Точно така, в коментарите, разбира се. Не скрито, в някаква затворена общност от "избрани". Един модел, за да е жив и да се разраства, не може да бъде "отшелник".
Сега ... никой не е съвършен, всеки има много да учи себе си, и пак няма да стане съвършен... Обаче можем да опитаме нещо дребничко поне, с едно по-различно поведение от това, което толкова точно описа, Вятърна.
Да се намекне за друг възможен модел на поведение. Нещо повече от ах-ох коментарите. И в същото време е необходимо ненасилие, няма как да се наложи определено поведение насила на хората, те сами трябва да го харесат и да се присъединят. Да видят как един нов модел действа, отстрани, да го предпочетат, по естествен начин, ако са готови въобще да го забележат. И това ще става бавно, не може да стане отведнъж.
Ако сега всички започнем нарочно да пляскаме критики наляво и надясно, с повод или без, мислени-недообмислени, с висшата цел да "изкореним" лицемерието, ще стане още по-лошо: ще има напрежение, страх, обидени, нападки, отмъщения, бойкот... Поезия в подобна атмосфера не се прави. Натискът поражда натиск, нападките - отбрана. Насилието не би довело до нищо хубаво, на дълбоко ниво. Положителният модел е нещо друго, той приобщава, постепенно, ако е успешен.
Всеки сам, без да бъде притискан, трябва да избере как да се държи, дали да бъде откровен, дали да се открие за не-хвалебствени коментари, и т.н. Кой колкото може.
Тази тема не е безсмислена, най-малкото, дори да няма други ползи, тя обръща внимание на проблема.
Инерцията ще попречи на идеята на папакот, тя може да се провали, обаче поне ще е пореден опит, а не ... просто нищо.
Е, нали идеята е опит да се пропука точно това лицемерие, за което говориш. Да, правени са безброй опити. Неуспешни. Приеми, че това не е нищо друго, освен пореден опит. Най-вероятно - също неуспешен.
Но не бързай да го обявяваш за такъв още в зародиша му.
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света! "
Махатма Ганди
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
10 Сеп 2010 14:21:30 »
elsion, ти си от тези, които са най-близо до идеята ми и всичко, което досега си споделила е, все едно, че съм го изрекъл аз.
Не казвам, че си само ти, но си сред тях. Ако идеите са трептене на вълни със сходна честота, то между нас се получава това трептене, позволи ми да се пошегувам, което може да се превърне в резонанс. Резонансът има и това свойство, да бъде разрушителен. В случая, нямам нищо против да се руши лицемерието. Ако не се лъжа, точно Веси (Вятърна) си послужи с думата "лицемерие", за да изрази собственото си мнение, но и мнението на мнозина, които са свързани с този сайт и не гледат на него единствено като на шахматно поле за лична изява, в което "белите" фигури трябва да победят "черните". Или обратното.
Нейното цитиране на Ганди е не само красноречиво, но и подканящо, подтикващо към действие. А не към празнословие.
Това би могло да се изтълкува и по такъв начин: "Абе, пич, що не вземеш да си изразяваш истинското мнение във всички коментари, ами си взел да правиш панаири? Някой да ти пречи?".........
Да, пречи ми. Пречи ми това: Когато си изразявам критичното мнение пред някого, който не само не е искал критичното ми мнение, ами и въобще няма нужда от критично мнение, а и, не на последно място, няма никаква нужда точно от моето мнение, освен ако не е лицемерно хвалебстевено, аз съм смешникът, който се мъчи да налива пустото в празното.
Затова, според мен, има нужда от някаква общност, мамка му, от хора, които си вярват. Обаче аз не знам кои са те. И питам в тази тема. И казвам. Ако ми вярвате и ако вярвате на Владо, на Кръстьо (моля ви да не изброявам всички, които подкрепиха идеята), кажете го и ще имате нашето творческо приятелство и няма да се страхуваме помежду си да си казваме всичко, което мислим, в коментарите под собствените си (на тази отворена общност) стихотворения. Ако някой злонамерен или заради "сеира" се присъедини, просто няма да бъде удостоен с "вниманието", което му е необходимо, за да "покорява" някакви користни върхове.
И ако (когато, надявам се) това се случи в сайта, най-малката полза (но не и вреда) би била - и други да се замислят и да повярват, че това е възможно.
Досега, включително и вчера (или днес), всеки, който е правил опит за добронамерена критика към някого, с когото си нямат взаимно доверие, е изпивал горчивата чаша. И най-близкото до ума е да си каже, абе що си тровя живота. Да, насила хубост не става.
Затова, нека не е насила! Само тези, които имат такава нужда, да си го кажат тук. Но, според личното си усещене за добрнамереността на хората, които са се присъединили.
На Хипо, понеже в мнението си тук не беше подчертал, че е определено лично, и аз го възприех като мнение на администратор, който подкрепя принципно идеята и е готов да се направи някаква техническа промяна в сайта, стига инициаторите да избистрят идеята си, без да съм питал Владо и Кръстьо, ще кажа, че няма никаква нужда от промени в архитектурата на сайта. И никакво допълнително натоварване на администраторите. Всичко, което са направили дотук с мисионерството си, е повече от достатъчно.
Но, не мога пак да не кажа: Хипо, благодаря ти, приятелю!
Идеята на Томата за раздел "Критика" е чудесна, но не по-малко глупаво-идеалистична от моята. Щото, ако има раздел "Литературна критика" тук, администраторите би трябвало да се събуждат и нощем, за да раздават банове (щях да кажа "бански" )
Така че, който иска, да се присъединява към нас, без очаквания за промени в разделите и правилата на сайта. Да покажем, че е възможно публично творческо общуване. И приятелство.
maistora ХуЛитер
Записан(а): Nov 19, 2009
Мнения: 17
Въведено на:
10 Сеп 2010 14:49:32 »
Около всеки автор има свита от верни читатели. Когато получи открита и добронамерена критика, дори да е основателна, аргументирана с аргументи базирани на нормативните изисквания за метрика, рими, правопис и т.н.т. нерядко феновете му приемат това за някакъв вид агресия и се втурват да защитават своя любимец. Сайтът няма нужда от подобни ексцесии. Другото неудобство е това, че критикуващият привлича ненужно внимание върху себе си. Мнозина си казват: " тоя (тая) пък за кого се мисли?! " Добронамерената критика на всеослушание лесно се изражда в състезание по критикуване и прераства в разгорещена полемика.
Изпитан начин да се избегне това е писането на лична бележка.
Въпреки, че авторите са се решили да споделят творбите си, в повечето случаи, те си остават за тях твърде лични, за да ги подлага някой на публична дисекция. Творците са хора с изострена чувствителност. Трябва да се подхожда към тяхния свят делекатно и дискрето. С това съвсем не искам да кажа, че трябва да се пишат само дежурните хвалебствия, които звучат клиширано.
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
10 Сеп 2010 16:30:39 »
maistora написа:
Около всеки автор има свита от верни читатели. Когато получи открита и добронамерена критика, дори да е основателна, аргументирана с аргументи базирани на нормативните изисквания за метрика, рими, правопис и т.н.т. нерядко феновете му приемат това за някакъв вид агресия и се втурват да защитават своя любимец. Сайтът няма нужда от подобни ексцесии. Другото неудобство е това, че критикуващият привлича ненужно внимание върху себе си. Мнозина си казват: " тоя (тая) пък за кого се мисли?! " Добронамерената критика на всеослушание лесно се изражда в състезание по критикуване и прераства в разгорещена полемика.
Изпитан начин да се избегне това е писането на лична бележка.
Въпреки, че авторите са се решили да споделят творбите си, в повечето случаи, те си остават за тях твърде лични, за да ги подлага някой на публична дисекция. Творците са хора с изострена чувствителност. Трябва да се подхожда към тяхния свят делекатно и дискрето. С това съвсем не искам да кажа, че трябва да се пишат само дежурните хвалебствия, които звучат клиширано.
Майсторе, батка, благодаря ти за анализа, който направи!
Винаги е хубаво да се открива топлата вода и велосипеда!
Освен това, разбрах какво съвсем не искаш да кажеш.
А, ако има какво да кажеш, и то е, че няма смисъл от подобни идеи, аз пък ще ти кажа, че ти благодаря за мнението. И че никой не те кани насилствено да се присъединиш.
А, ако искаш да кажеш, че никой не би трябвало да се присъединява, бих те попитал лично на теб това какво ти пречи?
Авторът не бил искал да му се подлагат творбите на публична дисекция... Ми, като не иска, няма да му се подлагат. (много странно, че не си ги затваря приживе в саркофаг творбите този автор, ами е взел да ги публикува)........................... (Да ти напомня ли, че съществува опция за лична забрана на коментарите?).........
А, ако иска? И ако иска това обсъждане да е между автори, които си имат доверие? И нямат нищо против това да е публично?
Ами ако едно такова публично обсъждане може да бъде полезно не само за тях помежду им, но и за други, които четат?
Става дума за общност от автори, които ДОБРОВОЛНО са си сложили главата в торбата. И мислят, и вярват, че може да са си не само от взаимна полза, но и от полза на други, които, извинявай, биха могли да имат мислене, различно от твоето...
Странно е, че точно в тази тема проявяваш загриженост за сайта от гледна точка на евентуалните, как ги нарече, ексцесии в него...
Какви ексцесии, бе, пич? Ако не си разбрал идеята, само заради спорта ли се обаждаш?
Изроди винаги ще има. Искаш ли да ти изброя поименно кои са регистрираните в сайта изроди? Искаш ли да ти кажа, че тези изроди са нищожен процент, съотнесени към общия брой регистрирани ХОРА. Но, колкото и да са нищожни, успяват да отравят въздуха на мнозина.
Тази идея и тази тема НЕ Е за изродите.
Искаш да ми кажеш, че изродите ще провалят идеята ли?
Идеята няма как да се провали. Провалят се осъществяванията на идеите. Ама аз не съм тръгмал с голямата кошница и, ако осъществяването се провали, по никакъв начин няма да се почувствам смъртоносно наранен от онези, които са допринесли за провалянето. Щото просто нямам и капка користно намерение, щото съм предвидил провалянето, щото то не може да ме изненада.
Би ме изненадало осъществяването. Много приятно би ме изненадало.
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
10 Сеп 2010 17:59:00 »
papacot написа:
Майсторе, батка, благодаря ти за анализа, който направи!
Винаги е хубаво да се открива топлата вода и велосипеда!
Освен това, разбрах какво съвсем не искаш да кажеш.
А, ако има какво да кажеш, и то е, че няма смисъл от подобни идеи, аз пък ще ти кажа, че ти благодаря за мнението. И че никой не те кани насилствено да се присъединиш.
А, ако искаш да кажеш, че никой не би трябвало да се присъединява, бих те попитал лично на теб това какво ти пречи?
Авторът не бил искал да му се подлагат творбите на публична дисекция... Ми, като не иска, няма да му се подлагат. (много странно, че не си ги затваря приживе в саркофаг творбите този автор, ами е взел да ги публикува)........................... (Да ти напомня ли, че съществува опция за лична забрана на коментарите?).........
А, ако иска? И ако иска това обсъждане да е между автори, които си имат доверие? И нямат нищо против това да е публично?
Ами ако едно такова публично обсъждане може да бъде полезно не само за тях помежду им, но и за други, които четат?
Става дума за общност от автори, които ДОБРОВОЛНО са си сложили главата в торбата. И мислят, и вярват, че може да са си не само от взаимна полза, но и от полза на други, които, извинявай, биха могли да имат мислене, различно от твоето...
Странно е, че точно в тази тема проявяваш загриженост за сайта от гледна точка на евентуалните, как ги нарече, ексцесии в него...
Какви ексцесии, бе, пич? Ако не си разбрал идеята, само заради спорта ли се обаждаш?
Изроди винаги ще има. Искаш ли да ти изброя поименно кои са регистрираните в сайта изроди? Искаш ли да ти кажа, че тези изроди са нищожен процент, съотнесени към общия брой регистрирани ХОРА. Но, колкото и да са нищожни, успяват да отравят въздуха на мнозина.
Тази идея и тази тема НЕ Е за изродите.
Искаш да ми кажеш, че изродите ще провалят идеята ли?
Идеята няма как да се провали. Провалят се осъществяванията на идеите. Ама аз не съм тръгмал с голямата кошница и, ако осъществяването се провали, по никакъв начин няма да се почувствам смъртоносно наранен от онези, които са допринесли за провалянето. Щото просто нямам и капка користно намерение, щото съм предвидил провалянето, щото то не може да ме изненада.
Би ме изненадало осъществяването. Много приятно би ме изненадало.
Та каква беше идеята? Че нещо съвсем се объркахме.
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Въведено на:
10 Сеп 2010 19:50:58 » Здравейте!
Зеленият дракон
Ето какво казах за стихотворението и "Хребедът на дракона": "Написала си много силно стихотворение, Регина, с дълбок подтекст. Ще ми се да обясня защо, но не му е тук мястото..."
А Регина ми е отговорила: "Мислех, че е тук мястото, но явно си прав и ще се чака хиляда години..."
Е, Рег, не съм бил прав и няма да се чака хиляда години... Защото Папакот пусна духа от бутилката и може би ще има такова място, където да се обясняваме. И си викам: Защо пък да чакам, я да пробвам!"
Така че ще пробвам с теб, Рег и с твоето вълшебно стихотворение.
Зеленият дракон, бях писал още, е разбира се, метафора. Но също така и символ.
Но на какво?
Е, сигурно за всеки - различно. И сигурно тъкмо това му е хубавото - че е неизчерпаемо на асоциации.
На пръв поглед, нищо особено. Обикновен класически стих. Само три куплета, като на всичко отгоре първият и последният сякаш се припокриват, началото и краят се сливат в един затворен кръг, който обаче ни дава странното усещане за вечност...
Какво е това голямо зелено чудовище, приличащо на планина, застинало, заспало сякаш, което от време на време се пробужда, разтърсва грива, издига се мощно, достига сякаш небесата, а после пак се смалява, изчезва, за да се събуди след 1000 години?
А може би, обратно, не е чудовище, а добро, кротко и приказно същество, като феите, дошло от приказките, чиято мощ не ни плаши, а напротив, ни очарова, омагьосва и събужда чувство на възхита и умиление?
Или пък е едновременно и двете?
Както и да го погледна, винаги изтръпвам, щом прочета "Хребедът на дракона". Не знам защо. Или по точно, мисля, че знам, опитвам се да го изкажа и така да си го изясня, за себе си, и за вас - и все нещо остава недоизкзано...
В "Несвоевременни размишления" Ницше пише: С течение на времето една неизбежна хипотеза, на която човечеството отново и отново е принудено да се натъква, придобива все пак надмощие..."
Маркс би я нарекъл рекъл "комунизъм", църквата - "божието царство на Земята".
Само че Ницше продължава: "С течение на времето: тук това означава сто хиляди години напред."
Затова сигурно и у Регина, Зеленият дракон, символът на идеалното човешко общество, но също така и на историята, на прогреса, на революциите, на заспалите планини, на заспалите маси, които отвреме навреме се събуждат и се надигат / страшно, но и красиво! / е някак тъжен:
"Заглежда се тъжен в бакър как пламти
тавата на залеза, димна от смога.
"Все още не съм за човешки очи -
човеците още са в друга епоха."
Да, скрито ще си остане за нас, невидимо е бъдещето. И само поетите може би имат очи за него, да го видят и да ни го покажат!
Приказно по форма с дълбоко социално и общочовешко послание - сполучливо съчетание - и ето ви го "Зеленият дракон" на Регина.
Ако някой търси христоматийно четиво, бих му го препоръчал, защото е класика.
И защото със сигурност носи в себе си още много и различни послания, от други гледни точки, нали това е хубавото на поезията, че е неизчерпаема!
Затова, давайте и вие: Папакот, Мускетар и другите поети-критици, ако стихото ви харесва / "Хребедът на дракона" на Регина от 16. 10. 2009 г. /
А как искам и Красавица да му направи един професионален и безпристрастен науковедски анализ или там както се казва...
Е, ако искате, изберете си други. Аз си избрах като за начало, това.
Ето какво казах за стихотворението и "Хребедът на дракона"...
Ашколсун, момче, браво!!!
Ако на мен такъв разбирач ми беше направил такъв анализ на някое произведение, щях да се огледам за въже и здрав клон.
Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки, който може да чете, не става критик. Не те ли беше срам да напишеш "хребеД"? И то няколко пъти, с което определено прогони всички съмнения, че е механична грешка... Ако толкова внимателно беше прочел стихотворението на Регина и беше изтръпнал само един път, щеше да забележиш как точно се пише думичката хребет.
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
На теб никой разбирач няма да ти направи анализ на произведение, защото нямаш такова.
Нямам намерение да ставам нищо повече от това, което съм - Тома Троев
Но за хребеДа наистина много много ме е срам! Толкова пък да съм неграмотен, бива ли?!
Ще съм ти благодарен, ако прочетеш и други мои текстове, и откриеш и там правописните грешки, няма начин да няма!
Сега най-важното. Авторът на едно пупбликувано лит. произведение вече няма думата, стихотворението в случая вече си има свой собствен живот. Би трябвало да е доволен, ако някой види в стихото му нещо.
Но шансът да остане някъде в паметта на хората е едно на хиляда. Знаеш ли колко стихотворения има в този сайт? От всички, аз съм избрал това. Защото искам то да остане. Регина ще остане в паметта на хората с това стихотворение. Аз ще остана с МОЯ скромен анализ.
Не знам от теб какво ще остане...
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
10 Сеп 2010 22:09:40 »
Ама Троев, това ли нарича вашият кръг "добронамерена литературна критика"?
Това е литературен анализ с малко есеистични елементи и съвсем спокойно може да се публикува в раздел "други" (бих препоръчала обаче да се копира и произведението).
А ако искате да пишете есета върху текстовете си един на друг, има рубрика "есета".
Тук се пита "за какво ручахме жабетата"?
Поздрави!
На теб никой разбирач няма да ти направи анализ на произведение, защото нямаш такова.
Специално за теб ще напиша едно произведение, но обещаваш ли да ми направиш анализ?
tomatroev написа:
Нямам намерение да ставам нищо повече от това, което съм - Тома Троев
Никой не е искал да ставаш нещо различно от Тома Троев...
tomatroev написа:
Но за хребеДа наистина много много ме е срам! Толкова пък да съм неграмотен, бива ли?!
Ако толкова те беше срам, щеше да влезеш в мнението си и да го редактираш... сайтът дава тази възможност.
tomatroev написа:
Ще съм ти благодарен, ако прочетеш и други мои текстове, и откриеш и там правописните грешки, няма начин да няма!
Чела съм ги и ще продължа да ги чета - без никакво лошо чувство, а дори с удоволствие
tomatroev написа:
Сега най-важното. Авторът на едно пупбликувано лит. произведение вече няма думата, стихотворението в случая вече си има свой собствен живот. Би трябвало да е доволен, ако някой види в стихото му нещо.
Факт! Но все пак Авторът има думата, не мислиш ли? Кой какво и как разбрал, обикновено е различно от това, което Авторът има предвид...
tomatroev написа:
Но шансът да остане някъде в паметта на хората е едно на хиляда. Знаеш ли колко стихотворения има в този сайт? От всички, аз съм избрал това. Защото искам то да остане. Регина ще остане в паметта на хората с това стихотворение.
Да, сигурно ще остане, но независимо от твоето мнение. Ти нямаш нищо общо с написването на НЕЙНОТО стихотворение.
tomatroev написа:
Аз ще остана с МОЯ скромен анализ.
Аз на твое място, не бих се гордяла с такъв анализ... Още по-малко бих го натъртвала с ГЛАВНИ букви...
tomatroev написа:
Не знам от теб какво ще остане...
Ако исках нещо да остане, щях да праскам анализи... сигурно щеше да остане поне смях
elsion ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2008
Мнения: 130
Въведено на:
10 Сеп 2010 22:39:08 »
Пламене, по-кротко:)
Майстора, за разлика от някои други, си казва мнението без да се лигави, дори и да не си съгласен с него. Виж, за други някои, отворил си прекрасна темичка-мечта за заяждания.
Златна мина... Затова имам алергия към форуми :)
Аз те разбрах, както и други. Тази агония тук няма смисъл да продължава. Аз поне няма да я следя. Животът е все така кратък, за да го губим в грубости, както е бил и преди отварянето на тази тема.
Тъжното е, че малко след цитата от Ганди, тук пак стана дандания...
Пътят на Ганди е бил този на ненасилието и на уважението на противника. Неагресивният му начин да разрешава конфликтите е докоснал много сърца. Без надменност. И без детинщини... Когато си груб към другите, всъщност нагрубяваш себе си.
Как ме разбираш! Винаги съм го знаел. Да, може да се каже и есе, за другите не знам. Но съм сигурен, че на първо място ще си останем поети и белетристи. В смисъл, че дори и да пишем критика, ще пишем по-свободно, без ограничения, спокойно, няма да вземем хляба на професионалните критици! Но пък пробвайте се и вие, пишете точно както е според правилата "безпристрастна критика".
В интерес на истината, пратих първо текста в раздел "Разни", но там не го приеха, тепърва администрацията щяла да взема решение за "Хулска мисъл"!
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Явно, иначе не си лош човек, въпреки заядливостта, затова пак ти пиша. Опитай се да видиш малко по-надалече. Ето, Зеленият дракон на Регина. Тя го е видяла. И други са го видели. Но много повече не са. Дори не знаят за неговото съществуване. Той е нещо като бялата лястовица на Йовков, като Моби Дик на Мелвил. Но не съвсем. В смисъл, че пак е символ, но по-друг. Много е дълбоко това и Регина го е хванала, ето за що иде реч. Хванала е нещо изключително важно в живота, но в големия живот и го е опоетизирала. Аз така го виждам.
Ти виждала ли си Зеления дракон? Защото както пише Регина, той се появява на хиляда години веднъж. И се крие от хорските очи. Но пък който го види, проглежда: И си казва: "Виж ти какъв е света! А аз не знаех..."
Да видиш света в неговата широта, в неговото движение, да видиш онези огромни периоди, да разбереш историята...
И ти ли като Красавица си мислиш, че ние като някакви ученици ще пишем "литературни анализи"? Майната им на такива литературни анализи! Просто изразявам възхита.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 570
ХуЛитери: 2
Всичко: 572
Онлайн сега:
