Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: modernitebgcom
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13906

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 0
Всичко: 449

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2020 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Янчо Михайлов, "Трохите от пейзажа", стихосбирка
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
vladolubenov
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 12, 2006
Мнения: 44
Място: София

МнениеВъведено на: 28 Дек 2009 12:59:06 » Янчо Михайлов, "Трохите от пейзажа", стихосбирка Отговори с цитат върни се горе

ЯНЧО МИХАЙЛОВ, стихове


Представените стихове са из книгата „Трохите от пейзажа”.
Състояла се премиера на 10.12.2009, Бургас.
Това е третата книга на автора след „Паралелни монолози”/стихове, 1997/ и „Изкачване на Тавор /проза, 2006/




КАЗАНАТА ДУМА


Казаната дума –
хвърлен камък във водата,
концентрични кръгове чертае,
дъното прорязва.

Казаната дума –
хвърлен камък в пещерата,
екотът и не замлъква.

В гърлото засяда
камъчето неизплюто,
дето и колата преобръща.




ПРЕГЛЪТНАТИ ЛИПСИ


Жажда,
по-дълбока от водата,
ме залива.

Думи неизречени
мехурчета изпущат.

Болката
недостига изпълва.




РАЗМИНАВАНЕ - 1


Паралелни монолози
като разминаващи се влакове…

Цели изрази
увисват без посока,
няма го ухото,
дето трябва да ги долови.




РАЗМИНАВАНЕ - 2


На хвърлей дума един от друг
Ръце стаени
Погледи смълчани
Отронващи се брегове
Събираме
Трохите от пейзажа





ФРАГМЕНТ


Напрегнато
се взираме в мъглата.
Усилия
ни коства разпознаването.
Внезапно
един камбанен звън
ни връща
в самотата ни.




ЕСЕН


Стаени сенки
в стихналата вечер –
докосвания с монолози.

По-тиха
от дъждовна капка
е нощта.





ЗИМЕН АВТОБУС


Дъх безпомощен
в затворено пространство.
Запотено стъкло…

Неразличим
светът отминава.




ЕДИН ДЕН


Почти свободен,
неопределен, висящ,
но това е само в пробуждането,
преди разпръскването
на досадата огромна по телото ми

умората от вчерашния ден
към днешния ме приковава.




ВЪПРОС


Синджир или роб съм
в кервана на дните –
това се страхувам
да се запитам –
или пък кучето,
дето си лае
подир кервана
и следва го в края ?




БЕЗСЪНИЕ


Избуяли страхове –
болки недоносени,
заложници
на бъдещите ми кошмари.

В прозореца ми
утрото простенва.




НАСТРОЕНИЕ В ЧЕРНО


Хладни гари,
мятащи се в полусън
среднощни влакове,
потни от кошмари,
прекосяващи ме улици,
площади,
в пещерите си,
които ме затварят.

Продължава да тече
реката мътна, не отнася
мястото,
което днес ме обитава.




СЪНИЩА


Все сънувам
безбрежни морета,
свободни пристанища.

Все се събуждам
без лодка на кея,
с море в аквариум.




ПОКРАЙ ЖИВОТА


Разперили ръце
пелтечещи посоки
за пътя се препират.

Забързан пътят
тъй ги подминава.




СМЪРТ


Все така
ме отминават дните.
Нощите ми
все така не си доспиват.
Несъбудени утра,
пресипнали мълчания,
весла,
отпуснали ръце.

Приел съм всичко.




НЯМАМ


Нямам вече слух
да чуя
разговора на снежинките
и око –
да видя танца им.

Белотата на снега
ме заслепява.




ДУМИ
ЗА „ТРОХИТЕ ОТ ПЕЙЗАЖА”, БУРГАС, 10.12.2009.
Книгата представи Роза Боянова.

Поместеният по.долу текст е откъс-извлечение:


.....
..”.Състояния на душата… И никъде човек. В тази книга не присъстват Бог, нито жена. Звученето на стиховете е универсално – не е важно мъж или жена ги изрича. Няма страст, дори любов в тази територия на поезията.
Лирическите герои са в същността си състояния, настроения, абстракции – страхът, жаждата, разминаванията, разпознаването, сънища, есени, умора, утро, въпрос, дори настроение в черно… Един абстрактен свят, зад който са реалните хора - поетите, мъжете, приятелите.
Ако човекът все пак обитава тези стихове, той е слово, дума означаваща всичко – или страх, изтъкан като платно повило света.
В едно стихотворение се появяват ръце, но те не докосват, не прегръщат, не правят нищо.”
......
„Янчо Михайлов ги събира и изгражда брега, който се рони, изпълва погледите с красота, приближава хората с думи /те са на хвърлей дума един от друг/....”

Роза Боянова


Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com