konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
28 Фев 2010 18:58:28 » Плужек |
|
Преживях семеен конфликт. А също личностен и социален. Вчера синът ми ме нарече “Плужек”! Имам друга представа за себе си, но се замислих. Сериозно. Може да се каже философски. Малко ли изненади се получават в днешно време – епоха на мутанти и на генно инженерство? За всеки случай проверих дали не оставям лигава следа когато се придвижвам от едно място на друго. Не забелязах нищо такова. Жена ми определено застъпва обратното мнение. И някак сладострастно ми го натяква…
Реших да направя справка. Отворих голямата енциклопедия. Думата “плужек” липсваше. Обезкуражително беше, но не се отказах. Продължих издирванията понеже притежавам и тълковен речник. Там срещу плужек е отбелязано лаконично: “гол охлюв”. Излиза, че съм охлюв. При това гол! Аз по принцип ходя облечен, но може би в нечии очи изглеждам гол?!? Би било ласкателно ако очите са на млада и привлекателна жена. Наистина би било ласкателно ако не беше толкова обидно. Казах си: “Да видим какво смятат енциклопедистите братя Данчови”. На тях повече им вярвам защото, макар и да са писали при царя, сигурно е, че са починали отдавна. Ако не прозвучи жестокосърдечно бих добавил: “успокоително отдавна” и дори: “гарантирано отдавна” – с всичката доза безопасност характерна за последното словосъчетание. В изданието на братята от 1936 година на страница 1239 намерих текст отпечатан със стария правопис:
“Плужекът е коремоного мекотело животно. Прилича на обикновения охлюв. Тялото му е лишено от черупка, но под мантията, над белия дроб, се намира малка черупчица. Липсата на черупка му дава възможност да да се промъква през най-малките пукнатини. (“Най-малките” и “пукнатини” в текста бяха дебело подчертани). Храни се с разложени животински и растителни вещества. Вреден за градините”.
Аз съм самокритичен, твърде самокритичен и като такъв заех се да съпоставям горните твърдения с реалното положение. Направих щателен оглед на корема си, но не открих там никакви нозе. Впрочем трябва да отбележа, че от време на време лазя по корем обаче ме е срам да призная при какви обстоятелства. Тялото ми наистина е омекнало – поне така твърди жена ми, след което великодушно ме успокоява, че било от възрастта. Що се отнася до черупката при мен липсата й не подлежи на съмнение. Все пак намират се недобросъвестни хулители, които ми обвиняват, че се крия в черупката си, че съм “Беглец от бъдещето” , но до момента не са представили никакви веществени доказателства или снимков материал в подкрепа на обвиненията. Още не съм ходил на рентген за да проверя дали не ми е пораснала черупчица над белия дроб, обаче в най-скоро време ще го направя. Не успях да определя също дали умея да се промъквам през пукнатини и особено дали се приплъзвам през най-малки такива. Може би това ще покаже бъдещето? И то при положение, че се появят удобни пукнатини в него? Оставям този проблем да се реши от съвестта на хроникьорите изследващи епохата…
Колкото до храната ми там с положителност се срещат разложени животински и растителни вещества – най-вече в случаите когато купувам евтини колбаси и кисели краставички.
Голям труд ми костваше да преценя обективно доколко съм вреден за градините – формула не само унизителна, но и твърде злепоставяща. Ако попитате съпругата ми тя без колебание ще посочи моята изключителна вредност за градината на семейната ни клетка. И в допълнение ще изтъкне, че не поливам редовно нито семейното щастие, нито цветята на балкона; че не окопавам достатъчно овошките на лозето. В нейната ценностна система семейната градина е разположена много по-нагоре от райската градина. Понякога се изкушавам да я попитам знае ли кой окопава райските овошки? Дали това е задължение на праведниците, на ангелите или на по-високите началства? Но не задавам въпроса. Не съм богохулник. Примирил съм се с ролята на необходимия грешник. Ако нямаше грешници как щяхме да разберем кой е праведен и кой не?
От друга страна когато си плужек имаш някои предимства. Очите ти са поставени на специални рогца, които можеш да вадиш или прибираш по желание. Както и да ги въртиш във всички посоки независимо едно от друго. С тази анатомия по-лесно забелязваш кой дебне зад гърба ти и дали се готви да ти скрои номер. Опашката и цялото ти тяло са снабдени с достатъчна хлъзгавина за да се измъкваш успешно от коварните житейски капани. Отвратително лигав си, но само за гнусливите. Така безотказно разпознаваш лицемерите. Намери ли се някой да те обикне можеш да бъдеш сигурен, че те обича искрено и те приема с всичките физически недостатъци. С мен засега такова нещо не се е случвало.
Ако направим известно интелектуално усилие във философски аспект – можем да приемем, че плужекът е нещо като Сизиф сред мекотелите понеже предпочита да пълзи нагоре, а не надолу. Така де, трябва да се мисли положително. А положителното е винаги нагоре. Пълзи плужекът все нагоре и нагоре докато се катурне в някоя празнина. И оттам, като истински стоик, с волята на абсурдистки герой, се въззема и отново тръгва нагоре. Ала каквато и положителна идилия да си създадем все ще се намери някой да я развали. Пръкнаха се социолози, които заявяват, че твърде много плужеци са се нароили при демокрацията. Не произвеждат нищо, само пълзят. Пълзят ли пълзят към върховете, а след тях се точи лигавата диря на корупцията…
Поради непосилните философски размисли навярно съм задрямал. Присъни ми се, че още мъничко… и вече ще допълзя заедно с още няколко благонадеждни плужека до самия връх на стълбата от приказката на поета Смирненски. Още мъничко… Но ето отдолу, откъм низините до нас достига клокочещият, унищожителният рев на неуспелите да изпълзят. И ужас – сред тях са съпругата и собствения ми син. Всички вкупом крещят:
“Долу!”, “Смърт на плужеците!” и “Съборете стълбата, съборете стълбата!!!”. И още: “Кой си ти дето пълзиш? Звяр или червей, или хермафродит?!?”
Събудих се с ледена, подмокрена опашка. Помислих, че това е студена пот. Оказа се слуз…
При такива конфликти е нужно да си подсигуриш убежище. Ще се преквалифицирам в охлюв с черупка. |
|
|