1972

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Лято. В разгара си. Идва приятелят В., известен с това, че като учеше в София, на вратата на апартамента пишеше: ЕМИЛ ЧАКЪРОВ - Диригент, а той беше добавил табелка: „В.К-в The journalist of the Bulgaria”. Та идва той с възглас: ”На „Морско око” дошли ирландки!” Взимаме Иван с русите коси и сините очи и тръгваме. Имаме по 2-3 лева в джоба. Билетът за автобуса струваше стотинки*. Влизаме в бара, сядаме, поръчваме по един коняк с кола и чакаме. Аз, като студент първи курс във ВИТИЗ, получавам важната роля да контактувам. Виждаме на една отдалечена маса две блондинки. Правим изречение на английски, аз го запаметявам: „Ескюз ми, плийз!” И прекосявам целия дансинг, говоря, никакъв отговор, само отбелязвам, че има около 6 чаши изпити. Коняк. Второ изречение, на немски: „Ин шулдиген зи бите!”, бързо на френски, след което дочувам: „Просим?!” Така кажете, бе, момичета...макар, че в ония години възраст около 35 беше пределна, а тази на колежката й - на възраста на майка ми. Присядам, обяснявам, че сме компания младежи, ето Иван русия, а те като се разлютиха:”Никакъв Иван и рус със сини очи! Значи руснак, през труповете ни!” Това беше отзвука от нахлуването в Чехословакия. Оказа се, че те са „Бригада за комунистически труд” - ”Първенец в социалистическото съревнование”-фризьорки, наградени с почивка на „Золотие пески”. Канят мен и оня черничкия, но русия Иван категорично: НЕ! Искаха да почерпят по една „Плиска”**! О,о,о, пиете „Плиска”, ние сме на „Слънчев бряг”*** - бренди! По-младата е някак натъжена, толкова дни далече от семейство, мъчно й е за децата... подсмърча ...и за мъжа й... и на развален руски... колко съм приличал на мъжа й... „Милуй ме, пани, милуй...” Аз я милвам по косата, а тя се залива от смях. После Иван се присламчи, аз ги уверих, че нищо руско няма до девето коляно, а той беше хванал другата за коляното, а те го заклеймиха като пяхме песничка, а на Иван дадохме соло:песен, която пеели на руските войници: ”Беж, дому,Иване, чека те Наташа!” А после в Чехия, в Прага, през 1973 разбрах, че „милуй ме” на чешки означавало: „целувай ме!” А другият, В.К., възмутен напусна като каза:”Дойдохме за ирландки, а паднахме толкова ниско! Чехкини-фризьорки!!!” И се опита да си тръгне, но автобусът тогава тръгваше в 5 сутринта.
Тогава си мислeхме:”Колко е важно, да се знаят чужди езици!”

--------------------------------------------
* Билетче за автобус № 9 Варна – Златни пясъци – 18 стотинки
** Коняк „Плиска” - 6 лева бутилката
*** Коняк бренди ”Слънчев бряг”- 3,20 лева бутилката

Поне езиковата ви бариера е била по-малка, иначе с ирландките какво ли щеше да бъде Very Happy

5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите