Съдебният процес срещу Никола Вапцаров-документи, размисли

И тебе чувствам нужда да разкажа...
/ Никола Вапцаров /

Увод

Най-напред искам да кажа,че Никола Йонков Вапцаров е поет от световна величина.Дълбоко ценя поезията му.Неговите стихове са харесвани от не едно поколение.Мнозина биха рецитирали поне един стих на Вапцаров.
Споделих че ще проучвам архива на съдебния процес срещу Н.Вапцаров.
- Защо ти е всичко това? – отвърнаха. - Чети стиховете му.Толкова са хубави!
Замислих се.Но въпреки това реших да проуча делото.И не съжалявам.А пък когато казах, че ми е даден достъп до архива, рекоха:
- Знаеш ли ,как трябва да пишеш?Трябва да съпреживееш всичко това.
Така е.Много е лесно да съдиш от позиция на годините или след като нещата са се случили.Но да се пренесеш в епохата,да влезеш в атмосферата на тези времена е трудно.Постарах се да бъда на мястото на Вапцаров и в тази епоха./да епоха,защото това са били съвсем различни времена от сегашните/.Бях в Банско, в дома му в София,ул.”Ангел Кънчев” №37,от където е бил арестуван,в бивщата Дирекция на полицията до Лъвов мост,където се е водило следствието.На гарнизонното стрелбище,където е била сватбата на Росица и Антон Попов и е където са били разстреляни.Бях в Софийските гробища в Орландовци,където са погребани телата след изпълненине на присъдата.
Поставих се на тяхното място,на мястото на близките им,на останалите живи подсъдими по същото дело,на изпълняващите присъдата – команда стражари,на капитан Радев /коменданта на стрелбището/, на прокурора Стоманяков, на Гешев и присъствалите с него.
Трудно е да съпреживееш всичко това след години,а още повече да го опишеш.
Хубава е и препоръката на съпругата на Марин Георгиев.”И да внимаваш с Вапцаров.”
Сериозна работа е да се заемеш с това.Наистина се иска храброст и човек започва да изглежда състарен.Но човек захване ли се ,трябва да свърши докрай и съвестно работата.
Най е лесно,като поета Владимир Попов да кажеш „Не”
А ако можех да предотвратя разстрела...
Но не е толкоз просто,нито е логично,както казва поетът.И след разстрела не мисля,че е червеи.Искам да защитя тезата,че никой няма право да отнема човешки живот.Ще се постарая да бъда конкретен и обективен.Именно затова публикувах най-напред документите и тогава давам моето виждане.

Авторът

1/ Марин Георгеев –поет, автор на книгата „ Третият разстрел „
2/ Владимир Попов – отказва да види и проучи архива на дело 585/42 г. с мотива, че няма да издържи.

П Р О Т О К О Л

Днес – 23 юли 1942г., гр. София, съгласно протоколното определение на Софийския военно-полеви съд, взето в същия ден, с което се постано-вява прокурорът при същия съд да приведе в изпълнение, съгласно чл.681 /нов/ от военно-съдебния закон, присъда №589 от 23 юли т.г., с която са осъдени на смърт чрез разстрелване по чл. 16 от ЗЗД следните лица:
1. Антон Иванов Козинаров,
2. Петър Иванов Богданов,
3. Георги Иванов Минчев,
4. Никола Иванов Вапцаров,
5. Антон Николов Попов,
6. Атанас Димитров Романов.
Присъдата, след прочитането от зам-прокурора при Софийския военно-полеви съд капитан Стоманяков, в присъствието на капитан Радев и полк. Комендант Георгиев и след изповядването им от свещенник Иван Шивачев бе приведена в изпълнение, като осъдените – изброените по-горе лица – бяха разстреляни от команда полицейски стражари.След констатирането на смъртта им от офицерския кандидат Любомир Славчев труповете на разстреляните бяха предадени на капитан Димитър Радев за извършване на погребението им.
За уверение на горното са съставили настоящия протокол.
/п/ капит. Стоманяков
/п/ капит. Радев
/п/ полицейски комендант Георгиев
/п/ свещенник Иван Шивачев
/п/ офицерски кандидат Л. Славчев

/ стр. 121 от архива на дело 585/42 г. /

„И ние седим с мама / Елена Вапцарова б.а. / цяла нощ будни.Не приказваме, само чакаме да съмне.Да идем да търсим на гробищата къде са заровени.
Съмна, пет часа ли беше, шест ли е било, дигна се полицейски час – отидохме на гробищата.Понеже беше много рано – тихо, никой няма. Един млад човек, гробарят, приближи се до нас: „Какво има, защо сте толкова подранили?” Дадох му петдесет лева: „Пий за бог да прости на нашите хора, но кажи къде са погребани тази вечер едни комунисти?” Той казва: „Аз не мога да ви кажа къде са, не съм бил снощи, сега постъпих на работа, но преди няколко дни ни наредиха – изкопайте шест гроба! – от полицията наредиха. Ще ви заведа там.” И действително, като отидохме, видяхме пресните могили и с малки дървени кръстчета ...
И после се видях и в група жени. Не помня кога са дошли.
- Бойка, имаше ли имена на кръстовете?
- Имаше. Името – Никола Вапцаров, Антон Попов. Дървени кръстчета – с черно написано името, така – с големи букви. С големи букви. Черни. Само името. По тия имена си определихме гробовете.
И тука заплакахме ...”
/ Катя Янева – „Понякога ще идвам ...” Анкета с Бойка Вапцарова;
Издателство „Албатрос”, 1996 год. /

Гробовете са били изкопани преди присъдата. Ужасно е, ако е така. Дали думите на гробаря са истина?

petsto написа:

И тебе чувствам нужда да разкажа...
/ Никола Вапцаров /

Увод

Най-напред искам да кажа,че Никола Йонков Вапцаров е поет от световна величина.Дълбоко ценя поезията му.Неговите стихове са харесвани от не едно поколение.Мнозина биха рецитирали поне един стих на Вапцаров.
Споделих че ще проучвам архива на съдебния процес срещу Н.Вапцаров.
- Защо ти е всичко това? – отвърнаха. - Чети стиховете му.Толкова са хубави!
Замислих се.Но въпреки това реших да проуча делото.И не съжалявам.А пък когато казах, че ми е даден достъп до архива, рекоха:
- Знаеш ли ,как трябва да пишеш?Трябва да съпреживееш всичко това.
Така е.Много е лесно да съдиш от позиция на годините или след като нещата са се случили.Но да се пренесеш в епохата,да влезеш в атмосферата на тези времена е трудно.Постарах се да бъда на мястото на Вапцаров и в тази епоха./да епоха,защото това са били съвсем различни времена от сегашните/.Бях в Банско, в дома му в София,ул.”Ангел Кънчев” №37,от където е бил арестуван,в бивщата Дирекция на полицията до Лъвов мост,където се е водило следствието.На гарнизонното стрелбище,където е била сватбата на Росица и Антон Попов и е където са били разстреляни.Бях в Софийските гробища в Орландовци,където са погребани телата след изпълненине на присъдата.
Поставих се на тяхното място,на мястото на близките им,на останалите живи подсъдими по същото дело,на изпълняващите присъдата – команда стражари,на капитан Радев /коменданта на стрелбището/, на прокурора Стоманяков, на Гешев и присъствалите с него.
Трудно е да съпреживееш всичко това след години,а още повече да го опишеш.
Хубава е и препоръката на съпругата на Марин Георгиев.”И да внимаваш с Вапцаров.”
Сериозна работа е да се заемеш с това.Наистина се иска храброст и човек започва да изглежда състарен.Но човек захване ли се ,трябва да свърши докрай и съвестно работата.
Най е лесно,като поета Владимир Попов да кажеш „Не”
А ако можех да предотвратя разстрела...
Но не е толкоз просто,нито е логично,както казва поетът.И след разстрела не мисля,че е червеи.Искам да защитя тезата,че никой няма право да отнема човешки живот.Ще се постарая да бъда конкретен и обективен.Именно затова публикувах най-напред документите и тогава давам моето виждане.

Авторът

1/ Марин Георгеев –поет, автор на книгата „ Третият разстрел „
2/ Владимир Попов – отказва да види и проучи архива на дело 585/42 г. с мотива, че няма да издържи.

П Р О Т О К О Л

Днес – 23 юли 1942г., гр. София, съгласно протоколното определение на Софийския военно-полеви съд, взето в същия ден, с което се постано-вява прокурорът при същия съд да приведе в изпълнение, съгласно чл.681 /нов/ от военно-съдебния закон, присъда №589 от 23 юли т.г., с която са осъдени на смърт чрез разстрелване по чл. 16 от ЗЗД следните лица:
1. Антон Иванов Козинаров,
2. Петър Иванов Богданов,
3. Георги Иванов Минчев,
4. Никола Иванов Вапцаров,
5. Антон Николов Попов,
6. Атанас Димитров Романов.
Присъдата, след прочитането от зам-прокурора при Софийския военно-полеви съд капитан Стоманяков, в присъствието на капитан Радев и полк. Комендант Георгиев и след изповядването им от свещенник Иван Шивачев бе приведена в изпълнение, като осъдените – изброените по-горе лица – бяха разстреляни от команда полицейски стражари.След констатирането на смъртта им от офицерския кандидат Любомир Славчев труповете на разстреляните бяха предадени на капитан Димитър Радев за извършване на погребението им.
За уверение на горното са съставили настоящия протокол.
/п/ капит. Стоманяков
/п/ капит. Радев
/п/ полицейски комендант Георгиев
/п/ свещенник Иван Шивачев
/п/ офицерски кандидат Л. Славчев

/ стр. 121 от архива на дело 585/42 г. /

„И ние седим с мама / Елена Вапцарова б.а. / цяла нощ будни.Не приказваме, само чакаме да съмне.Да идем да търсим на гробищата къде са заровени.
Съмна, пет часа ли беше, шест ли е било, дигна се полицейски час – отидохме на гробищата.Понеже беше много рано – тихо, никой няма. Един млад човек, гробарят, приближи се до нас: „Какво има, защо сте толкова подранили?” Дадох му петдесет лева: „Пий за бог да прости на нашите хора, но кажи къде са погребани тази вечер едни комунисти?” Той казва: „Аз не мога да ви кажа къде са, не съм бил снощи, сега постъпих на работа, но преди няколко дни ни наредиха – изкопайте шест гроба! – от полицията наредиха. Ще ви заведа там.” И действително, като отидохме, видяхме пресните могили и с малки дървени кръстчета ...
И после се видях и в група жени. Не помня кога са дошли.
- Бойка, имаше ли имена на кръстовете?
- Имаше. Името – Никола Вапцаров, Антон Попов. Дървени кръстчета – с черно написано името, така – с големи букви. С големи букви. Черни. Само името. По тия имена си определихме гробовете.
И тука заплакахме ...”
/ Катя Янева – „Понякога ще идвам ...” Анкета с Бойка Вапцарова;
Издателство „Албатрос”, 1996 год. /

Гробовете са били изкопани преди присъдата. Ужасно е, ако е така. Дали думите на гробаря са истина?

Не можеш бе, който и да си ти, да се лигавиш така. Та ти не уважаваш езика, на който е писал. Ти си неграмотен, и си тръгнал да ми говориш за Вапцаров.

petsto написа:

И тебе чувствам нужда да разкажа...
/ Никола Вапцаров /

Увод

Най-напред искам да кажа,че Никола Йонков Вапцаров е поет от световна величина.Дълбоко ценя поезията му.Неговите стихове са харесвани от не едно поколение.Мнозина биха рецитирали поне един стих на Вапцаров.
Споделих че ще проучвам архива на съдебния процес срещу Н.Вапцаров.
- Защо ти е всичко това? – отвърнаха. - Чети стиховете му.Толкова са хубави!
Замислих се.Но въпреки това реших да проуча делото.И не съжалявам.А пък когато казах, че ми е даден достъп до архива, рекоха:
- Знаеш ли ,как трябва да пишеш?Трябва да съпреживееш всичко това.
Така е.Много е лесно да съдиш от позиция на годините или след като нещата са се случили.Но да се пренесеш в епохата,да влезеш в атмосферата на тези времена е трудно.Постарах се да бъда на мястото на Вапцаров и в тази епоха./да епоха,защото това са били съвсем различни времена от сегашните/.Бях в Банско, в дома му в София,ул.”Ангел Кънчев” №37,от където е бил арестуван,в бивщата Дирекция на полицията до Лъвов мост,където се е водило следствието.На гарнизонното стрелбище,където е била сватбата на Росица и Антон Попов и е където са били разстреляни.Бях в Софийските гробища в Орландовци,където са погребани телата след изпълненине на присъдата.
Поставих се на тяхното място,на мястото на близките им,на останалите живи подсъдими по същото дело,на изпълняващите присъдата – команда стражари,на капитан Радев /коменданта на стрелбището/, на прокурора Стоманяков, на Гешев и присъствалите с него.
Трудно е да съпреживееш всичко това след години,а още повече да го опишеш.
Хубава е и препоръката на съпругата на Марин Георгиев.”И да внимаваш с Вапцаров.”
Сериозна работа е да се заемеш с това.Наистина се иска храброст и човек започва да изглежда състарен.Но човек захване ли се ,трябва да свърши докрай и съвестно работата.
Най е лесно,като поета Владимир Попов да кажеш „Не”
А ако можех да предотвратя разстрела...
Но не е толкоз просто,нито е логично,както казва поетът.И след разстрела не мисля,че е червеи.Искам да защитя тезата,че никой няма право да отнема човешки живот.Ще се постарая да бъда конкретен и обективен.Именно затова публикувах най-напред документите и тогава давам моето виждане.

Авторът

1/ Марин Георгеев –поет, автор на книгата „ Третият разстрел „
2/ Владимир Попов – отказва да види и проучи архива на дело 585/42 г. с мотива, че няма да издържи.

П Р О Т О К О Л

Днес – 23 юли 1942г., гр. София, съгласно протоколното определение на Софийския военно-полеви съд, взето в същия ден, с което се постано-вява прокурорът при същия съд да приведе в изпълнение, съгласно чл.681 /нов/ от военно-съдебния закон, присъда №589 от 23 юли т.г., с която са осъдени на смърт чрез разстрелване по чл. 16 от ЗЗД следните лица:
1. Антон Иванов Козинаров,
2. Петър Иванов Богданов,
3. Георги Иванов Минчев,
4. Никола Иванов Вапцаров,
5. Антон Николов Попов,
6. Атанас Димитров Романов.
Присъдата, след прочитането от зам-прокурора при Софийския военно-полеви съд капитан Стоманяков, в присъствието на капитан Радев и полк. Комендант Георгиев и след изповядването им от свещенник Иван Шивачев бе приведена в изпълнение, като осъдените – изброените по-горе лица – бяха разстреляни от команда полицейски стражари.След констатирането на смъртта им от офицерския кандидат Любомир Славчев труповете на разстреляните бяха предадени на капитан Димитър Радев за извършване на погребението им.
За уверение на горното са съставили настоящия протокол.
/п/ капит. Стоманяков
/п/ капит. Радев
/п/ полицейски комендант Георгиев
/п/ свещенник Иван Шивачев
/п/ офицерски кандидат Л. Славчев

/ стр. 121 от архива на дело 585/42 г. /

„И ние седим с мама / Елена Вапцарова б.а. / цяла нощ будни.Не приказваме, само чакаме да съмне.Да идем да търсим на гробищата къде са заровени.
Съмна, пет часа ли беше, шест ли е било, дигна се полицейски час – отидохме на гробищата.Понеже беше много рано – тихо, никой няма. Един млад човек, гробарят, приближи се до нас: „Какво има, защо сте толкова подранили?” Дадох му петдесет лева: „Пий за бог да прости на нашите хора, но кажи къде са погребани тази вечер едни комунисти?” Той казва: „Аз не мога да ви кажа къде са, не съм бил снощи, сега постъпих на работа, но преди няколко дни ни наредиха – изкопайте шест гроба! – от полицията наредиха. Ще ви заведа там.” И действително, като отидохме, видяхме пресните могили и с малки дървени кръстчета ...
И после се видях и в група жени. Не помня кога са дошли.
- Бойка, имаше ли имена на кръстовете?
- Имаше. Името – Никола Вапцаров, Антон Попов. Дървени кръстчета – с черно написано името, така – с големи букви. С големи букви. Черни. Само името. По тия имена си определихме гробовете.
И тука заплакахме ...”
/ Катя Янева – „Понякога ще идвам ...” Анкета с Бойка Вапцарова;
Издателство „Албатрос”, 1996 год. /

Гробовете са били изкопани преди присъдата. Ужасно е, ако е така. Дали думите на гробаря са истина?

Аз също ценя Вапцаров като поет и много ти благодаря за отделеното време, усилия и най-вече за споделянето. Но ми се струва твърде недостатъчно като информация. Имаш ли нещо автентично за самия процес, за повдигнатите конкретни обвинения и защо е бил осъден на смърт? Запознат ли си с показанията на свидетелите и кои са те? Доколкото знам, около това дело има атмосфера на тайнственост, която е неразбираема от днешна гледна точка и логично води до предположения, че ако истината излезе наяве, някой или някои ще бъдат здраво окаляни, а не трябва, по съображения на онези, които са си присвоили правото да имат съображения...

А що се отнася до празните гробове - може би ще се наложи да свикнеш. Отиди в което и да е голямо градско гробище - те са там и чакат. Мен, теб или друг, който е на ред.

[quote="traveller
Не можеш бе, който и да си ти, да се лигавиш така. Та ти не уважаваш езика, на който е писал. Ти си неграмотен, и си тръгнал да ми говориш за Вапцаров.[/quote]

А ти, Травалер, тук се проявяваш като един некултурен грубиян! Културата на коментара изискваше да посочиш къде и с какво авторът на предния постинг се е проявил като неграмотен или като "лигльо". Защото аз не забелязах такова нещо.
Но дори и да е допуснал някаква грешка, тонът ти е като на прост човек!

Ангеле, къде са му грешките на човечеца, като ти за толкова години живот не можеш сам да ги видиш? Че то само като си опреш погледа до текста и те плясва през лицето. Чудя ви се, честно! Висите в тоя сайт като паяци по кьошетата, лапате мухи и се издувате от собствената си самодоволност, и току се плеснете по олиселите глави с някой тъп въпрос, дето и мухите, които сте изяли, му съдържат отговора. Е няма да ти кажа къде са му грешките. Но щом съм го казал, значи ги има. И хич не ми излизай с тезата, че видите ли, няма кой знае какво значение как пишеш за тогова или оногова. Има значение. Неграмотници няма да ме учат, а ти се изживявай колкото си щеш като мерило за нещо си. И ми рекламирай латинки.

Искрено съжелявам за неволно допуснатите правописни грешки. Извинявам се. Много се вълнувам, когато става въпрос за Никола Вапцаров.
Paisa, ще публикувам още много автентични документи, някои от които виждат бял свят за първи път. Проучвах цяла година архива на съдебния процес срещу Вапцаров.
Благодаря на Angar за подкрепата.
Ето продължението:

„Същата присъда подлежи на изпълнение веднага, съгласно чл. 682 ал. / алинея б.а./ нова
23 юлий 1942г.
Младенов
Полковник /том IV стр. 118 от архива на дело 585/1942 г. /

И това е ужасно. Повтарям се, но не намирам други думи.

Състав на съда на 23 VII 42 г.
Председател : полковник Игн. Младенов
Членове : капит. /капитан б. а./ М. Христов и кап. Камаджиев, при пом. секретар М. Маринов и с участието на полевия прокурор Хр. Стоманяков

-Кой ще бъде кум?- обърна се духовното лице към младоженците, следвайки обредния сценарий.
- Никола Вапцаров – обади се спонтанно Росица, нали така мечтаеха.
- Той е лишен от граждански права и не може да подписва документи – съобщи припряно и важно Радев
- Тогава вие ще бъдете, г-н капитан. Поемете кумството и задължението да се грижите за кумците...
...Постави пред кума предварително попълнено венчално свидетелство. Радев извади писалка със златен писец и без да го прочете , сложи своя подпис.
Със същата ръка, със същия писец след петнадесет минути щеше да подпише смъртния акт на своя кумец!...
Щедростта на кума бе голяма – десет минути да останат в стаичката младоженците сами...Но Гешев отвори гневно вратата и блъсна Антон пред очите на ужасената невеста:
- Хайде стига лигавене!...

Свидетелство за венчание на Българската екзархия

В 23 ден на месец юли 1942 лето биде венчан Антон Николов Попов, на възраст 26 години, на първо венчило, с Росица Христова Манолова на 21 години, на първо венчило при свещенодействието на Иван Шивачев

/ Мария Радонова Жажда за светлина стр 745 Университетско издателство 2005 г. /

„ Кумуват Стефан Богданов и Радка.”
/ Стефан Богданов и Радка са брат и съпруга на другия осъден на смърт в процеса Петър Богданов б.а /

/ Катя Янева – „И пак четем стихотворенията на Вапцаров”, стр. 117, издателство „ ПЕТ ПЛЮС” 2004 год. /

Кой все пак е кум? Защо Бойка Вапцарова не става кума? Не може след толкова години да не се знае кой е бил кум? Или нарочно капитан Радев не е споменат заради тоталитарната митологизация . Смъртта, тя със сигурност е кум. Колко е хубаво стихотворението на поета Евтим Евтимов.

Сватбата на Антон

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа празнични бонбони,
ще хвърля тя
куршум
подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино,
ще пълни чашите със твойта кръв
да вдигат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.
До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.

С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче-
една мечта, докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни този сив тунел!
Страхливец никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

petsto написа:

Искрено съжелявам за неволно допуснатите правописни грешки. Извинявам се. Много се вълнувам, когато става въпрос за Никола Вапцаров.
Paisa, ще публикувам още много автентични документи, някои от които виждат бял свят за първи път. Проучвах цяла година архива на съдебния процес срещу Вапцаров.
Благодаря на Angar за подкрепата.
Ето продължението:

„Същата присъда подлежи на изпълнение веднага, съгласно чл. 682 ал. / алинея б.а./ нова
23 юлий 1942г.
Младенов
Полковник /том IV стр. 118 от архива на дело 585/1942 г. /

И това е ужасно. Повтарям се, но не намирам други думи.

Състав на съда на 23 VII 42 г.
Председател : полковник Игн. Младенов
Членове : капит. /капитан б. а./ М. Христов и кап. Камаджиев, при пом. секретар М. Маринов и с участието на полевия прокурор Хр. Стоманяков

-Кой ще бъде кум?- обърна се духовното лице към младоженците, следвайки обредния сценарий.
- Никола Вапцаров – обади се спонтанно Росица, нали така мечтаеха.
- Той е лишен от граждански права и не може да подписва документи – съобщи припряно и важно Радев
- Тогава вие ще бъдете, г-н капитан. Поемете кумството и задължението да се грижите за кумците...
...Постави пред кума предварително попълнено венчално свидетелство. Радев извади писалка със златен писец и без да го прочете , сложи своя подпис.
Със същата ръка, със същия писец след петнадесет минути щеше да подпише смъртния акт на своя кумец!...
Щедростта на кума бе голяма – десет минути да останат в стаичката младоженците сами...Но Гешев отвори гневно вратата и блъсна Антон пред очите на ужасената невеста:
- Хайде стига лигавене!...

Свидетелство за венчание на Българската екзархия

В 23 ден на месец юли 1942 лето биде венчан Антон Николов Попов, на възраст 26 години, на първо венчило, с Росица Христова Манолова на 21 години, на първо венчило при свещенодействието на Иван Шивачев

/ Мария Радонова Жажда за светлина стр 745 Университетско издателство 2005 г. /

„ Кумуват Стефан Богданов и Радка.”
/ Стефан Богданов и Радка са брат и съпруга на другия осъден на смърт в процеса Петър Богданов б.а /

/ Катя Янева – „И пак четем стихотворенията на Вапцаров”, стр. 117, издателство „ ПЕТ ПЛЮС” 2004 год. /

Кой все пак е кум? Защо Бойка Вапцарова не става кума? Не може след толкова години да не се знае кой е бил кум? Или нарочно капитан Радев не е споменат заради тоталитарната митологизация . Смъртта, тя със сигурност е кум. Колко е хубаво стихотворението на поета Евтим Евтимов.

Сватбата на Антон

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа празнични бонбони,
ще хвърля тя
куршум
подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино,
ще пълни чашите със твойта кръв
да вдигат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.
До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.

С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче-
една мечта, докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни този сив тунел!
Страхливец никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

Виж какво ще ти кажа, момко. Лоша услуга правиш на Вапцаров. Ти какво се опитваш да кажеш? Какво ново? Че свинете си намериха кочината в комунизма ли? Че си убиваха поетите ли? За да набутат на тяхно място уроди? Че аз Вапцаров съм го плакал бе, момко. Ама не от съдебните дела, а оня, другия Вапцаров, който би станал на 30, на 40, на 50... и нямаше да ми се налага да се лутам толкова, сигурно. Че моята ритмика е всъщност негова. Негова и на Смирненски. Рядко съм Яворов, още по-рядко Гео Милев. Но съм Вапцаров почти през цялото време, искам или не искам. Затова ме тормози това твое неграмотно писание. Не скверни, момко... не скверни

ХуЛитер Записан(а): May 04, 2009 Мнения: 100

Някой трябва да постави диагнозата. Ясно на кого.

Ей така ми се прищя да напиша няколко думи. Вапцаров го убиха, ей Богу. И сега се мъчим да ровим из миналото. С мръсни ръце. Един празен човек от един празен народ опипва нозете на смирените. Такива като теб го убиха, драги. Именно такива като теб. Неграмотни, тъпи и смирени. И завистливи. Защото това, което Вапцаров е написал на 28 би било в пъти по-добро, ако бяхте го оставили да доживее своите 38. Няма млад мъдрец. Познанието трябва да се обърне в опит, за да стане мъдрост. И после да се напише. И да виждаш златото, не си го достигнал, момко. Предстоят ти много морета, преди да ми обясниш именно Вапцаров. А аз все пак ще те чакам на отсрещния бряг, за да ми го разкажеш...

Vaia написа:

Някой трябва да постави диагнозата. Ясно на кого.

Задължително ли е да съвпада с твоята или е без значение?

ХуЛитер Записан(а): May 04, 2009 Мнения: 100

traveller написа:

Ей така ми се прищя да напиша няколко думи. Вапцаров го убиха, ей Богу. И сега се мъчим да ровим из миналото. С мръсни ръце. Един празен човек от един празен народ опипва нозете на смирените. Такива като теб го убиха, драги. Именно такива като теб. Неграмотни, тъпи и смирени. И завистливи. Защото това, което Вапцаров е написал на 28 би било в пъти по-добро, ако бяхте го оставили да доживее своите 38. Няма млад мъдрец. Познанието трябва да се обърне в опит, за да стане мъдрост. И после да се напише. И да виждаш златото, не си го достигнал, момко. Предстоят ти много морета, преди да ми обясниш именно Вапцаров. А аз все пак ще те чакам на отсрещния бряг, за да ми го разкажеш...

Старият Вапцаров нямаше да хареса младия.

Вапцаров за мен е момче. Той не е успял да узрее, за да напише вътрешните си истини. Започнал е да го прави, и е създал, ей Богу, толкова красиви неща. Той е бил поет, с много главни букви. А поетите убиват, вярвайте ми, поетите убиват. Изродите са застреляли това сърце. Само изрод може да посегне на тази любов към думите, само изверг би я прострелял, и би се кефил на падащото тяло...

Vaia написа:

traveller написа:

Ей така ми се прищя да напиша няколко думи. Вапцаров го убиха, ей Богу. И сега се мъчим да ровим из миналото. С мръсни ръце. Един празен човек от един празен народ опипва нозете на смирените. Такива като теб го убиха, драги. Именно такива като теб. Неграмотни, тъпи и смирени. И завистливи. Защото това, което Вапцаров е написал на 28 би било в пъти по-добро, ако бяхте го оставили да доживее своите 38. Няма млад мъдрец. Познанието трябва да се обърне в опит, за да стане мъдрост. И после да се напише. И да виждаш златото, не си го достигнал, момко. Предстоят ти много морета, преди да ми обясниш именно Вапцаров. А аз все пак ще те чакам на отсрещния бряг, за да ми го разкажеш...

Старият Вапцаров нямаше да хареса младия.

Вярвай ми моме, този младеж би ми купил лак за ноктите, само и само да си поговори с мен. А аз дори не се лакирам. Кво да ти споделя, като си нямаш хабер от посланията?

ХуЛитер Записан(а): Jul 29, 2009 Мнения: 13

traveller написа:

Vaia написа:

traveller написа:

Ей така ми се прищя да напиша няколко думи. Вапцаров го убиха, ей Богу. И сега се мъчим да ровим из миналото. С мръсни ръце. Един празен човек от един празен народ опипва нозете на смирените. Такива като теб го убиха, драги. Именно такива като теб. Неграмотни, тъпи и смирени. И завистливи. Защото това, което Вапцаров е написал на 28 би било в пъти по-добро, ако бяхте го оставили да доживее своите 38. Няма млад мъдрец. Познанието трябва да се обърне в опит, за да стане мъдрост. И после да се напише. И да виждаш златото, не си го достигнал, момко. Предстоят ти много морета, преди да ми обясниш именно Вапцаров. А аз все пак ще те чакам на отсрещния бряг, за да ми го разкажеш...

Старият Вапцаров нямаше да хареса младия.

Вярвай ми моме, този младеж би ми купил лак за ноктите, само и само да си поговори с мен. А аз дори не се лакирам. Кво да ти споделя, като си нямаш хабер от посланията?

"Колкото по-малко ум имаш, толкова повече се стремиш да го покажеш."

Това е несериозно.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите