Иво Сиромахов - Как влязох във фейсбук

Защото мисълта ми в другата тема беше за блоговете и социалните мрежи, които по замисъл сигурно са нещо много добро, но попаднах на следния фейлетон от Иво Сиромахов

Как влязох във фейсбук

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.

Гост

Чела съм този текст някъде из нета и не знаех чий е...
/май не само аз имам непоносимост към фейсбук Smile

))/

ХуЛитер Записан(а): Jul 06, 2006 Мнения: 6

Не съм влизала 100 години в сайта Very Happy

Но сега не мога да се въздържа!!!
Имам само две ръце и ги давам в прегръдка.Браво!

Сиромахов е точен.
И е природно интелигентен човек, съкратено ПИЧ!
Very Happy

Благодаря за сладката ваксина анти-фейсбук! Глътнах я на един дъх.Макар да бях препатил вече. Без да съм се регистрирвал... Никога - там!
Но нежната ми половинка, вдъхновена от необоримите доводи на внучката - се решила. И като типичен представител на фауната -
клас: пернати/водоплаващи; разред: патици ; порода: патка - непоумняла/остаряла... ,
не само се регистрирала в гъмжилото от изгладнели за `патка на фурна с кисело зале`, ами дала и куп любопитна информация за собствената си личност. Плюс - фотогеничен автопортрет(където изглежда много запазена!)... И - досущ в стила на шедъовъра на И. Сиромахов - завихрила щури групови купони-дискусии, с многобройни интелегентни приятели... Снимката, обаче бързo сложи тъжен край на щастливата и еуфория. В деня, когато близък приятел, (с когото отдавна се мразим), с един смутено-разтревожен глас се обажда. И с едни, много внимателно подбрани изрази ме пита:`А бе вие - да не сте се развели - бързо и тайно?`... На логичния ми отговор `Не! А ти - пийнал ли си или с нервите... нещо?` - ме довършва: `Тогава защо `твоята`... (клас:пернати, водоплаващи), отправя порнографски предложения, че и с приложена снимка? Само по името - нямаше да се досетя - вика - Ама снимката!... Няма грешка!`
Следващите събития са`с малко хаотична и много екшън` хронология... та - не ми се разправят... подробности!

Толкова - за фейсбука! Голяма работа било!... и мнооого приятели!!!

...то си било станало сайт за запознанства Idea

ПИЧ е Иво Сиромахов, обичам да го чета вblog.bg===>>>>>

Twisted Evil

ХуЛитер Записан(а): Sep 21, 2009 Мнения: 1

Анти фен клуб на фейсбук! Very Happy

Има още една статия, която ме просълзи от смях.Дано ви хареса:

"Как да си направим женско списание"
http://www.ivosiromahov.com/2_article/a21.html

ХуЛитер Записан(а): Apr 20, 2006 Мнения: 194

Всичко което го има във фейсбук, неща като тези тестове, които са за хора с чувство за хумор, страниците за щяло и нещяло, групите.. "аз съм за това" и т.н. и цялата порнография във фейс бук, я има и в шоуто на Слави, само че под формата на диалог или кратки извадки от някой вестник...
Разликата е, че във фейсбук нещата се подмятат, поради многобройните потребители и се набиват често на очи, а във шоуто на Слави минават и заминават...
А всички знаем кой пише сценария за предаването - Иво Сиромахов. Така че, дали фейсбук или някакво предаване по Тв е все едно и също.
Въпрос на предпочитания кой как да изгледа и да се "наслади" на поредната глупост.
Изказванията му са адски тъпи, поне за мен.

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2007 Мнения: 12

нямам регистрация във фейсбук, но имах в някаква друга, май че "народ БГ или нещо от този тип.
Трябваше да търся помощ от специалист, който след поне половин час търсене, накрая разбра как да ме отпише оттам, бяха го скрили някъде с дребни букви, а и трябваше да отговориш няколко пъти, че "наистина" желаеш да се отпишеш. Въпреки това продължават да ме водят, че имам "нещо" там и да получавам покани за присъединяване.
Влезеш ли им веднъж в системата... трудно излизаш. Нещо като партийна принадлежност. Иначе регистрацията е само за10 секунди!

Не бих имал нищо против този човек Слави, ако си гледаше работата
тъй, че да не занимава неистово цяла България със себе си. В този
смисъл той утрепа не един и двама таланти. На ход е Иво, да се готвят
Краси и Виктор. Ако не избягат...Права е Кармелитас.

Абе гледам, че и жената се е писала във феса и развъжда някакви риби и си викам дали не съм аз балъка тъ ги неразбирам тези модерни работи.
Обаче,се чудя защо рибоците не стават за тъмъзлък и трябва да ги купуваш и да ги храниш...какъв е кярът-не знам. Някакъв левел, ама това не ще да е като лев нито като евро. Губи време е цялата работа. Прав е Сиромаха да ходи да пие бира. От друга страна за бирата трябва компания и мезе и може да се стигне до оливане, което е къде по-скъпо от това да си седиш пред компа и да си чатиш, и да си храниш рибките, и изобщо да правиш каквото се сетиш в нета.Вероятно това ще да е обяснението.
Кризата. Ако не е икономическата, някоя друга може да е.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите