Борбите за църковна независимост в град Велес

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

В чест на днешния празник на просветата реших да споделя с вас доста впечатлилите ме части от един текст, който прочетох в списанието на БАН от 1892 г.
Текстът е продължение на студия, започнала в предишен брой, който за съжаление не притежавам.
Частици история, написана десетина години след Освобождението, за да помнят потомците и да знаят.

Понеже нямам букви от стария правопис, видът му е поосакатен, но оставих някои старини за настроение.
Заглавието на студията е

“Сегашното и недавното минало на град Велес”,
а авторът е обозначен като К.

“Известно ни е, че през 1868 г. в цариградските правителствени сфери се осети нуждата да се тури край на църковната разпра между Българите и фенерската Патриаршия. Когато Али Паша видя, че сами двете войнстващи страни няма да се помирят, завзе се сам лично да уреди тоя въпрос. В министерския съвет бяха изработени два проекта, които през октомврий се подадоха на Патриаршията и на Българите да се съгласят върху единият. Патриаршията отхвърли и двата, а Българите приеха първия, който твърде много удовлетворяваше народните стремления.”

Следват разкази за разправиите между гръцката патриаршия и българите, в резултат на които владиката накрая изпраща съобщение в Цариград, че във Велес има бунт и се пролива кръв. На 4 януари 1869 г. великият везир изпраща Ахмед паша с отделение войници във Велес, за да види какво е положението и да смири бунтовниците.
Кязим бей, един от най-видните турци, имал чифлик в село Извор, през което щял да мине пътьом пашата. Уж случайно излязъл и го поканил на чашка кафе, а пашата му казал, че бърза заради кървавите събития във Велес.

“- Как, паша ефенди! – казал зачудено беят. На царския живот всичко мирно и тихо в нашият град.
- Всичко мирно! Може ли да бъде?
- Съвсем мирно. Нашите българи са добра и мирна рая; никога в нашия град не е имало бунтове.
- В името на пророкът, кажи ми, нищо ли нема в градът?
- Моята глава от влакно е по-тънка пред царската сабя! Ако лъжа, нека бъда наказан! – отговорил с горд и уверен тон беят.

Пашата се поуспокоил и се отбил да пие кафе на чифликът.
- Има ли – попитал – разбрани човеци в градът?
- Как не! – рекъл Кязим. В нашият град между христианете има първенци, които сека година отиват въ Виена и Пеща, а има и такива, дето са излизали и пред царът.

...щом мутесарифът пристигнал в градът, повикал каймаканина, кадията, мезлиша и няколко по-първи турци, разправил им защо е дошъл, каква телеграма има от владиката и поискал от тях, като верни синове на царството, да му разправят защо българите вдигат глава против своя владика.
Турците му отговорили едногласно, че никакви смущения не са станали в градът и че българите тук са най-верни поданици на султана.
- Сичките работи тук излизат от владиката – казал един бей. Той е човек лошав и музафирен. И лани наклевети българите пред Исмаил паша, и сега ги е клеветил.
- Ние ставаме поръчители за българите тук – казал друг, но за владиката – не.
Ахмед паша повикал на другия ден българските първенци и първия въпрос, който им задал, бил:
- Вие живеете ли добре с турците в градът?
- Ние сме готови сичкото си имане и главите си да заложим за тях!
- Ами с владиката как сте?
- Не го искаме! - казали в един глас българите.
Той ги попитал, защо не го искат. Разправили му, че не е добър човек, че е грабител, че ги клевети пред царщината, не иска да пее в църквата по български да го разбира народа, а пее на гръцки, и други подобни.
На пашата било заповядано да умири българите и да ги принуди да се покорят на владиката. Той дълго ги убеждавал за това нещо, заплашвал ги, че ще пострадат, те останали на своето си: не щем го, та нещем.
Пашата разпуснал множеството, а оставил при себе си само Зафир Ангелов, Х. Георги Дърндар, Мише Кушев и Ан. Х. Мишев.
- Погрешка сте сториле – рекъл им меко пашата. – По друг път трябваше да вървите.
- Немаше друг път, паша ефенди! – рекъл един от присъствующите.
- До като он ви е владика с царски ферман, неможете да въставате против него, защото въставате против законите.
- Ние сме готови да претеглим наказанието, що ни се пада за нарушението на законите – казал друг – но владиката пак го не искаме.
- Послушайте ме! – рекъл им пашата. – Вие сте стари човеци и умни глави. Ако искате, вие можете да се оплачете от владиката и на съд даже да го теглите, но не можете да го испъдите, докато в неговите ръце е ферманът. Утре имате праздник; аз искам да поканите владиката да служи в църквата.
- Много и премного сме ви благодарни, паша ефенди, за бащинските съвети, що ни давате! – отговорил дедо Зафир. Ние сме готови да те послушаме, но нека ви е известно още отсега, че щом стъпи владиката в църква, нито един христианин нема да отиде там. Владиката има царски ферман, но царя не почита; отказа да служи за неговото здравие, когато цял народ искаше това. Как можем ние с него заедно в църква да стоим?
Пашата бил покъртен от тия думи.
- Много е лошаво – отговорил. – заради един калугер да не иде всичкия народ в църква не бива. И сега Европа вика, че ние сме диви, а подир такива случаи, що ще стане! По-добре народът да иде на църква, а калугерът да не ходи!”

Следва разказ за перипетиите как точно велешкия владика бил накаран да си признае, че е излъгал за бунта и да подаде оставка, а накрая:

“... Ахмед паша бил изпроводен от градът по най-тържествен начин. Чаршията била затворена и сичките граждане отишли на изпровождението. С това градът искал да изкаже още веднъж благодарността си на умния и справедливия паша.
Учителката Мария, която била сръбкиня, държала реч. (По това време във Велес имало две женски училища.) Тя казала на пашата, че българската история няма да забрави услугата, която той със своята справедливост направил на българския народ, а велешани денонощно ще молят Бога за неговото здравие. Пашата в отговора си се извинил, че не му останало време да посети заведението, дето се образоват бъдещите майки на народа, и помолил учителката да възпитава добре юношеството, като го поучава на любов и преданост към законите.
След това и учителят Босилков казал реч на пашата на турски език. Той с най-пищни фрази благодарил на пашата от страна на народа за добрината, която он сторил на градът.
- Аз – отговорил пашата – идех във Велес много разлютен на българите, но като видях, че те са прави, постъпих както диктуват интересите и законите на империята.”

През същата година, само три месеца по-късно, желанието на всички българи става факт - българската православна църква отхвърля върховенството на гръцката патриаршия и става автокефална.

Добър избор за поздрав! не знаех тази история и беше интересно да прочета. Цяла енциклопедия си!
Днес моя възрастна приятелка имаше 80 годишен юбилей.нейните дружки на по 70 и... изпяха/пеят великолепно/ Върви народе възродени. Беше невероятно изживяване, сервитьорите в суперлуксозния ресторант бяха сразени. При това дамите пяха прави/ някои подпряни на бастуните си/. Странно бе, че помнеха текста за разлика от мен, дето на места бърках последователността му. Невероятен е този текст! като че ли днес проумявах всяка дума, която преди съм изричала механично. Вероятно заради емоцията!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Радвам се, че ти е харесало.
Не е моя заслугата, а на семейната библиотека и на съпруга ми, който благосклонно ми продиктува текста.
Laughing

а толкова скромна!!!
Laughing

Те съпрузите това им е работа ...да диктуват текстове от семейната библиотека. Laughing

Предполагам колко въображение ти е трябвало да го предразположиш към такова действие. Embarassed

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

В борбата за автокефална църква проблем са били гърците, а не турците, за които цялата християнска рая е била "гръцки народ". След Гюлханския хатишериф и особено след Хатихумаюна, издаден след Кримската война и поне на хартия гарантиращ правата на християните, българите се борят да докажат пред властите, че са християни, но не и гърци, а отделен народ. Със сигурност на много места турските паши и кадии са вземали справедливи решения, защото в този случай спорът е между раята, а не между християнин и правоверен.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Markoni55 написа:

а толкова скромна!!!
Laughing

Те съпрузите това им е работа ...да диктуват текстове от семейната библиотека. Laughing

Предполагам колко въображение ти е трябвало да го предразположиш към такова действие. Embarassed

А, ще хабя въображение, стига само небезизвестният ми чехъл.
Laughing

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

anonimapokrifoff написа:

В борбата за автокефална църква проблем са били гърците, а не турците, за които цялата християнска рая е била "гръцки народ". След Гюлханския хатишериф и особено след Хатихумаюна, издаден след Кримската война и поне на хартия гарантиращ правата на християните, българите се борят да докажат пред властите, че са християни, но не и гърци, а отделен народ. Със сигурност на много места турските паши и кадии са вземали справедливи решения, защото в този случай спорът е между раята, а не между християнин и правоверен.

Не зная дали толкова не са правили разлика между гърци и българи, по-скоро някои закони са ги приравнявали. Но не съм специалист, няма да приказвам много, за да не изтърся някоя глупост. Smile

Само че не мога да не отбележа факта, че самостоятелността на нашата църква е дадена с ферман на султана. Изобщо целият 19 век бележи такъв подем на българщината, какъвто без одобрението и помощта на турската държава би бил немислим. Да не забравяме и че почти на пъпа на Цариград с разрешение на турската власт още през 1849 се разрешава на българската колония да има свой молитвен дом. Тогава се полагат основите (не материални, а духовни) на желязната църква "Свети Стефан". Затова и нашите възрожденци са били раздвоени - дали да не извоюват възстановяването на българската държава по дипломатически път, или да се действа с въоръжени бунтове, при които всички са знаели, че ще се пролее много кръв.
Успехът на църковната ни борба е бил доказателство, че е възможно да се постигне успех и с дипломация.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите