детето й издръжка. Какво струва тази дума, след като самият той търси някой да храни него? Знаем какво споделя в писмото до Драсов преди месец-два... Да не би да се е канел да използва Венета като канал към парите на вуйчо й? Думите на Захари, че Венета била вече “в капана”, не можем да изтълкуваме другояче, освен като “бременна”, и за да излезе сметката, веселбата ще трябва да е станала доста по-късно от м. юли. Но несъответствия и противоречия при Захари – колкото искаш. А и се е захванал да пише биография на Ботев, за да го направи герой, някои неща е по-добре да не се уточняват. Още един детайл – в писмото до Драсов Ботев казва – “вече имам печатница, но не казвай на никого”. Във връзка с тази печатница по-късно се чува, че вуйчото на Венета вдига скандали и си иска парите, както и че Венета успява да я закара в българско и да я продаде, за да се издържа.

Хайде сега да си преговорим ситуацията и разположението на силите:
Венета и синът й Димитър се радват на охолен живот благодарение на благосклонността на вуйчото, който й е простил срама пред хората, че е напуснала мъжа си без кой знае какви сериозни причини. Сега тя се кани да роди дете, без да е “минала под венчило”. Към този скандал се добавя и това, че от известно време тайно от владиката Венета, която имала пълното му доверие и държала ключовете от дома му, поддържала хъшовете около любимия си с храна и средства на митрополията. Може би това е станало причина Христо да си каже – ако се оженя за нея, вече няма да има безпаричие и за мен, и за другарите ми. Изчезнали и някакви пари, които тя не знаела къде са отишли. Тук трябва да си припомним, че поради високото си положение в църковната йерархия митрополитът не може да си позволи открито да участва в светски дела и революционна дейност. И да не забравяме, че годината е 1875.
Ботев живее в бедна квартира, в която няма място и за жена с дете, очакваща второ дете. Захари казва, че бил заедно с майка си и двамата си братя. Други пък казват, че те не са живели при него. Знае се, че същата 1875 г. майка му отива да живее при Евлоги Георгиев, когото наш Ристю толкова много “обичал”, че го поздравявал с въпроса: Кога ще да засвири музиката сред двора ти на “вечная памят”? Според Захари с него били някакви роднини, но никой друг не го е потвърдил.
Става ясно, че младите не са се събрали веднага след “сватбата” и Венета е останала да живее при вуйчо си в митрополията, защото в един момент започва да се оплаква от някакви злостни думи по неин адрес, клюки, клевети и интриги, които някакви хора въртели около нея. Тогава Христо много решително й казал да вземе сина си и да отиде при него. Внучката предава разказа на баба си колко се била зарадвала, като чула тези думи, как “камък й паднал от сърцето”, та веднага си събрала багажа. Няма сведения точно кога е станало това, но е логично “клюките и интригите” да са започнали, когато бременността й е проличала. Което означава, че съвместният им живот е траял около 6 месеца, ако не и по-малко.
1876 – на 13 април се ражда Иванка. След една седмица, на 20 април, Ботев заминава за Русия – за оръжия. Поради разногласия още на 30.09.1875 г. той е подал оставка като член на революционния комитет и подготовката на личната му геройска авантюра за сваляне на султана с около 200 души чета е в последната си фаза. Връща се от Русия на 1 май. На 16 май тръгва с кораба “Радецки” и не се връща. Бил е с детето си не повече от 20 дни.

Актът за раждане на Иванка се намира в Държавния архив в Букурещ, където е записан под № 407 от 4. X. 1948 г. Внучката го е публикувала в книгата си:

“Регистра за гражданско състояние на новородени
№ 397
Православна, румънка, Иванка Венета Димитрие.
Законна.
На хиляда осемстотин седемдесет и шеста година, месец април, тринадесети ден, един часа следобед.
Билет за раждане на детето Иванка, от женски пол, родена в Букурещ, вчера в един часа следобед в къщата на нейната майка от предградието Оборул Веки, Пантелимон, ул. Румеора; 13 април 1876 година, дъщеря на Венета Димитрие, на 28 години, според декларацията, направена от г-жа Луксица Йонеску на четиридесет и осем години, в присъствието на г-н Христу Потойу (сгрешено име на Ботев, бел. моя), на двадесет и девет години, печатар от ул. Румеора, и г-н Христу Иванову, на двадесет и две години, печатар от ул. Моши, които са подписали този акт заедно с нас и с деклараторката. Констатацията, направена съобразно закона, от нас Н. Христодореску, длъжностно лице по гражданското .състояние в Букурещкия V район.
Декларирала, (п) Сица Периа
Свидетели: (п) Хр. Ботйов
(п) Хр. Иванов
Длъжностно лице: (п) Н. Христодореску.”

Опа! Още едно име на Венета – Венета Димитрие, т.е. – Димитрова. Откъде се появява? Да си припомним – тя е Стоянова Минчева Визирева, а бившият й мъж – Дончо Петров.
Освен това е очевидно, че формулярът не е преведен изцяло. Във всеки акт за раждане има място за вписване името на бащата, а в този да е нямало? Името Хр. Ботйов обаче го има в документа.
Но е записан не като баща, а като свидетел, наравно с Хр. Иванов!
Значи Ботев не е признал официално Иванка за своя дъщеря!
Декларатор е г-жа Луксица Йонеску, може би акушерката, израждала детето, но едва ли тя е диктувала имената на родилката. А “свидетелят” Хр. Ботйов – и той ли не ги е знаел?

Внучката, която публикува “български превод по оригинала” на акта за раждане, е сметнала за необходимо да ни поясни следното: “...узаконяването по такъв начин на новороденото е само наложена формалност, като в акта е отбелязано „натурално”, т. е. законно”.
Първо, “само наложена формалност” е много странен израз за официален документ за раждане.
И второ, за думата “законно” - кой ли е превел “натурално” като “законно”? Къде в документа е името на бащата, щом новороденото е законно? Натурално значи по законите на натурата, т.е. - природата. И е по-скоро евфемизъм за точно обратното – незаконно! Знаем много добре, че Ботев е отказал църковен брак с Венета. По-горе се запитахме дали по това време в Румъния е съществувала институция “граждански брак”. Очевидно не. Ако имаше документ за гражданско бракосъчетание, Венета би го пазила като очите си и би го представила най-напред за съставяне на акта за раждане на дъщеря си! Ако имаше документ за гражданско бракосъчетание, Иванка щеше да бъде записана в акта за раждане като родена от брака на родителите си Христо и Венета Ботьови. Захари ни е представил веселбата на “хъшлаците” по време на отсъствието на владиката (дали отново митрополията не е платила веселбата?) като гражданско бракосъчетание на Христо и Венета!

В акта детето носи имената на майка си, при това с фалшифицирана фамилия – Иванка Венета Димитрие – точно като незаконородено с неизвестен баща. И Ботев, представяйки се като някакъв си “свидетел”, е записал дъщеря си не като българка, а като румънка! Още нещо прави впечатление – в този документ Ботев се е писал с една година по-голям от Венета, след като знаем, че е точно обратното. Много типично за болезнено мъжко его – при младите мъже с комплекси възрастта винаги се е използвала за надмощие.
В желанието си да ни убеди, че Ботев е бил грижовен баща, Захари ни казва още: “два деня преди тръгванието си (с кораба “Радецки” бел. моя) той отишел в съдилището Ilfov и заявява, че детето е негово, с жена си Венета е венчан граждански.” Такава декларация до нас не е стигнала – нито пък документ за граждански брак. И защо ще ходи в съдилище да заявява, че детето е негово, ако има граждански брак? Само преди месец, при съставянето на акта за раждане на Иванка, се е писал не баща, а свидетел! Може би съвестта му най-после е заговорила... Бъркотията е пълна!
Лоши намерения наистина не е имал, както е убеждавал Венета. Но дали изобщо е имал някакви намерения? При тези оригинални схващания за дълг и чест, как да му се сърдиш?
В документа, подписан от нашия велик гений, който обичал Венета и Иванка толкова много, че поколения българи трябвало да се учат от него как се обича семейство, Ботев е фалшифицирал фамилията на Венета, не е признал бащинството си, обявил е детето си за незаконнородена румънка и се е писал една година по-възрастен! Като как си е представял закона, държавата и обществото, за които се бори нашият велик герой? На какво е обрекъл “горещо обичаните” жена и дете? Колко ли е била щастлива Венета да получи акта за раждане, в който бащата на детето й, дал й "думата си”, се е подписал като свидетел? Голям театър се е разигравал тук – празни приказки, брак наужким, фалшиви документи. Няма какво да говорим - светъл пример за следване...
Тук не мога да не си задам въпроса – как при тези очевидности внучката на Венета е публикувала документа, а не са го оставили да си лежи, скрит в архивите?
Но нека не забравяме, че годината е вече 1976 и образът на Ботев като любящ съпруг и баща е вече здраво бетониран в съзнанието на народа. Никой не смее да пита, нито да разсъждава върху личния живот на “предтечата на комунизма” у нас.
Няколко години по-късно, когато новосъздадената ни държава започва да издава свои документи за поданиците си, Венета успява да запише дъщеря си като Иванка Христова Ботьова, българка. Така са я водили в училищната документация. Но нашата държава не е издала такъв акт за раждане, затова внучката публикува румънския. По цял свят актовете за раждане се издават само веднъж и оттам нататък само се преписват или превеждат – но вярно!
Няма за какво да я упрекваме горката Венета, тя не е виновна, че Ботев я е измамил и нито се е оженил за нея, нито е признал детето. Била е вече в капана, както казва Захари.
1876, 1877, 1878 г. – Венета изпада в много тежко материално положение. Подлъгана от големите обещания на Ботев, всъщност е оставена с още едно дете на ръце като сетна просякиня. Вуйчо й не може да й прости срама и скандалното петно, което е лепнала на името му и на митрополията, където я е прибрал със сина й и я е издържал в продължение на осем години. Да родиш извънбрачно дете през 1876 г. е било пълно падение, да не говорим, че когато става дума за племенницата на митрополита, това е голям позор и за него. С какви очи да гледа и да поучава паството, след като собственият му дом се е превърнал в гнездо на греха и порока?
Тук се сещам и за изречението от прощалното писмо: “Аз се МОЛЯ на приятелите си да та не оставят и тие ТРЯБВА да та поддържат.” Как да го разбираме това? Хем ги моли, хем трябвало... Нали на 30 септември 1875 се е разделил с членовете на революционния комитет в Букурещ, които не са били съгласни с неговите намерения, и сега другари са му тези, които тръгват с него и също като него може да не се върнат? Защо не моли своите близки - например братята си (както е редно), а приятелите си да издържат Венета и Иванка? Или според неговите комунистически идеали жените и децата са общи и издръжката им е общо дело? Да прехвърляш собствените си отговорности и задължения на други – това ли са идеалите му? Не е ли Венета първата жертва на “комунистический светъл идеал”?

Да проследим какво става с нея отсега нататък.
Съхранени са разписки, че през тези две-три години Венета нееднократно е получавала парични помощи от Българското централно благотворително общество в Букурещ - което е създадено след смъртта на Христо. Касата на това дружество, както можем да предположим, се пълни с парите на най-омразните врагове на Ботев – заможните българи, работещи в Румъния. По това време майката на Ботев също е в Букурещ - в дома на Евлоги Георгиев. Поканил я да му върти домакинството (даскал Ботьо е починал през 1869) и тя остава при него в продължение на 11 години – от 1875 до 1886 г. Няма никакво съмнение, че това е било жест към семейството на Ботев, защото Евлоги е имал достатъчно пари, за да си наеме опитен домоуправител, а баба Иванка не е знаела румънски, за да може пълноценно да се справя сама. Не срещнах сведения за някакви контакти между нея и Венета през този период, макар и внучката да е кръстена на баба си. Впрочем, Ботев е обсъждал с другарите си дали да не убият Евлоги и да го оберат, за да имат пари за святото дело. А богатият “душманин” подслонява майка му в дома си за цели 11 години - при положение, че тя има още двама сина!
1878 – около средата на годината Венета се завръща в Търново. Дъщеря й е на 2 годинки. Явно и нейното семейство не одобрява живота й и не я приема, нито й помага, поради което й се налага да работи слугинска работа по къщите - друго не може.
1879 – българската държава е възстановена и Първото Народно събрание й отпуска 30 лв. пенсия

Какво са представлявали в онези времена 30 лв. не знаем, може и да са били прилична сума, но ще продължим нататък, нали не трябва да забравяме журналистическия упрек към народните ни представители за “гаврата” с паметта на героите и семействата им?
1885 - след 5 години, в началото на годината, Венета се обръща към Народното събрание със следното прошение:

“До Господин Председателя на
Народното събрание в гр. София
ПРОШЕНИЕ
от Венета Хр. Ботева за увеличаване пенсията й
покорна молба

Както ви е известно, Господин Председателю, покойният герой Христо Ботев след смъртта си остава едно малолетно момиченце — Иванка. Грижата за отхраната и възпитанието на това дете беше възложена на мене — неговата майка ... Нашето честно правителство, като взе предвид, че аз съм една слаба и до крайна степен бедна жена-вдовица, съгласно съществуващия в отечеството ни „Закон за подобрението (положението) на поборниците и на семействата на загиналите”, не закъсне да ми се притече на помощ, като ми определи ежемесечна пенсия от 30 (тридесет) лева, от която пенсия днес се ползувам, но тъй като това момиченце от година на година расте и разноските за храната, облеклото и възпитанието същевременно се уголемяват, то тази пенсия става недостатъчна за тая цел.
Заради това най-покорно ви моля, господин председателю, да благоволите и изходатайствувате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна.
При настоящето прилагам едно общинско свидетелство под № 66 за материалното си състояние.
г. Търново, 16 януари 1885 г.
Покорна просителка
Венета Рашева Ботева
За неграмотността й по нейна лична просба се подписвам аз М. Кожухаров от гр. Търново. “

Всички изследователи на Ботев отбелязват както невежеството на Венета, така и на хората, към които се е обръщала с молба да пишат вместо нея прошенията й. Тук например не можем да не отбележим, че като просителка в началото тя е вписана като Венета Хр. Ботева – като че ли Христо е неин баща, а е подписана като Венета Рашева Ботева. Но може и да е нарочно – да напомня едновременно че е племенница на владиката и че има връзка с Ботев.
Видно е, че Венета все още не смее да се обяви за съпруга, както прави по-късно. Само за “вдовица”, която била майка на детето на покойния герой.
Но как ви звучи “грижата за детето на покойния герой беше възложена на мен – неговата майка”? Кой ли възлага на майките да се грижат за децата си? Аха, сещаме се – Ботев беше възложил на другарите си, а па тие да вземат и да възложат на нея!

Споменатото в молбата свидетелство има следното съдържание:

“В. ТЪРНОВО
ГРАДСКО ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ
№ 66
г. В. Търново
16 януари 1885 г.
СВИДЕТЕЛСТВО
Засвидетелствува се от В. Търнов[ското] град[ско] общ[инско] управление, че ВЕНЕТА РАШЕВА БОТЕВА, жителка от гр. В. Търново е на 35-годишна възраст, капитал няма, има една къща, в която живее и от която никакъв доход няма, намира се в бедно положение и че пенсията (30 лева в месец), която получава, не е достатъчна да поддържа себе си и детето си Иванка.
За което се даде настоящето, подписано и потвърдено от общинския печат, за да послужи дето стане нужда.
КМЕТ: Димов
Секретар: Атанасов

Много интересно, синът й Димитър като че ли не съществува – нито за нея, нито за общината. Изглежда споменаването му нарочно се избягва, защото напомня за това, че тя е “парясница”, както презрително е казвал народът тогава.
Тук имам един упрек към народните избраници от Първото народно събрание, които са гласували Закон за подобрението (положението) на поборниците и на семействата на загиналите. Защото почти веднага целокупният български народ ги е засипал с прошения за пенсии за “заслуги”. А кой да напълни държавната хазна? Да не би да са смятали, че турците са подарили на новосъздадената българска държава хазна, пълна със злато за раздаване? Заслугите няма как да премерим на кантар, затова в разумните държави за заслуги се дават ордени, а не пенсии.

Венета не получила отговор бързо и се обърнала за помощ пак към вуйчо си, владиката Панарет, за когото казват, че бил много добър човек. Панарет пак се смилил и веднага приел Венета с децата при себе си в Букурещ. Изпратил Иванка да учи във френски пансион.
1887 – Панарет умира. Получила доста добро наследство от него, Венета пак се връща в Търново.
Сега ще трябва да се отклоня малко и да разкажа накратко за живота на дъщерята на Ботев.
След като Иванка завършва 4 клас, княз Фердинанд й отпуска стипендия, за да учи във Виена. Там нещо не й харесва, поради което се връща и скоро я пращат пак в чужбина, но този път – в Женева. Завършва гимназия през 1895 г. За съжаление - с едно прекъсване без никаква причина, предизвикало недоволството на Фердинанд, който заради това й намалил стипендията. И нещо интересно – Фердинанд имал планове за Иванка да я направи придворна дама - искал да има учени и интелигентни придворни. След като се връща в България, работи една година като учителка по френски в Търново и през 1896 г. заминава пак с държавна стипендия да следва социални науки в университета в Женева, който завършва през 1900 г. Има сведения, че почти всички българи, които учели там, са я отбягвали – или тя тях. През 6-те години, които остават до смъртта й през 1906 г., Иванка не работи нищо. Наемът от голямата къща, с която се сдобиват след получаването на наследството, явно е достатъчен на двете жени, за да живеят добре. Признава в писмо до приятелка - “аз паразитствувам”. Така е, доста народна пара е отишла по образованието й във Виена и в Женева, но защо да работи, като няма нужда? Макар и Отечеството да я е отхранило и изучило, идеята да му бъде полезна явно никак не я е привличала.

1894 - Молба на Венета до Председателя на Народното събрание:

“Господин Председателю,
След Освобождението на България, когато се събра Първото българско народно събрание през 1879 г., ми се отпусна една пенсия от 30 лева месечно, която получавам и днес.
Като съм изпратила дъщеря си Иванка да се учи в Женева, а пособието, което негово царско височество й отпуща, наедно с 30 лева пенсия не са достатъчни за нейното поддържане, а аз не притежавам големи средства, затова най-покорно моля почитаемото Народно събрание, като земне предвид заслугите, които баща й Христо Ботев е принесъл на отечеството ни, и незначителната пенсия, която получавам, да благоволи да ми увеличи пенсията, за да мога да улесня издържането й в странство.
Смея да се надявам, че почитаемите български представители ще земнат предвид молбата ми, особено като се поставят в паралел лица с несравнимо по-огромни средства от мене и получават пенсии двадесет и тридесет по-големи.
С почитание
Венета Хр. Ботева”

Народното събрание не й увеличава пенсията. Явно сведенията от общината са, че живее достатъчно добре – а и трябва да земнем предвид, че намаляването на пособието, което негово царско височество отпуща на Иванка, става по нейна собствена вина – защото е напуснала учението. Била буйна, на баща си се била метнала. Ами народът го е казал: да би мирно седяло, не би чудо видяло... или Венета смята, че дъщерята на Ботев може да прави каквото си поиска в чужбина за държавна сметка? Излиза – щом намалихте стипендията на Иванка, увеличете моята пенсия, но по един или друг начин ние двете трябва да бъдем издържани от държавата!
Тази й молба очевидно предизвиква всеобщо възмущение и една година по-късно, на 17 ноември 1895 година, Венета изпраща до председателя на Народното събрание следната протестна телеграма:

“Прочетох във вестника, че съм искала увеличението на пенсията ми от 30 на 60 лева. Имам чест да Ви съобщя, г. председателю, че прошението ми е предадено невярно, тъй като не съм определяла сумата. Понеже събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми, чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение НЕ ЗАЩОТО НЯМАМ СРЕДСТВА ЗА ПРЕЖИВЯВАНЕ, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500—600 и даже 1000 лева месечно. Нима почитаемото народно представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лв. са достатъчно възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?... Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и мола Вашето разпореждане за отнемането й.
С почитание: Венета Хр. Ботева”

Как била “прочела във вестника”, като не може да чете? Венета сменя тактиката и сега пуска в ход играта на оскърбено достойнство. Битката не била за парите, била за заслугите. А е очевидно, че си противоречи. Или е забравила какво е продиктувала в първото си прошение, или ако помни, не знае в простотата си душевна, че Народното събрание има архив. Лошо е да си неграмотен. Но това, че си неграмотен, не пречи да се опитваш да хитруваш.
Тук, за да бъдем почтени, трябва да прибавим още едно обстоятелство – по редица причини изпълнението на завещанието на владиката Панарет се забавя с 11 години и става едва през 1898 г. Веднага след смъртта му Венета получава наполеони и ценни книжа от австрийски заеми, но колко точно са били и колко е получила от продажбата на книжата, не е ясно. Сигурно е само, че след 1898, когато получава и парите от завещанието, Венета купува къща, надстроява я и започва да я дава под наем. Не зная дали оттогава не е тръгнала приказката, че било много хубаво да имаш вуйчо владика.

1906 – тридесетгодишна и току що омъжена, дъщерята на Ботев умира от антракс (синя пъпка). Венета обвинява лекарите за смъртта й и дори поръчва да се напише върху надгробния й паметник, направен от много скъп и специално внесен от чужбина розов мрамор – “починала след несполучлива операция”. Леталният изход от това заболяване тогава е бил почти 100%, а днес е спаднал едва на 50%.
1907 – съкрушена, Венета дарява 6000 златни лева за учредяване на фонд “Иванка Хр. Ботева” и 2000 лв. на църквата “Св. Константин” в Търново. Дали тези 8 000 златни лева щяха да бъдат дадени за благотворителност, ако Иванка беше останала жива, можем само да гадаем.
1919 – около 72-годишна, Венета умира в Търново. Цял живот й се е налагало да преглъща хули и обидни подмятания затова, че е родила дете, без да е минала под венчило.
До края на живота си е гонила кандидат биографи на Ботев, които с неудобните си въпроси според нея искали да очернят паметта му. Неудобни са, защото не може да покаже документи, каквито не притежава. И собствени спомени за няколкомесечното им съжителство не може да напише – неграмотна е.

Нека кажем накратко няколко думи и за Димитър – сина на Венета от единствения й брак, както се изясни. Той е баща на авторката на книгата, която ползвах.
Образованието си получава в Русия и в Брюксел, където през 1891 г. се дипломира с докторат по политически и административни науки с високо отличие. Учил е на издръжка на Панарет и със стипендии. Приема неговата фамилия и е известен като д-р Димитър Рашев. Прекарва 23 години в чужбина. Завръща се в България и въпреки че получава предложения за по-високи постове, отвратен от политическия живот и “партизанските” борби, през целия си живот работи като обикновен учител. Смятал е, че на първо място трябва да стои просвещението на народа. Много начетен човек, бил е търсен и е поддържал връзки и с високопоставени хора. Ето какво ни разказва дъщеря му:
"По това време баща ми има интересни срещи с бъдещия реформатор на Турция. Не знам кой го беше запознал с Мустафа Кемал, тогава турски военен аташе в София. И той на няколко пъти гостува на баща ми, защото в лицето му бе намерил събеседник, с когото можеше да поговори по различни въпроси, в които блесваше общата му култура. После баща ми споделяше пред майка ми впечатленията си от него, от голямата му начетеност, на която се възхищаваше.
А когато в 1923 г. Мустафа Кемал стана президент на турската република и още в първите години след това започна да прави смели реформи в целокупния живот на народа си, баща ми го адмирираше и с нескрита радост следеше делата му, като виждаше, че мечтите му стават действителност."

Значи по негово време - около 1920 г., не се е считало за патриотичен дълг да мразиш Турция и турците. Интересно - кой, кога и защо го внуши на днешните българи?

Та някой говореше някъде как вдовицата на Ботев едва ли не цял живот мизерствала, като поминувала на сух хлебец, накиснат във водица с оцет... а всъщност нито тя, нито децата й са били оставени без подкрепа от държавата. Не мога да си представя как една самотна и неграмотна майка би могла да има претенции за нещо повече от това – държавата да изучи децата й в чужбина.

Макар и да имам свое мнение по въпроса, което няма да скрия, не се занимавам подробно с историческото място на Ботев и четата му в националноосвободителните борби – това е работа на историците.
Но се съпротивлявам активно на литературната традиция, която, оляла се от красноречива патетика, намира добродетели там, където ги няма, и така превърна Христо Ботев в гениалния и идеалния, великия, непреходен и светъл пример за дълг, чест и отговорност към Отечеството и Семейството, който ние трябвало да следваме в жизнения си път. Защото стремежът към идеализация води до прикриване на истини и фалшификации, а после, когато истината излезе наяве – до горчиви разочарования и взаимни обвинения.

Зная, че на някои читатели ще им дойде много и ще започнат да притреперват от възмущение, че се опитвам да окалям национална икона – обикновено това са останалите тук-там заблудени комунистически душици, опияняващи се от думите на Ботев за “справедливий комунистически строй” и “тържеството на комунизма чрез революция”, любители на кървавите екшъни от “патриотичните” филми за турското “робство” и с много интересната за мен, направо насъщна вътрешна нужда да мразят. Нали и те като Ботев се гордеят, че са атеисти, защо боготворят този и онзи? То не бяха Маркс и Енгелс, не бе Ленин, Сталин, Димитров, Живков... колко комунистически светини с божествени ореоли са залезли досега – с времето всеки си отиде на заслуженото място.
Ще си отиде и Ботев, обявил грандомански своето лично програмно “символ верую” за верую на несъществуващата “българска комуна”. Ботев, създал с пламенните си, но празни слова първите у нас жертви на утопичните комунистически идеи – една излъгана и изоставена на чуждата милост жена, а после - двеста мъже, въведени в един абсолютно нескопосен театрален спектакъл, завършил с пълно фиаско и много смърт.
Но важното е, че главната роля е играл ТОЙ.

Хайде сега да поемем дълбоко въздух и да прочетем отново това “изключително” писмо, в което не намираме нищо истинско. Защото то е към семейство, каквото Ботев не е създал, към дете - което не е признал, и към Бог, в който не е вярвал.

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те
Христо
17 майя 1876.
„Радецки”

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Безспорно добра работа, Красавице - подкрепила си доводите си с документи и исторически факти. Едва ли съществува разумен човек в държавата ни, който да си въобразява, че личностите от миналото, обявени за национални светини, са и светци. Аз също не се наемам да определя какъв е приносът на Ботев в националноосвободителната борба, защото не съм историк, но категорично твърдя, че е гениален поет - и тази му заслуга ми стига.

http://vbox7.com/play:fe7c0810

Мила ми Красавице!

Виждам, че повече от 120 човека вече са прочели постинга ти, и никой не му прави коментар. Явно пак аз трябва пръв да се заема.

Защото съм от “останалите тук-там заблудени комунистически душици”, на които паметта на Ботев все още им е скъпа. Но какво мога да противопоставя аз на твоята изпълнена с дати и факти статия?

Това, което аз зная, съм го прочел и запомнил от детството и юношеството си. Оттогава съм формирал и отношението си към Ботев. Единственото, което мога да ти противопоставя, е различното отношение към фактите и различното им тълкуване.

И така, какви чувства изпитвах и какво си мислех, докато четях статията ти. Първо за тебе. Че като човек “си като Шеша змеят – с уста хиляда, и умееш да кажеш всеки недостатък в просторен разказ или в кратък!” И че “с душа-муха разнасяш гадост по мАслото на чужда радост!” Че в това е твоето призвание, твоята най-голяма радост!

Иначе как да си обясним удоволствието и злорадството, с които търсиш и оповестяваш всяка подробност, която според тебе опетнява човека!

А сега какви чувства изпитвах и какво си мислех за Ботев. Първо за това: “Ботйов я уверил (Венета, по повод искането й да се венчаят в църква), че той умира, но пак не приема да му чете поп над главата”!

Браво! Напълни ми душата! Каква смелост, каква гордост, какъв дух! Истински Ботев! Възхищавам му се! При това го е казал сто години преди мене! И аз се мисля за атеист, живял съм, учил съм и съм се възпитавал на атеизъм при социализма, но нищо не съм пред него!

По-нататък, четейки материала, си мислех колко тежко им е било на хъшовете. И те са решавали сложните житейски проблеми (както и другите хора), под натиска на външни и вътрешни обстоятелства.
И Ботев не е правел изключение. Обвиняваш го, че в много житейски ситуации е постъпвал неправилно; но нямаме възможност да разпитаме и обвиняемия – защо в този или оня случай е постъпил така или иначе. Нима можем да мислим, че са решавали без обмисляне, без разговори, без обсъждане, без преценяване на всички за и против? И знаем ли кой какво е искал и какви доводи е изтъквал? Правилно е да мислим, че решенията, които са вземали, за ситуацията, в която са се намирали, са били правилните! Или поне че те са ги смятали за правилни.

Ще се спра и на оплюването на Венета затова, че е искала увеличение на пенсията си от 30 на 60 лева. “Не зная малко или много са били тези пари за онова време...”, пишеш ти, като намекваш, че за онова време това са били много пари. Но много ли са били, ще разберем като ги сравним с пенсиите на другите поборници – 500-600 до 1000 лева. Двайсет до трийсет пъти повече от пенсията, отпусната на Венета. Знаем колко стиснати са били народните събрания – ако са отпуснали на поборниците по 500-600 лева пенсия, това значи че с тези пари едва е можело да се живее.

А че е било така, знаем го и от Вазов: “Бедни, бедни Македонски – защо не умря при Гредетин!” Защото въпреки пенсията си Македонски, макар и сакат, е бил принуден да работи като прислужник в общината, и да трепери от гласа на грубия писар!

И много гордо е постъпила Венета, като се е отказала от тази пенсия! (А и ако 30 лева е била голяма сума, при всичката алчност, която приписваш на Венета, тя би ли се отказала от нея? Противоречиш си!)

Но да се върнем към Ботев. Представям си колко е бил разкъсван той, каква душевна борба се е водела в него – да остане ли с Венета и двайсетдневното си момиченце, или да ги изостави на произвола на съдбата и да тръгне с четата.

Ботев не е искал да става войвода на четата, не се е готвел за това, не е бил готов за това. Той активно е участвал в подготовката на четата, но войводи трябвало да бъдат други – някои от тези с големите мустаци. Които вече са имали опит във воденето на чети.Те пеели буйни песни и се зъбели на тирана. Но когато наближил моментът за тръгване, изведнъж взели да дават заден ход. Този го боляла ръката, онзи го боляла ногата, трети друго. И работата увиснала. Оказало се, че войвода няма; че чета има, но няма кой да я поведе.

И тогава – по необходимост (а не за да бъде вечно само той и пак той, както пишеш ти), на сцената като войвода излиза Ботев.

Ботев е нямал качествата да бъде войвода. И след Борован, където въпреки пламенната му реч нито един човек не се е присъединил към четата му, като видял колко голяма е апатията на народа, той паднал духом.

“Ех, защо там вместо Ботев, не беше Бенковски! - възкликва Захари Стоянов. – Че да загради селото от четирите страни, че да изкара всички мъже накрай селото, че да ги построи, че да ги въоръжи с каквото може, да им проведе кратка една подготовка и насила да ги поведе с четата си!”

А взел ли е Ботев правилното решение – да изостави Венета, Иванка и Димитър и да поведе четата? Две мнения не може да има! Без това му ПРАВИЛНО решение нямаше да имаме нито Радецки, нито “Тих бял Дунав се вълнува”, ни Ботева алея, нито Околчица!

Твоята цел, Красавице, е с тази статия да го дегероизираш, но след прочитането й в моите очи Ботев е още п-силно героизиран. Защото не е бил Бог, а е бил човек като нази!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Ангаре, по-добре би било никой да не коментира писанията на тази мръсна твар, наричаща себе си "красавица".
Подобни лайна публикуват жълтите вестници.
Пиша това с омерзение. И с молба - нека оставим автора на "проучването" да се дави в собствения си кенеф.

Сега, след като писа за Ботев, аз предлагам да продължиш все в същия дух, може и за Левски, а пък защо не и за имена от световната история: например за Нютон, за Айнщайн, а пък защо не накрая и за самия Господ?
От такива писания, обаче, полза никаква, както се казва, язък за труда.
Защо се е получило така?
Има, според мене, едно основно правило в писането или, ако приемем, че писателството е занаят, едно основно правило в занаята, което не трябва да се пренебрегва. Ето го: За каквото и да пишеш, трябва да пишеш с любов. Любовта е сложно чувство, понякога в нея има болка, понякога в нея има даже и омраза, но, бога ми, когато човек пише с любов, читателят го усеща, не знам как става, има някаква магия в това.
В твоето пространно писание, красавица, няма и капка любов. Но също така, няма даже и омраза, има някаква безчувственост...
Защо си го написала? Може би е прав Папакот като го приравнява към жълтите писания. Там му е мястото.
Другата грешка, която си допуснала, също е от принципен характер, но от друг сорт. Когато говорим за човешката личност, ние казваме, че всеки индивид има, съдържа в себе си два вида личности: Едната е, да я наречем така - битовата личност.
Другата, по-важната, е гражданската личност.
Всички хора имат "битова личност". Но не всички хора имат "гражданска личност". Ботев е човек с ярко изявена "гражданска личност". Това е безспорен факт. Ти се опитваш да омаловажиш неговата ярка гражданска личност с някакви "факти" от неговата "битова личност". Така не става, не можеш да въздействаш на никого и ореолът около ботевата личност си е ненакърним, а ти само се излагаш.
Хубаво е пуснала Латинка Златна като контрапункт видео от телевизионно предаване за Венета, да се види, че има и друга гледна точка. Но Латинка Златна е забелязала и нещо друго, странното мълчание на тук пишещите и липсата на дискусия, което не говори много добре за нивото... е, да го кажа така, за нивото на река Дунав в сантиметри!

Бях една от първите, които прочетоха...Но бях толкова погнусена от начина на тълкуване на фактите, че дълго време имах чувството, че върху мен (даже не върху Ботев-гениалния поет!...) се стича помията на грозното словоблудство!...Такива чувства изпитах и преди години, в зората на нашата несъстояла се демокрация, когато за втори път беше разстрелян още един гениален български поет - Никола Вапцаров!...
Думите на обида и ярост заседнаха в гърлото ми!
Не бива без любов да се посяга към българската история и нейните мъченици!...

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

anonimapokrifoff написа:

Безспорно добра работа, Красавице - подкрепила си доводите си с документи и исторически факти. Едва ли съществува разумен човек в държавата ни, който да си въобразява, че личностите от миналото, обявени за национални светини, са и светци. Аз също не се наемам да определя какъв е приносът на Ботев в националноосвободителната борба, защото не съм историк, но категорично твърдя, че е гениален поет - и тази му заслуга ми стига.

Благодаря за оценката, Аноним. Но не съм имала теза, към която да подбирам факти, а точно обратното - от фактите направих изводи. Аз не съм българист, научих ги чак сега и разсъждавах върху тях. Виждам, че не съм единствена, и други ги научават сега. И точно за тях написах:
"... стремежът към идеализация води до прикриване на истини и фалшификации, а после, когато истината излезе наяве – до горчиви разочарования и взаимни обвинения."
Нямам нищо против да го смяташ за гениален поет - но защо обучението по литература трябва да ни го представя и като изключителен съпруг и баща?

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 116

Няма ли нищо свято за вас бе, хора?!? Нима няма нищо друго за вършене, че тръгнахте да "ядете" костите на националните ни герои? Възмутена съм от дъното на душата си!!! Нямам думи...

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

LATINKA-ZLATNA написа:

http://vbox7.com/play:fe7c0810

Благодаря ти за линка, Латинке, не го бях гледала.
Сигурно си забелязала, че Росен Петров, разказвайки ни за великата жена зад гениалния мъж, пропуска да съобщи факта, че не само не е имала никакво образование, но е била и неграмотна. Неприятно, не ни се връзва, ще го премълчим, пък и народът да не знае много !
И сега да видим как тълкува специално подбраните факти, които изложи, а други премълча:
1. Вярно е, че 2-3 години Венета е хранила хъшовете. А защо не е продължила да ги храни? Защото ги е хранила с чужди пари - без собственикът им да знае. Което всички нормални хора наричат кражба. А Росен се опитва да я изкара благодетелка.
Ами когато тя е изпаднала нужда - защо хъшовете не са си мръднали пръста да й помогнат? Сама жена с две деца! Ей на това му се вика "благодарност". Ама да не са луди да работят, дай им на тях да пият и да пеят песни - както ни ги рисува и Вазов!
2. Росен Петров казва, че специално за нея Народното събрание е правило "разследване" на материалниото й положение. Нищо подобно, от всички просители е искано да представят такива бележки, не само от нея.
Ето така се правят манипулациите. И каква е целта, моля ви? Да ни накарат да си мразим държавата, да казваме, че открай време нищо не струва? Какви са тези "патриоти"?
Долууууууу! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 116

Бележка за живите

автор: Ники Комедвенска /дано не ми се
разсърди, че го копвам тук/

"Какво ще ни дадеш, историйо..."
Н.Вапцаров

История... Дали е лист изписан
със разкази за минали години,
събрани от перото на Паисий,
изложени в музейната витрина?

Но всяка дума е човешка песен,
невидима за всички летописи,
стаена във окото на обесен,
не за живот, а за смъртта орисан.

Безименни са хиляди гробове
и тяхната история не вика,
ала горчи... Горчи като отрова
и стяга надълбоко под езика.

Земята помни! Тъй е отредено.
И тръпне всеки ден като пред жетва,
че толкова години е поена
с юнашка кръв и със вдовишки клетви.

Един музей за мъртвите не стига -
смъртта във бой е винаги бездомна
и някак си не се събира в книга...
Но живите дали ще я запомнят?

Затуй на колене! И замълчете
пред кървавите кости на дедите.
Че не един историята чете
тъй както Дявол библия прочита.

И не един дълба сурови рани
и три, което друг преди е писал,
додето даже спомен не остане
и всяка смърт загуби своя смисъл.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

papacot написа:

Ангаре, по-добре би било никой да не коментира писанията на тази мръсна твар, наричаща себе си "красавица".
Подобни лайна публикуват жълтите вестници.
Пиша това с омерзение. И с молба - нека оставим автора на "проучването" да се дави в собствения си кенеф.

"Тази мръсна твар", papacot, те призовава да си държиш устата под контрол.
Всяка жалка и слаба твар, когато се изправи пред истина, с която не може да се справи, изпада в истерия и започва да бълва гнусотии.
Тези "лайна", които съм подредила тук, са съобщени от Захари Стоянов и внучката на Венета.
Освен пък да не съм разбрала - тях двамата ли наричаш "мръсни твари"? Laughing

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

CheGuevara написа:

Бях една от първите, които прочетоха...Но бях толкова погнусена от начина на тълкуване на фактите, че дълго време имах чувството, че върху мен (даже не върху Ботев-гениалния поет!...) се стича помията на грозното словоблудство!...Такива чувства изпитах и преди години, в зората на нашата несъстояла се демокрация, когато за втори път беше разстрелян още един гениален български поет - Никола Вапцаров!...
Думите на обида и ярост заседнаха в гърлото ми!
Не бива без любов да се посяга към българската история и нейните мъченици!...

Разбирам те. И аз се почувствах точно като теб, когато научих истината.
Нямам нищо против ти да изтълкуваш фактите по друг начин.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

ulianka написа:

Няма ли нищо свято за вас бе, хора?!? Нима няма нищо друго за вършене, че тръгнахте да "ядете" костите на националните ни герои? Възмутена съм от дъното на душата си!!! Нямам думи...

Улянке, за мен има много святи неща.
Доскоро и Ботев беше между тях, но вече не е - и това не се превърна в трагедия за мен.
Пожелавам ти да се справиш с истината. И четете бе, хора, четете!
Иначе децата ще ни се подиграват, че сме били заблудени глупаци.

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 116

"Доскоро и Ботев беше между тях, но вече не"

Не знам коя си, но ти съчувствам за това! С това приключва участието ми в темата!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите