На 15.02 (сряда) от 18,30 в Социал клуб на Столична библиотека (пл. "Славейков") доц. Петко Недялков представя астрономи-творци: проф. Милан Димитриевич (Сърбия), проф. Цветан Георгиев и доц. Милчо Кирилов (в Хулите - milcho). Астрономия и поезия - от първа ръка))) Заповядайте!
LeoBedrosian ХуЛитер
Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 839
Въведено на:
14 Фев 2012 10:15:55 » :(
Няма да мога да присъствам, ама попитай ги, Райчо Бетелгезе поетично ли ще се взриви, или да очакваме прозаична развръзка
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
14 Фев 2012 12:58:41 »
И аз се присъединявам утре вечерномислено към астрономите творци,
да внимават когато взривяват звезди на музите...)))))))))
Брат Райсън спец поздрави на Милча хех
Никосакис
_________________ ...аз идвам, а ти?
milcho ХуЛитер
Записан(а): Sep 29, 2007
Мнения: 241
Въведено на:
15 Фев 2012 12:58:06 » Да!
Само да допълня -
Ще чете стихове и Райчо Русев -Райсън!!!
Само това е достатъчното условие за да дойдете!
...
Другите са просто необходими.
До скоро!
Радвам се много, че е имало такава поетична среща! Било е вълнуващо, с толкова светли приятели!
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 589
Въведено на:
16 Фев 2012 19:18:28 »
Вече съм осведомена за това колко светла и възторжена вечер сте имали!
Не бях/понякога се случват разни неща )/, но само физически.
Съжалявам, че ме е нямало, и се радвам, че ви е било хубаво!
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер
Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1372
Място: ЛОВЕЧ
Въведено на:
17 Фев 2012 21:52:49 »
Творческата среща бе трогателна, но интересното бе и това,
че тази среща се състоя на рождения ден на Галилео Галилей!
Поздрави!
ИКАР
Обрасъл в небе
забих в дъното на морския вир
стълба на своето "И все пак се върти".
По гърдите, напукани от безкрай,
се люлее пространството
с крайниците си милвах вятъра
единствен скитник и бродяга
по пътищата без отглас.
Само изпитателното мърморене на двуплощника.
Протегнах ръце чашата на светлината към устните си да поднеса.
Струваше ми се, че докосвам с шепи Слънцето,
но видях само кости, които стърчат от раменете
като изпокъсаната утроба на търтея, спечелил надпреварата
в сватбения полет.
Исках да изкрещя от болка,
но тръни бяха израсли в гърлото ми
и поисках само да захапя небето,
но не можех да се държа със зъби
и свикнал само на стоене и клечене.
* * *
В сянката на опаките гори
търсех дървото на познанието.
Изсъхналите клони показваха пътя,
но имаше много показатели,
а а навсякъде само тръти
(уморих се да проверявам).
* * *
Усетил, че затварям своята черупка
тротоарите преобръщам търсейки
старо лековито биле.
Раздирам задушливия ден,
но боря се с булото на здрача,
хвърлям се в бездната на нощта.
Дълбина страховита като трайност
пътепоказателят показва.
* * *
Пазачите на неоткритото бяха добри,
говореха ми на ти,
но аз щях да объркам реда на събитията
и ме върнаха в недовършеността.
* * *
Убежище в себе си търсех,
но спомените проходиха
и не можах да събера своите отзвуци.
* * *
Не исках да бъда кралски шут
и кралят ме хвърли на мъртвоите
сега съм техен шут
в очакване на краля.
Автор: Милан С.Димитриевич
Авторски превод: Меглена Божанова
МИЛАН
автор: milcho
На Милан Димитриевич
Брат ми
Това име Милан е свято за мене,
Така се е казвал дядо ми милия,
И е имало спор като съм се раждал,
дали аз да го нося като фамилия.
Ала татко ми все пак друго решил.
И сега ето ме със нежна подплата
и макар, че все пак оставам си мил,
Се родея с тревите и с цветята.
То човек сам не избира си име.
Това дело на орис е, и на родители,
ала все пак нещо в теб вътре го има.
А така те зовът и отколе учителите.
Тия години другари трудно се срещат.
Така е, нали сме байгън от предателства.
Но стана така и спротИ правилата
един сърбин, МИлан, нарече ме Брате!
Той по пАспорта Сърбин се пише,
ала по български чисто сборува,
на мен от паспОрта ми Българин диша,
но във Белград ми казват: - Тоя май се преструва.
Какво да се прави когато отдавна,
е не е тъй много, но преди доста години,
той се родил в Лесковъц – Трънско,
а баща ми във Брезник е имал роднини.
Съдбата ни обща е, така се оказа,
И двамата гледаме нагоре звездите,
Среброто в косите ни вече доказа,
че златото само в сърцата е скрито.
И той коня хвъркатия съвсем не го жали.
Пришпорва го, шиба го, не се и замисля,
През брод и вълни съчинява скрижали.
Така и на мене ми става по близък.
Брате МИлане вече десет години
през всякакви бродове с тебе преминахме.
Да си жив и здрав сЪрбине, Брате МилАне,
желая хиляди още заедно да минеме!
Октомври 2007, София-Белград
ПИЧ!
Малки автосантименти.
- Моля, само комплименти!
По кръщелното писан съм Милчо,
Майка Пенка, Баща Кирил. Орис.
Но през годините често ме плисваха -
Имена, прякори, разтворен прозорец.
Николайчо, се молела Баба ми
за сина си рано отишъл обичан.
Татко: Милàн - на дядо ми, мислел
и в компромис - получил се - Милчо.
Още в люлката баща ми ми гукъл:
- Бонжур мосю, мъничко Муце.
Миле-пиле пък ме наричаха лелите,
другия дядо, баба и вуйчовците.
Майка ми, често ме глезеше: Милче,
но като се оплесквах целия- о, Боже,
ме поглеждаше със очите си сините: Милчо!
И отсичаше - Така вече просто не може.
После в квартала ни, дето е Буката,
В празните, топлите, светлите улици,
Със моите другари, гамени, тичахме,
а те измисляха тайни пароли - приумици.
Мил, Мимишо, Мими, крий се в градините!
Спомени сладки, като филия със захар!
Как се стопиха така скоро годините?
Все по забързано стрелките тиктакат.
В училище изглежда беше по-лесно,
там нямаше място много за избор.
Милчо и толкоз. Излизам да блесна,
и показвам две-три съзвездия бързо.
После казармата, там беше пък смешно.
Цеци, по фамилия ме бъзикаше набора.
Старшината командваше: - Дай тон за песна,
Мильчу, за диригент на хора си Избран!
И настъпиха нежни любовни години,
бесни студентски, горещи премеждия,
колко наивни, и дестилирани,
отдалече сега те в мен се оглеждат.
Как да забравя първите трепети
на сърцето, когато косата ти рошат...
Мили Сър, нали ще се видим довечера,
зад Канала на "Орела за 3 гроша"?
И потекоха, като някаква странна лавина,
благодарности, титли, медали, отличия...
И отлиташе нова, след нова година,
докторе, професоре, или там според случая.
И ето накрая, важен, дебел и доволен,
в смокинг, папийонка, но по-често със джинси.
Гуляя сам, и замислено махам отдолу,
за поздрав. Стига вече толкова звания, писна ми!
Изведнъж, в новата ми, май предпоследна
претвора. Без да очаквам изобщо хич.
Така се получи, туй на всичко отгоре,
Валери(я) СТАНКОВ премира ме с ПИЧ!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 784
ХуЛитери: 2
Всичко: 786
Онлайн сега:
спец поздрави на Милча хех
Никосакис 
...аз идвам, а ти?
