за писането - Вонегът

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

с всички начинания,
които изискват нови дрехи.“
Торо

Кърт Вонегът 1922 - 2007*
Предговор

...
Писател съм от 1949 година. Учил съм се сам. Нямам теории за писането, които да помогнат на другите. Когато пиша, чисто и просто ставам това, което изглежда трябва да стана. Висок съм метър осемдесет и осем, тежа близо сто килограма и движенията ми са много лошо координирани — освен, когато плувам. Всичкото това взето назаем месо участва в писането.
Във водата съм красив...

Някога работех в Дженерал Електрик, като човек за връзки с обществеността, а след това станах писател на така наречената „зализана литература“ — предимно научна фантастика — на свободна практика. Дали с този ход съм се усъвършенствал в морално отношение, не съм готов да кажа. Това е един от въпросите, които смятам да задам на Бог в деня на Страшния съд — наред с въпроса за истинското име на сестра ми.
Денят спокойно може да се окаже следващата сряда.
Вече зададох въпроса на един преподавател в колеж, който слезе от своя мерцедес-бенц 300 SL gran turismo и ме увери, че хората за връзки с обществеността и писателите на зализани произведения са еднакво лоши — всички те скверняли истината за пари...

Сестра ми пушеше твърде много. Баща ми пушеше твърде много. Майка ми пушеше твърде много. Аз пуша твърде много. Брат ми също пушеше твърде много, но после остави цигарите, което беше чудо от порядъка на това със самуните и рибите.
Веднъж, на някакъв коктейл, към мен се приближи едно хубаво момиче и ме попита:
— Как я караш напоследък?
— Продължавам да се самоубивам с цигари — отвърнах...

Здравните служби в Америка никога не споменават най-важната причина някои американци да пушат толкова много — а тя е, че пушенето е доста сигурен, доста почтен начин да се самоубиеш.
Позорно е, че някога исках да „го“ напусна — вече не искам. Имам шест деца — три мои и три на сестра ми. Развиват се чудесно. Първият ми брак се оказа успешен и все още е такъв. Жена ми все още е красива.
Не познавам жена на писател, която да не е красива...

------------

* пак Черната станция ме подсети за един умен човек

------------

НЕПУБЛИКУВАНО ЕСЕ, КОЕТО НАПИСАХ СЛЕД ПРОЧИТ НА АНТОЛОГИЯ ОТ ПЪРВОКЛАСНА ПОЕЗИЯ И КРАТКА ПРОЗА, СЪЗДАДЕНИ ОТ ХОРА, ПРЕБИВАВАЛИ ИЛИ ВСЕ ОЩЕ ПРЕБИВАВАЩИ В ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДУШЕВНОБОЛНИ

Преди години беше модно чиновниците да кичат кабинетите и бюрата си със смешни, а понякога и безочливи плакати, които се продаваха във всички универсални магазини — особено в онези, които рекламираха продукцията си на цена „от пет до десет цента“. Още помня надписа на един от тях, който гласеше следното:

НЕ Е НУЖНО ДА СИ ЛУД, ЗА ДА РАБОТИШ ТУК, НО ВСЕ ПАК ПОМАГА.

Твърде вероятно е да съм видял тази произведена на конвейр шега в магазина за железария „Вонегът“ в Индианаполис. През лятната ваканция редовно работех там, тъй като ми трябваха пари за дрехи, гаджета и бензин. Магазинът беше собственост на мои роднини.И тогава, съвсем като днес, беше широко разпространено мнението, че за да се занимава с изкуство, човек трябва да е малко луд. Какво е карало психически здравите индивиди да мислят така? Някъде в детските години на баща ми властвало мнението, че има пряка връзка между туберкулозата и гениалността, просто защото повечето известни художници били болни от ТБ. Според слуховете полза носела и ранната фаза на сифилиса. А веднъж Е. Б. Уайт — прочутият писател и издател на „Нюйоркър“ — сподели с мен, че не познава добър писател, който да не е пияница. Днес, сякаш за да изтъкнем още веднъж връзката между творците и болестите от всякакъв вид, ние вече разполагаме и със споменатото томче великолепни творби на хора с психически заболявания, част от които отдавна са мъртви, а други продължават да обитават лудниците. Между другото, никой от тях не е известен…

Но за мен — човек, който се занимава с писане вече доста време, тази книга доказва две неща: първо — на света се създава доста повече качествена литература от тази, която се публикува и която имаме време да четем, и второ: мислите на творците се различават от мислите на общата маса граждани, защото те са били шкартирани от тази обща маса или поне мислят, че са били шкартирани. Попадането на част от нас в заведенията за душевноболни е само една брънка от процеса на въпросното шкартиране, който продължава без да спре нито за миг. Туберкулозата и сифилисът, присъдата за измама и членството в някоя презряна секта, лошият външен вид и отвратителният характер са все неща, които могат да ви шкартират толкова успешно, колкото и всяка нервна криза…

Но шкартирането (реално или въображаемо) все още не е достатъчно, за да се почувстваме творци. Всеки мъж или жена, които се занимават с творчество, трябва да притежават и известна доза талант. Такъв талант притежават всички автори в антологията, за която става въпрос. Аз самият съм преподавал писателско майсторство на какви ли не млади хора — от студентите в Харвард до тийнейджърите от училищата за деца с умствени увреждания. И мога смело да заявя, че процентът на даровитите сред тях е горе-долу един и същ. Затова бих се изненадал, ако този процент (винаги незначителен) при душевноболните показва някакви значителни отклонения нагоре или надолу.
Пак повтарям: основен източник на творческото вдъхновение си остава шкартирането, независимо дали е реално или въображаемо. И няма да бъда изненадан, ако се окаже, че талантливите творци, шкартирани поради психическо заболяване, са дали на света повече ценни творби от онези, които са били шкартирани по други причини. Това би било съвсем логично, тъй като никой друг не може да се смята за толкова изключен от обществото, колкото се чувстват те. Ние, останалите, ги превръщаме в световни шампиони по Самота. На такива хора най-много отива думичката „отлъчени“ (тоест, прогонени от стадото)…

Ще цитирам поета Крис Кристофърсън: "Свободата е просто другото име на „нямам нищо за губене“. Ето ви в синтезиран вид ползата от шкартирането за всеки надарен творец. Когато нямат какво да губят, хората се освобождават от собствените си мисли. Просто защото няма и какво да спечелят от ехото на тези мисли, с което им отвръщат околните. Безнадеждността е майка на Оригиналността.
А трите красиви дъщери на Оригиналността (които от своя страна са внучки на Безнадеждността и които ярко присъстват във въпросното томче) са Надеждата, Благодарността на околните и Непоклатимото самоуважение.

-----------

ОТГОВОР НА ЕДНО ПИСМО ОТ КАПЕЛАНА НА ЦЪРКВАТА КЪМ ТРАНСИЛВАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ПО ПОВОД СЛОВОТО, КОЕТО ИЗНЕСОХ ТАМ

Многоуважаеми Пол Х. Джоунс,

От нашия общ приятел Оли получих копие от писмото, което сте му написали непосредствено след моята лекция в Трансилванския университет.
Аз съм четвърто поколение Религиозен скептик („Свободомислещ“), американец от германски произход. Подобно на своите деди-пуритани, аз също мисля, че Бог е непознаваем и следователно не можем да Му служим. По тази причина всички ние трябва да служим на своето общество, чиито нужди са съвсем видими и познаваеми. Аз вярвам, че благопристойното поведение на индивида се тривиализира посредством известния способ на моркова и тоягата — тоест, чрез обещания за малко вероятни награди и наказания в един още по-малко вероятен отвъден живот. (Между другото, фалшификаторите по време на Хенри VIII са били наказвани с публично сваряване в казан с кипяща вода.) Библията е полезна отправна точка за дискусия с тълпите американски странници, просто защото повечето от нас поне са чували за нея. Допълнителното й достойнство е, че ни предлага житието на поне двама истински гении — Мойсей и Христос.

Особено стимулиращ за мен е Христос, тъй като той е обърнал внимание на това, на което обръщам внимание и аз: животът е толкова тежък, че повечето хора губят битката с него или се чувстват губещи. Затова най-важното умение за всеки от нас е да запази поне малка част от достойнството си и да признае, че е загубил. Според мен това е урока, на който ни учи от кръста си той, независимо дали е бил Бог, или не. В това отношение не е нито първият човек, нито последният, който ни поучава, въпреки неописуемите си страдания. Разбира се, ако изобщо е бил човек…

Отношението ми към проповядването на християнската религия е изцяло положително. Вие имахте възможност да се уверите в това със собствените си очи и уши. Аз проповядвам християнските идеи навсякъде — в Багдад, на стълбите на метрото пред катедралата „Св. Йоан Богослов“, от амвона на църквата „Св. Клемънт“. Проповедта ми в последната църква е включена в края на книгата ми „Връбница“, редом с надгробното слово за Лавина Лайън…

Това, което не мога да понасям в церемониалните проповеди, е изхвърлянето от страна на повечето оратори, които твърдят, че вярата в божествеността на Иисус е път към ПОБЕДАТА.

Прегръщам ви братски,
Кърт Вонегът

А, аз мисля (понеже това е човекът...не, Човекът, който от 8-ми клас ме води за ръчичка), та, мисля, че колкото повече се случва лайното да пада във вентилатора, толкова повече лудите ще творят, а творците ще полудяват...Катаклизмите не наказват света - те го пречистват, подготвят го за умозренията на лудите!

Радвам се, че съм една от тях...Венсеремос!

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

"— Как я караш напоследък?
— Продължавам да се самоубивам с цигари — отвърнах..."

Wink

и аз така

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

За Кърт (или Кутр) Вонегът с пълно право може да се каже, че е един от малцината представители на изящното слово отвъд Атлантика.

Боготворя го!
Вечна му памет..

Лео

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

Амин, Лео!

и другото, което може да се каже, че думите му са един чудесен наръчник за пишещите.

и никак не е зле, преди да се втурнем към листа и хартията или клавиатурата, да прочетем това онова.

за да не сме чукчи, както обикновено

ХуЛитер Записан(а): Dec 19, 2005 Мнения: 729

"....Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.

Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 години, какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 години – все още не знаят.

Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат. ...."

И още, и още, и още... Мъдрувал ли е добрият стар Вонегът или просто е притежавал онези сетива, без които няма как да четеш книгата на живота?

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

има простички истини, които трябва да не потъват просто ей така в прахта.

трябва да ги вадим от време на време от рафтовете на ума си, да им поизтупваме праха и да се смиряваме.

най-малкото, защото е ясно, че не сме първите, открили топлата вода

"... Веднъж казах на брат си, че когато започна да поправям нещо из къщи, винаги си губя инструментите, преди да съм свършил работата.
— Щастливец — отвърна той, — аз пък винаги губя това, което работя..."

(Фарс или никога вече самота)

Никога не е късно да бъде прочетен.

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

"Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."

никога не е късно и да осмислим думите му. Smile

Е, аз не го приемам за непогрешим (пък и той самият надали би изтърпял подобно отношение), но страшно го харесвам. Изчетох всичките му книги от казармената библиотека, през нощите, докато давах наряд на знамето... Very Happy

Много нещо може да научи от него човек...
Поздрави за темата!

Не бих си позволил да твърдя, че ми е от любимите автори, нито че е "върхът", но съм го чел с интерес. И може би изигра определена роля да съм фен на Terry Pratchett и неговият неповторим, плосък свят на диска (който, разбира се лежи на гърба на 4 слона, стъпили на гърба на гигантската костенурка А'ТУИН и т.н.).
Ако някой му е трудно да възприеме света в който сме принудени да живеем СЕГА - убедително му препоръчвам да се опита да прочете някой от серията романи на Тери Пратчет - Цветът на магията или Стражите! Стражите!, като за начало (за да му е по лесно да се ориентира в обстановката).
Гарантирам, че след това, борбата за оцеляване на обикновенния българин, в това наше съвремие-безвремие, ще му бъде В ПЪТИ по близка и разбираема... Smile

Закуска за шампиони ми е любима, разбира се - толкова години съм я ял... 3 пъти дневно, 365 дни в годината... Нали съм дългогодишен шампион на България - как няма да предпочитам Закуската... А и тя е "...с картинки..." - чете се по-лесно!!!... Very Happy

+))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

midnight_witch написа:

Амин, Лео!

и другото, което може да се каже, че думите му са един чудесен наръчник за пишещите.

и никак не е зле, преди да се втурнем към листа и хартията или клавиатурата, да прочетем това онова.

за да не сме чукчи, както обикновено

Изчел съм почти всичко, което е излязло на български от Вонегът. Стилът му е неповторим, само негов. Типично по Вонеговски. Не съм си и помислял да го имитирам или взаимствам, но това на което се опитвам да се науча е краткостта, точността и красотата на алегорията му.
И да не забравяме, че думичките му са все пак преводни. Не смея да го четя в оригинал.

Уич, пак мислим еднакво, да му се не види. Very Happy

Гост

Торо = Хенри Дейвид ?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите