Георги Марков за поетите, лозунгите и... морала...

Форумът е място за дискусии. А тук – безкрайни текстове, безбройни линкове към други текстове, а дискусия, оценка на текстовете и авторите почти няма. След този прецедент някой може да пусне във форум книгата “Лъжата” на Тошо Тошев; или романите на Георги Стоев и пр. – и те по вид и съдържание малко се различават от тук публикуваното.

Браво на Г.М.! Много талантлив автор! Много интересно като съдържание и много четивно е написаното от него. И без съмнение е истина. Но не преувеличавате ли значението му? Казва ли нещо, което и без да е чел репортажите му, обикновеният българин в страната ни да не го е знаел?

Например за тщеславието на Т.Ж. и зависимостта ни от Съветския съюз. Нима не си се виждаше, знаеше и осмиваше от всички?

Имаше такъв виц: Тодор Живков решил, че неговото име трябва още по-сигурно да се увековечи. И като мислил, мислил как да стане, измислил: “София да се прекръсти на Тошингтон!” Но нали не може да не се вземе и мнението на Москва. А оттам отговорили: “В никакъв случай Тошингтон! Само Тошква!”

Или да не би да не се виждаше блюдолизството на обкръжението му? Ето откъс от стихотворението ми “Размишления за обществения транспорт”:

“Транспортът трябва да се движи редовно.
Защото,
когато на някоя спирка трамваите правят събрание,
на всички останали спирки гневни пътници правят митинг!

Не митинг – а тълпа от отрудени хора.
По гънките, край очите и устните, се стича умората.
Мълчат, не им се говори.
Но премръзват, започват да тропат,
и някакъв ропот се издига над тях.
Най-напред – срещу гадното време.
След това – срещу разните кметове.
….
Да са тука сега – но къде ще ги видиш?
Виж,
ако Тодор Живков ще мине по някоя улица,
ще си счупят краката!
Сами ще метат тротоарите,
ще подреждат витрините,
ще му лижат прахта –
нали всяко стъпало си олизва по-горното,
и колкото са по-високо, лизането е по-усърдно!...”

Но блюдолизството недъг само на социализма ли е? “Всяко стъпало си олизва по-горното!” – това го е написал Шекспир. Значи не е написано за Т.Ж! Аз съм добавил само, че “колкото са по-високо, лизането е по-усърдно”.

Голяма част от “репортажите” са за литературния живот и котерийните борби в съюза на писателите. И написаното за това сигурно е вярно, и за раздаването на званията е вярно, но това тайна за народа ли е било? Аз съм бил безкрайно далече от тези среди и тези неща, но ето цитат от стихотворението ми “Герои” /пак цитирам себе си, защото ми е най-лесно/:

“Когато прочета, че някой
началник станал е герой,
обикновено се запитвам:
“Какъв измамник ли е той?”

Ако във селското стопанство
ръководител с ранг е бил,
“високи добиви” отчитал,
засети декари е крил!
…
Ако героят е писател,
или “критик с изтънчен вкус”,
навярно си е сам-издател –
началник в творчески съюз!
…”

“Самиздатът” тогава беше използване на служебното положение за издаване на свои произведения в големи тиражи и с държавни средства, и естествено за големи хонорари. А издателствата?

“Издателствата трупат диги
от скучни и ненужни книги.
Но работите им наред са –
нали са със държавни средства!”

А качеството на литературата?

“Ще ни удавят в сив поток,
в безпринципност и във халтура,
но нагло казват:
“Златен век за нашата литература!””

Всичко онова, за което Г.М. пише, и комунистите, и целият народ го виждаха. И ако знаеха какво трябва да се направи, за да се премахне и стане по-добро, революция щяха да направят, за да го постигнат. Но както вие мислите, че нищо по-добро от капитализма не е измислено, така те пък смятаха, че нищо по-добро от социализма не е измислено. Защото алтернативата беше връщане назад, а недъзите на капитализма са още по-големи.

“За мен това е минало, неважно”! Това е вече история, и станалото с най-наивни, прости думички, го е описал народният певец Иванчо - същият, който и както преди това е възпял борбата на “юнак Янко” с Мечката:

“Явили са се в русийско,
в румънско, и във българско,
във тези земи зелени,
до три ми мечки червени.

Но във Европа казали:
“Не може с мечки червени!
Те трябва да са пембени!”

И три дружини събрали.
Едната в Дойче де Веле,
другата във Фри Европа,
и третата - във Бибиси!

И три юнака избрали:
срещу руската – …./едикой/,
срещу румънска – … /едикой/,
срещу българска – ГеМарков!

Наместо със патрондаши,
тръгнали със репортажи.
Наместо с дребни куршуми,
стреляли са ги със думи.
Червени мечки убили,
та ги с пембени сменили.

Много се хора радвали,
по-много съжалявали:
“По-добре бяхме с червени –
що ги сменихме с пембени!”

И това е истината, а Г.М. ако ще да се върти във гроба – като е такъв зъл антикомунист!

Ангар, това, което Марков е писал му струва живота. Интересно защо го убиха комунистите, а? Разликата между него и такива като теб е, че той е погледнал на това, което се случва тогава в България отгоре, а вие го гледате много ниско отдолу. Сещаш се какво искам да ти кажа. И ако ти и подобните тебе искате нещо да му възразите или да му кажете - можете да отидете на гробището на Уитчърч Кеноникорум и да го направите. А по повод на вметката ти, че народа е виждал какво се случва и ако е знаел какво трябва за да се направи, то да е направил революция, но не я е направил, тъй като нищо по-добро от социализма не е измислено е потресаваща глупост! Знаеш ли защо българския народ нямаше Своята унгарска есен и Пражка пролет? Защото много добре съзнаваше, че нямаше да има нужда да се вика на помощ Червената Армия - Нашата си, Българската Армия, жестоко би смазала такъв бунт за броени часове. Не биха се поколебали и за част от секундата тогавашните комунисти да разтрелват българи за да запазят властта си, дори биха сметнали за непростима слабост да молят за помощ Съветския Съюз. Докато унгарците и чехите дълбоко в себе си знаеха, че техните комунисти никога не биха стреляли срещу народа си, никога! И наистина това беше вярно! А вие, българските комунисти, винаги сте приемали собствения си народ като нещо чуждо вам, като враг! Затова и, макар след повече от 60 години, вашата престъпна партия отива завинаги в небитието.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%B4

Международна политика [редактиране]

Айн Ранд се обявява против участието на САЩ в Първата и Втората световна война [23] , както и в Корейската война, под претекст, че принципът за самоотбрана може да бъде единствен повод за война. Ранд се противопоставя публично и на Виетнамската война, заявявайки: „Ако искате да видите самоубийствената крайност на алтруизма, наблюдавайте войната във Виетнам, в която американски войници биват изпращани на смърт в името на несъществуваща кауза” [24] .
Протестна манифестация срещу участието на САЩ във Виетнамската войнана 21 октомври 1967.

Като защитник на суверенитета, Ранд се опълчва срещу вмешателството на политиката. Тя тълкува Войната от Йом Кипур като атака срещу правителство, отстояващо индивидуалните права и впоследствие застава на страната на Израел. Ранд заявява също така: „Арабската култура е една от най-слабо развитите. Те са типични номади. Тяхната култура е примитивна и изпитват чувство на неприязън към Израел, защото това е единствената връзка със съвременната технология и цивилизация на техния континент. Когато един срещу друг се изправят цивилизованият човек и дивакът, вие подкрепяте цивилизования човек, независимо кой е той.” [25] .

Главните съобективисти на Ранд представят ясно регламентирана концепция за международната политика. В „The Foreign Policy of a Mixed Economy” („Външна политика на Смесената икономика”) Ранд осъжда международната взаимопомощ, подхранваща икономическите войни, ограничаваща човешките права, допринасяща за балканизацията – според заглавието на статията „Global Balkanisation” – на страните с етнически конфликти. Според Ранд ирационалното (чийто краен резултат и убиец е комунизма – теза, развита в статията „Capitalisme vs. Communisme”) продължава да се разпространява, водейки до нов фашизъм, този на единомислието и публичната администрация –ставащ все по-разхитителен. В него Ранд съзира причините за желанието на други страни, подобно на САЩ, да водят неправдиви вмешателски войни под предлог, че са алтруистични, или – незачитащи човешките права.

Етатизъм

Като основателка на минархизма и на антидържавното либертарианство Ранд противопоставя личния интерес на иднивида срещу етатизма. Според нея държавата - която тя определя като абсолютна, заради стремежа и да подчини социалната и икономическа сфера - иска да промени етичните порядки. „Етатизмът винаги е бил политическа последица на колективизма” – обяснява тя за неговото най-голямо и крайно проявление в комунизма.

Ето ти Ангаре другата крайност.

В едно капиталистическо предприятие се цени не лоялността към партията , а професионализма. Причината да си отиде твоят любим социализъм е проста-некадърност и неефективност.
Ленин бързо се преориентира след революцията и вероятно Русия щеше да тръгне по Китайският път, ако не бе прострелян. Малшанс за Руснаците и нас. Пазарната икономика няма алтернатива. Друг е проблемът как ще се регулират пазарите , особено този на труда и капитала, как ще се намира равновесието, компромиса.
Живота е по сложен отколкото може да побере главата на един поет, или художник. Самият ти си течен кристал, компромис между изменчивост и постоянство между течност и кристал.Смяташ се за твърд и това просто ти харесва, но отстрани това изглежда смешно и старешко. Нали знаеш, че в организма на децата има повече вода.

Тоталитарното общество е тотално срастване на властите. Това не е преодоляно и при капитализма. Няма как да вървим напред , ако не разделяме властите все по ефективно, а твоят комунизъм беше едно феодално теократично общество с култ и червен кът вместо икона.
Абсолютно нищо не си разбрал, няма и да разбереш, защото по глух от този, който не иска да чуе истината няма. Жал ми е за теб и милионите излъгани и объркани граждани. Вие сте жертвите на една безскрупулна върхушка, която описва Георги Марков и не искате да си го признаете. Трудно е да си признаеш , че са те водили години наред за носа към уж към светлото комунистическо бъдеще. Престъплението е по-голямо отколкото онзи кръстоносен поход на децата.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

ти пък, карамбол
що караш ангар да чете за айн ранд и за минархизъм
остави човека да си пуска частушките, нищо че темата е за Георги Марков

/ Карамбол написа: /

"Ленин бързо се преориентира след революцията и вероятно Русия щеше да тръгне по Китайският път, ако не бе прострелян. Малшанс за Руснаците и нас."

Това си е хубава тема за размисъл!
Ние си мислим, че всичко в историята е строго детерминирано, но щом в микрофизичните явления "Господ си играе на зарове", защо да не е така и в оная област, която наричаме "обществено развитие"? В историята ирония колкото искаш!
Всичко е било случайност, Сталин е взел власта след Ленин, но можеше да е и Троцки, а най-добре - може би Каменев или Зиновиев, или които са били там "по-дясно" настроените "либерални" болшевики. И тогава, Карамбол, това, което сега наричаме "Китайски път" в развитието щеше да се нарича "Руски път"!
Хайде да видим тогава дали щяха да го наричат "комунизъм"?! Защото еднопартийна диктатура, плюс пазарно стопанство трудно може да се нарече така, нали? И колко много работи нямаше въобще да съществуват, включително и титаничната борба на Айн Раид с "комунизма"! И най-вече "комунизма" на Ангар - и вие просто нямаше да имате такъв прекрасен опонент, на когото не му увира акъла и това е! Като го нямаше "комунизма", и Сталин не беше взел властта, какво щяха да правят всичките тези "антикомунисти", не знам!
Но за щастие в историята всичко е станало така, както е трябвало да стане! И после - само СДС и т.н.т. И въобще - така се е объркала работата след този Сталин, след него са се появили такива като Ангар, че сега не Айн Раид, не Бойко Борисов, ами и Господ не може да я оправи!

Що се отнася до Айн Ранд, интересно ми е как така в Америка толкова много са я харесвали, щом тя е изповядвала "краен атеизъм"? Американците, доколкото знам, са много религиозни и в някои щати дори е забранено да се преподава учението на Дарвин.

Само да вметна - ако нямаше комунизъм и ако Сталин не беше взел властта, преди всичко нямаше да бъдат избити милиони невинни хора. Но това е в сферата на вероятностите. А можеш ли да обясниш това какво означава, не става много ясно защото:

tomatroev написа:

Но за щастие в историята всичко е станало така, както е трябвало да стане! И после - само СДС и т.н.т. И въобще - така се е объркала работата след този Сталин, след него са се появили такива като Ангар, че сега не Айн Раид, не Бойко Борисов, ами и Господ не може да я оправи!

Нима е щастие онова, което се е случило в Русия, у нас?

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Като в оня виц: на тъпана ли да вярвам, или на оная си работа(((

Най-добре да вярваме на Ангар, Райсън - виж колко прозорлив е човека - посветил е живота си на комунизма, пък другарчетата му ограбиха България и станаха милиардери на негов гръб. Сега го потупват пред строя.

http://www.gatchev.info/blog/?p=830
http://mafiabg.wordpress.com/

Не е случайно, че мафията се ражда в изостаналата, почти феодална
Сицилия.

Ние бяхме най-изостаналата, с изключение може би на Албания и Монголия, най-правоверната губерния в Империята. Сега се опитваме да станем правоверни европейци, но нещо не се получава. И как да разберем защо е така, ако не познаваме корена на злото, ако не се разровим. Много е логично това, което ни се случи и продължава да ни се случва. Сега се вдига пушилка покрай футболисти и фолкбизнес дамите, но това е просто димна завеса, а онези, които натрупаха стотици милиони с убийства , рекет, измами корупция и т.н. си въртят синджирчето или, ако ви харесва, ланеца.

http://www.vsekiden.com/?p=29755

Престъпността може да се бори ефективно само, ако парите не се движат в брой и анонимно.Достатъчно е, обаче, само в една страна правилата да не важат и да има банкови тайни и системата се обезсмисля. Най-неморалното нещо в този свят са анонимните пари, защото парите са власт. Знаесе , че е така и ... нищо. Никаква политическа воля в лидерите а тоя скапан свят да направят нещо.
Също като историята с глобалното затопляне.

Георги Марков се надсмива над посредствеността на комунистическият елит, но има ли друг елит изобщо по света, който да е в час. Много се съмнявам, че има, защото, ако имаше, нямаше да има толкова изтървани проблеми. Политиците по цял свят действат със закъснение и некомпетентно. Те вървят след събитията. Проблемите не се откриват в зародиш, в стадия на растеж, а чак когато се сгромолясат на главите на всички.При демокрацията поне има остена на общественото мнение и недоволството, възможноста да загубиш изборите, а при комунизма няма никакъв коректив, нито възможност, нито желание за признаване на грешките.Всичко се замита под чержето като онази абсурдна история със Софийското море, която описва Георги Марков.
И наказани няма, както няма и днес в уж демократична България.
За разграбването на банките няма наказани, за източване и умишлен фалит, за хайдушка приватизация и подобни далавери също няма.

За кокошка няма прошка

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=11688

http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-03-13_05.html

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/12/15/za-kokoshka-niama-proshka-prozria-sashka-v-pismo-do-boiko.82510

http://www.mylyricsbox.com/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%8F%D0%B3%D0%B8/%D0%97%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8-song-lyrics.172541

http://vbox7.com/play:2201c3d9

Наздраве!

Само за Георги Марков ли е темата, Красавице? Ако беше само за Г.М., нямаше въобще да се обаждам. Но темата е и за Любомир Левчев, и за Недялко Йорданов, и за литературата, и за това в какво и защо вярваме и сме вярвали, пр. и пр.

Карамбол се опитва да се надсмее и над Орлин Орлинов. А Орлин Орлинов е истински голям поет! Затова и беше толкова популярен в своето време, и затова стихотворенията му толкова много се рецитираха. Нещо Пеньо Пеневско има в него. Но политическата поезия е “еднодневка” - тя “си отива” заедно с режима, който е възпявала или осмивала.

Съдбата на поетите е неблагодарна – цял живот твориш, вложил си живота си в стиховете си, и накрая от тебе я остане един ред, я не. Затова пък и един ред само е достатъчен, за да направи поета безсмъртен. Такъв е например редът на Борис Христов за самотния човек (всъщност за гордия човек): “Той може пепел да яде, но няма да се моли!”

Безсмъртен е и постнатият от Карамбол (постнал го е като подигравка със социалистическата поезия) куплет:

“Другарят ми завинаги мълчи,
на мокрия цимент с ръце прострени.
Той предпочел да падне по очи,
отколкото да падне на колене.”

Прочел си го - и вече не го забравяш! “Той предпочел да падне по очи, отколкото да падне на колене!” не е ли равносилно на “Той може пепел да яде, но няма да се моли!” Дори е по-силно, защото е по-трагично! Този куплет го зная отдавна. Не си спомням от кой автор е. Но като казвате че е от Орлин Орлинов, дори само този куплет го прави безсмъртен!

Опонентите ми в този форум никога няма да харесат този куплет – заради думата “другарят ми”! Какво да се прави - има стихове, които са непреводими на антикомунистически език. Не върви “Господинът ми завинаги мълчи …”

Както и редът на Любомир Левчев: “Бездарието е фашизъм!” не може да се превърне в “Бездарието е комунизъм!” – защото се нарушава ритъмът и престава да е поезия!

Но пък "комунизът е бездарие" се връзва отлично! Направо музика!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

ангар,
Много ме дразни това, че използваш литературни произведения като довод в почти чист политически момент на спора – и подвеждаш и другите да го правят.
Литературното произведение е литературен факт, а в политическите спорове се използват исторически факти. Историците, както е известно, работят най-вече с документи от архивите, после минават към пресата – основно официози, а работа на литературоведите е да преценяват доколко едно литпроизведение отразява реалността.
В темата за Вапцаров стана същото. Толкова е елементарно, че няма накъде. Всеки вярва в своята кауза – и ти, и врагът ти. Но ако искаме да се разберем, няма да стане с хитруване и извъртане, а ти правиш точно това.
Вапцаров е осъден по закон за действията, а не за убежденията или думите си.
Георги Марков е убит подло, в гръб заради това, което е написал - което не се е случило дори и на Солженицин! Как можа да кажеш “нека се върти в гроба, щом е бил такъв зъл антикомунист”?
В заглавието на темата е спомената и думата “морал”.
Комунистическият морал явно е – смърт за всички, които не мислят като нас.

Ангар се нареди до убийците на Георги Марков заедно с придворните поети.Може и да са много талантливи, но са били тогава нагаждачи и резоньори.Голямата вина на тоталитаризма е, че смачка, обезличи и превърна в блюдолизци голяма част от интелигенцията. В БКП-то се приемаха главно работници и имаше квоти за интелигенцията. Тя беше държана на златна верига на пълната ясла под заплахата ако не слуша да загуби всичко. Цялата йерархична система, която описва писателя се държи на послушание и несигурност, а върхът и не е у нас.
Току така умен и образован човек не попадаше в партията. Колкото до идеализма и романтиката в началото-имало ги е, но бързо всичко е отзвучало, превърнало се е в нагаждачество и цитатничество с цел кариера. Георги Марков е нарисувал картината сгъстено, плътно, но това не означава , че не е вярна, че е злословие на предател, който си заработва хляба. На Ангар му се привиждат врагове, но самият факт, че Георги Марков плати със живота си, доказва колко е прав за онази реалност, която продължава да ни следва като сянка на убиец, която продължава да ни трови с новите си превъплащения.
И някак е неудобно да се каже истината в очите на тази пасмина, много сме възпитани, такова било времето, били идеалисти, чиста вода ненапита. От овчедушие и криво разбрана толерантност сме на това дередже.Нашият комунизъм беше съветтско производство и прехода се оказа такъв. Ние сме членове на Европейския съюз, но второ качество, опашкарите, аутсайдерите, приети по милост или заради някакви стратегически интереси, които строго надзирават и наказват.

Ако го нямаше "комунизма" на Сталин, нямаше да ги има и нашите "антикомунисти" като Ж.Желев и Ив. Костов. За щастие, означава за ТЯХНО щастие, защото хората около Костов и СДС направиха политически кариери и пари от това. Оная приказка за двете страни на медала тук е много точна.
Това е вече стара история, оставете я. Нито ангар е "комунист", нито вие сте "антикомунисти". В тая ситуация всички сме жертви на една олигархична държава. Тя е врага. Тя е позора. Там са предателите. Ако ние, българите, трябва да сме "анти" някакви си, трябва да сме "анти" на тях, на позора - да противопоставим героите, а на злото - доброто. Нациите винаги се нуждаят от герои - и Вапцаров, и Георги Марков са такива герои. Сигурно има и други по времето на тоталитарния режим, за които не знаем. Или които са забравени. Идва ми наум името на поета Христо Банковски, например. Някой знае ли за него нещо повече?

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Сега се зачудих има ли разлика между ислямските фундаменталисти и комунистите... някой да ме светне?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите