Въведено на:
07 Мар 2011 17:53:18 » Любовен еликсир
На Ванчето мъжът й си намери любовница. Отначало тя не разбра. Гошо й каза, че сега е криза и трябва да работят повече в автосервиза. Закъсняваше почти всяка вечер. Тя го съжаляваше много и нищо не го караше да прави в къщи. Пое всичко. Чакаше го с топла вечеря в малките часове, но той беше така капнал, че едва успяваше да хапне залък-два и влизаше в банята. По традиция вече четвърт век тя чевръсто му изтриваше гърба, а после му помагаше да се избърше и облече пижамата. После грижовно подпъхваше родопското одеало под краката му. Той беше ученическата й любов. И макар, че напълня, остаря и побеля, си оставаше единствения й любим. След като двете им дъщери отидоха студентки в столицата, тя утрои грижите си за съпруга си. Тъй де, нали той ще бъде нейната опора на старини. Кой знае какви зетьове щяха да й се паднат.
Една сутрин преди Коледа намери в джоба на якето му кутийка със скъп парфюм. От колко време си мечтаеше и нейния Гошо да й подари нещо по-така за празника като по филмите. Тайно избърса сълзите си и остави подаръка. Коледа дойде и Гошо й връчи един чорапогащник от два лева. Той все това избираше от години. „Сигурно парфюмът ще бъде за Нова година. Нали е по-значим празник.” – се успокои Ванчето. Дойде Нова година и отново получи чорапогащник. Дъщерите – също. „Бре, къде отиде скъпия парфюм! Дали не го е загубил? Той напоследък е малко преуморен и твърде разсеян. Сигурно тъй е станало и сега го е срам да си признае. Няма да го разпитвам, че да не засегна мъжкото му Его. То мъжете като вземат да остаряват и стават много чувствителни. Нали тъй ме учеше мама.” – си помисли Ванчето.
На Първи март му закачи голяма мартеница, която лично беше направила, а вечерта той се върна без нея, но закичен с две пластмасови слончета. Обясни й, че колегите му са си направили шега с него. Взели му мартеницата и му закачили друга. Преди 8 март откри в джоба му пликче с черни дантелени гащички. Не бяха нейния размер, нито на децата. И тогава откри, че има друга жена в живота на мъжа й. Нищо не го попита. Не вика. Не плака. Нямаше смисъл. Облече се и отиде в Турската махала при баба Айше. Беше чувала от колежки, че тя помагала с нейните муски и билки. Разказа й всичко. Старата туркиня я успокои, че много жени са идвали с такава болка. Интересуваше я само дали съпругът й си взема храна от дома за обяд. „Разбира се. Всяка сутрин аз му правя сандвичите.” – й отвърна Ванчето. „Тогава всичко ще стане много по-лесно и по-бързо. Ето ти това шишенце. Ще сипваш от него по няколко капки върху филиите. Не е отровно. От билки е. Има-няма седмица и твоичкият ще зареже любовницата си или тя него.” – й обясни бабичката и взе двайсет лева за това.
Първият ден Гошо се върна по-рано. Обвини я, че е купила развален салам и стоя два часа в тоалетната. Втората вечер си дойде още по-рано и пак отиде в там.. Този път не направи скандал, защото шунката я беше купувал той. Поръча си сандвичи с кашкавал за следващия ден. Направи му ги, но вечерта пак имаше разстройство. После яде сандвичи със сирене, само препечени филии, а проблемът му си оставаше. Стресна се Гошо. Реши, че се е разболял сериозно, но понеже го беше страх от лекари и инжекции предпочиташе да се връща след работа веднага в къщи, защото тук беше Ванчето, която го харесваше и осран, за разлика от любовницата му. Жена му спаси и живота. Излекува го с разни чайове.
Баба Айше се оказа права.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
07 Мар 2011 18:06:04 »
Бре Гошо, момче лошо, такива работи държат ли се по джобовете, ам те жените обичат да побарват тук и там 5
Aleko ХуЛитер
Записан(а): Mar 14, 2004
Мнения: 57
Място: Graz, Австрия
Въведено на:
08 Мар 2011 09:49:21 »
Предполагам, че последните хубави неща са от една жена! Но наистина добре описано. Жалко, че такива жени (като описаната), почти не съществуват. За един ден пиша трета петица и мисля, че за днес стига!
_________________ Щастливецът споделя щастието си с останалите, а нещастникът прави и тях нещастни
Valens ХуЛитер
Записан(а): Feb 22, 2011
Мнения: 168
Въведено на:
08 Мар 2011 11:36:14 » Re: Любовен елексир
Нямах намерние да коментирам, отскоро съм тук, но не издържах...
Толкова реална, истинска и жива творба. И не съм съгласна с Алеко, има много такива жени...Успях да почувствам болката и да "видя" страховете и желанията на лирическата героиня. Но не ми е смешно, никак даже, а пък за самоирония...
konkurs написа:
тук беше Ванчето, която го харесваше и осран, за разлика от любовницата му.
Аз лично не бих иронизирала такава любов, е може би мъничко наивността. 5!!!
lubara ХуЛитер
Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 121
Място: Велико Търново и София
Въведено на:
12 Мар 2011 17:02:40 »
Малко ми е страни от темата. Затова-средна оценка.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума