Въведено на:
11 Мар 2011 18:08:23 » Родена на първи април
Чакали ме през март и дори ми избрали име: Марта. Родила съм се на 1 април. Не ми е съвсем ясно: аз ли съм се пошегувала с родителите си (както те твърдят), или Съдбата с мене. По-вероятно е второто. Защото през последвалите години много по-често попадах в комични ситуации, само понякога аз ги създавах. Колкото до чувството за хумор, все ми идеше някак „отпосле” – след като порядъчно съм драматизирала нещо дребно и откъдето и да го погледнеш – смешно. Може би защото съм твърде „отнесен” човек. И отнесеността ми не е без връзка с това, че от четиригодишна живея колкото в реалния свят, толкова и в света на книгите. Предпочитах ги дори пред игрите с връстниците си.
Като ученичка съм изпадала в неловки ситуации, когато, увлечена в пътешествие сред страниците на поредната книга, пропусках да науча досаден урок. Или внезапно целият клас се смълчаваше и пламнала в огън, виждах над себе си учителката, вперила поглед в книгата на коленете ми. Или се успивах, защото нощните часове правеха още по-голяма притегателната сила на нечий чужд живот, на нечия любов и красиви страдания, за които невръстната ми душа тогава само мечтаеше.
Те си дойдоха по реда: и очакваният живот на възрастен човек, и любовта, и страданията не закъсняха, макар невинаги да бяха красиви. Собствените ми деца ме иронизираха заради книжната ми „дрогираност”. Неведнъж ми се е случвало да си изпусна гарата, зачетена в поредната книга; или реда на опашката (особено в кризисното време в началото на деветдесетте, когато с часове се чакаше за мляко, хляб, тоалетна хартия). На една моя тетрадка синът ми написа (уж крилат девиз от мое име): „Който не чете, да мре”… Но истински се засрамих, когато в тийнейджърските му години звъннах до средношколското общежитие във Варна (където той живееше, докато учеше в Математическата гимназия). И вместо за Иван от 205 стая аз попитах за… „Иван от 205 страница”! Засрамих се, че и собствените си деца съм „вкарала” в книга.
Сега обаче се успокоявам, че и те, и още много обичани хора са в книгата на започналия ми на 1 април живот: пъстър като мартенско време, пълен с грешки, правещ си шеги с мене. Но в крайна сметка истински… Защото е написан с любов.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
11 Мар 2011 19:30:04 »
Да живее книгата!
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
11 Мар 2011 21:38:15 » Марта от първа страница!:)
Симпатичен текст!
5
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
12 Мар 2011 00:12:51 » Поздрави!
Приятно!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума