Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Георги Марков за поетите, лозунгите и... морала...
Vaia, твоят герой е прав.Де юре земята не е била никога национализирана и ТКЗС е частна собственост, с която безцеремонно се разпоредиха в нарушение на конституцията. Кооперациите трябваше да бъдат пререгистрирани по един нов закон и толкова.
Отново имаме дефект в мисленето. Законът бил сгрешен малко.
Ами той е противоконституционен.Законът трябваше да задължи кооператорите да установят, кой какъв дял има , да се пререгистрират по новият закон, но не и да им налага комунистически формули. Сами да решат как да си поделят имуществото. Ако искат да си наемат вещи лица, фирма и т.н.
Земята де юре не е национализирала следователно въстановяването в реални граници е право, но който иска трябваше да я получи комасирана, а който иска в идеални граници в блокове от поне 200 декара или нещо такова. Липсата на гъвкавост на ума и недемократичното мислене, политическите съображения и нечистите интереси,всичко това роди ЛИКВИДАТОРИТЕ и новите латифундисти-арендатори, раздробяването и обезлюдаването, пладнешкия грабеж.
"Тук не мога да пропусна и “приноса” на тогавашния президент Желев, който вярвам, че искрено в частни разговори с нас настояваше да не се предаваме пред тези “псевдодемократи”, а след това със селска пресметливост ни заряза и отиде да стисне ръцете на гладуващите пред Народното събрание. По този начин Желев пропусна възможността да изиграе по-важната историческа роля от тази да бъде преизбран за президент – това да обедини политическия център в България.
Връщайки се към БСП, искам да подчертая факта, че смачкването на центъра и засилване на конфронтацията бе нейна основна политика. Целта бе унищожаването на възможната алтернатива вляво и центъра, и втърдяване на електората си.
Резултатът от смачкването на алтернативния политическия модел на поведение доведе до ненужност и на икономическите алтернативи, като умерена приватизация, превръщането на ТКЗС-тата в реални кооперации, без ликвидирането им, връщането на земята с едновременно окрупняване (комасация), балансиране между НАТО и Русия с цел запазване на пазари и др. В интерес на истината, БСП се опита да заеме на думи подобни позиции, но те не съвпадаха с реалните интереси на нейната върхушка. Разбиването на икономическите структури, което правеше СДС бе в интерес на ръководството на БСП, защото дескредитираше прехода и поддържаше конфронтацията. Едновременно с това, част от ръководтвото на БСП (по-късно и на СДС), подкрепяше или вече участваше в развиващия се спекулативен капитал, който вегетираше върху съсипването на икономиката.Пример за това е, че никой – нито от СДС, нито БСП не обърна внимание на предложенията, включително и на пишещия тези редове, ТКЗС-тата да се превърнат в акционерни дружества, а не да се ликвидират. Нещо, което бе направено в други страни. Това бе извън зоната на интереси на БСП още повече, че би застрашило ръководствата на ТКЗС-тата, повечето от които бяха нейни активисти.
От своя страна, СДС виждаше в т.нар. реформа основна и единствена цел - изтикване от управленските постове на кадрите на БСП. Това трябваше да стане независимо от икономическия резултат – чрез неразумно престуктуриране до пълна ликвидация. Единственият целенасочен и осъзнат икономически интерес бе на сравнително малкото очакващи реституцията на едрата градска собственост. Интересите на тази непроизводителна група бе в основата на “икономическата политика” на правителството на Филип Димитров, ако въобще може да се каже, че имаше такава.
В крайна сметка, икономическият живот се изроди в обикновено разбойничество за дълги години напред. Неговите механизми са достойни за отделно изследване."
Александър Каракачанов
1 юни 2000 г.
Преходът доказа , че не умеем да си избираме лидери, че в крайна сметка се случва това, което заслужаваме, а политиците ни са това, което сме ние, защото не знаем да им сритваме задниците когато не изпълняват обещанията си.
Мафията "Мой човек" никога не спи.Пример:
Местната инициативна група изведнъж стана интересна след като стана ясно , че пари ще има. Появиха се някакви ентусиазирани хора, предложиха софийски юрист, започнаха врътки и сметки. С други думи политика.И натиск върху някои хора и т.н. Звучи ли ви логично? Моята прогноза е, че работата ще се окъка, ако хората от МИГ-а не се противопоставят енергично.
"Пътуване до кървавото село Върба
През 1994 г., десет години след интервюто ми със Спасов, заминах за това село, сега квартал на Радомир. И останах толкова потресен от чутите факти, че си го нарекох “българския Бабийяр”.
… Селяните знаеха много, но мълчаха. Страняха от мен, очевидно още ги беше страх. Един старец ми рече: “Немой много да риеш у тая работа, оти Белене пак може да дойде”.
Накрая се намери смел мъж - Костадин Стоев, елтехник в местния кооператив, активист на СДС. Отведе ме на два километра в местността Карваньо. Който мине оттам и сега може да види в голяма житна нива останки от военно хитлеристко съоръжение, навярно предавател или локатор, а до него огромен кладенец с диаметър 10 и дълбочина 13 метра, вече разрушен и полузапълнен.
Мястото било на Стоеви. Когато бащата на Костадин го вземал със себе си на оран или жътва, му казвал да не ходи при кладенеца. Като пораснал Костадин разбрал от него, че през нощите на октомври камиони са докарвали тук смъртници, разстрелвали ги и ги хвърляли в кладенеца. Напълнили го догоре и дълго след това тук кипели разлагащи се трупове, а из околността, за ужас на местните хора, се разнасяло нетърпимо зловоние.
Осмели се да говори и механикът Георги Стоев, който каза, че веднъж баща му отворил дума как след Девети въоръжени хора го накарали да занесе към Карваньо лопата и кирка. Страхувал се да откаже и вечерта ги занесъл. Отдалеч видял мъж по бели гащи и две жени по долни фусти. Насреща им били двама мъже с много оръжие. Тръгвайки се пообърнал и видял единият мъж да бие с кирката жените, след това се чули изстрели. Убийците имали и навика да вадят с конски клещи златните зъби на осъдените.
В махалата Петрово разговарях с баба Верка, която живее досами злокобните ниви. Каза, че около Девети била сама с двете си току-що родени близначки, а мъжът й бил запас. Нощ след нощ чувала по нивите “кър-кър” и за да не я изкарат и нея пред пушките, карала само на кандилце. През деня гледала по мерата тела, позасипани със земя. Убийците нямали време да ги копаят, та дълго след това “кучища влачили месо из къра”.
Някои селяни се осмелиха да кажат имена на главорези. Миче, Соте. А синът на убиеца Кучкодеров още млад полудял и не след дълго умрял."
Поради гласовитостта на земеделските партии във ВНС и упоритостта на президента Желев първият закон и процес на реституция е този за възстановяването на земеделските земи. Подходът към тези права е донякъде плод на случайност.
Проблемът имаше две страни. Към собствеността върху земеделските земи след 9 септември подходът бе такъв, какъвто бе той след 10 ноември към държавната собственост: владението се запазва, но се изменя ползването и разпореждането. Земеделците правилно смятаха, че възстановяването на пълнотата на правата на частната собственост е сърцевината на реформата. Но или не знаеха докъде се простира тази пълнота, или стигаха само до идеята за възстановяване на земите в реални граници. Всъщност национализирането на рентата през 60-те години отделя технологичните и капиталовите условия (машини, напоителни съоръжения, агрономическо знание и т.н.) на земеделието от непосредственото обработване на земята. Затова втората страна на проблема бе придобиването на права върху тези национализирани условия.
Законово решение бе намерено от проф. Любен Беров, тогава съветник на президента (разполагащ със законодателна инициатива). То се състоеше във формирането на акционерни дружества, управляващи тези активи, на дружества с реституируеми дялове, които са равни на възстановимите права върху земята. С подобно решение бе възстановена собствеността върху земята в Чехия и Словакия.
На този подход не му бе съдено стане закон. Когато се гласуваха членове 4 - 12 от Закона за земята, съответната комисия не можа да защити своето виждане, депутатите от СДС бяха отишли да учредяват Атлантическия клуб, а Красимир Премянов предложи процедура за доказване на права на собственост, подобна на онази, прилагана в Османската империя през ХIХ век. Следващото мнозинство само пооправи донякъде процедурите и не разполагайки с механизми за контрол върху технологични условия, решава да ликвидира съответното имущество на ТКЗС. През 1995 и 1996 г. БСП се опитва да създаде предимства за колективното стопанисване на земя. Съответните промени в закона са отменени от Конституционния съд. През 1997 г. започва нов ремонт на процедурите за реституиране на земя.
В крайна сметка правата върху земята са възстановени едва към края на 1998 г. Стопанските резултати за периода 1990 - 1998 са: над 80% спад на инвестициите в селското стопанство, завръщане към ръчното обработване на земята (съответно 90% спад на употребата на комбайни и 95% - на трактори), „преход“ към „неполивно“ земеделие (при 1/20 останали поливни площи) и завръщане към първобитното събирачество на онова, което „земята ражда“.
[DOC]
СВОЕОБРАЗИЕТО И КРИВОЛИЦИТЕ НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ
Формат на файла: Microsoft Word - Във вид на HTML
... като ликвидиране на бившите ТКЗС–та и връщане на земята в реални граници. .... Стабилността на институциите по време на българския преход се осигурява ...
assemirov.hit.bg/II_kniga_ESSETA/Prehoda.%20v%20Bulg.doc - Подобни
"Общинските избори на 13 октомври 1991 г. проведени едновременно с парламентарните, бяха спечелени в малките градове и в селата с огромно мнозинство от БСП. Тогава СДС си постави като основна политическа цел да отнеме социалната база на БСП на село като ликвидира кооперациите т.е. недопреобразуваните в тях бивши ТКЗС-та. Реформата в земеделието беше разбрана от СДС единствено като ликвидиране на бившите ТКЗС–та и връщане на земята в реални граници. Управлявалата 11 месеца през 1991-92 г. синя коалиция смяташе, че всичко останало, необходимо за реформиране и преструктуриране на селското стопанство ще се извърши от новите частни собственици и от вездесъщата сила на пазара. Затова вместо да бъдат преобразувани като истински кооперации, текезесетата бяха ликвидирани и на тяхно място се появиха стотици хиляди малки наследствени нивички, раздробени между безброй наследници, но всъщност оставени пустеещи поради забавянето на процеса на връщане на земята “в реални граници”. Това беше практически невъзможно и груба недомислица, издаваща некомпетентността и политическия фанатизъм на хората, заели се с аграрната реформа в правителствата на Ф. Димитров и проф. Беров. Местните ликвидационни съвети и поземлени комисии допълнително усложниха проблема, непрекъснато вършейки по места още по-големи глупости и престъпления. С разграбената от ликвидираните текезесета техника и инвентар не можа да се създаде новото модерно земеделие върху малките раздробени парчета наследствена земя. Не се появиха нито достатъчно на брой нови модерни кооперации, нито модерно конкурентноспособно фермерско стопанство. "
Изходът от тази тотална икономическа и духовна криза е в осъзнаване на реалността такава каквато е от елита и една нова нежна революция.
Политиците участвали в прехода са износени морално.
Коренът на злото е в културата и манталитета на българина, които са следствие от ускореният преход от родовопатриархално общество към урбанизирана анонимност, от патерналистичен тоталитаризъм към либерален капитализъм. Берлинската стена може и да е паднала, но стените в коравите балкански чутори си стоят.Съзнанието е по консервативно от битието.Ние сме добри имитатори и нагаждачи, тарикати, но под външното приемане на правилата и принципите на модерна Европа лазят въшките на Бай Ганьо.Не е възможно да продължим напред без да преживеем катарзиса от срещата със собственият си образ в огледалото на изкуството. Няма как да го видим в някой турски сериал или холивудски екшън.Ако се примиряваме с реалността и просто опитваме да се впишем в нея като хемелеончета нищо и никога няма да се промени към по-добро.
Темата заприлича повече на политическа сцена, отколкото на литературен форум. Май е време да се заключи. Още повече, това е втората подобна тема и ни омръзна да я гледаме вече.
А още преди нея Красавица написа:“Ангар, много ме дразни това, че използваш литературни произведения като довод в почти чист политически момент на спора – и подвеждаш и другите да го правят”. А също: “Как можа да кажеш “нека се върти в гроба, щом е бил такъв зъл антикомунист”?”
С angua съм напълно съгласен. Този форум затлачи литературния ни сайт с политически статии, и му е време да го заключат.
Но аз лично се стремя в моите постинги да има и "литературна част".
Преди три години, когато беше отворена тази тема, написах, че и Любомир Левчев, и Георги Марков са достойни за уважение. Защо съм предполагал, че и Г. М. е достоен за уважение? Защото не бях чел поръчковите му репортажи.
А че са поръчкови – от самолет се вижда! Когато Г.М. е занесал в "Свободна Европа" първия си репортаж, при четенето редакторът -шеф е поправил изречението “ ... крещеше майорът” на “.... крещеше майорът-комунист!” И му е казал: “Виж, Георги! След всяка с отрицателно значение дума ще добавяш и думата “комунист”! Глупакът в репортажите ти трябва да бъде “глупакът-комунист”; развратникът - "развратникът-комунист", крадецът – “крадецът –комунист”; палачът – “палачът-комунист”!
И в репортажите си Г.М. стриктно го спазва! Възможно е той и сам да е мислел, че така трябва; възможно е и да е разбирал колко бездарно е таковата писане, но обратното бягство вече не му е било възможно.
Колко неподправено искрен и правдив е разказът на 76 годишния селянин от постинга на Вайя! Но има ли я в репортажите и неговата правда? Не! Г.М. не само че тази истина я премълчава, не само че я крие, но и яростно, с пяна на уста, я отрича! А защо? Защото той не обича тези хора, не обича народа си!
Понякога, когато опитвам да се пошегувам, да вложа в постинг или в стихотворение и нещо по-различно, не ме разбират. Защото го правя или несръчно, или много неуместно, или съвсем необмислено. И трябва ли винаги да обяснявам какво съм искал да кажа? Изглежда, че трябва.
В предния си постинг, като подигравка, добавих и една “народна песен”: за “Г.М. и Мечката” – аналог на песента за “Янко и Мечката”, а авторството й приписах пак на същия Иванчо, за когото Г.М. говори с такова презрение и погнуса? Защо?
За да изкажа горчивата истина, иронията на съдбата – че ще ни коментират, тълкуват, оценяват и определят какво представляваме хора, каквито сме презирали и ненавиждали! Така беше и с Тодор Живков, така ще е (или вече е) и с Г.М., а и с всеки от нас ще бъде така!
Затова и Г.М. ще се върти в гроба – той ще се върти, защото го възпява Иванчо!
А какво съм целял с добавката: “Пада му се – като е такъв зъл антикомунист!” Тя е намек от моя страна, че МОЖЕ БИ НЕ СЪМ ОБЕКТИВЕН; че оценката ми за Г.М. - и като за литератор, и като за човек – е повлияна от това, че политическите ни пристрастия са коренно противоположни!
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
05 Яну 2010 12:51:06 »
Ангар, не е това причината за намесата на редактора. Обяснението ти показва, че не познаваш света - ама никак!
За разлика от Г. Марков, току-що напуснал комунистическа България, редакторът се сеща, че на всеки НОРМАЛЕН читател и слушател и през ум няма да му мине, че е възможно военен или полицай да е комунист - т.е. политизиран. Затова е било необходимо да се подчертае, че всички тези длъжности, в нормалния свят задължени със закон да не се ръководят от партийни пристрастия, в комунистическа България със закон е трябвало да правят точно това!
Доколкото Г. Марков е жертва на политическо убийство, няма как да се измъкнем от политизирането на темата. Но не може политически мнения да подкрепяш с цитати от литературата, особено пък със свои стихове.
Съжалявам, че трябва да ти го кажа, възрастен човек си, ама това е положението - попрочети - може и в някой гимназиален учебник - какво представлява държавата, какъв опит е насъбрала нашата цивилизация от прилагането на различни държавни управления и как днес се е стигнало до някакво съгласие за основните принципи на управление на съвременната държава.
Като ти чета разсъжденията от партийни позиции - не водят до никъде, не се ли усещаш? Ама това хората са го разбрали много отдавна. Въпрос на здрав разум е, а не на политика.
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Въведено на:
05 Яну 2010 16:59:48 »
Любомир Левчев и Георги Марков не са еднакво достойни за уважение.
Ще си послужа с един пример, донякъде христоматиен: Историята с немските ядрени физици Вернер Хайзенберг и Макс Борн. Вернер Хайзенберг остава в хитлеристка Германия и сътрудничи на фашистите за построяване на атомна бомба, а Макс Борн емигрира в Англия и е на страната на съюзниците в борбата им срещу фашизма.
Разбирате за какво говоря, нали?
И двамата са велики физици, но Вернер Хайзенберг опозорява името си с това сътрудничество с Хитлер.
Обратно, Макс Борн е не само велик физик, но и герой.
Нямам намерение да споря доколко Л. Левчев и Г. Марков са големи писатели, макар че си имам мое мнение. Но за мене е без съмнение, че в крайна сметка историята ще направи / вече направи! /от Г. Марков герой, а обратно, Л.Левчев ще си остане сред многото, сътрудничели на сталинизма и по този начин опетнили името си.
Това е положението.
Ангар се опитва да внуши една порочна идея - че накрая всички ще бъдат окепазени.
Напротив, от година на година все повече ще изпъкват големите личности, ще се възвеличават героите и на техния фон все повече ще е ясно кои са недостойните.
Затова е нуждо непрекъснато да обясняваме, да обясняваме / и да показваме, нали все пак сме в литературен сайт /, че системата, в която живяхме, бе като фашизма. Но как да обясним на Ангар и на такива като него, това е въпроса!
Разбира се, вината си е в нях, но съществува и една голяма манипулация, една заблуда, която пречи да се види истината. Тези, които наричат съветският тоталитарен модел "комунизъм", правят огромно грешка. Даже го наричат "строй"!
По същият начин, както в Германия не беше строй, а ФОРМА на капитализъм, така и източнототалитарния модел бе просто още една ФОРМА на капитализма. От тука нататък можем да говорим коя е било по-зловеща и къде е имало повече жертви.
Може би трябва още време. Доскоро в някои селски автобуси отпред, до шофьора, можеше да се види симката на Сталин. Нима на някого в Германия въобще ще му хрумне да окачи някъде снимка на Хитлер? Да не говорим за Т. Живков, вижте как за Ангар и за други като него, той все още е "добрия ръководител". Това, което е започнал Г. Марков, още не е завършено. За да се стигне до неговия край, трябва да се разобличат не само "героите" от онези 45 години"комунизъм", но и тези от сегашните 20 години "демокрация".
Накрая нещо за темата. Необходима е. Не ми е много ясно как някой може да прави "само литература". Хулите не са салон за изящна словестност, нали? В обществото тепърва ще стават интересните неща! И ще бъде глупаво Хулите да си останат някакъв самотен остров, където "поетите"ще се величаят и възхваляват един друг, и ще пишат само за любов и за "възвишени чувства".
karambol ХуЛитер
Записан(а): Jan 25, 2009
Мнения: 181
Място: Сливо поле
Темата заприлича повече на политическа сцена, отколкото на литературен форум. Май е време да се заключи. Още повече, това е втората подобна тема и ни омръзна да я гледаме вече.
А още преди нея Красавица написа:“Ангар, много ме дразни това, че използваш литературни произведения като довод в почти чист политически момент на спора – и подвеждаш и другите да го правят”. А също: “Как можа да кажеш “нека се върти в гроба, щом е бил такъв зъл антикомунист”?”
С angua съм напълно съгласен. Този форум затлачи литературния ни сайт с политически статии, и му е време да го заключат.
Но аз лично се стремя в моите постинги да има и "литературна част".
Преди три години, когато беше отворена тази тема, написах, че и Любомир Левчев, и Георги Марков са достойни за уважение. Защо съм предполагал, че и Г. М. е достоен за уважение? Защото не бях чел поръчковите му репортажи.
А че са поръчкови – от самолет се вижда! Когато Г.М. е занесал в "Свободна Европа" първия си репортаж, при четенето редакторът -шеф е поправил изречението “ ... крещеше майорът” на “.... крещеше майорът-комунист!” И му е казал: “Виж, Георги! След всяка с отрицателно значение дума ще добавяш и думата “комунист”! Глупакът в репортажите ти трябва да бъде “глупакът-комунист”; развратникът - "развратникът-комунист", крадецът – “крадецът –комунист”; палачът – “палачът-комунист”!
И в репортажите си Г.М. стриктно го спазва! Възможно е той и сам да е мислел, че така трябва; възможно е и да е разбирал колко бездарно е таковата писане, но обратното бягство вече не му е било възможно.
Колко неподправено искрен и правдив е разказът на 76 годишния селянин от постинга на Вайя! Но има ли я в репортажите и неговата правда? Не! Г.М. не само че тази истина я премълчава, не само че я крие, но и яростно, с пяна на уста, я отрича! А защо? Защото той не обича тези хора, не обича народа си!
Понякога, когато опитвам да се пошегувам, да вложа в постинг или в стихотворение и нещо по-различно, не ме разбират. Защото го правя или несръчно, или много неуместно, или съвсем необмислено. И трябва ли винаги да обяснявам какво съм искал да кажа? Изглежда, че трябва.
В предния си постинг, като подигравка, добавих и една “народна песен”: за “Г.М. и Мечката” – аналог на песента за “Янко и Мечката”, а авторството й приписах пак на същия Иванчо, за когото Г.М. говори с такова презрение и погнуса? Защо?
За да изкажа горчивата истина, иронията на съдбата – че ще ни коментират, тълкуват, оценяват и определят какво представляваме хора, каквито сме презирали и ненавиждали! Така беше и с Тодор Живков, така ще е (или вече е) и с Г.М., а и с всеки от нас ще бъде така!
Затова и Г.М. ще се върти в гроба – той ще се върти, защото го възпява Иванчо!
А какво съм целял с добавката: “Пада му се – като е такъв зъл антикомунист!” Тя е намек от моя страна, че МОЖЕ БИ НЕ СЪМ ОБЕКТИВЕН; че оценката ми за Г.М. - и като за литератор, и като за човек – е повлияна от това, че политическите ни пристрастия са коренно противоположни!
В очите на истинския вярващ хората без свещена кауза са хора без гръбнак и характер - лесна плячка за хората с вяра. От друга страна, правоверните от най-различни оттенъци, макар че гледат един на друг със смъртна омраза и са готови да се впият в гърлата си, взаимно си признават и уважават силата си. Хитлер гледа на болшевиките като на равни и дава заповеди бившите комунисти веднага да бъдат приемани в нацистката партия. Сталин на свой ред вижда в нацистите и японците единствените нации, достойни за уважение. Дори религиозните фанатици и войнстващите атеисти изпитват взаимно уважение. Достоевски слага в устата на дякон Тихон следните думи: "Крайният атеизъм трябва да се уважава повече от светското безразличие... пълният атеист е на една крачка от най-съвършената вяра,... а безразличният човек не вярва в нищо освен в лошия страх."
Всички съвременни правоверни - комунисти, нацисти, фашисти, японци или католици - словоохотливо описваха (а комунистите продължават да го правят) упадъка на западните демокрации. Лайтмотивът им е един и същ: в условията на демокрация хората са прекалено меки, прекалено привързани към удоволствията и са прекомерни егоисти, за да умрат за Отечество, Бог или свещена кауза. Казват ни, че липсата на готовност да се мре говори за вътрешното загниване - за морален и биологически упадък. Демокрациите са стари, корумпирани и упадъчни. Те не могат да се мерят с виталното паство на истински вярващите, които ще наследят земята.
Ангаре , комунизмът няма да наследи земята . Ще я наследят нормалните хора. Чернобялото мислене е характерно за добичетата дето пасат трева, но те си имат обоняние и усещат гнилото и плесенясалото.
Vaia ХуЛитер
Записан(а): May 04, 2009
Мнения: 100
Въведено на:
05 Яну 2010 21:29:17 »
А аз си харесах ето това:
Част четвърта: НАЧАЛОТО И КРАЯ
Глава петнадесета: ХОРАТА НА СЛОВОТО
104
Обикновено масовите движения не възникват, преди да е дискредитиран господстващият обществен ред. Дискредитирането не следва автоматично от провалите и злоупотребите на властващите, а е резултат на съзнателните усилия на хората на словото, които поради една или друга причина са недоволни. Там, където липсват хора, способни ясно да се изразяват, или ако ги има - те нямат основания за недоволство, господстващият ред, колкото и некомпетентен и корумпиран да е той, може да си остане такъв, докато не се сгромоляса от само себе си. От друга страна, управление с безспорни достойнства и енергия може да бъде пометено, ако не успее да завоюва предаността на притежаващото дар слово малцинство.
Както бе посочено в параграфи 83 и 86, за да се утвърди и запази, масовото движение разчита на силата. Зрялото масово движение е безмилостно и неговото ръководство е в ръцете на жестоки фанатици, които използват думите само за да маскират с привидна спонтанност наложеното със сила съгласие. Но тези фанатици могат да се намесят и да поемат нещата в свои ръце едва след като господстващият строй е вече дискредитиран и е изгубил предаността и доверието на масите. Предварителната работа за подкопаването на съществуващите институции, запознаването на масите с идеята за промяна и създаването на възприемчивост към новата вяра може да бъде извършена само от хора, които са преди всичко оратори и писатели и са общопризнати като такива. Докато съществуващият строй функционира повече или по-малко организирано, масите в основата си остават консервативно настроени. Те могат да мислят за реформи, но не и за кардинални промени. Фанатичният екстремист, колкото и красноречив да е той, ги стряска като опасен, предателски, безразсъден и дори побъркан човек. Те няма да се вслушат в неговите думи. Самият Ленин признава, че там, където почвата не е подготвена за тях, "комунистите трудно могат да намерят път до масите... и дори да ги накарат да се вслушат в словата им". Нещо повече, властимащите, дори когато са непохватни или либерални, реагират остро на активистката тактика на фанатика и неговата дейност би могла да предизвика в тях прилив на енергия.
Твърде различни са нещата при типичния човек на словото. Масите го изслушват, защото знаят, че думите му, колкото и настоятелни и тревожни, не могат да имат незабавен ефект. Властите или го пренебрегват, или използват меки методи, за да го накарат да замълчи. По този начин хората на словото неусетно подкопават установените институции, дискредитират управниците, отслабват господстващите убеждения и лоялност и подготвят сцената за появата на масовото движение.
Нямаме за цел разграничаването между хората на словото, фанатиците и действените практици да бъде съвсем категорично. Щрихи към това разграничаване са дадени в следващите параграфи. Хора като Ганди и Троцки, в началото очевидно несклонни към практически действия хора на словото, по-късно разкриват изключителен талант на администратори или пълководци. Мохамед започва като човек на словото, прераства в неумолим фанатик и накрая разкрива великолепен практически усет. Фанатици като Ленин са майстори на ораторското изкуство и същевременно ненадминати хора на действието. Тази класификация се опитва да ни покаже, че почвата за появата на масовото движение се подготвя най-добре от хора, чиято върховна сила и талант е умението да използват говоримото или писменото слово; че за неговото възникване са необходими темпераментът и дарбите на фанатика, а окончателно го оформят и консолидират най-вече хората на действието.
Появата на владеещо словото малцинство там, където преди то не е съществувало, е крачка с революционен потенциал. Западните държави косвено и несъзнателно породиха масови движения в Азия не само с недоволството, което разпалиха (виж параграф 1), но и като създадоха способни за изява малцинства - продукт на образователната и просветителска дейност, която общо взето бе с благотворителен характер. Много от революционните водачи в Индия, Китай и Индонезия са получили образование в консервативни западни институти. Американският колеж в Бейрут, който се поддържа от набожни и консервативни американци, е школа за революционери в неграмотния арабски свят. Няма и капка съмнение че благочестивите мисионери-учители в Китай също така несъзнателно бяха сред онези, които подготвяха почвата за китайската революция.
105
Хората на словото биват различни като типажи. Те може да са свещеници, книжовници, пророци, писатели, художници, професори, студенти или просто интелектуалци. Там, където четенето и писането е истинско изкуство - както например в Китай, дори и обикновената грамотност може да причисли човек към хората на словото. Подобно е било и положението в древния Египет, където изкуството на пиктографията е монопол на едно малцинство.
Каквито и да са, почти всички хора на словото са обладани от общ и дълбок стремеж, предопределящ тяхното отношение към господстващия ред. Това е стремежът към признание; копнежът за извисяване над сивата човешка маса. "Суетата, казва Наполеон, направи революцията; свободата бе само предлог." Очевидно същината на всеки интелектуалец, бил той съзидателен или несъзи-дателен, предполага някаква неизлечима несигурност. Животът дори на най-надарените и творчески личности изглежда нескончаем низ от съмнения в собствената им стойност, която те ежедневно трябва да доказват наново. Казаното от Дьо Ремюза за Тиери вероятно важи за повечето хора на словото: "Той притежава много повече суета, отколкото амбиция и предпочита признанието пред подчинението, видимостта на власт пред самата власт. Съветвайте се постоянно с него и правете каквото ви хрумне. Той ще запомни по-скоро вашето почтително отношение, отколкото действията ви."
В кариерата на всеки бунтар-интелектуалец има момент, когато властимащите с някой израз на уважение или примирителен жест могат да го спечелят на своя страна. На определен етап повечето хора на словото са готови да станат опортюнисти и царедворци. Самият Исус може би нямаше да проповядва ново откровение, ако фарисеите го бяха допуснали в своята среда, направили равин и слушали с признание. Епископски сан, присъден на Лутер в подходящ момент, може би щеше да охлади хъса му за реформациране на църквата. Младият Карл Маркс вероятно също е можел да бъде спечелен от прусащината с някаква титла и важна държавна служба; а Ласал - с титла и униформа на царедворец. Истина е обаче, че щом човекът на словото веднъж формулира своя философия и програма, най-вероятно той ще им остане верен, неподатлив на ласкателства и съблазни.
Ала колкото и да се изживява като защитник на унизените и оскърбените, човекът на словото, с много малки изключения, се ръководи от частни и лични подбуди. Състраданието му обикновено покълва от неговата омразата срещу силните на деня. "Само шепа редки и изключителни хора притежават онази любов към човечеството въобще, която не им позволява спокойно да понасят злото и страданието по принцип, без значение какво им коства това на самите тях." Торо подчертава този факт с жестока екстравагантност: "Аз смятам, че това, което натъжава реформатора, дори и да е най-праведният божи син, е не съчувствието към неговите изпаднали в беда другари, а собствените му проблеми. Ако те бъдат решени.., той ще зареже благородните си другари без извинение." Ако превъзходството му е признато по подходящ начин от властимащите, човекът на словото обикновено намира всевъзможни благовидни поводи да застане на страната на силните срещу слабите. Лутер говори с чувство за "бедното, обикновено простолюдие" , докато се противопоставя на традиционната църква, но след като се съюзява с германските курфюрсти, ще заяви, че "Господ по-скоро би предпочел да изтърпи съществуващите правителства - колкото и да са лоши те, отколкото да позволи на тълпата да се надигне, колкото и основателни да са нейните искания". Бърк, покровителстван от лордове и благородници, говори за "свинското мнозинство" и препоръчва на бедните "търпение, труд, трезвеност, въздържание и религия". Разглезените и превъзнесени хора на словото в нацистка Германия и болшевишка Русия не изпитват никаква потребност да застанат на страната на преследваните и тероризираните, срещу безжалостните водачи и тайната полиция.
.......................................................................................................................................................................................
Трагичните фигури в историята на масовите движения са често интелектуалните им предтечи, които успяват приживе да видят как старият режим се сгромолясва под натиска на масите.
Впечатлението, че масовите движения и в частност революциите се раждат от решимостта на масите да свалят корумпираната и потисническа тирания и да извоюват за себе си свободата на действието, словото и съвестта, е рожба на словесния поток на интелектуалните основатели на движението, отприщен от сблъсъка им с господстващия строй, фактът, че след подема си масовите движения често демонстрират по-малко лична свобода, отколкото строят, който те заменят, обикновено се обяснява с машинациите на една жадна за власт клика, узурпирала в критичен момент движението и мамеща масите с предстоящата в най-близко бъдеще свобода. Всъщност единствените измамени при подобно развитие на нещата си остават интелектуалните предтечи. Те се опълчват срещу установения ред, осмиват неговата ирационалност и некомпетентност, разобличават нелегитимния му и потиснически характер и апелират за свобода на словото и самореализацията. Те приемат като аксиома предположението, че масите, откликнали на техния призив и попълнили техните редици, се борят за същото. Докато всъщност свободата, за която се борят масите, не е свобода на словото и самореализацията, а е свобода от непоносимото бреме на самостоятелното съществуване. Те искат да са свободни от "страшното бреме на свободния избор," от трудната отговорност за собственото си осъществяване и плачевния резултат. На тях не им трябва свобода на съвестта, а вяра, сляпа, авторитарна вяра. Те помитат стария строй не за да създадат общество на свободни и независими хора, а за да установят еднаквост, индивидуална обезличеност и нова структура на съвършено единство. Те въстават не срещу пороците на стария режим, а срещу неговите слабости; не срещу потисничеството, а срещу неспособността му да изкове от тях едно солидно, могъщо цяло. Интелектуалният демагог е убедителен не когато е в състояние да убеди хората, че установеният ред е лош, а когато демонстрира безпомощната му некомпетентност. Незабавните резултати на масовите движения обикновено отговорят на това, което желаят хората. В това отношение измамени няма.
Интелектуалните акушери на масовите движения почти винаги биват сполетени от трагична съдба, понеже колкото и възторжено да проповядват колективното действие, дълбоко в душата си те остават индивидуалисти. Те вярват, че е възможно индивидуално щастие и че индивидуалното мнение и инициатива имат значение. Но щом движението веднъж набере инерция, властта попада в ръцете на онези, които нито вярват в личността, нито я уважават. И те побеждават не толкова защото пренебрежението им към личността ги прави жестоки, а защото тяхната нагласа се оказва в пълна хармония с нагласата на масите.
Гледахте ли съветника на Тодор Живков в шоуто на Слави?
Veshter ХуЛитер
Записан(а): Oct 10, 2006
Мнения: 136
Място: Тук някъде около, Луната...
Въведено на:
18 Фев 2010 09:12:19 »
Този е от най-квадратните комунисти, от хората, които захранват комунистическото паство с легенди и небивалици. Перфектен демагог, който спокойно, без да му мигне окото, може да докаже, че всъщност бялото е черно а черното - бяло. За тези, които не са гледали шоуто - Марков не е убит от ДС, никаква сачма с рицин не е намирана в тялото му - умрял бил от туберкулоза (от която се лекувал 30 години по-рано), от вътрешен кръвоизлив - инфаркт на стомаха, а англичаните несправедливо обвинили нашите служби за смъртта му...И още нещо каза квадратният - Георги Марков бил един от създателите на 6-ти отдел на ДС, имал манията да стане планетарен писател и понеже не бил признат у нас, затова избягал във Великобритания. Освен това непрекъснато пиел, превърнал се в алкохолик демек, и т.н. и т.н. Да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли...
artoa13 ХуЛитер
Записан(а): Sep 03, 2009
Мнения: 67
Въведено на:
18 Фев 2010 14:14:38 »
Veshter написа:
Този е от най-квадратните комунисти, от хората, които захранват комунистическото паство с легенди и небивалици. Перфектен демагог, който спокойно, без да му мигне окото, може да докаже, че всъщност бялото е черно а черното - бяло. За тези, които не са гледали шоуто - Марков не е убит от ДС, никаква сачма с рицин не е намирана в тялото му - умрял бил от туберкулоза (от която се лекувал 30 години по-рано), от вътрешен кръвоизлив - инфаркт на стомаха, а англичаните несправедливо обвинили нашите служби за смъртта му...И още нещо каза квадратният - Георги Марков бил един от създателите на 6-ти отдел на ДС, имал манията да стане планетарен писател и понеже не бил признат у нас, затова избягал във Великобритания. Освен това непрекъснато пиел, превърнал се в алкохолик демек, и т.н. и т.н. Да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли...
Заоблен ми се видя като хомяче. Безобиден чичко. Само се чудя къде бяха сценаристите и заща водещият си траеше.
И се питам как се става гост и кой на кого и колко плаща?
Veshter ХуЛитер
Записан(а): Oct 10, 2006
Мнения: 136
Място: Тук някъде около, Луната...
Въведено на:
18 Фев 2010 19:47:09 »
Те всички са абсолютно безобидни, а този и такива като него - най-паче! Хей таквиз безобидни хомячета ни изведоха до последната дупчица на кавалчето, пък червеничките им чеденца станаха милиардерчета. Най-вероятно защото червените им деденца и бабенца са били имотни преди девети и сега чисто и просто са си върнали богатството.
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
19 Фев 2010 17:26:01 »
Не съм гледал предаването. Но покрай тези форуми въпросът дали Г. Марков е убит от ДС ме заинтересува. Защото тези които би трябвало да знаят, винаги са го отричали и отричат.
Без да обвинявам или оправдавам никого, интересно ми е каква е истината.
Има само едно нещо, което да докаже имало ли е убийство - това е сачмата! Намирана ли е наистина такава съчма и ако да - къде е? Би трябвало да са я намерили англичаните от болницата, в която е правена аутопсията. И ако са я намерили, няма начин да са я изхвърлили! Къде е тя, в кой музей се намира?
Ако според вас всички са лъжци, защо не предположите, че лъжци са и тези, които лансират версията за убийството? Може пък убийство наистина да е нямало, а смъртта на Г. Марков да е използвана за компромат срещу Родината ни. Могат го - десетки хиляди само с това са си изкарвали хляба! Може би и в това убийство участието ни е толкова, колкото и в атентата срещу папата! И е време да изчистим от държавата си и това петно, ако несправедливо й е лепнато!
Та Вещер, ти като си толкова вещ по този въпрос, кажи къде се намира тази сачма? Ако е в някой лондонски музей, ще помолим Регина да иде и да я види - с етикетчето от тялото на кого и кога е извадена; ако сачмата е в музей в някоя друга държава - ще намерим и оттам човек, на когото да вярваме и който да иде да я види.
А ако съчма не съществува, по-добре е да вярваме на съветника на Т. Живков. Стига сме клеветили България!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 5
Всичко: 423
Онлайн сега:
