trubadur
ХуЛитер
Записан(а): Nov 25, 2003
Мнения: 89
Място: София
|
Въведено на:
24 Фев 2004 23:30:51 » Без сън |
|
Мое нервно, любимо, вечерно момиче...
Все облечена в делник угрижен, седиш.
Бих – с целувка, с целувка – от теб го събличал,
стига само да бяхме в еднакви води...
Да, човекът е остров. И луната навярно
определя брегът му кога е висок.
И привидно е само парадоксално,
че тогава потъва и Лунният мост.
Ти разбра досега: аз не съм каменарят,
бъхтил с кирка и зло упорития бряг.
Не допускам, не виждам, не искам, не вярвам,
че така повеляват компасите пак.
Да, човекът е път. Ала тежки обуща
аз за тази пътека – глупашки?? – не взех.
Даже с боси пети, дори за минута,
няма път да прекрача, да стъпя на теб...
И лодкарят не съм, който все се опитва
да доплува до роза с венец-ветрове.
Ако имам море, то не е в динамита,
пътя пряк към нестигани все брегове.
Да, и кей е човек. Но единствена сила
с тебе свързва ме: само пулсиращ магнит.
Без моряшко въже ще мога ли, мила,
тихо в мен да те връщам след бурните дни?
И се взирам смълчан: аз, безсилен джебчия.
Има право поп-фолкът по този въпрос...
Как за вечното щастие трик да открия,
щом пристъпвам пред твоята обич тъй... бос...
Тънък дъх на цигари, нестигнати смисли.
И луната преваля в заспали води.
Мое мило момиче... Но, как? Ти – не спиш ли?!...
Хей... представата моя сега съблечи... |
|
|
Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
Въведено на:
25 Фев 2004 00:43:45 » Празникът свърши... |
|
Празникът свърши.
Ще съблека възторга.
Като домашна роба
ще надяна безразличието.
Трудно ще ми е, но мога
да се правя, че не те обичам... |
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|