За билки

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Лятос трънах аз веднъжка
със бастунката навънка
тъй по хладина,
/ че бе без друго мараня/,
ама требе за зимъска
билки да си набера.
Уж не видя, но пък гледам
на полянката отсреща
нещо черно се поклаща,
чак страха ме хваща.
Наближавам и подритвам.
Ама че задявка -
някаква си килимявка
от тревата се подава.
И се чудя, и се мая,тъй изръсих
„Що ще чини попът ни тъдява?”
Дважди- трижди се прекръстих,
но забравила торбата,
билките набрах в полата.
Мисля, после ще ги подредя,
като взема аз да ги суша...
Уморена вече,
исках да се прибера,
стиснала бастунка
и пола със другата ръка.
Преди във селото да вляза,
попът наш насреща ми излазя:
- Сваляй, бабо, таз пола!
Давай бързо твоята душа!
Бре! Ами сега?
Късмет? Беда? Или съдба?
Сещам се, че в бързината,
станах аз за срамотата,
тъй съм се повлякля -
гащите не съм облякла.
Чула бях, че шава
и женичките задява,
ама...чак до мене да опре?
Божеее! Моят дядо
жива ще ме одере!
Няма начин - стана ясно,
че съм аз натясно,
ще сваля полата и...
ще тичам после към къщята.
Но пък, ако вземе
да ме хване, брех - имАне!...
А пък попът ми се хили:
- Бабо, ти не ме разбра!
Исках билката- оная,
дето тъй мирише...
Как я викаха, не зная,
Ама беше някаква душица
или бабина омая...
- Чакай, чакай – рекох.
- Ти ...такова...
Мащерка ли да ти дам?
Попе, попеее!...
На хората в устата
щях да стана аз за срам...