ХуЛиТе-рски роман

Литературно-поетичен анализ върху "Влюбеният скулптур" на "Лейди Мюз"

За Мойсей, макар и кратка,
Вие Лейди сте загадка,
а пък скулптурът загубен
го оставихте в камък влюбен.

Музите са Ви роднини,
щом сте в моите градини
и във Форума на сайта
давам Ви милиони байта.

Между нас стои преграда,
че съм Лейди в ада,
по вина на друга Муза,
с разкъсана от Сатаната блуза.

И така, пълзейки в Мрака,
без да чувствам двата крака,
с настроение критично
оцених перото поетично.

Не разкрих докрай чертите,
че не сте на сайта в игрите,
а в поза срамежлива
Вие лейди, сте вежлива.

Аз перото Ви обичам
и след думите Ви тичам,
щом с лирично слово
заговарям Ви отново.

Глава четиринадесета. ХуЛиТе-рката "Емака"

/ Поегичен анализ върху стихотворението на "Емака" "За моя бунт"/

Винаги прави,
каквото искаш,
но искай това,
което трябва.

Многообразието на живота
го нлага...

Тогава искането -
като връх на листото
през трудната есен
ще те води.

Но няма стъкла
да режеш с устни,
освен ако се наложи...

Това наистина е
великата наслада
от живота

Щом Ицо е силен и смел,
стани като него
и повече дори...

Заради приятелството
ти можеш всичко.
Но ето - ти си разбрала
необходимостта ...

Тогава можеш
да искаш ...
Какво чакаш? Искай!

Глава петнадесета.Философско-поенично разсъждение върху живота

1. Към прагматичния човек

Не са ли страстите
душата на душата?
Защо е нужно разумът
да ги покръства?

Приятелю, Животът е пред теб и негово ядро са твойте страсти. Чрез тях, заложена природата бушува в теб. Пристрастията не се забравят.
Днес българинът е вубкан от страсти - възторжен и щастлив в световната Мизерия, пилее себе си с позната щедрост.
Скандална суета залива ни отвред - смехът отстъпва пред страха. А болката шурти в деструкции нови и лумпени изхвърля всеки ден. От вихъра на този хаос ще трябва нов човек да се роди, прегърнал прагматизма като своя вяра...
С разбиране към падащите гледам. На тях опитвам се да дам ръка. С вълнение раждането на човека констатирам - родилна болка и на Радостта.

Глава шестнадесета. ХуЛиТе-рката "Черна котка"

/ Философско-поетичен анализ върху произведението на Black Cat "Държа те в шепите на мислите си..." /

Мислите самотни печат

Какви са шепите на мислите,
когато има остра нужда?
Не става ли въпрос за нещо друго,
което прави тези шепи чужди?

Затворена в мислите,
летиш в мечти неудържими,
но сянката им - твойта съвест,
дарява те с терзания...

Останали без шепи,
мислите бледнеят,
превърнали се във фантазия,
за да наблюдават разнищването.

Напротив, не заситена и уторена,
а безутешно жадна
ти спираш онемяла
пред... невъзможната любов.

За да можеш да погалиш,
сложи си други шепи -
шепите на любовта
и думите напиращи ще... направиш.

Глава седемнадесета. ХуЛиТе-рът hixxtam

/Опит за разрешаване на поставения практически въпрос в стихотворението на hixxtam "Мамка му!" на чаша бира /

Неразбирането, щом се появи,
приятелството стене:
"Мамка му!"

Неразбирателството, щом се появи,
приятелството крещи
в мярата на болката:
"По-мамка му!"

Предателството щом се появи,
немее индивид излъган
в мярата на изневярата:
"Най-мамка му!"

И тогава става
гадно
криво
смешно
празно

Защото в мяра на приятелство,
а то е обич умножена,
няма грам предателство
до мига на позицията му "наскърбена".

Приятелството е предел,
удържан като вечен
и щом в живота стане цел,
помага да си все човечен.

Глава осемнадесета. Философско-поетично размишление върху живота

2. Опитът на Мойсей до ставането му ХуЛиТе-р

Удивлението на Мойсей от мощната сила на природата на индивида, разгръщаща се на основата на любовта, продължи точно четири години в ранното му детство, за да разбере, че това е нишката на нормалния, т.е. на цялостния, т.е. на щастливия живот. Тръгна по тази пътека, та до ставането му ХуЛиТе-р, когато осъзна, че е сбъркал, жестоко е сбъркал, защото само за два месеца успя да всее страх у половината човечество, а у другата половина - подигравателен смях... Но да оставим тези негови лични проблеми!
Нека да видим коя все пак е тази нишка, по която ако върви човек, може да уплаши или разгневи големи части от човечеството? Може ли да се посочи ясно и простичко, с една дума, така че да го разбере всеки човек, та бил той дори и поет, писател или ... философ?
Датчанинът Сьорен Кирхегор дава отговор на този въпрос с една дума - преживяването. По-късно Мойсей успя да схване, че преживяването, във всеки един свой момент, когато се разгръща като съпреживяване, за да може да се възпроизвежда и то по определен начин - в разширен вид, има сложна системно-структурна организация. Дълги години отдели на изучаването на цялостта, с която е свързано съпреживяването и без да иска, ама повярвайте, без да иска и даже без да знае как, стана философ. Помисли, че това му е дар от боговете и отиде при тях, но те не знаеха нищо по въпроса и тогава Мойсей си патентова откритието и тръгна по света да го проверява дали "работи". Но ето ти беда, тогава той разбра, че сложното трябва да се изразява като просто. И отново учене, пътешествия, учене и какво мислите - отново случайно и без да знае как взе, че стана ... поет.
Реши да сподели радостите си с другите и с това започнаха пък бедите му - едни се плашеха и плачеха, а други го ругаеха и проклинаха. И така, съпреживявайки страха и подигравките на хората, които той самият предизвикваше, от гърдите на нещастника се откърти такъв мощен и непринуден смях, че човечеството потръпна в жесток спазъм. Някои предрекоха, че това е начало на нова световна терапия, но Мойсей не обърна голямо внимание на тези думи, само ги запомни за всеки случай.
Тези си размишления той написа и по друг начин, макар че не знаеше как става това.

За нишката в живота

Животът има много варианти,
но индивидът преминава през един,
а колцина са онез таланти,
които казват в спомена:"Амин!"

Любовта е нишката в живота,
която, като идентичност,
задава на съдбата вота
чрез твоята различност.

Това е път на чистотата,
обвеян от любовната милувка,
даряваща в живота красотата,
дори чрез беглата целувка.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

А чистотата е природна сила,
която в опосредствания се пази
и с таз невинност мила
през афекти не се гази.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

Но този път е сложен,
когато чуждо ти е обществото
и става даже невъзможен -
нормално да се прави естеството.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

Има тайничка парола
за развитие чрез житейската игра,
касаеща и двата пола
като безкомпромисна съдба.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

А тя се казва "чистота",
заложена като житейски зов,
чрез който се постига красота,
когато грее споделената любов.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

Когато нежността се разпилява,
настъпва бързо старостта
и болест радостите намалява
в цъфтежите на горестта.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

Така, във вечен кръговрат,
на сменящи се поколения,
едни живеят, други - мрат
в различни настроения.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

А всеки търси радостното чувство,
достигащо взаимната отрада,
но малцина притежават туй изкуство,
а то им е заслужена награда.

Припев:
Любовта е нишката в живота...

В книгата рисувам образи познати
от такава гледна точка
и доказвам техните позлати,
проверявани и чрез отсрочка.

Глава деветнадесета. ХуЛиТе-рката "Синеока"

/ Интерпретация върху стихотворението на "Синеока" "Измамно щастие" /

Щастливо вярвах в тебе -
защото в мен си ти.
За теб е мойто време,
но зла съдба ни раздели.

Къде си ти любими,
къде е твоят смях?
Загубих свети думи,
а да попитам не посмях.

В мрака паля свещи -
напомнят твоите очи,
но думите зловещи
детето няма да прости.

Навярно ще приема друг,
но нашата любов е свята -
за мен оставаш ти съпруг,
преминали в два различни свята.

Глава двадесета. Из секретната кореспонденция на Мойсей

/ Писмо до Морган Пек - приятел на Мойсей, водещ америански психотерапевт, мениджър на американските Центрове за универсални усмивки /

Драги Морган,

Когато ти пишеше "Изкуството да бъдеш бог" се наложи да се намесвам, за да спасяваме семейните ти отношения. Сега се налага ти да ми помогнеш.
При мен работите вървят отлично. Центърът за многофукционална шизофрения го преименувах на "Център за универсални усмивки". Но сега няма да те занимавам с това.
При мен някои стари симптоми се проявиха в по-остра форма. Мнозина вече ми казват каква ми е диагнозата, но искам твоето становище. Ти знаеш, че за нас магьосниците вцепението е напълно нормално, но при мен се проявява в комбинация с видения. В точката на вцепеняването се появяват бирени бутилки - посягам и в ръката ми се появява истинска бутилка, но когато поглеждам, се оказва, че не е бира, а уиски. Това раздвоение ме плаши, защото се проявява още като: гледам, но не виждам, чета, но не възприемам, хората ми говорят нещо, а аз не мога да ги разбера, започнах за говоря без да мисля, минават ми странни мисли без де зная защо и т.н.
Това писмо ти го пускам по нашия секретен канал, но с негов аналог при теб ще дойде новата ми Муза-котка. Искам да се запознаеш с нея.
Очаквам бърз отговор с диагнозата като се надявам да не е нещо сериозно.
Твой Приятел
Мойсей
5.12.1404г.
Ценнтър за
български
усмивки

Глава двадесет и първа. Из кореспонденциата на Мойсей
/ Отговор на писмо на Мойсей от Морган Пек /

Привет Мойсей,

Получих твоето писмо по засекретения канал. Пристигна и твоята Муза-котка - много мило създание. Веднага скочи в скута ми и ... работите тръгнаха в неизвестна посока. Не ми даде никакво писмо от теб, но думите й бяха много странни. Непрекъснато повтаряше:"философия","методология","екзистенция","поезия"... И много често отсъства от офиса ми. След нейното идвене изчезна една дузина фалоси, която мислех да ти изпратя... Случиха се още много странни неща, за които друг път по-подробно.
Въпросът за твоята диагноза се затегна. Проучихме поведението ти в Интернет за постигане на по-голяма обективност. Събрахме и секретна информация. Днес, когато престигнах в офиса, твоята Муза вече беше тук, но официалния екземпляр от диагнозата на комисията го нямаше. Допускам, че Музата ти знае нещо по въпроса. И странно, когато тя пристигна козината й беше бяла. Днес тя бе огнено рижа. Опитах се да я попитам, а тя се изчерви още повече като израз на искрен срам. Музата ти се срамува. Вероятно тук има нещо общо с диагнозата.
Каня те да ми дойдеш на гости и тогава ще поговорим по-подробно. Повтарям, че твоят случай е уникален в световната практика и ако те ХуЛя-т често ще трябва да ни се обадиш, защото има опасност заболяването да стане заразно. Нашите екипи продължават да работят по случая.
Благодаря ти, че се обади и до скоро.

Твой Морган

25.12.2404г.
Лос Анжелис

Глава двадесет и втора. Мойсей и Музата-котка

-Как мина пътуването? - попита Мойсей, когато влязоха в овалния му кабинет, намираш се в имението му в подножието на Витоша. С такъв безцеремонен тон той никога не се бе обръщал към предишната си Муза и понастоящем негова съпруга.
- Драги, първо една целувчица и след това по деловите въпроси! - каза мило, но леко притеснена от тона му Музата-котка.- Прибрах се на автостоп по канала за проститутки през Италия и Франция.
- Нали знаеш, че там ние държим контролния пакет от акции!? И съм ти казал, поне в инструкцията е записано, да не си пъхаш носа там!
- Именно затова бе, Форумчо, драги! Направих контрол върху личните дози дрога на митничарите.
При тези думи на Котката, Мойсей леко потръпна и тази тръпка се оказа фатална за неговото биополе, в което Котката проникна с лекота. С един скок тя се метна на скута му и копчетата на панталона му отхвръкнаха като уплашени мухи.
- Чакай! - опита се той да я спре.
- Зная си работното място и функционалните задължения! - просъска Котката, а коленете на Мойсей започнаха прогресивно да омекват. Преди петстотин години такова нещо не бе възможно да се случи с него.
- Но какво правиш...ш...ш?
- Ако сега не го направя, после ще бъде късно и ще си имам постоянни неприятностти с теб. Няма да повтарям грешките на предишната ти Муза. И не ми смучи опашката, первезник такъв!
Мойсей се изненада колко е послушен пред нарежданията на Котката и как добре си върши тя работата. Истинска богиня. Как да каже това на съпругата си... Без да каже нито дума тя го накара да й подаде чашата с вода, а също да свърши и други някои неща, които бяха явно от нейния терапевтичен арсенал.
Но ето - небосводът, посред бял ден, се обсипа със звезди и техният танц очарова Мойсей. Той започва да глеза на Музата вече с други очи. Закоравялото му сърце омекна като котешка опашка, която, без да знае защо, още държеше в устата си...
Отвори леко очи и видя, че Музата продължава да седи спокойно и дълбоко притихнала в скута му. Изучаваше го внимателно и червеникавата й козина плавно потрепваше като прилив на морска вълна. Ще трябва да я пита за тази промяна с цвета на козината. Тук имаше някаква загадка, свързана с диагнозата му. Дали пък не е ходила във фризьоските салони на Дженифър. Не, изключено!
Леко я погали по гърба и й благодари мислено, от което Котката настръхна, а Мойсей използва този миг, за да я попита:
-Имала си някакви подвизи в Щатите?
- Мой-Ху... - започна със сладък глас Котката. - Използвах твоите думи, с които ти разплака българската интелигенция само за два месеца. Повтарях:"филоофия", "методология", "теория", "поезия","екзистенция", "съществуване"...
-И? - попита с подчертан интерес Мойсей.
- Ефектът и там бе невероятен - половината американци се разсмяха, а другата половина се замислиха и станаха по-сериозни, придавайки си вид, че нищо не се е случило. Само по-често започнаха да се питат:"Добре ли си?"
- Друг път ще ми разкажеш за смеещите се, а сега ми дай дузината фалоси, които си задигнала от кабинета на Морган, предназначени за мен!
- Току що ти поставих един - 35-ти калибър, с двойна защита и електронен брояч. Нали такава ти беше заявката. Сега вече в България има един пич, но ще те направя и мъж. Нали много самокритично обичаш да повтаряш, че тук няма мъже?
- Откъде знаеш всички тези подробности? Не сме говорили по тях.
- Е, имам си и аз канали за информация... Ще стоят при мен. Нали аз отговарям по тази част! - каза Музата мило, но с достатъчна категоричност, така че Мойсей не посмя да каже нищо повече. - Но Мой-Ху, имам и аз един въпрос. - И продължи без дори и да изчака паузата на приличието: - Защо обиди така предишната си Муза като я понижи в ранг "съпруга"?
- Сложно е за обясняване...
- Добре, не искам да зная, но искам ти да знаеш, че аз няма да допуса такова нещо. Край с тези конкурси за Музи.
- Предишната наруши Договора... - каза леко замечтнания Мойсей.
- Да не искаш да кажеш, че и с мен си сключил Договор?
- Публикувах писмената ти работа от конкурса - каза Мойсей, без да знае защо и се унесе в лека дрямка. Явно това беше от годините.
В този момент Музата-котка скочи на бюрото му и започна да прелиства камарите от листове. "Има много работа!" - помисли тя и наметна една лека покривка върху спящия в крелото си Мойсей. Натисна бутона от пулта за управление и креслото безшумно се превърна в удобен креват. Тя се сви до него и също се унесе. Този особняк започваше да я привлича, нещо, което тя никога не бе допускала с другите Магьосници от столетия насам.

Глава двадесет и трета. Писана и Мойсей

Писана бърза да се похвали на света и написва "Далеко", на което Мойсей отговаря със следната жестокост, с която отговаря на чувствата й, но развива и разкрива истинската логика на техните любовни отношения. По този начин той предпазва човечеснвото от една заблуда:

Близко

С теб се събуждам,
без теб не заспивам,
обрекъл сърцата
на вечна любов.

Душата ми пърха,
на воля свободна,
защото с тебе
сме слети в едно.

Звездите, Луната
не искам да зная...
Познавам тоз почерк
и твойта звезда,

защото за белег
любовен я сторих,
сърцето ти сетил
в мойто сърце.

Сред всички жени
не бих те объркал,
дори да стоиме сами ...
с любовта,

че тя ни закриля -
единствен посредник...
Защо споменаваш
това за шега?

Душата ми пърха
на воля - свободна,
защото с тебе
сме слети в едно.

Напротив, напротив,
пред всички - открито,
душите танцуват
божествен кадрил.

И точно, защото
това е екстазът,
в живота вървиме,
достигнали Аз-ът.

Не вземай Луната
за свой събеседник -
отпускам ти Първа Луна
да пазиш своя кръщелник.

Глава двадесет и четвърта. Мойсей и Царят на Кучетата

За вас лъжа, за мен истина, тази сутрин на третата ми обиколка из Сайта, раят на ХуЛиТе, към мен се присъедини някакво едро, черно куче. Козината бу блестеше, а покрай ушите си имаше тъмно червеникави петна. Предположих, че е някаква случайност, но то упорито ме съпровождаже една, две, три обиколки. Спрях.
- Здравей! - казах с леко отпаднал глас.
- Привет Мойсей! - каза кучето значително по-бодро от мен.
- С какво мога да ти помогна? - попитах машинално, без да мисля.
- С нищо. Видях те, че си малко тъжен и реших да ти правя компания...
-Трогваш ме. И ми знаеш името...
- Всички те познават в моето Царство. Ти разплака кучките ми, но след това работите потръгнаха значително по-добре.
- Виж ти, виж ти! - промълвих и избърсах една упорита сълза, която се устреми към новия ми, мил приятел.
- Родът ми е от Рокфелерови. Приятелите ми викат Роки. Приятно ми е.
- И на мен, Роки. Музата ми изчезна и затова малко съм замислен...
- Зная Мойсей. Това да не те тревожи. Моите кучки те обичат до една. Само Музи да искаш. Ще се разпоредя...
- Чакай, чакай! Сетих се нещо. Обявявам всички кучки за Музи, а следователно и всички котки.
- Лесна работа, Мойсей, но ти нещо май премълча. Недей така, нищо, че се познаваме само от няколко часа.
- Добре, приятелю! Допускам, че Музата ми се е запътила отново за Щатите с намерението да организира канал за внос на фалоси. Възлагам ти да проучиш въпроса и да го поемеш в свои ръце при 50 на 50.
- Готово Мойсей, миличък! - почти се провикна Роки и протегна нещо наподобяващо българска усмивка.

Глава двадесет и пета. Мойсей и малката Теменуга

Напълнил и последния чувал с ХуЛи, Мойсей поспря да си почине. След няколко минути Слънцето щеше да изгрее и Сайтът щеше да влезе в ритъма на обикновеното си ежедневие - почистен и вербално чист. Всеки новодошъл тук бе длъжен, по неписан закон, да постажува първите два месеца - от една страна, да му видят акъла, а, от друга страна, да поизучи традициите. Към всеки новодошъл се изсипваха ХуЛи през деня, а каквото не бе в състояние да консумира, вечерно време бе длъжен да си събере. Няма да му търпят боклуците, я! В този абсурд се криеше тйната логика на Сайта, който вече една година удържаше положението в режим на "саморазвитие". Да се чуди човек. Но не и Мойсей, защото Мойсей не е човек, а Магьосник в образа на човек. Ех, тънкости, тънкости на новия ни век.
- Здравейте, господине! - прекъсна мислите му приятно детско гласче. Обърна се и видя малкото момиче.
- Здравей малка госпожице! - отговори той спокойно, с привичното за възрастните чувство за превъзходство над децата.
- Вие ли сте Мойсей? - твърдостта, с която изговаряше думите озадачи Мойсей и той изпадна в съответното състояние на Не-внимание.
- Да! - отговори без да се замисля.
- Тогава, чичко Мойсей, искам и мен да разплачете! - искането бе недвусмислено и категорично.
Мойсей се усмихна вътрешно, от което очите му леко просветляха, но той реши да изчака и, все пак, от уважение към децата попита:
- Кого съм разплакал?
- Мама - отговори малкото момиче.
- А ти как се казваш?
- Теменуга.
- И защо искаш и теб да разплача?
- Откакто разплака мама, тя все повтаря, че вече може да свързва двата края. Аз искам така да ме разплачеш, че да връзвам трите края. Ти нали показваш в Интернет как се връзват петте края!?
- Но ти си още малка. Първо трябва да се научиш да се усмихваш...
- Това вече го мога, чичко Мойсей. Ние, децата, знаем, че ти взе от приватизацията фабриката за илюзиите и я преустрои във фабрика за усмивки. Мама пази твоя букет от теменужки. И понякога си поплаква над него. Ние с нея си живеем самички.
- Но аз всеки ден изпращам на всяка жена по един букет.
- Искам и на мене...
- А какво още казва майка ти?
Този път очите на детето леко потъмняха и в центъра на мрачината се разгоряха леки искрици. Мойсей потрепна, когато чу детето да казва:
- Мама казва още, че ти знаеш въпроса:"Колко струва?", но много други неща не знаеш.
- И друго? - Мойсей усещаше, че гласът нещо му изневерява и поставя под въпрос магьосническото му спокойствие.
- Че не трябва да се оставяш да те "под -пич-таковат", но това много не го разбирам.
- Ти си добро момиче! Ето! - Мойсей подаде на Теменуга портфейла си и леко се извърна
- Мой-Ху, Мой-Ху - запя весело момичето и се отдалечи, подскачайки на един крак.
И когато бе вече далече, Мойсей дочу припева на тази песен, която му напомняше загубения Рай:
- Глупак, глупак, глупак...
Усмихна се в своята получовешка усмивка, взе чувалите с ХуЛи и се насочи към близкия цех на своята фабрика, за да ги остави за преработка... в усмивки.

Глава двадесет и шеста. Към въпроса за диагнозата на Мойсей
/ Писмо до Морган Пек/

Драги Морган,

Много е вероятно Музата ми да те изненада с несъгласувана между нас визита. Три пъти я търся и не я откривам.
Монтира ми много успешно фалоса, а без нея аз седя и се чудя какво да го правя.
Подозирам / забележи, че съм станал подозрителен/, че тя иска да организира внос на фалоси, за да реши въпроса с мъжете в България. Ти знаеш моите ХуЛи в тази насока, а и тя вероятно се е ровила из книжата ми и сега се е хванала с изпълнението на глобални проекти. Много е възможно да започне и околосветско пътешествие с тази цел.
Но дай по същество! Напълно си прав, че въпросът с определянето на диагнозата ми е от особена сложност и е свързан с глобалното интегриране на човечеството. Защо мисля така?
1. Ти знаеш, че шизофренията е задължително необходима, за да кандидатстваш за Магьосник. Тук няма нищо интересно.
2. Издигането ми за Цар на Магьосниците стана чрез конкурс и защита на темата:"Многофункционална, прогресираща и ентусиазирана вампирска глупост" И тук нищо особено, освен това, че не показах пред журито всички резултати от Не-правенето, продължило няколко столетия.
3. Откакто, обаче, жена ми ме разплака, а ти знаеш причините, реших да направя онзи експеримент с пренос на чувствата, който ти проведе с Марша в продължение на цели две години, а това е безспорен успех не само сред психотерапевтите, но и сред любовниците, но който завърши без особен успех, поради това, че не намерихте човек върху когото да прехвърлите чувствата, които ти разгоря у Марша.
Какво направих аз. След като стана ясно, че жена ми обича без чувства и не се интересува от тях, аз стоварих цялата си емоционалност върху една женица, която упорито ме търпи, но и тя започна песента:"Много съм заета!" Тогава реших да си взема чувствата обратно, но нещата се усложниха. Обявих конкурс за Муза и открих една котка, която бързо ме обикна, но ...изчезна. Тогава разпрострях чувствата си върху всички жени по света, в това число и върху кучките, с разрешение на техния Цар,
но с този ми акт започнаха не само колебания в собствената ми идентичност, но и със самото човечество - една малка част от хората се смеят, а останалите стават все по-сериозни, а някои се обливат в сълзи.
Фабриката ми за усмивки работи денонощно - сутрин засявам света с ведрина, закодирана в букети от цветя чрез приказки, сонети, интермедии, химни, песни, а вечер събирам предизвиканите ХуЛи.
Надявам се да успеете да систематизирате по-добре информацията, която ти изпращам в това писмо.

Твой Мойсей

07.12.2404г.
Център за
български
усмивки

Глава двадесет и седма. Когато се чука на отворена врата
/ В отговор на "Чук - чук /Муза/" от Писана/

Моля, скъпа, заповядай!

Каква е тази доброта,
отхвъляща любовни думи?
И аз ти казвам - срамота,
започваш със зулуми!?

С мен изцяло се разбирай -
и всеки миг с любов дарявай,
в нежността ми се формирай,
а в случая ти казвам:"Извинявай!"

Разбира се, че съм прекрасен,
щом с тебе съм зает -
от слънчев лъч по-ясен
и никога прикрит или превзет.

Наистина за тебе питам,
а ти робуваш върху рими,
оставяйки самин да скитам
под ударите ти непоносими.

Я, тези упреци да махнеш -
отдай ми нежното сърце.
Обичам пак да ахнеш
с грейнало от смях лице.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите