Въведено на:
11 Юни 2010 22:35:10 » Размисли на глас
Искам и аз да полетя. Да знаете как искам, дори бих желал да съм птица, да танцувам с вятъра, да гледам земята отвисоко, да се оставя на някое въздушно течение и да летя, да летя…
Само че няма как да стане. Трябва първо отново да проходя. Вече съм на 15, но половината съм ги проседял и пролежал. Гледам хората как вървят по улиците, гледах и гледам как децата тичат след топката или карат велосипед. Нелеп инцидент ми отне тези възможности. С радост посрещам пролетта, когато пристигнат лястовичките – гнездо имат на нашата тераса. Колко път са прелетели! А моят свят е стаята ми, компютърът, телевизорът. Чакам учителките ми да дойдат вкъщи – на индивидуално обучение съм. В училището сега строят асансьор за такива като мене, като стане готов, надявам се, да „ходя” в сградата. Чакам и мама да си дойде от работа, наложи се да тръгне след смъртта на втория ми баща, когото обичах като истински и който също ме обичаше…Той полетя при едно пътуване с ТИР през Турция: спирачките му отказали, завой след завой и за да не удари някого, полетял в пропастта. Дано да е полетял и нагоре, да ме гледа отнякъде и ако може да ми помага. Обичам лятото, защото ме завеждат при баба и дядо на село. Та се чувствам по-свободно, има повече светлина и въздух. Лекарите не успяха да ми помогнат, опитаха със стволови клетки, но без резултат. Не се отчайвам, може и да се получи. Лошото е, че като раста, ставам и по-тежък, а това затруднява мама. Сам дори не мога да изляза пред блока – има десетина стълби от асансьорната площадка до долу, които не са преодолими нито надолу, нито нагоре.
Затова искам да проходя, не знам как, но трябва. Това ще е полетът ми. Моята вяра е моят полет. Вие, които летите горе с големите хвърчила и сте по-близо до Бога, ако го видите, кажете му за мен и го питайте кога и аз „ще полетя”. Нищо друго не искам, така му кажете...
Бъдете здрави и приятен полет!
dimension ХуЛитер
Записан(а): Mar 15, 2007
Мнения: 150
Място: Русе
Въведено на:
11 Юни 2010 23:44:14 » е извисено
Този разказ (дано е художествена измислица на автора, макар да има стотици прототипи) е толкова простичък, чист, немногословен, същевременно лишен от самосъжаление, недраматичен и извисен, че е своеобразен полет на посланието си.
(а, ето, вижте ме мен - какво натруфено изречение направих
)
Това е, което исках да кажа, иначе - аз оценки не поставям, не се смятам за компетентна.
Поздравления!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 592
ХуЛитери: 5
Всичко: 597
Онлайн сега:
)
