Е, може и "ихтиозавър"!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

/ Ретро изповед /

Беше в годините, когато бяхме другари.
Понеже обичах водните простронства и обитетелите в тях – избрах професията на рибовъда. Като научиха, хората ме кръстиха Миролюб “рибара” с “а” накрая не с “я”! Положих , но напразни, усилия, за да уточнявам, че не съм рибар, а рибовъд и, с надеждата, да осветля разликата , веднаж подчертах: Ри-бо-вед!, от което веднага се отрекох, защото ми бе разяснено, че ако си служа с думата, рибовед, в смисъл на рибар, то, по същата логика, “говедара”, щял да се нарича , “говедовед”, а “овчара”- “овцевед”! Както не можело, “сърцеведът, да се нарече сърцар, душеведът – душар, така и рибара, никога – рибовед”! Ами, примирих се. Но, когато в живота на малкия човек, голямото събитие е трябвало да се случи, то го спохожда! По силата на регулационен план, бяхме преселени в панелни блокове в напълно нов квартал.. Вечер, с непознатите съседи, “поливахме” още необзаведените жилища, изучавахне се взаимно, водейки оживени разговори в посока, - покажи си връзките, за да те надцакам с моите, в какъв казан е печена ракията, на какъв баир е посадено лозето, от кой “Кореком”са купени тапетите, откъде е фаянсът и прочие изложения, изискващи умно премислен сценарий и сръчна режисура. Веднаж, на въпроса: “А вие, другарю Миролюбов, какво работите?”- за миг да допуснех съдбовната грешка, непремислено отговаряйки: “Рибар!”, но, с подобаващо за случая достойнство, жена ми, вместо мен, отвърна : “Мъжът ми е, ихтиолог!”

Ето я величествената сила на словото – извисяването! В този момент, уважаваемите ми съпанелници снишиха глави, а в разширените им зеници прочетох: “Каква клечка!”

Новината се бе разнесла мълниеносно! Отношението на съседи и съкварталци почувствах още от следващия ден. На улицата, най-учтиво бивах поздравяван, масата, в закусвалнята, се изтриваше до блясък, кафето ми се поднасаше с пет пакетчета захар, вестникарката, за да ми подаде вестника, излизаше извън повилиончето, а на автобусната спирка, понеже, по правило, винаги имаше достатъчно време за рейса, заговаряха ме напълно непознати. Съгражданин, явно в нужда, ме попита, дали, като “голям човек”, имам някяква връзка в “търговията”,че да му ходатайствам за акомулираща печка! Друг, без да ми се представи, се зачуди, как така, “човек с такова положение”, да не се е вредил за собствена кола, а ползва градски транспорт и, ако номерът на вноската ми / за кола/ е голям, той можел да ми предостави неговия, /само на двойна цена / ,та, още утре, да си имам една “жигулка”.

Прибра се жена ми вкъщи, с грейнали очи. Касапинат й отрязал месо от най-хубавия бут, в бакалията й дали яйца от осем стотинки, досущ, като онези, от тринадесет, зарзаватчийката й измъкнала изпод рафта портокали и банани от евтините и я попитала, нямам ли нужда от френско влакно за въдица, “костенурка”, понеже мъжът й работел на “международния”, та можел да ми услужи.

Животът ми разцъфтя. Ежедневен спътник ми ставаха, почитта и уважението. В пространството се втъкаваше приветливост, в сърцата – благородство.

Ето, влизам в бръснарницата и там, три млади бръснарки ще изпочупят бръсначите си, надпреварвайки се, коя дя ме вземе за обслужване. Спечели ме симпатична дама, с чудеста фризура и нелъснати ботушки. Като ми слагаше топла кърпа на лицето – така омеквала по-добре брадата – тя, тихичко и малко стеснително, ме попита, “иКтолоКа”!?, как съм го купил?, понеже, имала малък валутен проблем! Е, намигнах й съзаклятнически и обещах да й кажа, но в по-различна обстановка.

Защото в същия този ден, трябваше да освещаваме апартамента на най-новите пришълци, реших да лъсна обувките си в новоткритата ваксаджийница,. Бях посрещнат с небивал възторг и сърцетрогно вълнение. Ваксаджията – необръснат човек, с блестящи обувки – отвори вратата с думите: “Заповядайте другарю ихтозавър, шЪ сА, лъскЪъмИ ли?”

Признавам, след тази драстична покана, пред мен възникна дилемата, за, или против, ихтиолога и почти стигнах до решението, да си се върна пак при “рибара”с “а” накрая не с “я”, но пък, от друга страна, като си помислих, че касапинът, зарзаватчийката и в бакалтицата, няма да са така отзивчиви към жена ми, останалине хора, а и... симпатичната бръснарка – към мен, си рекох: Е, може и “ИХТОЗАВЪР”!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите