Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Провокация или...
След шумния скандал около издаването на книга с чужди стихове, днес в сайта се натъкваме на следното стихитворение:
Цитат:
Обичам те
автор: angar
Обичам те!
В мен този жар любовен
за миг дори не спира да пламти.
Но нека повече не те тревожи -
на моя зов не ще откликнеш ти!
Обичам те -
и бледен, и безумен,
от ревност и от щастие раним.
Ах, дай Бог
в теб
така да бъде влюбен
и този, който е от теб любим!
Обърнете внимание на два от коментарите:
Цитат:
Я вас любил
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 10.02.2011 @ 10:15:13
Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.
А.С.Пушкин
Хубав превод, но защо не е в "Преводи"?
и отговора:
Цитат:
Re: Я вас любил
от angar на 10.02.2011 @ 12:43:45
Благодаря ти, Вятърна, че го постна - иначе трябваше аз да го поствам.
Нали сега се заговори много за плагиатство, та реших че може да се поднови разговора за един друг аспект на плагиатството.
Стихотворението ми е публикувано в интернет, в един друг сайт, още преди създаването на "ХуЛите", а пък е написано много по-рано. А защо не е в раздел "Преводи", мисля че ще се разбере от тогавашния ми коментар, който копирам по-долу:
"Хрумна ми да покажа това си стихотворение, за да мога чрез него и с отзивите, които няма как да не ме обвиняват в плагиатство, да се включа във форума на Black Cat "За стихотворенията, които си приличат". Но тъй като форумът изчезна /или поне аз вече не мога да го намеря/, изказвам се тук.
Стихотворението ми страшно прилича на това на Пушкин "Я вас любил...". И всички, които са го прочели, са го забелязали, но просто не са поискали да ми го кажат. Какво да кажа за свое оправдание?
Първо, че нито искам, нито бих могъл да го скрия - стихотворението на Пушкин е може би най-известното стихотворение в света.
Второ, макар че са само от по два куплета, в стихотворенията има най-малко четири ясни смислови различия. При Пушкин е "обичах те", при мен - "обичам те"; в душата на Пушкин любовта може би все още не е угаснала съвсем, (но е на угасване и ще угасне), а моята за миг дори не спира да пламти; Пушкин не иска повече да тревожи любимата си, за да не я натъжава и й досажда, а аз - само защото не мога и да се надявам на взаимност; Пушкин й пожелава в нея така да бъде влюбен и някой друг (който и да е), а моето пожелание е в нея така да бъде влюбен и "този, който е от теб любим".
Тези различия правят и стихотворенията, макар да си приличат, различни. Освен това, тъй като Пушкин пише стихотворението си когато любовта му вече е поугаснала, макар че и то е тъжно, но болката в моето стихотворение е много по-голяма.
Главното за мен обаче е, че стихотворението ми така описва личните ми чувства и преживявания, че аз бих го написал по същия начин дори ако Пушкин и неговото стихотворение не съществуваха. Чувствам го и си го обичам като напълно свое. Какво съм виновен, че Пушкин се е родил и е написал своето стихотворение 150 години преди мене?
В заключение моето мнение по въпроса е: няма нищо лошо в това да подражаваме на великите! Ако това ни се удаде, ще напишем стихотворение, което ако не и другите, поне нас самите ще радва и утешава (каква истина има в това "Пиша за себе си!"). Но дали ни се удава или не, никога и с нищо не можем нито да накърним, нито да намалим тяхната слава."
Заключението на Ангар е направо шокиращо - "няма нищо лошо в това да подражаваме на великите" - Как? Като ги копираме почти дословно и после се бием в гърдите колко сме велики самите ние ли?
Пускам тази тема за обсъждане, защото ми се струва, че не бива да се подминава с мълчание или ехидна усмивка подобно нещо. Останалите коментари може...
_________________ ХИПО
anubhis ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2008
Мнения: 3
Въведено на:
10 Фев 2011 16:24:15 »
ще напиша почти същото,което постнах и в един друг сайт - независимо колко и как е променено стихотворението на Ангар,то все пак си остава вариант на оригинала на Пушкин...Ако двамата се бяха родили по едно и също време,с това еднакво изразяване на мисли и чувства,дуелът между тях за изясняване на авторското право би бил неизбежен))
_________________ Усмихвайте се днес!!!Утре може би ще е по-зле!!!
mamasha ХуЛитер
Записан(а): Oct 29, 2008
Мнения: 465
Място: Бургас
Въведено на:
10 Фев 2011 18:22:09 »
Хипо, ако беше се поразровил още из сайта, може би щеше да откриеш и това стихотворение с автор Г. Малевски в раздел "Любовна лирика"
Това е оригиналният текст на Яна Нега (Александра Ястребкова)
Вспоминай обо мне иногда
Вспоминай обо мне, иногда, в одиночестве гулком,
Если светлая грусть верной женщиной тронет виски.
Знаю, я не случилась твоим неожиданным чудом.
Но, любила... Бог видел...
Как пусто в плену у тоски.
Как бездонно, любимый... как солоно море людское,
Все рассветы, закаты... и дымкой в глазах миражи.
Вспоминай обо мне, иногда... мне прибудет покоя
В этом море холодном из фальши бескрайней и лжи.
Вспоминай обо мне, иногда, даже если не стою.
Знаю, гонишь мой образ, ведь он рану в сердце саднит.
Напиши что-то дерзкое, резкое, острое, злое.
Приготовь безразличия отполированный щит.
Защищаясь от памяти, выстрели ей прямо в душу.
Все равно мы с тобой постепенно друг другом умрем,
Словно рыбы морские забытые Богом на суше.
Вспоминай обо мне, иногда ... позабыв обо всем...
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
10 Фев 2011 18:23:10 »
Не искам да влизам в дебати. Искам само да призова
Стига простотии! Нека всеки пише така, както му е дадено от Бога. Имитациите никога няма да бъдат по-ценни от оригинала, а в повечето случаи попадат под ударите на закона.
Стига с простотиите! Нека да четем по-внимателно класиците и добрите съвременни автори, но плагиатството е не само подсъдно, то е липса на достоинство. А от това по-страшно няма. Какво остава след човека? Едното му име.
Може да съм по емоционална в изказа си, но още съм под влияние на онази злополучна бургаска /сливенска/ готвачка, която реши да става поетеса и да издава книга с чужди стихове. Че то доброто готвене си е поезия, ако се замислиш над работата си като създател, но не - стихове ще пише... А стихове не чете. Е питам: Като не чете как пише?
И издателството са за осъждане. Да не обърнат внимание на тази свинщина, която е очеБОДНА при толкова стилово различаващи се стихотворения и толкова не са прочели книгата, че са я пуснали с правописните грешки /ожЪдняла/.
Бъдете здрави и си пишете думите, които ви носят безсъния общо взето, но пък трасират полета на душата.
_________________ Silver Wolfess
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
10 Фев 2011 18:58:15 »
Silver Wolfess написа:
Не искам да влизам в дебати. Искам само да призова
Стига простотии! Нека всеки пише така, както му е дадено от Бога. Имитациите никога няма да бъдат по-ценни от оригинала, а в повечето случаи попадат под ударите на закона.
Стига с простотиите! Нека да четем по-внимателно класиците и добрите съвременни автори, но плагиатството е не само подсъдно, то е липса на достоинство. А от това по-страшно няма. Какво остава след човека? Едното му име.
Може да съм по емоционална в изказа си, но още съм под влияние на онази злополучна бургаска /сливенска/ готвачка, която реши да става поетеса и да издава книга с чужди стихове. Че то доброто готвене си е поезия, ако се замислиш над работата си като създател, но не - стихове ще пише... А стихове не чете. Е питам: Като не чете как пише?
И издателството са за осъждане. Да не обърнат внимание на тази свинщина, която е очеБОДНА при толкова стилово различаващи се стихотворения и толкова не са прочели книгата, че са я пуснали с правописните грешки /ожЪдняла/.
Бъдете здрави и си пишете думите, които ви носят безсъния общо взето, но пък трасират полета на душата.
И аз съм като теб - СТИГА!!!
Дори в един момент си мислех, че това с Мария е провокация - да проверят верни ли са ни реакциите...
Сетете се, че класиците невинаги са били класици, и че яко са ги отсвирвали!!! Пушкин е бил някогашем московси хулиган,.. може би...
Замислете се, че добрите от нас ще са новите класици!!! Децата след време ще сричат някои от нас по читанките...
??? Имате ли достойнството - да понесете този товар???
Всеки, който си мисли, че това, да се заиграваш с думите, е някакъв бъзик - да ме прощава - ще му тегля една...
Господа и дами ПИШЕЩИ!!!
Винаги помнете поговорката: "Казана дума - хвърлен камък!"
... И помнете какво е написано в Библията за хвърлените камъни...
Много боли... Смъртоносно е...
_________________ plucky
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
10 Фев 2011 19:05:55 »
Ееехехехе!
Това аз го прочетох отдавна и си рекох: Ангар е извадил ученическия си лексикон... ич не се и сетих за Пушкин.
aurora да не се коси, че не го била познала, аз този текст го знам почти наизуст и пак не го познах. В сравнение с богатото блюдо на Пушкин това е един безформено оглозган кокал с малко позасъхнало зеле за гарнитура. За превод пък и дума не може да става, viatarna май се е опитвала да бъде деликатна.
Шикалкавенето на Ангар е дразнещо и точно в стила на марийка. В такива случаи се слага едно "по..." и въпросът приключва. Това е като "вариация на тема" в музиката. Темата е от друг, вариацията - от теб. Но за да я покажеш, трябва да си доста сигурен, че си струва.
Хипо, ако беше се поразровил още из сайта, може би щеше да откриеш и това стихотворение с автор Г. Малевски в раздел "Любовна лирика"
Да, mamasha - с въпросния автор имам лично, една меко казана нервна кореспонденция относно стихи.ру и неговите прочити.
Други негови стихове са по абсолютно същия начин и аз съм им поствала оригиналите отдолу...
Администрацията, обаче, не се състои от глутница кучета-пазачи, които да следят и проверяват всеки текст подробно и нашироко, та да могат да хванат всички подобни простотии! Извинявай за израза, но това за мен са си простотии!
Та в този ред на мисли - каквото сме хванали - това и коментираме!
_________________ "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен. " Алберт Айнщайн
mamasha, GoranMalevski е съвсем коректен!!
Тъй като преводите му не са съвсем точни, биха могли да се представят и като “по...”. Аз възприемам това "по" дори като скромност.
Оставам с впечатлението, че доста хора не са наясно – много по-трудно е да преведеш чужда поезия, отколкото да напишеш авторска!!!!
beche ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 541
Въведено на:
10 Фев 2011 19:29:31 »
А на мен ми е чудно защо не се изисква в раздел "Преводи", както и произведения написани "По..." да се пускат и оригиналните.
Така всеки, който разбира ще оцени качеството.
И още:
Малко ми е мътно кога една творба създадена в стил "По..." се счита за нова творба и кога си е чисто плагиатство.
Има страхотни произведения вдъхновени от други, но много често всъщност се злоупотребява и се копират цели строфи. Какъв е критерият?
Много са ми странни тези теми за плагиатство. Ми ние всички сме плагиати, или не? Има ли някой толкова уникален сред нас, че никога в историята на света да не се е случвала подобна идея като неговите, или творба или мисъл?
Пускаме някакъв стих в интернет наред с Дамянов и Пушкин (!) и после му треперим, сакън някой да не ни го присвои, сякаш е библейски ценен или има стойността на питагорова теорема.
Когато учех в Русия ми беше много чудно, че най-малките от първите класове твърдяха, че азбуката я е написал Ленин.
Има толкова по-важни неща над които да се замисля човек... ама...
А на мен ми е чудно защо не се изисква в раздел "Преводи", както и произведения написани "По..." да се пускат и оригиналните.
Така всеки, който разбира ще оцени качеството.
И още:
Малко ми е мътно кога една творба създадена в стил "По..." се счита за нова творба и кога си е чисто плагиатство.
Има страхотни произведения вдъхновени от други, но много често всъщност се злоупотребява и се копират цели строфи. Какъв е критерият?
· Правила на сайт Хулите
1. В сайт ХуЛите се публикуват само авторски произведения или собствени преводи. При публикуване на преводи е желателно да се изпрати оригиналният текст и е задължително да се посочи авторът на оригинала.
_________________ "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен. " Алберт Айнщайн
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
10 Фев 2011 20:18:05 »
krasavitsa написа:
Ееехехехе!
Това аз го прочетох отдавна и си рекох: Ангар е извадил ученическия си лексикон... ич не се и сетих за Пушкин.
В сравнение с богатото блюдо на Пушкин това е един безформено оглозган кокал с малко позасъхнало зеле за гарнитура. За превод пък и дума не може да става ... В такива случаи се слага едно "по..." и въпросът приключва. Това е като "вариация на тема" в музиката". Темата е от друг, вариацията - от теб. Но за да я покажеш, трябва да си доста сигурен, че си струва.
Красавице, стихотворението ми е достойно за стихотворението на Пушкин! Не можеш да ги различиш - иначе не биха били тези обвинения в плагиатство! Ако беше превод - щеше да е чудесен превод! Ако е самостоятелно стихотворение - е чудесно стихотворение. Толкова хубаво, че става и за лексикони! Както и стихотворението на Пушкин става за лексикони! И дори в някои отношения е по-хубаво от това на Пушкин - да не повтарям защо мисля така.
И защо се нахвърляте върху мене, сякаш наистина съм използвал това стихотворение както би го използвал плагиат? Печатал ли съм го някъде другаде, освен с тази цел - като провокация за разговор за поезията? Включил ли съм го в някоя от книжките си? Не споделих ли най-искрено всичките си съмнения за това дали може да се смята за мое?
Разбира се, можех да сложа подзаглавие "По Пушкин". Но не го сложих - първо щеше да изчезне провокацията, нямаше така да се разбунят духовете, и второ - кой съм аз, та да подражавам на Пушкин? Не би ли било нахално от моя страна - Пушкин е неподражаем!
И какво си мислиш ти, с тоя оглозган кокал - че критиката ти може да ме принизи, а похвалите ти биха могли някого да въздигнат? Много се надценяваш! Поне с мене това не можеш да го постигнеш!
И тъй като говорим за Пушкин, пак него ще цитирам:
"Поете, не възторг и не любов народна -
ще чуеш глупав съд на сган негодна!
Но ти си остани спокоен, твърд!
Ти сам си съд висок!
На своя труд си ти ценителят най-строг!"
mamasha ХуЛитер
Записан(а): Oct 29, 2008
Мнения: 465
Място: Бургас
Въведено на:
10 Фев 2011 20:51:06 »
krasavitsa написа:
mamasha, GoranMalevski е съвсем коректен!!
Тъй като преводите му не са съвсем точни, биха могли да се представят и като “по...”. Аз възприемам това "по" дори като скромност.
Оставам с впечатлението, че доста хора не са наясно – много по-трудно е да преведеш чужда поезия, отколкото да напишеш авторска!!!!
Прав си - по-трудно е да преведеш, отколкото да напишеш. Аз дори собствените си стихове на руски не се наемам да преведа. Не се получава.
Но що се отнася до това колко е точен преводът - избирам произволно два куплета:
Наш роман, как льдинок серенада,/ Романът наш бе бяла серенада...
На просторах краешка земли./ Бях земен, а в небеса живях...
Ты мой приз, а я твоя награда,/ Бях твоят приз... Ти - моята награда...
Ты мой стих, а я твои грехи. / Бе моят стих... а аз бях твоя грях...
Спомняй си ме понякога... , дори когато не струвам./ Вспоминай обо мне, иногда, даже если не стою.
Търси и лика ми, та нали в сърцето ти го садих.../ Знаю, гонишь мой образ, ведь он рану в сердце саднит.
Напиши нещо дръзко, така че да го сънувам.../ Напиши что-то дерзкое, резкое, острое, злое.
Приготовь безразличия отполированный щит. / Захвърли на безразличието бляскавия си щит...
Бих казала, не просто точно, а почти буквално. Или аз нищо не разбирам от руски.
И още нещо. Въпросният Малевски не се е постарал дори заглавията да промени. Чисто и просто ги е превел и поставил над "своите" стихове "по... ".
"Вспоминай обо мне иногда" / "Спомняй си ме понякога!"
"Ты мой стих, а я твои грехи"/ "А аз бях твоя грях..."
"Не са съвсем точни", няма що.
Evil_Yosha ХуЛитер
Записан(а): Dec 22, 2003
Мнения: 146
Въведено на:
12 Фев 2011 16:06:09 »
Re: По Пушкин
от angar на 12.02.2011 @ 13:23:24
Поезията плаче с всички сили:
“Спасете ме! Весан ме изнасили!
Поне да можеше
като Ангар да го направи –
а той единствено ме олигави!
А уж бил насилвач и половина!
Да беше протренирал първо с Зина!”
Ангар, не те свърта, че не ти обръщат внимание ли?
За мен е смешно да се вземаш така на сериозно, макар и да го представяш за шега.
И пак да кажа- твое право е да искаш да си под прожектора.
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
12 Фев 2011 17:01:28 »
izvinete, niamam internet, zatova iz4eznah.
do skoro
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 777
ХуЛитери: 1
Всичко: 778
Онлайн сега:
Хубав превод, но защо не е в "Преводи"?
