Бона Дебелата изпусна телефона и разтреперена се изправи до бюрото си. После пребледня, залитна и се строполи на земята. Киро Лудия скочи. Напълни чаша вода и я плисна в очите ѝ. Тя се освести, понадигна се, сложи ръка на сърцето си и изхърка:
– Ще умра! Господи, ще умра!
–Како Боне, какво се е случило? Недей така! Всичко ще се оправи...
–Нищо няма да се оправи Кироооо, нищо! Говедарят ни, Славчо Бездомното, умрял!
– Е, как така- умрял?! Вчера го видях като натирваше кравите към дерето? Добре си беше момчето! От какво? Как? Кой ще го погребе сега? Нали си няма никой на тоя свят... от две години ви пасе кравите за едното ядене? Ами сега? Какво ще стане сега?
– За погребването - ще го погребем... те и от кметството ще отпуснат ковчега, ама моя Митю, глупака му с глупак , онзи ден му купи нови кецове. Хем му кзах, че нещо не ми харесва Бездомното. Изпосталя едно таквоз... само очите му светеха напоследък. Пък му давахме – по половин хляб на ден му давахме и по две цигари. Дано Митю не е хвърлил старите му галоши... Ах, Митьо! Ах Митьо! В гроба ще ме вкара! Не чува! Ами кравите? Кой ще ги пасе...
Киро постоя, прекръсти се и тихо промълви:
–На къде гледат очите ти, Господи? На къде ли гледат нашите...
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
16 Мар 2012 20:53:06 »
Черен хумор, като един, дето бил на погребение и казал за мъртвия, че друг път няма да прави така...И това го има в живота...
raiavid Гост
Въведено на:
18 Мар 2012 12:02:51 »
Ако беше разказано в единствено число, друго ще ше да е и да отговаря на темата на конкурса
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 780
ХуЛитери: 5
Всичко: 785
Онлайн сега:
