Рожден ден

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Краят на работния ден е. В офиса е топло и задушевничко от изпушените цигари. А на вън – стууд, февруарски студ, гарниран с много сняг, който не спира да вали, силен вятър и едни температури, дето като вдъхнеш по-силно студения въздух ти засядат кубчета лед в гърлото.
Прибирам няколко папки в торба- вкъщи трябва да довършвам становищата си по разни жалби, обличам се, мятам големия шал, нахлупвам шапката, грабвам чадъра и хуквам.
Днес моят светъл мъж има рожден ден и трябва да му устроя празник. Боря се с надупчения като от едра шарка плочник – да не хлътна някъде, махам разтворения чадър за равновесие, стискам чантата си и торбата и хлътвам в първия цветарски магазин. Един мъжки букет, моля! - казвам го с чувство за хумор. Мъжки ли? Изръмжава едрата маца иззад цветята. Сама си подбирам китките и доволна излизам. И пак в снега, с вятъра, с тъмното... На петдесетия метър замръзвам – папката с документи я няма. Кръгом обратно, слава богу, гуши си се между цветята и очаква ме да я взема. Вече броя: чанта, торба, чадър, цветя. Сега трябва да купя месо, мезета, салати, плодове, торта...тц, тортата няма как да я нося.
В месарския магазин опашката е до вратата. Гледам да съм все до стената, че да се подпирам. Пълня още една торба, разпределям си товара като дисаги на магаре в двете ръце, чадърът – ядец – не мога да го нося отворен , а го стискам под мишница и броя: чанта, торба с документи, цветя.... няма гиии, цветята ги няма! Вече на по- бавни обороти се връщам в месарския, влизам и чувам: Еее, някой си е забравил букета... Моят е – озъбено усмихната казвам, хващам ги с ръката, която носи документите и бързам за плод-зеленчука, че то кое време стана – може и да е затворено. Затворено е, я! Примолвам се: Рожденник имам вкъщи, салати трябва да правя. Смили се над мен момъка, дето продава, пусна ме. Краставички, доматки, лукче, бананки, портокалки, мандаринки, сокчета, хайде още две торби.
Добре, че вече съм близо. Подритвам с единия крак товара си, за да ми е по- лесно, щото то и ръцете ми измръзнаха, сменям отвреме навреме торбите и все нещо ме гложди, още нещо трябваше да направя. Ахаааа, броенето! И започвам: чанта, торба с документи, цветя, торба от месарския, две торби от плод-зеленчука.... и усещам как и под шапката, и под шала ми е повече от мокро: чадъра! Няма го. Сигурно е някъде между касетите с картофи и моркови или съм го изпуснала. Няма да се връщам, няма. Влизам съвсем грохнала във входа, изкачвам двата етажа, тръшкам всичко на земята и започвам да търся ключа. И се разплаквам. Съвсем реално – хълцам чак, бясно ми е. Пред очите ми е мерзкият му ключ – днес го дадох на сина – изгубил неговия, нов да си изкара. Звъня! Никой. Пак звъня – съвсем никой. Сядам на стълбището и чакам. Тук поне не вали и не духа. Все ще се прибере някой от тримата ми обичащи ме мъже - синковците и баща им.

Ха-ха-хааааа! Женска орисия Smile

)) Особено подходящо четиво за наближаващия 8 март Smile

)))))
Абе - чудя се - това, жените, сме големи мазохистки! Бас ловя, че дамската чанта на автора е била огромна, вътре е имало от пиле мляко, задължително отвертка и джобно ножче, раздели "Книжарница", "Кинкалерия", "Кулинария", "Аптека", "Всичко за всеки" и т.н.

Успех на автора! Чудесно настроение им в този разказ!
Smile

Достоверно, колкото си иска и притеснително близко Wink

Поздрави за непринуденото, естествено предадено житие-битие и успех! Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 09, 2006 Мнения: 17

от какво се жалваш. Нима при всеки семеен празник не е едно и също?
Главата си залагам, че когато двамата обсъждате менюто и продуктите за пазаруване РОЖДЕНИКЪТ активно участва до т.2 включително, и по-точно:
1. Ракия;
2. Туршия.
3. Жена, от тук нататък си ти!!!
Искрено ме развесели и ме успокои, че не съм сама...
Успех ти желая!!!

Другият път купи на човека и една бутилка водка, та докато чакаш на стълбите - да си удряш от време на време по един вътрешен шамар.
Very Happy

5!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите