Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Роби на страстите си...
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
13 Май 2011 09:17:54 » Роби на страстите си...
На Уфелия – за животворното ръчкане
В препоръките на Планинските спасители точка Първа гласи: Никога не правете преходи сами. И аз поголовно я наруших. Не защото обичам сама. Напротив, обичам си социалното общуване (не с всеки, естествено, с тези мои велики Човешки претенции за Човеци), а защото никак не ме свърта на едно място. Пък как обичам да мрънкотя на този или онзи и насила да го юркам, не е истина... Ама детето, ама работата, ама съпруга, ама любовника, ама втория любовник, ама мързи ме – аман!
Независимо от нарушенията (в живота ми) претендирам да съм отговорен човек, затова си избрах си непознат (и адреналинов маршрут), но с индиректни познания и впечатления. Исках да навестя Голям Кадемлия в Централна Стара Планина (вторият по височина връх след първенеца Ботев), до който не бях успяла да се добера при една групово-купонджийска визита в масива Триглав предишния месец. Получих и схема, и великолепни инструкции. То колко им трябва на някои мозъци...
В набелязания петък, след работа отпраших с колата си към с. Тъжа. Пу, нямаше време за стоп! Късно привечер, независимо от чара си на номадка със сигурност щях я вапцам и да нощувам в някоя канавка. Така че се примирих и след като си зарязах возилото немило-недраго в нивите на подбалканското селце, хукнах към една пряка очарователно-стръмна пътека нагоре по посока хижа Русалка. Романтичното замръкване – то романтика сред ареал на глигани и мечки е спорна категория, ама карай – беше сигурно и си бях приготвила челника, ако местния ДжиПи, един як и боен лекар с един боен джип не ме беше засякъл в началото на прехода, натовари ме като денк, без даже да пита искам ли и ме стовари директно до хижата. Много са сладки лакърдиите горе и хавата отиваше към як купон, когато съвестно се измъкнах с ясната концепция, че рано на следващата сутрин възнамерявам да хукна нагоре...
Къде точно е това нагоре и аз не знаех, но смятах, че ще се справя по описание и ръчно начертана схема. Вероятно е странно да се повярва, но тази част на Балкана – целият масив Триглав, е див и без кьорава маркировка. Концепцията беше спазена точь в точь. В 7 часа вече ентусиазирано марширувах по посока екопътеката на Бабското пръскало
после по дървеното мостче над Бабска река
а след това „Качваш се горе по стръмната пътечка до панорамната тераса, оттам дръпваш на изток, над тебе е скалистия връх Светишки, заобикаляш го от изток, леко подсичайки се изкачваш към него и излезеш ли горе до скалите на върха, сама ще видиш удобния маршрут към Кадемлията”.
Цитираните наставления са на личното ми за Триглав гуру Стоян, които бяха спазени абсолютно дисциплинирано. Катерех си се с искрено удоволствие, независимо от литрите пот, а панорамата беше толкова уникална, щото определено рискувах да си счупих врата от зяпане...
Нямах никаква идея кога и къде да се отклоня нагоре към върха, разчитах единствено на интуиция и логика. Затова в момента, в който еко-пътеката изравни и аха-аха да тръгне надолу, решително последваха елементи на разсъждения от моя милост и рязко потеглих нагоре. Започна едно зиг-загообразно и дивашко катерене, просто без коментар! Ни пътека, ни дявол. Явно бях поизбързала с отклонението. Пазачът на бариерата на Централен Балкан, когото видях сутринта и си подърдорих за разсънване, беше стигнал до същото заключение. Наблюдавал ме с бинокъл, била съм му звучала доста нереално с желанието си и ме държал под око до някое време. Това вечерта го разказваше, на ракийка в хижата. И ме зяпаше като освидетелствана...
В един момент бурна радост настъпи в нашите стройни редици – попаднах на някаква пътеката, подсичаща от изток върха. Тя хубаво го подсичаше, но явно не водеше до него, а аз исках горе!
И съответно – завой на запад и юруш офроуд към билото. Определено си струваше! Издрапах между скалите и кацнах отгоре. Нямам спомен да съм си пила кафето на по-умопомрачително място...
След като свърших с охкането и ахкането, отправих поглед и на север – нали уж за Кадемлията съм тръгнала, а не знам за какво да гледам. Оказа се, че на хоризонта снага бяха опнали три върха, че и на запад имаше още няколко парчета, ама кой от тях е Кадемлията? Само в далечината разпознах Ботев, но реших, че няма да тръгвам към него...
Тъй като обичам да споделям емоции с приятели по телефона, получих случайно наставление – най-западният бил моят връх! От тази позиция сградите на билото му не се виждаха, за да имам някакъв ориентир. Пак последваха умни разсъждения и поех от Светишкия по билото, прицелвайки се в източните подстъпи на първата от поредицата грамади, а оттам по билото, по билото, та до моя връх...
След немалко маршируване – с едно непредвидено заобикаляне на табун полудиви коне, които ме гледаха толкова особено, че аз джентълменски направих сериозна дъга – достигнах до набелязаната цел и стъпих на Билото на Стара Планина...
Когато се порових впоследствие и с вече визуални спомени, установих, че съм преминала първо през Пиргос, на изток е останал Зли връх, а моето трасе съответно е продължило на запад през Малък Кадемлия до самия първенец, моята цел. Неведнъж след това в годините посещавах тези мои диви любимци,, но тогава хал хабер си нямах къде се намирам...
Продължих по билото, размазвайки се от удоволствие да зяпам отново във всички посоки и да надничам към Северна България, разположена под мен на длан, докато стигнах подножието на Големият К., когото също изкатерих офроуд. След определено пуфтене и пъшкане като локомотив се добрах до целта си, където последва хапване с гарнитура от цялата панорама на Централна Стара Планина.
След като си бях постигнала навитата на пръста идея, вече поглеждах и за надолу, а и беше време. Имаше един леко неприятен момент – цялата вода почти беше свършила, така че и този фактор трябваше да го взема предвид. Малко късно се усетих, че не бях коментирала с моето гуру обратния маршрут, но реших, че ще импровизирам успешно. Не исках да повтарям същия път, а и той беше наистина много дълъг. Отделно скалистият рид на юг силно ме привличаше...
За импровизациите се оказах абсолютно права, но за успешното тая леки съмнения. Е, не си счупих главата, щом логорействам, следователно изходът е повече от успешен, но бих си писала три на релси.
Взела решение, продължих смело да марширувам надолу, без изобщо да си имам на идея за маршрут, но визуално имах идея какво се случва. Времето беше кристално ясно (за Стара Планина това е от сакрално значение), в далечината ниско долу се виждаха сградите на някаква хижа (допуснах, че е х. Триглав) и не се безпокоях силно. Всъщност аз бях на път да направя пълен кръг. На север се виждаше и Малък Кадемлия, и Пиргос, и панорамата в посока връх Мазелат, а на изток – Светишкия, от където бях дошла, в цялото му великолепие.
Ще направя едно лирическо отклонение... Мой приятел – и той баир-будала, и с много сериозни поетични (и не само) наклонности – в разказ относно уникалния връх Голям Купен беше написал следното:
‘За пореден път сетих се за Филип V Македонски. При един от походите си в Тракия решил да се качи на най-високия връх на Хемус, за да види дали и там нямало Богове, както на Олимп. И се качил човекът, но не видял Богове. Въпросът е дали е видял на Олимп? Ако се е качвал там де. (Доколкото елинските Богове са "крадени" от тракийските, както самите елини признават си, то по-вероятно било е да види Богове тук, нежели там!) И другият въпрос е защо се е качил на вр. Ботев (2376 m - както и да се е казвал тогава), а не на Голям купен? Вярно, че първият е по-висок с 207 метра, но пък Голям Купен, поне от божествена гледна точка, е много по-подходящ за живеене – остри и стръмни канари, пропасти, отвесни скални стени – само да се рееш над тях цяла вечност! А пък Ботев си е една гола, тревиста топка. Винаги като съм там, сещам се за планетата на Малкия принц – когато си в средата встрани се оформя циркулярен хоризонт, все едно си на астероид. Само дето няма рози, а пък има футуристични постройки на телевизии и военни. Но така са Боговете, поне тогавашните – сигурно са обичали най-високите места, а не най-красивите. Та и затова Филип търсил ги е там.’
Същата аналогия ме обзе, когато сравнявах Голям Кадемлия със Светишкия връх. Признавам, омагьосах се от последния. Не толкова екстремен както Голям Купен (който стана и моята Голяма любов), но до болка красив... Продължих смело да марширувам надолу. Любимите ми камънаци не ми се разминаха пак, но нали бяха в посока надолу, преджапах ги. Няма пътека, няма дявол.
Водата свърши окончателно и аз съвсем ускорих темпо надолу, денят отиваше накъм смаляване, а и маршрут трябваше да търся. То моето голяма простотия – около мен пълно с реки и пръскала, но горе... Обаче като ме домързя да се смъкна до Светишката вада, която мернах на отиване, защото искам да си пия кафето на върха, хак ми е! Сега си носех последиците.
То да търся път хубаво, ами като не знаех какво търся? Постройките в низината ме водеха на запад. Докато се озовах над едни скали и улеи, завършващи отново със скали и откъдето няма минаване. Онемях! Виждам ниско долу хижата, с ръка да я пипнеш уж, но недостижима...
В главата ми започна да се нарежда пъзелът как стоят нещата. Спомних си от посещението ми в района за възможността да тръгна на запад към Долината на ерекцията и оттам да се спусна, независимо от вертикалните сипеи, но беше и доста отдалечено, и най-вече вода там нямаше. А обезводняването е тегава история. Другите трасета ми бяха съвършено непознати. Реших да търся пролука, по възможно най-кратката – и физически възможна – линия. Подавах няколко пъти нос над скалите, правех отсечки на изток и запад по ръба, шмугвах се надолу, после пак нагоре. Като мишка в катакомба. Ставаше мазало. Паниката е най-лошият възможен съветник. Трябваше да взема решение.
Поех риск и се спуснах по уж най-гостоприемното от всичките тревисто-скалните улейчета. Ъф, не питайте как... Свличайки се на гръб и най-вече по дупе, естествено. Красива картинка си беше. Не дупето, а маршрута!
Щото стигнах пак до скалички, а под тях пропасти. Дамският гамбит миришеше вече на мат... Снимки точно там не ми и хрумна да правя. Единственото, което ми се въртеше в мозъка, е как да намеря изход от забатачената ситуация. Щото тя наистина блато, че и вонеше. Щото вече се бях шмугнала надолу – не много, едва ли повече от двайсетина метра, но няма шанс за издрапване, само с въже могат да те издърпат. И си представих цветно какъв срам бера, ако се наложи подобна спасителна операция. „Ама, виждате ли, вися сред скалите над хижа Триглав, нямам вода, нямам най-вече кураж да продължа и ако може…”
Агрххххххххххххххх... Не, благодаря!
Реших да поискам съвет от приятели по телефона (да им се ненадяваш на тия мобилни комуникации!). То много рано се бях сетила, но... Звъня на гуруто Стоян, не вдига – скитори с фамилията в Сливенския балкан. Следващия поред – Андон. Скромничко питам за евентуален изход, но не пояснявам точно в каква ситуация съм. Той спокойно дава инструкции – дръж посока изток. Много късен съвет, по-точно късно зададен въпрос, така че файда йок. Ама на! Като сме изплашени и притиснати до стена, искаме просто да чуем една успокояваща дума. Няма полза, но гали душичката. Докато я съберем...
След като прецених, че хеликоптер няма, а спасителна бригада твърдо няма да викам, взех решение да се докопам до гористия масив, който видимо беше свързан с поляната на хижата и поне опасност от изненадваща скална пропаст нямаше, пък там на място в стил диво прасе ще се оправям. Какво доказателство, че мога да мисля, след като доказах, че не мога!
Леко и внимателно започнах да се предвижвам на изток – отново по дупе и с цял гръб залепена за почти вертикалния склон. Стигнах съвсем близо до гората. Останаха някакви си мършави 3-4 метра, когато се ококорих яко от една подробност – маршрутът прекъсваше за около метър разстояние. При моите метър и петдесет и пет сантиметра на магия буквално трябваше да се прехвърля над зейналата пропаст. Честито, дет’ се вика...
Имах ли избор? Не. Е, имах, ама не беше моят... Намерих стабилно камъче уж – отдолу нищо, въздух – и с един скок се озовах на другия „склон”, където започваше зеленият масив. В този момент, по-точно в следващия, след като се бях бухнала в дърветата, ревнах на ум: „Галенооооо, ако още веднъж започнеш да опяваш на глас, че губиш говор, картина и съзнание от пропасти, ще си събираш зъбките в шепичка!”
Продължението беше истинска идилия – шус отново по дупе! То няма и задържане на крака. Отвесно, та отвестно... С ръце само давах направление между дърветата и екшън надолу! Някъде по трасето спрях в някакво коренище за милимунда време и извадих парченцето краставица, което оставих умишлено от обяда – да служи като заместител на водата. Сръфах го както бях с кални ръце, така че закърпихме положението. По едно време пак се наложи да скачам, но не хоризонтално, а отвесно. То дървета, дървета, но скалният мастодонт се разпрострял и надолу и те прораснали в него, та пак увиснах на едно местенце. Наложи се да тупна от два метра. Приземих се успешно на крака. Дори и не паднах, което с оглед разтрепераните мускули си беше доста странно…
Суркането продължи безпроблемно, като използвах основно пъртините, проправени от диви прасета. На върха на езика ми е една самоиронийка, но ще я сдъвча като оная краставица... Вече започвах да стоя и на долни крайници, когато се добрах до хоризонталната поляна. Обърнах се и погледнах нагоре с искрена усмивка. Ама наистина с усмивка! След което замарширувах към бленуваната хижа, по-точно течностите, които предлагаше – вода, и бира, бира, бира! – бях си я обещала на Кадемлията. Няма да пояснявам странните погледи, с които ме зяпаха автотуристите, отседнали на х. Триглав, забелязали откъде идвам...
P.S. Вечерта, комфортно разположила разтропани кокали пред хижа Русалка и с чаша домашна ракия в ръка, изпратих следния смс: „Таварищ Стаян, следващият път давай описание и за прибиране, а не разчитай, че ще се върна по същия маршрут, щото жените без оглед обстоятелства сме винаги жени – тоест, съвършено непредсказуеми.”
Юли, 2008 г.
_________________ Рейни
ASTERI ХуЛитер
Записан(а): Feb 14, 2008
Мнения: 239
Въведено на:
13 Май 2011 09:42:26 » :)
Ей, лудетино!
Беше ми много интересно да се изкачвам с теб (четейки). Не мисля, че имам твоята смелост... И как мина по мостчето... Бррр.
Поздрави. Браво ти!
)))
seal11 Гост
Въведено на:
13 Май 2011 09:42:29 » ;)
Брей, ти ще излезеш по-планинарка от мен самия! Трябва да отбележа, че съм стигал веднъж не докъде да е, а чак до хижа "Мазалат"! Покорявал съм няколко пъти и връх Исполин, макар че майката природа, за да омаловажи величината на подвига ми е създала възможности това да стане и с най-обикновен автомобил! На моите снимки обаче, никъде не се виждат върхове, скали, поточета и темподобни поетовдъхновяващи обекти - вместо това гледам чаши, бутилки, пържоли, снимки под еленови рога - абе, май няма нищо, снимано под открито небе. А, грешка, имам една снимка, на която гордо съм вдигнал скарата на фона на връх Мазалат!
Сега пак ме дрънкат да ходя, но към момента устоявам. Ще видим, нека дойде лятото. Пък и колко му е - има ли човек пържоли и ракия в раницата, може да стигне и накрай света, нали
Да сме се познавали тогава, че да ми се обадиш - щях да те пратя в Тъжа при майката на моя приятел Корсаков: да ти разточи една баница, да ти налее малко акъл в главата... А еделвайси видя ли?
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
14 Май 2011 07:53:56 »
"бурна радост настъпи в нашите стройни редици" - този израз приемам много сериозно, защото знам колко е трудно да "подреди" човек сам себе си. Да, един единствен човек може да бъде "редица", но може да бъде и нестройна тълпа.
Възхищавам ти се!
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
14 Май 2011 21:19:02 »
Аз в този ден останах у дома си,
защото съм си патил неведнъж:
ако излезе Рейни в планината,
и завалява дъжд!
Браво, Рейни! Великолепен пътепис-репортаж! Снимките са много красиви, а и разказът - много интересен! А най-хубавото е, че приключението ти е завършило щастливо!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
15 Май 2011 04:59:43 » ...
Страшничко, ей!
Чувал съм една поговорка:" Гъз - глава затрива". Но, за радост, при теб, когато е станало напечено, точно дупето е спасило положенито. И универсалният метод "суркане".
Но, иначе - добре си се нагълтала с красота и вдъхновение!
Евалла ти за куража и Благодарско за споделеното!
_________________ plucky
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
15 Май 2011 11:45:26 » E-e-e-х, тая стара, Стара планина...
Направо си върха на Върха... Голям Мераклия ли беше, Голям Кадемлия ли...
Ама си ги напрекрачвала сичките върхове в района.
Таман се бях меракландисъл да направя някое и друго "кръгче" из някоя планина...
Ама с тоя (последния) пътепис - направо ме "сецна през кръста" и ... А-а-а-а - НЕ!
Аз такова, от "суркане" по такова нанадолнището - неосакатен няма да изляза!
Така че, колкото и да ме е жал - без мен!
Обичам "баир-будалА"-туристи, но не и садисти сами - на себе си... (т.е. мазохисти!)
Даже после да напишеш още по-страхотен пътепис!...
По добре само да те чета (но жив) и да се ужасявам (чак до уголемяване и вкоравяване на някой орган) -
- отколкото "покрит с неучяхваща слава , но осакатен" и полу-умрял от страх...!!! , , !
Пцилютно красиво !!! И откъм фотото, и откъм текст !!!
_________________ Summer breeze makes me feel fine
Blowin' through the jasmine in my mind
fortemotore ХуЛитер
Записан(а): Jun 03, 2008
Мнения: 42
Място: Благоевград/ София
Въведено на:
15 Май 2011 19:52:05 » :)
супер за пътеписа и твоят кураж
_________________ Силвия
zebaitel ХуЛитер
Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 630
Въведено на:
15 Май 2011 20:51:50 » Браво!!!
Страхотна си, Рейни! Браво ти за куража и за чудесния пътепис! С огромно удоволствие те следвах /само четейки и ахкайки де, наистина, нямам здрави гащи!/ Имам едно малко стихче, "Планинари" в профила, сякаш за теб съм го писала, та подарявам ти го! Прегръдки!
timon ХуЛитер
Записан(а): Dec 16, 2006
Мнения: 25
Въведено на:
15 Май 2011 23:32:26 »
Попих го с удоволствие този пътепис, Рейни!!! Ама си смела! Можеше да се отбиеш при мама да видиш каква двойно преварена ракия прави))
кръвта ми тръгва от подножието на Триглав...разбушува ми "страстите"...
Точно там са най-красивите еделвайси, които съм виждала...да!
Благодаря!
Поздрави @->--
t.
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
16 Май 2011 16:24:40 »
ASTERI написа:
Ей, лудетино!
Беше ми много интересно да се изкачвам с теб (четейки). Не мисля, че имам твоята смелост... И как мина по мостчето... Бррр.
Поздрави. Браво ти!
)))
Страшни са страховете ни от страховете, Дани...
Като се навреш в кереча, не ги мислиш, а се справяш с тях.
Благодаря ти!
seal11 написа:
Брей, ти ще излезеш по-планинарка от мен самия! Трябва да отбележа, че съм стигал веднъж не докъде да е, а чак до хижа "Мазалат"! Покорявал съм няколко пъти и връх Исполин, макар че майката природа, за да омаловажи величината на подвига ми е създала възможности това да стане и с най-обикновен автомобил! На моите снимки обаче, никъде не се виждат върхове, скали, поточета и темподобни поетовдъхновяващи обекти - вместо това гледам чаши, бутилки, пържоли, снимки под еленови рога - абе, май няма нищо, снимано под открито небе. А, грешка, имам една снимка, на която гордо съм вдигнал скарата на фона на връх Мазалат!
Сега пак ме дрънкат да ходя, но към момента устоявам. Ще видим, нека дойде лятото. Пък и колко му е - има ли човек пържоли и ракия в раницата, може да стигне и накрай света, нали
Хъх! Че смея ли да се сравнявам с теб!
Абе за пържолите както дойде. Да има там нещо за хапване, а ако успеем да го минем през огън – прекрасно, но ракийката е задължителна! За здраве, не за друго... хаха... Впрочем, точно над Мазалат при мъгла, дъжд, изгубване, адски студ и сняг – месец май – въпросната огнена течност буквално ни спаси с моята спътничка. Е, няма да ти казвам как се спуснахме после по култовия и идиотски склон над хижата.
И да знаеш - щом се класирах да ми коментираш пътеписите за разлика от (не)мерената реч, край с поетичните ми напъни!
secret_rose написа:
Разкошен пътепис
Разкошен коментар! Това осмисля публикуването му.
anonimapokrifoff написа:
Да сме се познавали тогава, че да ми се обадиш - щях да те пратя в Тъжа при майката на моя приятел Корсаков: да ти разточи една баница, да ти налее малко акъл в главата... А еделвайси видя ли?
Че сега да не съм гърбава или гушнала букета, м? Всяка година обикалям там, пък ако и ти се прежалиш...
Виж за акъла – не съм се сканирала, но сигурно имам дупка някъде по черепа, защото все наливат, наливат, ама нищо не се задържа!
Еделвайси се намират в ждрелото на река Соколна, част от масива. Хубаво, че са недостъпни...
Ufff написа:
"бурна радост настъпи в нашите стройни редици" - този израз приемам много сериозно, защото знам колко е трудно да "подреди" човек сам себе си. Да, един единствен човек може да бъде "редица", но може да бъде и нестройна тълпа.
Възхищавам ти се!
Викаш, докато само Бог ме чува, нещата са под контрол, но когато и аз започна да го чувам, явно сме вече тълпа отвътре.
Недей. Да се дава живот – директно, индиректно, включително и с ръчкане – заслужава възхита, а не рискуването му. Но пък това не означава, че не можем да се забавляваме със себе си и искрено да се кефим от споделянето с приятели, които се кефят.
papacot написа:
http://www.youtube.com/watch?v=NsGC0lZ-5g8
Браво бе, Котев! Гледай как иска да се отърве от мен... Щото не знам дали знаеш, но това очарователно местенце в Китай се нарича „Пътечката на смъртта”. Ти няма за какво да ме пустосваш, надявам се.
http://www.youtube.com/watch?v=1JhKECLQJSc
angar написа:
Аз в този ден останах у дома си,
защото съм си патил неведнъж:
ако излезе Рейни в планината,
и завалява дъжд!
Браво, Рейни! Великолепен пътепис-репортаж! Снимките са много красиви, а и разказът - много интересен! А най-хубавото е, че приключението ти е завършило щастливо!
Ангар, усмихна ме.
Снимките правя с изключително семпла техника, просто нямам друга, а тогава съвсем не се намираше, единствено мършавата VGA камера на телефона ми. Смятай тогава за красотата, щом не я спира дори и тази отчайваща оптика...
Словата – нали знаеш. И нож, и хляб са... Благодаря ти за милите думи!
Да бе! Все оцелявам, наистина. Чер, инатлив гологан явно се не губи, независимо от усилията му.
thebigplucky написа:
Страшничко, ей!
Чувал съм една поговорка:" Гъз - глава затрива". Но, за радост, при теб, когато е станало напечено, точно дупето е спасило положенито. И универсалният метод "суркане".
Но, иначе - добре си се нагълтала с красота и вдъхновение!
Евалла ти за куража и Благодарско за споделеното!
А, има си хас ценител като теб да не се спре на тази част на женската анатомия!
Благодаря ти, че правиш смислено едно такова споделяне, приятелю...
RockAround_theC_l_ock написа:
Направо си върха на Върха... Голям Мераклия ли беше, Голям Кадемлия ли...
Ама си ги напрекрачвала сичките върхове в района.
Таман се бях меракландисъл да направя някое и друго "кръгче" из някоя планина...
Ама с тоя (последния) пътепис - направо ме "сецна през кръста" и ... А-а-а-а - НЕ!
Аз такова, от "суркане" по такова нанадолнището - неосакатен няма да изляза!
Така че, колкото и да ме е жал - без мен!
Обичам "баир-будалА"-туристи, но не и садисти сами - на себе си... (т.е. мазохисти!)
Даже после да напишеш още по-страхотен пътепис!...
По добре само да те чета (но жив) и да се ужасявам (чак до уголемяване и вкоравяване на някой орган) -
- отколкото "покрит с неучяхваща слава , но осакатен" и полу-умрял от страх...!!! , , !
Смея се на глас... Бой, мазохизмът ни по-скоро се проявява в отношенията ни с противоположния пол, който не ни стига, та впоследствие го бетонираме и с поезия! Гореописаното си е бял кахър откъм мазохизъм, ако мен питаш.
Благодаря ти, сърдечнико.
Vamp написа:
Пцилютно красиво !!! И откъм фотото, и откъм текст !!!
Пцилютно трогната!
fortemotore написа:
супер за пътеписа и твоят кураж
Значи и двете имат смисъл... Благодаря ти!
zebaitel написа:
Страхотна си, Рейни! Браво ти за куража и за чудесния пътепис! С огромно удоволствие те следвах /само четейки и ахкайки де, наистина, нямам здрави гащи!/ Имам едно малко стихче, "Планинари" в профила, сякаш за теб съм го писала, та подарявам ти го! Прегръдки!
„Идиоти” имаш ли? По-подходящо би било, смятам! А гащите определено бяха здрави...
Още по-силни за теб! Така ме радваш...
timon написа:
Попих го с удоволствие този пътепис, Рейни!!! Ама си смела! Можеше да се отбиеш при мама да видиш каква двойно преварена ракия прави))
кръвта ми тръгва от подножието на Триглав...разбушува ми "страстите"...
Точно там са най-красивите еделвайси, които съм виждала...да!
Благодаря!
Поздрави @->--
t.
Страхотия! Значи за следващото скитане там освен с домашна баница се уредихме и с домашна двойно преварена ракия. Аз помня бетер слон, да знаеш! Айде да ви спретна там един поетичен пленер...
Абе смелост! Друго е определението, ама да не драматизирам.
Триглав е изключителен, да. Целият. Пребродила съм го неколкократно и в бяло ти завиждам за кръвната връзка... Без колебание бих живяла в подножието му.
А резерватът Соколна, където сме виждали еделвайси, е умопомрачаващ! Хубаво, че е джендем и достатъчно опасен, защото българите сме твърде невъзпитани за спазване на забрани... Всеки пътепис, който мога да спретна за масива, би бил уникален. Не заради простотиите на участниците, естествено.
А написването на този ми беше искрено удоволствие, което се удвоява от попивателни като теб. Така че аз благодаря!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 571
ХуЛитери: 0
Всичко: 571
