КАУНЬ 2010

Патакламата на 7 септември в ДКТ "Иван Димов" Хасково със всичките му салтанати.Тази година няма да мога да платя хотела но ще уредя хотел по 15 лв на човек и купон де

НАГРАДИ

ПОЕЗИЯ

1-Румен Леонидов
2-Васил Сотиров
3-Станислав Марашки

поощрение
Откупка на произведение от Българско Национално Радио

Петър Марев
Иван Ненков

ПРОЗА

1-Камен Петров
2-Христина Панджеридис
3-Радостина Ангелова

поощрение

Откупка на произведение от Българско Национално Радио

Людмил Попов
Николай Фенерски

Млад автор на името на поета Емил Симеонов
Габриела Кожухарова

ЕПИГРАМА

Димитър Атанасов

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

на всички наградени!
Най се радвам за Джой (Р. Ангелова)!!! Поздравления, Слънчевке!
И очаквам да публикувате произведенията, та да се посмеем (дано не плачем!)! Smile

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Благодаря от сърце, Гинко!
Честно казано - наградата много ме радва, защото наградените имена и журито показват сериозна оценка. Пък и за пръв път печеля награда. Very Happy

А фактът, че е от Хасковския Каунь - е още по-голяма награда за мен, защото аз много рядко пиша хумор.
Повече ме бива да разплаквам Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Честито Джой! Много се радвам за теб и ти пожелавам да печелиш още много, много награди! С нетърпение чакам да прочета наградената творба!

ХуЛитер Записан(а): Feb 14, 2008 Мнения: 239

Джой!!!
ЧЕСТИТО!!!
Много, много ти се радвам!!!

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Имаше чудесна изложба на карикатури!
Браво за организацията!

ХуЛитер Записан(а): Sep 23, 2008 Мнения: 7

Браво и от мен...на "кауня" винаги всичко е на ниво! Smile

Струваше си катеренето по онази стръмна уличка...

Поздрави, Джой! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

dona написа:

Струваше си катеренето по онази стръмна уличка...

Струваше си. Cool

Но къде ли беше Джой, м?

Поздрав на Радост-та! Честито и още много такива новини за теб, Joy_angels!
Very Happy

Банката

Срещам онзи ден Митето, стар приятел от квартала и от здрасти на здрасти, през бира на бира, стигаме до злободневни теми:
- Кризата е измислица за преразпределение на света и авоарите... – казвам и издишвам дима от цигарата през присвити очи, както е в добрите шпионски филми.
- Бегай, – отвръща Митето – криза има и още как! Ти знаеш ли какво ми се случи на мен?

И даже не чака да се вкаменя подобаващо, а започва направо:
- Внезапно успявам да изкарам едни пари от едни и хора и викам си, я да отида аз да направя едно влогче в банка, да имам нещо настрана. Ама и аз като тебе – Тома неверни, не щото има криза... За мен криза си няма отникъде! Световна конспирация е това, другото е вестници и балъци... И отивам аз в една банка близо до нас...

Тук Митето сръбва, пяната полепва по мустаците му и продължава:
- Вътре – жега, не е истина... Ни климатик, ни вентилатор, ни-що! Но пък празно. Жив човек няма. Изправя се охраната до мен – цялата му риза смърди на прокиснато, обаче с вратовръзка... И пита, ама знаеш ли как пита, злобно едно: За каса ли сте? Не, викам му – ще внасям... Като светна тоя ми човек, като викна в салона, той малък салонът, де: Клиент за внасяне, за внасяне!... И какво мислиш?

Митето пак прави една пауза за подновяване на мустаците, а аз се почесвам по носа – като се замисля, все се чеша по носа. От малък ми е тоя навик.
- От всички бюра започнаха да ръкопляскат! Даже една по-старичка, такава, викна “браво!” и стана на крака! И оттам като се почна... Не е за вярване! Дойде началникът на офиса, лично преброи парите, че машинките хабели много ток?! И както оформяше документите, разпореди да раздадат по двеста лева на всеки в офиса като аванс за месеца... докато дойде друг клиент! И ми взеха, ти казвам, паричките, разпределиха ги на купчинки и си ги раздадоха! Абсолютно! Изпратиха ме с пожелания за дълъг живот и здраве и пак да отида, ако искам да направя влог, тяхната банка била най-мислещата за хората...

Добре, че са тъмните очила, та не се виждат светкавиците в очите ми! Докъде са стигнали със световната конспирация, ей!
- Ти си луд – ядосвам се не на шега – аз веднага щях да си изтегля парите! Това са мошеници! Как не ги е срам, поне да те бяха изчакали да си тръгнеш, а не да...
- Чакай, чакай – Митето ме прекъсва точно като набирам скорост – Ти не знаеш какво стана после... Излизам аз отвън, видя ми се есенна вечер насред юли – такъв хлад беше след преживяното в банката. И хоп! Срещу мен камера, микрофон и някакво момиченце ми се хили: Добре дошли в “Скрита камера”! Тия мене за мезе ме бяха взели, разбираш ли! Снимали в салона скрита камера, филмчета си правели за моя сметка! И ей това ме обърка съвсем – това в банката наистина ли беше или какво...
- Скрита камера ли? – изумявам се и аз... – Значи банката си е читава? Че защо ми разправяш ти тая история толкова време... Ааа... Няма криза, нали това ти разправям от началото, ня-ма...

Кирето ме поглежда през дъното на халбата, тупва я на масата и след като посочва на келнерката до донесе по още една обиколка, се навежда към мен и пошепва:
- Не знам какво беше... И аз се успокоих тоя ден, оставих си паричките на влог, ама... Оттогава гледам предаването – нито това момиченце го води, нито филм с мене излъчиха... Обаче от три месеца получавам месечното си извлечение от банката на листове втора употреба – от едната страна са си някакви техни неща, от другата – моето извлечение... И то написано на ръка...
Радостина Ангелова

Румен Леонидов

Пасторално

Тича мравка за водица.
Ручей към реката тича.
Овълчила се вълчица
ближе малките с езиче.

Мишка бърше си нослето.
Два шубрака нещо шумкат.
Смок събира си въжето,
вирва къртица муцунка.

Мечка къпе се във вира.
Славей кукувиче храни.
Видра взира се в баира.
Зорко дебнат ято врани.

Ежко пуши си лулица.
Заек слуша си сърцето.
Белочелата орлица
вие кръг във висинето.

Жужне жега, дремка сладка...
Само змеят е кахърен.
Лиса припка, сипе злато,
залезът блести бакърен.

Жабче в ручея се пльосва.
Рибка рипне и сребрее.
Кос в листака пак се коси.
Миг, и Господ ще запее.

Още миг, но пуква пушка.
Млъква в тишина всемира.
Пъдпъдък с пробита гушка,
пада мълком и умира.

Ехото пелтечи в екот.
Ангел мъкне мъртва птичка.
...Бог обича и човека,
но човекът - мрази всички.

Румен Леонидов

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

kuklara написа:

Ехото пелтечи в екот.
Ангел мъкне мъртва птичка.
...Бог обича и човека,
но човекът - мрази всички.

Румен Леонидов

Мила, родна картинка. Smile

)
Още веднъж, честито и на теб, Румене!

ХуЛитер Записан(а): Apr 02, 2008 Мнения: 86

joy_angels написа:

Благодаря от сърце, Гинко!
Честно казано - наградата много ме радва, защото наградените имена и журито показват сериозна оценка. Пък и за пръв път печеля награда. Very Happy

А фактът, че е от Хасковския Каунь - е още по-голяма награда за мен, защото аз много рядко пиша хумор.
Повече ме бива да разплаквам Very Happy

истина е за разплакването.
но може и от радост.
честито, радост!
дяд желяз

ХуЛитер Записан(а): Apr 02, 2008 Мнения: 86

kuklara написа:

Румен Леонидов

Пасторално

Тича мравка за водица.
Ручей към реката тича.
Овълчила се вълчица
ближе малките с езиче.

Мишка бърше си нослето.
Два шубрака нещо шумкат.
Смок събира си въжето,
вирва къртица муцунка.

Мечка къпе се във вира.
Славей кукувиче храни.
Видра взира се в баира.
Зорко дебнат ято врани.

Ежко пуши си лулица.
Заек слуша си сърцето.
Белочелата орлица
вие кръг във висинето.

Жужне жега, дремка сладка...
Само змеят е кахърен.
Лиса припка, сипе злато,
залезът блести бакърен.

Жабче в ручея се пльосва.
Рибка рипне и сребрее.
Кос в листака пак се коси.
Миг, и Господ ще запее.

Още миг, но пуква пушка.
Млъква в тишина всемира.
Пъдпъдък с пробита гушка,
пада мълком и умира.

Ехото пелтечи в екот.
Ангел мъкне мъртва птичка.
...Бог обича и човека,
но човекът - мрази всички.

Румен Леонидов

кукларе, понеже ти се ангажираш и с хубавото, и с лошото на каунья, да ти кажа на тебе откровено:
стихотворението на р.л. е посредствено, нищо особено. и ви сваля авторитета. нищо не научих от него - нито смислово, нито формово.
но най-важното - не е смешно.
смешното е, че се провлачвате по името.
ако сте решили да го минете като сатира, нали не толерирате точно този патос.
не съм видял другите ви лауреатства, но ако са като това- прокиснал ви е кауньят.
дяд желяз

Тези въпроси кои е награден към журито.Аз съм само посредник.И мен много неща не ми харесват но не се меся на специалистите.Не съм се влачил никога по имена.От всички наградени говоря в проза и стих познавах само Васко .Така че не към мен

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите