Сред нормалните

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Нашата кооперация е като предназначена за военни. Сива, свита, скрита така, че врагът не може да я открие сред подобните й архитектурни аборти.
Обаче, в нея живеят не военните, а ние.
Едни...
Абе, какво да ви разправям! Имаме по един гараж за всеки.
Но колите паркираме де намерим. Защото гаражите сме дали за магазини.
Пък наоколо ни само едни тесни улички...Налага се бая да въртиш, докато паркираш.
Оня ден бай Митьо се върнал от работа и обикалял, обикалял, обикалял, за да намери място...
Намерил, паркирал, изпушил една цигара и тръгнал за работа. Време било.
Неговата е лесна. Има подход към катаджиите.
Ходихме до село веднъж с него. И ни спира един. Бай Митьо вика: “Бе, ти знаеш ли с кого си имаш работа?”.
И вади снимка: “Те това сме аз и жената...”
Оня се звери – “И кво?”.
Бай Митьо вади друга: “А това е жената с колежката си...”
Оня пак недоумява. А бай Митьо не спира – вади снимки: “Това е колежката на жена ми с брат си...А тук е брат й с гаджето си...То е племенница на министъра на авиацията...А тук министърът на авиацията е с вашия министър...Ясно?”
Иначе, бай Митьо е законопослушен човек. И екологично мислещ.
Все си купува коли девета ръка – за дребни суми. И екологично чисти – изгниват напълно за две лета.
В кооперацията обикновено е тихо.
Само понякога се разнасят домашни крясъци като оня ден. От третия етаж, дето живее оная, полуглухата Пена.
Тропа мъж на вратата и вика: “ Отвори ма, глупачке...”
“Няма да ти отворя! Пияница!”
“Отвори, ма! Трети час блъскам, какво още искаш?”
“Няма да ти отворя пък...”
“Отвори най-после! Колко пъти да ти обяснявам, че съм от преброяването...”
Подобни сцени се разиграват обикновено при комшията от петия етаж Иван. Пие не, ами...
Пиян от сутринта. Питам го защо, а той обяснява: “Няма да ходя на работа незакусвал, я!”.
Миналата седмица почнал да пие от 12 часа, ама не разбрал нощем или денем, изпил литър – два ракия и извикал “Бърза помощ”, за да разбере колко часът е.
Абе, толкова се напива, че лятос един комар го ухапа и после два часа с хълцания и придихания му се оплакваше от тежкия комарски живот...
До него е Мишо. Той си е жив терминатор. От бракуваните. Метър и петдесет в цял ръст. Но със самочувствие...
Твърди, че в жилите му тече синя кръв. Но си е просто далтоник.
Иначе е смел. Живее на най-страшното място в града – у дома си.
Неговото гостоприемство се базира на кредото: “Ако ти си по-силен – моят дом е твой дом!”.
Под тях вегетира семейство ходещи чирузи. Само кучето им едва-едва си премята сланините от крак на крак.
Така е – в дом, където жената не умее да готви, кучето е винаги тлъсто.
На тоя етаж е и баба Мара. Навършва 153 години вече. И оня ден се разкрещя в банката – правеше последна вноска по ипотеката: “Провървя ви, гадове, устисках...”
Над нея е Ерген Кольо. Защо му викаме – ясно. Не му се нравят съвременните девойки, ама хич.
Оная вечер го гледам – изправил се пиян-залян до едно дърво, облива го с вторична бира, а по улицата минава момиче в минижуп. Въпреки студа.
И Кольо възмутен се извърна и вика: “Мама му стара, развалиха младежта, ей!”.
Иначе е примерно-религиозен. Чете дори “Плейбой” в църковен вариант – само текст.
Имаме мома за него, ама...
Не ще Мимето от комшийския му апартамент. Тя е мениджър по връзки с потребителите.
Демек – продавачка.
На 8 март минах през магазина и я чувам как обявява: “Който купи подарък за жена си, ще получи безплатен дар за любимата...”
Даже надвиква радиото, обявяващо: “До началото на мача остават десет минути. Резултатът още е 0:0...”
Има само един проблем в живота си. Не харесва пиещи мъже, а пък се харесва само на пияни.
Все нормални хора, дето се вика.
И аз. Не разказвам много за мен, защото творчеството ми се следи не само от данъчните.
Както биха написали в полицейски протокол: “Пострадалият е български гражданин. Други следи от насилие няма”.
Имам голяма библиотека, купувам си вестници и списания, гледам класически филми, слушам симфонична музика, ходя на изложби и театър...
А, забравих – викат ми Ненормалния.